Определение по дело №239/2021 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: 182
Дата: 20 октомври 2021 г. (в сила от 20 октомври 2021 г.)
Съдия: Анита Христова Велева
Дело: 20212300600239
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 15 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 182
гр. Ямбол, 19.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито
заседание на деветнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Васил М. Петков
Членове:Гергана Ж. Кондова

Анита Хр. Велева
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Въззивно частно
наказателно дело № 20212300600239 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 306, ал. 3, пр. 2 от
НПК.
С определение от 13.09.2021 г. по НОХД № 1256/2020 г. Ямболският
районен съд в производство по реда на чл.306, ал.1, т.4, пр.2 НПК се е
произнесъл служебно по въпроса за разноските, като е осъдил Т. М. Б. да
заплати сума в размер на 200, 00 лева в полза на Национално бюро за правна
помощ сумата, представляваща възнаграждение за служебен защитник във
вр.с предоставена процесуална защита и съдействие на жалбоподателя в
досъдебна фаза по ДП № ***/**** г. по описа на РУ - Ямбол, както и в
съдебното производство по НОХД № 1256/2020 г. по описа на РС-Ямбол.
Оплакванията на жалбоподателя са съсредоточени в твърдения за
невъзможност да плати определеното възнаграждение за служебна защита
поради изключително влошено материално положение с оглед липсата на
трудова заетост и влошено здравословно състояние, обуславящо тотална
физическа непригодност за трудова ангажираност, призната с експертно
решение на ТЕЛК трайно намалена работоспособност /60%/ в резултат на
заболяване - варикозни вени на долните крайници с язва. В подкрепа на
1
заявеното прилага медицинска документация: амбулаторен лист от проведена
консултация при съдов хирург на **.**.**** г. и резултати от функционално
изследване, удостоверяващи увреждания на периферни артерии и каротиди, и
дълбоки вени на долни крайници; Епикризи,изд. от "**** ********* "АД на
**.**.**** г., на **.**.**** г., на **.**.**** г, отразяващи болничен престой
на лечение с поставена диагноза: флебит и тромбофлебит на други дълбоки
съдове на долните крайници и проведена оперативна интервенция при
диабетно стъпало без съдово-реконструктивни операции; препис на
Експертно решение №****/***/**.**.**** г. на НЕЛК, съдържащо
диагностициране на посттромботичен синдром на левия долен крайник с
тежки трофични измения с язва, при хронична венозна болест клас VI по
CEAP, тромбоза на лявата задна трибиална артерия, захарен диабет тип 2. В
полза на изложеното относно липсата на източници на доходи прилага копие
на регистрационна карта в Дирекция "Бюро по труда" от **.**.**** г.,
Разпореждане №****-**-***/**.**.**** г. на ТП-Разград на НОИ за отказ да
му бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на
осн. чл.72 и чл.74, ал.1 и ал.2 КСО. Посочва, че единственият разполагаем
екзистенциален източник са предоставяните му на месечни социални помощи
в размер на 75 лв., за което прилага Заповед №***/*-**/*/**.**.**** г. на
Дирекция "Социално подпомагане"-Разград. Моли въззивният съд да вземе
предвид релевираните със жалбата обстоятелства за съществени имуществени
затруднения и обременен здравен статус и да отмени обжалваното
определение на РС-Ямбол, с което е осъден да заплати 200 лв.
възнаграждение за служебна защита.
Ямболският окръжен съд, като взе предвид съображенията, развити в
жалбата, писмените приложения към нея и данните по делото и след като
извърши цялостна служебна проверка на определението по реда на чл.314
НПК, намери за установено следното:
С присъда № ******/**.**.**** г. по НОХД № 1256/2021 г. Районен
съд-Ямбол е признал подсъдимия Т. М. Б. за виновен в извършване на
престъпление по чл.183, ал.1 НК, като на основание чл.54, ал.1 НК го е осъдил
на наказание "пробация", определяйки изпълнението на система от
пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1, т.2, т.4 НК. С присъдата си съдът е
признал Т.Б. за невиновен и го е оправдал за част от повдигнатото му
2
обвинение-да не е изпълнявал задължението си за издръжка за периода
м.**.****-м.**.**** г. и на основание чл.189, ал.3 НПК го е осъдил да заплати
направените разноски по делото в размер на 340 лева.
Първостепенният съд с присъдата си не се е произнесъл относно
разноските по делото, направени за служебен защитник на подсъдимия. След
постъпване в РС-Ямбол на Решение №**-***-*****/**** г. на председателя
на НБПП за определяне техния размер, ведно с писмо уведомление вх.
№******/**.**.**** г., съдържащо отбелязване за изплащане
възнаграждението на служебния защитник по НОХД №1256/2020 г. от страна
на НБПП и искане за издаване на изпълнителен лист, първоинстанционният
съд се е произнесъл по реда на чл.306, ал.1, т.4 НПК с определението,
предмет на настоящата проверка.
В рамките на изследваните факти, релевантни към основанията за
обжалване по реда на чл.341, ал.2 НПК, първостепенният съд е приел, че по
отношение на осъденото лице Т. М. Б. са налице предпоставките на чл. 189,
ал.3 вр.ал.1 НПК за ангажиране на отговорността му да заплати в полза на
НБПП разноските за възнаграждение за служебен защитник в размер на 200
лв. съобразно цит. по-горе решение на НБПП, и на база изпълнителния титул,
какъвто в случая се явява влязлата в сила присъда № ******/ **.**.**** г. на
Районен съд-Ямбол.
Видимо от приобщените материали по ДП №***/**** г. по описа на РУ
МВР-Ямбол Т.Б. е привлечен с постановление на разследващ полицай от
**.**.**** г. в процесуалното качество на обвиняем за извършване на
престъпление по чл.183, ал.1 НК, с което му е била наложена МНО
"подписка" и е проведен разпит по реда на чл.221 НПК, при който същият е
заявил отказ да ползва помощта на служебен защитник. След приключването
на процесуално-следствените действия на обвиняемия с постановление от
**.**.**** г. на ст. разследващ полицай при РУ-Ямбол е назначен служебен
защитник за осъществяване на процесуално представителство, тъй като по
делото е констатирано наличието на едно от основанията за задължителна
защита в наказателния процес- по чл.94, ал.1, т.2 НПК. С Постановление от
**.**.**** г. е извършено ново привличане на настоящия жалбоподател в
качеството на обвиняем за извършване на престъпление по чл.183, ал.1 НК,
3
като обвинението е предявено в присъствието на защитника му адв. Н. М. от
**-Ямбол. Непосредствено след това, на основание чл.221 и чл.237 НПК са
повторени процесуалните действия по провеждане на разпит на обвиняемия в
присъствие на назначения служебен защитник. (видно от протокола за разпит
на л. 231 от досъдебното производство), и с постановление от **.**.****г. с
оглед изричното изявление на обвиняемия материалите по разследването са
предявени на служебния му защитник. Последният след запознаване с
материалите е подписал протокола с въведени множество доказателствени
искания, които от съдържателно гледище са относими към поддържаните в
защитната версия правоизключващи наказателната отговорност основния,
респ. способстват за изчерпателното издирване на смекчаващите
отговорността на обв. Б. обстоятелства. В протокола е закрепено становище
на адвоката, придружено с адекватна обосновка в цит. поднормативна уредба
и самостоятелно аналитично-аргументативно изложена позиция за
субективна несъставомерност на деянието по чл.183, ал.1 НК, която е
обвързана с искане за прекратяване на наказателното производство от
компетентния прокурорски орган.
По внесения обвинителен акт, съгласно чл.247, ал.1 НПК, е образувано
НОХД № 1256/2020 г. по описа на ЯРС, НО, IV състав. С протоколно
определение от **.**.**** г. съдът е насрочил съдебното заседание по
същество незабавно след провеждане на изслушване в разпоредителното
заседание, в рамките на което в хода на съдебните прения адв.М. е
осъществил възложената му защитна функция, пледирайки макар и в по-
схематична в сравнение с досъдебна фаза перспектива в полза на
оправдателната защитна теза.
Предвид изложеното, по делото се доказва реалното осъществяване на
процесуално представителство от страна на адв. М. по отношение на Т.Б. и в
двете фази на процеса.
При така установеното след внимателния прочит на материалите по
делото и оценка на доводите в жалбата, настоящият състав намира от правна
страна следното:
На първо място, следва да се спомене, че както първата, така и
4
въззивната инстанция в обсега на възложената й компетентност не разполага
с правомощията да изследва и преоценява съразмерността на присъденото
възнаграждение по критериите за неговата прекомерност с оглед
действителната ангажираност на адвоката и степента на изпълнение и
организация на защитата, прецизирайки ги на фона на фактическата и правна
сложност на делото. Съгласно разпоредбите на чл.37 и чл.38, ал. ЗПрП,
дължимото адвокатско възнаграждение се съобразява с вида и количеството
на извършената дейност, които се удостоверяват с писмен отчет на адвоката,
проверен и заверен от Адвокатския съвет и се определя в съответствие с
размерите, установени в Наредбата за заплащане на правна помощ. А чл.39
ЗПрП предвижда, че заплащането на предоставената правна помощ се
извършва от Националното бюро за правна помощ въз основа на решение на
неговия председател. Качеството на положените усилия от служебния
защитник се преценява в хода на наказателното производство от съответния
орган на процесуално ръководство, като ЯРС не е констатирал съществени
процесуални нарушения при осъществяване на защитата. При настоящото
произнасяне съдът се ръководи от строго очертани легални критерии,
съобразявайки единствено утвърдения с решението на НБПП размер на
възнаграждението за предоставена правна помощ с нормативно регулираните
предели в чл.16, ал.1 т.1 и т.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Според посочения текст, по дела, при които за престъплението се предвижда
наказание до 5 години лишаване от свобода, какъвто по арг. на чл.183, ал.1
НК е процесният случай, възнаграждението за служебна защита се определя
в рамките на 75 лв. - 210 лв. за досъдебна фаза и на 100 - 280 лв.за съдебна
фаза. Или с други думи, сумарно отреденото възнаграждение на адв.Москов
за осъщественото процесуално представителство на жалбоподателя пред
съответните досъдебни и съдебни стадии на процеса граничи с минимума в
установената поднормативна рамка и в този контекст за съда липсват
процесуални възможности за изменение и прецизиране неговия размер.
Съгласно императивната приложимост на разпоредбата на чл.189, ал.3
НПК за съда, произнесъл се положително по въпроса за вината на
подсъдимия, възниква процесуалното задължение да възложи в негова тежест
разноските по делото, сред които и лимитираните в обхвата на разпоредбата
адвокатско възнаграждение и други разноски за служебно назначен
5
защитник. Прилагането на посочената разпоредба от ЯРС е правилно и в
съответствие с разрешенията на задължителната съдебна практика,
формирани в Тълкувателно решение № 4 от 19.02.2010 г. на ОСНК на ВКС, в
което се приема, че подсъдимият следва да заплати адвокатско
възнаграждение на служебния защитник в полза на Националното бюро за
правна помощ във всички случаи на задължителна защита. Процесуално-
решаващият орган е констатирал, че защитата на подсъдимия Т.Б. е била
задължителна на основание чл.94, ал.1, т.2 НПК, като към момента на
осъществяване на правната помощ същият не е бил представляван от
упълномощен по негов избор защитник.
Само в сферата на пълнота на анализа следва да се спомене и
създадената практика на Европейски съд по правата на човека /Решение от 25
септември 1992 г. по делото ********* срещу Германия; Решение от 17
февруари 2011 г. по делото О. А. срещу България/ , отстояваща разбирането
за отсъствие на противоречие на националната уредба в текста на чл.189, ал.3
НПК, респ. на съдебното разпореждане за възстановяване на разноски със
закрепения принцип в чл. 6, т.1 и т.3 б. "с" от Конвенцията за защита на
човешките права и основни свободи и неговите индивидуални измерения.
Принципът за справедливо гледане на делото, прокаран и в чл.2 и чл.4 ЗПрП,
включващ като свой необходим компонент безплатна служебна защита при
липса на средства за заплащане на адвокат, не се накърнява със съдебното
разпореждане за възстановяване на платеното на служебния защитник
адвокатско възнаграждение и издаването на изпълнителен лист. В посочените
решения е възприето виждането, че по своя правен ефект визираните
процесуални документи на наказателния съд не могат да се приравнят на
фактическото принудително изпълнение, нито дерогират защитния
механизъм в нормите на чл. 444 и чл. 446 от ГПК и чл. 213 от ДОПК,
съблюдаващи закрилата на определени категории признати за екзистенциално
задължителни несеквестируеми доходи и имуществени блага на
жалбоподателя.
По изложените съображения, настоящият състав на ЯОС не констатира
основания за отмяна или изменение на обжалваното определение на ЯРС,
поради което същото следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно.
6
Водим от горното ЯОС, НО, II въззивен наказателен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 13.09.2021 г. по НОХД № 1256/2020 г. на Районен съд -
Ямбол.
Определението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:
1._______________________
2._______________________
7