Решение по дело №2243/2019 на Районен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Пазарджик, 17.06.2020 год.

 

   В   И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД,  Наказателна колегия, ХІV състав, в публично  заседание на 08.06.2020 година в състав:

                                                                      

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР  БИШУРОВ

 

при секретаря И. Ч., като разгледа докладваното от районен съдия  Бишуров АНД № 2243/19г. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 Производството  по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

 Образувано е по жалба на „Е.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Пазарджик, представлявано от управителя Г.И.И.против НП № 464118-F485373 от 18.09.2019 год. на началник отдел „Оперативни дейности” – Пловдив при ЦУ на НАП, с което е наложена имуществена санкция в размер на 700лв. /седемстотин лева/ на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС и за нарушение на чл.3 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118 ал.1 от ЗДДС.

В жалбата се навеждат доводи за материална незаконосъобразност на обжалваното НП, чиято отмяна се иска, т.к. вмененото административно нарушение нарушение не е било извършено, а ако се приеме, че такова е било извършено, то същото съставлявало маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание за дружеството жалбоподател се явява процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага съображения за нейната основателност.  Пледира за отмяна на НП, т.к. не било извършено нарушение, а ако се приеме, че такова е било извършено, то същото съставлявало маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Алтернативно пледира за изменение на НП чрез намаляване размера на наложената санкция до предвидения в закона минимум. Иска присъждане и на съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна – АНО, чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и излага съображения за нейната неоснователност, като иска обжалваното НП да се потвърди. Пледира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът съобрази становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, като прие за установено от фактическа страна следното:

Дружеството жалбоподател е санкционирано след извършена проверка на 24.03.2019г., около 09.30 часа, в стопанисван от него обект – кафе „Д.“, находящ се в гр.Пазарджик на пл. „Съединение“. Проверката била извършена от служители отдел „Оперативни дейности“-Пловдив при ЦУ на НАП гр.София – свидетелите С.С. /ст. инспектор по приходите/ и Н.Я. /инспектор по приходите/.

В хода на проверката било установено, че проверяваното дружество, в качеството си на задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ е допуснало нарушение на същата. Това станало, т.к. дружеството не регистрирало и отчитало всяка извършена продажба на стоки в търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство.

Нарушението било установено, след като от страна на проверяващите била извършена контролна покупка на 2 бр. капучино на стойност от по 2 лв. единична цена и 1 бр. минерална вода на стойност 1,20 лв. или всичко на обща стойност 5,20 лв. Сумата била платена в брой от проверяващия инспектор Н.Я. и била приета от лицето Ц.К.К. – сервитьор в обекта на дружеството. За получената сума не била издадена фискална касова бележка от наличния и работещ в обекта фискален принтер Датекс FP 60KL с ИН на ФУ DT350704 и ИН на ФП 02649427 или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Касова бележка била издадена след легитимация от проверяващия екип в 09:59 часа и поставяне на лента за отпечатване на фискални касови бележки на ФУ. Това нарушение било документирано първоначално със съставен на място ПИП cep. АА № 0379759/24.03.2019 г.

Преди същинската проверка и легитимацията на проверяващите като органи по приходите, те седнали в гореописания обект на дружеството като обикновени клиенти. Поръчали на сервитьорката – св.Ц.К., 2 бр. капучино и 1 бр. минерална вода, а тя на свой ред ги обслужила. След това проверяващите консумирали напитките и поискали да заплатят сметката, възлизаща общо на сумата от 5.20 лева. Сервитьорката приела заплащането на тази сума от св.Я., но не издала в момента на плащането фискална касова бележка от наличния и работещ в обекта фискален принтер, нито от кочан с ръчни касови бележки. Причината св.К. да не издаде фискална касова бележка от фискалния принтер била тази, че ролката с хартия в принтера била свършила, а в обекта нямало други резервни. Проверяващите изчакали няколко минути след направеното плащане и след като се уверили, че няма да им бъде издадена и предоставена фискална касова бележка от наличния и работещ в обекта фискален принтер, нито от кочан с ръчни касови бележки, те се легитимирали и започнали документирането на  проверката. Веднага след това св.К. им обяснила, че не била издала фискална касова бележка от фискалния принтер, т.к. ролката с хартия в принтера била свършила, а в обекта нямало други налични ролки. Пояснила, че салонната управителка в обекта - св. Г.И., била отишла да закупи ролки с хартия за фискалния принтер. Не след дълго в обекта пристигнала и св.И., която донесла новозакупена ролка с хартия за фискалния принтер. Същата била поставена в него, след което по нареждане на св.И. сервитьорката приключила всички сметки и издала фискална касова бележка на проверяващите за консумираните и заплатени от тях напитки.

За констатираното нарушение по чл.3 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118 ал.1 от ЗДДС,  против дружеството бил съставен АУАН № F485373 от 09.05.2019 год. Въз основа на него било издадено и обжалваното НП, което било връчено на управителя на дружеството на 01.11.2019 година. Жалбата против НП била подадена чрез АНО на 08.11.2019г., при което е процесуално допустима, т.к. е  в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и е подадена от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на актосъставителя - св. С.С., нейният колега – св.Н.Я., - св. Ц.К. и св.Г.И., както и от приетите по делото писмени доказателства.

Съдът кредитира изцяло събраните гласни и относимите писмени доказателства, т.к. те са непротиворечиви, взаимно допълващи се и категорично установяват гореописаната фактическа обстановка.

С оглед установената фактичедска обстановка съдът намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения:

В хода на административнонаказателното производство по безспорен и категоричен начин се доказа фактът на извършеното нарушение по смисъла на чл.3 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118 ал.1 от ЗДДС.

Първата правна  норма, в редакцията й към инкриминираната дата,  императивно предвижда, че: „Всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги”. 

Втората пък разписва, че: „Всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ”.

От показанията на всички разпитани по делото свидетели и приложените писмени доказателства – основното от които ПИП № cep. АА № 0379759/24.03.2019 г., категорично стана ясно, а това не се оспорва и от страна на дружеството жалбоподател, че след консумацията на гореописаните напитки и заплащане на сметката от проверяващите на сервитьорката, последната не издала фискална касова бележка от наличния и работещ в обекта фискален принтер, нито такава от кочан с ръчни касови бележки. Стана ясно и това, че сервитьорката - св.К., не издала фискална касова бележка от фискалния принтер, т.к. ролката с хартия в принтера била свършила, а в обекта нямало други налични ролки. В същото време св.К. не издала и касова бележка от кочан с ръчни касови бележки, т.к. по нейни думи не била инструктирана от работодателя, че при проблем с ФУ следва да издава такива, като заяви, че никога не била издавала такива касови бележки.

          С оглед на всичко това съдът намира, че правилно е била ангажирана обективната /безвиновна/ административнонаказателна отговорност на дружеството на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС, а издаденото НП като законосъобразно следва да се потвърди.

          Обстоятелството, че фискална касова бележка от фискалния принтер не била издадена, т.к. ролката с хартия в принтера била свършила, не може да обоснове отпадането на административнонаказателната отговорност на дружеството, първо, защото то е било длъжно да организира работата в обекта си така, че по всяко време да има възможност да бъде подменена ролката с хартия във фискалния принтер, при евентуално свършване на поставената в него преди това. Второ, несериозно е да се приеме, че ролката с хартия в принтера била свършила точно в момента, когато е следвало да се издаден фискална касова бележка на проверяващите, както се опита да внуши в своите показания св.К.. Ноторно е за настоящия съдебен състав, че когато ролката с хартия, поставена във ФУ или фискален принтер, започва да привършва, на няколко метра от лентата, преди самия край на хартията, се появява оцветена ивица – обикновено червена, която индицира, че хартията е на привършване.  Това означава, че служителите на дружеството са били наясно още преди проверката, че ролката с хартия е била на привършване и тя не е свършила внезапно при плащането на сметката от проверяващите. От тук отново следва извод, че дружеството е било длъжно да организира работата в обекта така, че своевременно да бъде подменяна ролката с хартия във фискалния принтер. На последно място, но не по значение, дори да се приеме хипотетично, че ролката с хартия във фискалния принтер е свършила внезапно, т.е. когато е следвало да се издаде касова бележка на проверяващите, за което съдът изложи своите резерви, то пак  дружеството е извършило вмененото му нарушение, т.к. не е организирало работата в обекта така, че при проблем с ФУ, респ. с фискалния принтер, да се издават за всяка продажба касови бележки от кочан, съобразно предвиденото в чл.35 и сл. от горецитираната наредба.

          Не може да бъде споделено възражението във въззивната жалба и развито в пледоарията на процесуалния представител на дружеството в смисъл, че деянието съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, аргументирано с това, че ставало въпрос за неиздаване на една фискална касова бележка, за малка сума от 5.20 лева, както и с това, че в крайна сметка касова бележка била издадена на проверяващите в хода на проверката.

  Според настоящия съдебен състав, конкретното деяние не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от същия вид, доколкото от приложените по делото доказателства става ясно, че в деня на проверката, т.е. пред легитимирането на проверяващите, в обекта са били извършвани и други продажби от дружеството-жалбоподател при същите условия, т.е. не са били издавани фискални касови бележки. Св. С. недвусмислено посочи, че в деня на проверката в заведението е имало и други клиенти, а това не се оспори от страна на салонния управител и сервитьора в обекта. Това пък значи, че щом във фискалния принтер не е имало хартия, очевидно и на другите клиенти не е била издавана касова бележка. Малката сума за неиздадената касова бележка също не обосновава маловажност на случая, т.к. обекта на дружеството функционира като кафене, при което консумирането на напитки, респ. плащането на сметки от порядъка на 1-2 -3 - 5 лева и т.н. са напълно характерни за дейността на дружеството. Фактът, че касова бележка е била издадена на проверяващите в хода на проверката също не обуславя маловажност на деянието, т.к. е несъмнено, че тя е била издадена именно по повод на тяхното легитимиране и започване на проверката. Ако те наистина бяха обикновени клиенти и си бяха тръгнали след плащането на сметката, то несъмненно на тях никога не би им била издадена касова бележка.

В крайна сметка не трябва да се забравя това, че с констатираното нарушение се засяга драстично редът и начинът за установяване на дистанционна връзка от страна на търговците и подаването на данни към Националната агенция за приходите. Нарушението практически лишава приходната администрация от възможността на установи определени обстоятелства, като например да засече коректно касовата наличност при проверка в обекта /фактическата и тази по ФУ, т.к. при получени пари в брой те са налични в касата, но не са въведени, отразени по никакъв начин във ФУ/, както и дали жалбоподателят коректно се разчита с държавния бюджет и фиска. Отделно от това всяко отклонение от изпълнение на вменените от закона задължения води до негативни последици– ангажиране на ресурси на приходната администрация с проверки на място и по документи, съставяне на АУАН и започването на АНП, респ. издаване на НП. Всички тези действия са в отклонение от нормално предвиденото от законодателя развитие на обществените отношения в тази област, водещи до ангажирането на служители на приходната администрация с извършването им. Дори само това е достатъчно, за да се приеме, че са налице вредни последици. Гореизложеното е основание да се заключи, че нарушението не се явява с оглед обстоятелствата значително по-леко от други подобни такива. Съвсем правилно в случая наказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление и не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.  

При  определяне  размера на имуществената санкция по чл.185 ал.1 от ЗДДС АНО се е съобразил с изискванията на чл.27 ал.1 от ЗАНН за индивидуализацията на административните наказания. Отчел е тежестта на нарушението и обстоятелството, че е извършено  за първи път, както и това, че очевидно не са били регистрирани и отчетени продажби чрез издаване на касови бележки не само на проверяващите, но и на други клиенти в заведението в деня на проверката, до доставянето на нова ролка с хартия за фискалния принтер, при което правилно е наложил санкцията в размер над минимума, макар и близък до него, т.е. от 700 лв., което ще бъдат постигнати целите по чл.12 от ЗАНН. С оглед на това искането за намаляване размера на санкцията не може да бъде удовлетворено.

При този изход от делото – потвърждаване на обжалваното НП, искането на пълномощника на дружеството за присъждане на съдебно-деловодни разноски - платеноо адвокатско възнаграждение, не може да бъде удовлетворено.

Предвид своевременно направеното искане за разноски от процесуалния представител на АНО в последното съдебно заседание, то на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във връзка с чл. 143, ал. 4 от АПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати разноските направени от  наказващия орган - ЦУ на НАП. В раздел ІVа от Наредбата за заплащането на правната помощ. Се съдържа специална норма, уреждаща възнагражденията за процесуално представителство и защита по специално уредени производства. В нормата на чл.27е от наредбата е посочено, че възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. По тази причина и юрисконсултското възнаграждение на процесуалния представител на АНО в това производство следва да бъде определено в тези граници. На тези основания юристконсултското възнаграждение в полза на наказващият орган следва да бъде определено на сумата в размер на 120 лева, предвид немалкия брой проведени открити  съдебни заседания, на които бяха разпитани общо четирима свидетели, както и поради това, че в делото са приложени значителни по обем писмени доказателства, които по дефиниция подлежат на анализ, преценка за относимост и т.н.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът,

 

Р     Е     Ш     И :

 

  ПОТВЪРЖДАВА  НП  № 464118-F485373 от 18.09.2019 год. на началник отдел „Оперативни дейности” – Пловдив при ЦУ на НАП, с което на „Е.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Пазарджик, представлявано от управителя Г.И.И., на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС, във вр. с чл.3 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ  и във вр. с чл.118 ал.1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 700лв. /седемстотин лева/.

 

ОСЪЖДА Е.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Пазарджик, представлявано от управителя Г.И.И.ДА ЗАПЛАТИ на ЦУ на НАП гр.София юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лв. /сто и двадесет лева/.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.

 

 

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: