Р Е Ш Е Н И Е
№ 260 032
гр. Габрово, 09.12.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Габровският окръжен съд, въззивен наказателен състав, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ НЕДЕЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА КОСЕВА
КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
при секретаря Ваня Григорова и прокурора Милчо Генжов, като
разгледа докладваното от съдия Неделчев ВНОХД № 110 по описа за 2020 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХХІ от НПК. Образувано е по протест на прокурор от Районна прокуратура –
Габрово, въззивна жалба от частния обвинител и граждански ищец М.Л. и въззивна
жалба от подсъдимата М.С.П., чрез договорния й защитник адв. Р.Б. ***, срещу
присъда № 234 от 17.06.2020 г. по НОХД № 560/2019 г. по описа на Районен съд – Габрово.
С
атакуваната присъда подсъдимият Н.П.С. *** е признат за невинен за това през
периода от средата на месец октомври до 11.11.2013 г., в гр. Габрово,
противозаконно да е присвоил чужда движима вещ - лек автомобил марка „А.” с рег.
№ *** на стойност 6844 лева, собственост на М.Л., която
владеел – фактически да се е разпоредил с автомобила, като го предоставил (оставил го на разположение и разпореждане) на М.П. ***, за да го продаде, поради което и на
основание чл. 304 от НПК е оправдал по така предявеното му обвинение за
престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.
Със
същата присъда подсъдимата М.С.П. *** е призната за виновна в това, че на
неустановена дата през периода от началото на месец ноември до 11.11.2013 г., в
гр. Габрово, съставила неистински частен документ AUTOSERTIFICAZIONE DICHIRAZIONE SOSTITUTIVA DI AUTO DI NORIETA (СЕРТИФИКАТ НА АВТОМОБИЛ ДЕКЛАРАЦИЯ ВМЕСТО КЛЕТВЕНА
ДЕКЛАРАЦИЯ), в който положила на италиански език подпис от името
на М.Л. като продавач, и го употребила на 11.11.2013 г. пред Сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР - Габрово, за да докаже, че е извършена покупко-продажба
на лек автомобил „А.” с рег. № ***, с което е
извършила престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК, за което и на основание чл.
78а, ал. 1 от НК е освободена от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба в размер на 3500 лева, която да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Габрово.
Със
същата присъда е отхвърлен изцяло предявения от М.Л. – гражданин на Република И.,
със статут на постоянно пребиваващ в страната чужденец, живущ ***, против
подсъдимия Н.П.С. граждански иск с претенция за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди, претърпени от престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК в размер
на 6844 лева, като неоснователен и недоказан.
С
обжалваната присъда подсъдимата М.С.П. е осъдена да заплати по сметка на ОД на
МВР - Габрово сума в размер на 150.85 лв.,
представляваща равностойността на отнасящата се до нея част от разноските,
направени при воденото разследване по досъдебното производство, на основание
чл. 189, ал. 3 от НПК. Останалата част от направените по досъдебното
производство разноски, възлизащи на 270 лв. и включващи сума в размер на 60 лв.,
заплатена на преводач за превод на документи от италиански на български език и
сума в размер на 210 лв., заплатена за изготвена комплексна (графическа и техническа) експертиза по Протокол № 81 и 82 от 18.04.2016 година на Сектор „НТЛ”
при ОД на МВР - Габрово, са оставени за сметка на държавата - на ОД на МВР
Габрово, на основание чл. 189, ал. 2 и ал. 4 от НПК. За сметка на държавата, на
основание чл. 190, ал. 1 от НПК, са оставени останалите направени разноски по
досъдебното производство, които възлизат на общата сума от 230.44 лв. и
представляват равностойността на отнасящата се до подсъдимия Н.П.С. част от тях.
С
обжалваната присъда подсъдимата М.С.П. е осъдена да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд - Габрово: сума в размер на 119.61 лв.,
дължима за възстановяване на отнасящата се до нея част от общата стойност на
разноските, направени в съдебното производство – на основание чл. 189, ал. 3 от НПК; както и сумата от по 5 лева, представляваща държавна
такса в случай на служебно издаване на изпълнителни листи за събиране на сумата
по наложеното й наказание глоба и сумата за разноските. Част от направените в
съдебното производство разноски, които възлизат на общата сума от 147.20 лв.,
състояща се от сума в размер на 107.20 лв., заплатена на преводач за устен
превод от италиански на български език и сума в размер на 40 лв., заплатена въз
основа на чл. 21, ал. 1 от Наредба № 2/29.06.2015 г. за вписването,
квалификацията и възнагражденията на вещите лица за явяването на вещо лице,
участвало в изготвянето на комплексна (графическа
и техническа) експертиза по Протокол № 81 и 82 от
18.04.2016 година на Сектор „НТЛ” при ОД на МВР Габрово, са оставени за сметка
на Районен съд - Габрово, на основание чл. 189, ал. 2 и ал. 4 от НПК. Останалите
направени разноски в съдебното производство, които възлизат на общата сума от
307.71 лв. и представляват равностойността на отнасящата се до подсъдимия Н.П.С.
част от тях, са оставени за сметка на държавата, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК.
В депозирания протест се изразява
несъгласие с присъдата в частта, в която е оправдан подсъдимия Н.С.. Прокурорът
счита, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, които почти
изцяло по обем и съдържание кореспондират на събраните в досъдебната фаза на
процеса, се установява изложената в обвинителния акт фактическа обстановка.
Намира за доказано извършването от страна на подсъдимия С. на обсебване на
процесния автомобил. Коментират се приобщените на съдебното следствие
обясненията на подсъдимия от досъдебното производство, в които същият твърди,
че поел ангажимент да продадат автомобила, което действително се случва, а това
според прокурора кореспондира с останалите доказателства за промяна на
намерението му от субективна страна да го владее като чужд, и от обективна – в
осъществяването на продажбата от подсъдимата П.. Приема се, че единствено
подсъдимият С. имал мотив от продажбата, за да бъде върнат взетия от
пострадалия собственик на автомобила М.Л. заем от свидетеля А.Д.. С протеста се
претендира на основание чл. 334, т. 2 от НПК да се отмени присъдата в частта, в
която подсъдимият Н.С. е признат за невинен и оправдан, като на основание чл.
336, ал. 1, т. 2 от НПК същият да бъде осъден за престъплението, за което е
предаден на съд.
В жалбата на частния обвинител и
граждански ищец М.Л. се твърди, че постановената присъда е несправедлива и
неправилно са интерпретирани събраните по делото доказателства, като
неоснователно е отхвърлен и гражданският иск. Прави се искане за отмяна на
присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият Н.С. да бъде признат за
виновен, както и да се измени присъдата в частта, в която е отхвърлен
гражданския иск и да се присъди пълния размер на исканото обезщетение.
В жалбата на подсъдимата М.П., изготвена
от защитника й адв. Б., се твърди, че в частта, в която П. е призната за
виновна за извършено престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК, присъдата е
неправилна, постановена в противоречие с материалния и процесуалния закон и
практиката на съдилищата, а от друга страна е постановена от незаконен състав. Основните
оплаквания, наведени във въззивната жалба са, че присъдата се основава на
непълен и противоречив доказателствен материал и не е налице онази
достатъчност, която да породи единственият и възможен извод за виновността на
подсъдимата П.; няма нито едно пряко доказателство, което да налага осъдителни
изводи; неправилно са разтълкувани нормите на НК и неправилно е разтълкувана
фактическата обстановка и е кредитирана обвинителната теза; неправилно съдът
завишил размера на наложеното наказание, още повече предвид изключително дългия
период от инкриминирата дата до момента на постановяване на съдебния акт. В
жалбата пространно се излагат съображения във връзка с твърдението, че
присъдата е постановена от незаконен състав и в нарушение на чл. 6, т. 1 от
ЕКПЧОС. На следващо място, застъпва се позицията, че не са проявени признаците
от състава на престъплението по чл. 309, ал. 1 от НК. От субективна страна не
било доказано подсъдимата П. да е знаела, че съставя неистински документ в гр.
Габрово и да е знаела, че го употребява в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
– Габрово, след като и такива действия от обективна страна не били доказани в
хода на цялото производство. От обективна страна – нямало доказателства къде е
съставен документа и че това се е случило в гр. Габрово; от така повдигнатото
обвинение не ставало ясно дали подсъдимата е съставила съдържанието или е
положила само подписа на документа; налице било разминаване между
обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт относно началния
момент на инкриминираното деяние; не било доказано, че П. употребила документа
пред сектор „Пътна полиция“ – Габрово, тъй като същата не е имала физическа
контакт с тази институция, а единствено със свидетелката М. М., което е
работник в „***“ ЕООД – София; не ставало ясно дали П. е действала в качеството
си на ЕТ „М. – М.П.“ или като физическо лице, без представителни функции към
търговеца; на подсъдимата П. било повдигнато обвинение, че е положила подпис на
италиански език, а графическата експертиза не е на подпис, а единствено на
почерк; налице било разминаване между обвинителния акт и постановлението за
привличане на обвиняем в изписването на инкриминирания документ, както и при
посочване на естеството му – договор или заявление. Искането в жалбата, което е
доразвито в допълнително становище, е въззивният съд да отмени атакувана
присъда и да върне делото на прокурора, за да прецизира обвинението; при
условията на алтернативност – да отмени присъдата, поради незаконен състав и
липса на мотиви и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен
състав; при условията на алтернативност – да се отмени присъдата и да се
постанови нова присъда, с която подсъдимата да бъде оправдана; при условията на
алтернативност – да се отмени присъдата и да се постанови нова присъда поради
наличие на предпоставките по чл. 9, ал. 2 от НК; при условията на
алтернативност – да се отмени присъдата и да се постанови нова присъда, с която
да се приеме наличието на хипотезата на чл. 309, ал. 5 от НК.
В допълнение към въззивната
жалба, изготвено от адв. Б. като защитник на подсъдимата П., се доразвиват
съображенията по твърденията за незаконен състав и липса на мотиви в тази
насока; за липса на мотиви и противоречия в самите мотиви; за противоречие с
материалния и процесуалния закон и необоснованост на присъдата.
В съдебно заседание пред
настоящия състав прокурорът от Окръжна прокуратура – Габрово поддържа протеста
и не оспорва жалбата от частния обвинител и граждански ищец М.Л.. Прокурорът
оспорва жалбата на подсъдимата М.П.. По съществото на делото намира за
установено и доказано извършването от подсъдимия Н.С. на престъплението, за
което е предаден на съд. Счита, че протестът следва да се уважи с исканията,
направени в него. В пледоарията си прокурорът не взема отношение по жалбата на
подсъдимата П..
Пред въззивния съд частния
обвинител и граждански ищец М.Л. и повереникът му адв. И.С. поддържат жалбата
си. В пледоарията си адв. С. заявява, че подсъдимият Н.С. е извършил
престъплението, за което е предаден на съд. Приема за несъмнено, че
пострадалият е претърпял имуществени вреди в резултат на разпореждането със
собствения му автомобил. Моли за уважаване на жалбата по направените в нея
искания. Не взема отношение по жалбата на подсъдимата П..
Пред настоящата инстанция
подсъдимата П. и защитникът й адв. Б. поддържат жалбата си по изложените в нея
и допълнението към нея съображения, към които се придържат и в хода по
съществото на делото. При упражняване на правото си на последна дума подсъдимата
М.П. заявява желание делото да се преразгледа от друг съдебен състав и да се
вземат правилните решения.
В проведеното съдебно заседание
подсъдимият Н.С. и договорният му защитник адв. С.Т. *** оспорват протеста и
въззивната жалба от частния обвинител и граждански ищец. В пледоарията си адв. Т.
заявява, че първоинстанционният съдебен акт е правилен и законосъобразен,
поради което моли да се потвърди.
Въззивният
съд, след като разгледа протеста, жалбата от частния обвинител и граждански
ищец и жалбата от подсъдимата М.П., обсъди становищата на всички страни в
процеса и извърши цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл. 314
от НПК, приема следното:
Протестът и жалбите
са допустими. Същите са депозирани от страни в процеса, които са легитимирани да
атакуват постановения съдебен акт и са подадени в срока за обжалването му.
Разгледани по
същество, протестът и жалбата на частния обвинител и граждански ищец са
неоснователни, а жалбата на подсъдимата М.П. е частично основателна - само
относно размера на наложеното й с присъдата административно наказание глоба.
Основно оплакване,
развито в жалбата на подсъдимата М.П. и допълнението към нея, е, че делото е
разгледано и решено от незаконен състав. Доколкото произнасянето по така
наведените съображения е предопределящо за съдбата на присъдата, въззивният съд
извежда виждането си по тях преди да пристъпи към изложение на фактическите и
правните си изводи по съществото на спора.
В съдебната
практика и в теорията се приема, че съдебният състав е незаконен, когато са
изпълнени някои от следните хипотези: в него участват ненадлежно назначени
съдии и съдебни заседатели; съдебният състав не е сформиран съгласно изискванията
на чл.
28, ал. 1-4
от НПК; делото се разглежда в нарушение на родовата подсъдност; налице е
основание за отвод по чл.
29, ал. 1 от НПК; делото не разгледано от независим и безпристрастен съд,
поради наличие на основания за отвод по чл. 29, ал. 2 от НПК; при нарушаване на
принципа за неизменност на съдебния състав; при нарушаване на принципа за случайно
разпределение на делата, въведен с чл. 9 от ЗСВ. В случая, така изложените в жалбата твърдения за незаконен състав са
обосновани основно с виждането за наличието на основания за отвод на докладчика
по делото, поради негова заинтересованост и предубеденост, разгледани на
плоскостта на чл. 29, ал. 2 от НПК.
Въззивният съд
намира, че не са налице основания, за да се приеме, че председателят на първоинстанционния
съдебен състав е бил предубеден и пристрастен при разглеждането и решаването на
делото. Поначало субективната безпристрастност на съдиите, включително в
контекста на чл. 6, т. 1 от КЗПЧОС, се презумира. Оборването на предположението
е възможно, когато от разкрити по делото обстоятелства може убедено и несъмнено
да се заключи, че съдията е предубеден или заинтересован от изхода на делото.
Тези обстоятелства следва да бъдат налични по делото, с конкретни измерения и
да бъдат проверими.
В
настоящия случай въззивният съд не намира обстоятелства, които да пораждат
опасение, че съдията по делото или някой от съдебните заседатели е бил обвързан
по някакъв начин от предшестващо формирано убеждение във виновността на
подсъдимата М.П. – в съдебните протоколи не е отразено предварително становище
по съществените въпроси, касаещи наказателната отговорност на подсъдимата, не е
издадено недопустимо отнапред вътрешното убеждение на съдията или съдебния
състав относно въпросите по съществото на делото, в протоколните определения и
акта по същество не са използвани неприемливи изрази, издаващи тенденциозна
нагласа за осъждането на подсъдимата П.. Основания за предубеденост не могат да
се изведат и на плоскостта на правото на защита. Всяко от заседанията, в които
е даван ход на делото, е проведено в присъствието на подсъдимата и защитника й,
които са разполагали с възможност да задават въпроси, да правят искания и
възражения, като видно от съдебните протоколи са се ползвали от тези свои
права. Принципно вътрешното убеждение на съда се обективира в мотивите на
постановения съдебен акт. В конкретния случай съдържанието на присъдата
недвусмислено сочи на липсата на опорочаване на вътрешното убеждение на
съдебния състав, защото не показва негова предубеденост и пристрастност при
формирането му, като това се отнася не само до изпълнението на изискванията към
съдържанието на присъдата по чл. 305 от НПК, но и в рамките на оценката и
анализа на доказателствата по делото и по приложимия материален закон.
Видно е
от материалите по съдебното производство, че от страна на подсъдимата П. и
нейния защитник на няколко пъти е искан отвод на председателя на състава. Поводът
за първото искане за отстраняване е продиктуван от акта на съда за сезиране на
Съвета на Адвокатска колегия – Габрово заради възприетото като неоснователно
неявяване на адв. Б. в проведеното на 11.11.2019 г. съдебно заседание.
Впоследствие се достига до последващи искания за отводи, включително и заради
сезирането от подсъдимата П. на Висшия съдебен съвет с оплаквания относно
поведението на съдията спрямо нейния защитник. Твърдения за проявено отношение
на съдията спрямо адв. Б. се съдържат и във въззивната жалбата на подсъдимата П.,
изготвена от защитника й, като такива се съобщават от нея и в депозираните пред
настоящия съд обяснения – поведението на съдията било пряко насочено срещу
адвоката й, за да му се образува дисциплинарно производство; преди време адв. Б.
си позволил да подаде сигнал срещу друг съдия от състава на РС – Габрово и от
този момент отношението на докладчика по контролираното производство към адв. Б.
се изменило; съдията изразявал мимики и интонация, които се променяли, когато
адв. Б. говорел; съдията не отговарял на поздравите на адвоката, и други.
Въззивният съд намира, че извън тясно моралните и етични аспекти на развилите
се отношения, произнасянето по които е от компетентност на съответните етични
комисии и евентуално на органи на дисциплинарна власт, не са налице основания
да се приеме, че същите са довели до опорочено вътрешно убеждение на съдебния
състав. Виждането за наличие на основания за отвод се базира предимно на
субективни изводи и предположения, без да се извеждат конкретни данни за конфликт
на интереси, който в същото време пряко да рефлектира върху вътрешното
убеждение на съдията.
Настоящият
съд не съзира предварително изразена нагласа за осъждането на подсъдимата П.,
която да е обективирана в мотивите на съда към протоколното определение от
13.01.2020 г. за оставяне без уважение на искането за отвод на председателя на
състава, в които наред с всичко останало е посочено, че защитникът създава
пречки за законосъобразното приключване на наказателното производство против
подсъдимата преди изтичане на абсолютната давност за престъплението, за което е
предадена на съд. Преди всичко тази част от мотивите на съда не следва да се
разглеждане изолирано от останалите съображения, изложени на повече от три
страници от съдебния протокол. Същественото е, че никъде в тези мотиви не се
споменава и дори не се намеква за възможен изход на делото по отношение на
подсъдимата П.. Следва да се отчете и, че проведеното на 13.01.2020 г. съдебно
заседание е пето по ред, като в него за пореден път не е открито съдебното
следствие. Председателят на състава поначало има задължения да осигури
ритмичното провеждане на производството, като по този начин да гарантира
интереса от срочно приключване на делото по отношение на всички участници.
Въззивният
съд намира, че е неотносим към обсъжданата по настоящото дело проблематика
представеният от адв. Б. заверен препис от протокол от съдебното заседание от
22.07.2020 г. по НОХД № 605/2020 г. по описа на РС – Габрово. Касае се за друго
производство, както и за мотиви към протоколно определение, на които се
позовава защитата, които са изготвени около три месеца след постановяването на
атакуваната присъда, която е предмет на обсъждане по настоящото дело.
На
следващо място, неоснователно е оплакването, че същият съдия вече се е
произнасял по казуса в производството по НОХД № 201/2019 г. по описа на РС -
Габрово. Видно от приложеното дело е, че производството по него е прекратено в
разпоредителното заседание заради констатирани отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила и същото е върнато на прокурора. От протокола от
проведеното на 03.04.2019 г. разпоредително заседание по НОХД № 201/2019 г. на
РС – Габрово не се установява съставът на съда да е взел отношение по въпросите
касаещи съществото на делото, което да е задължавало съдията да се отведе от
разглеждането на НОХД № 560/2019 г. на РС – Габрово, образувано след повторното
внасяне на обвинителен акт. Не е допуснато и твърдяното от защитата нарушение при
разпределяне на делото. От протокола за избор на съдия-докладчик е видно, че
при първото внасяне на обвинителния акт в съда, по който е образувано НОХД №
201/2019 г. на РС – Габрово, стриктно е спазен принципът за случайно
разпределение на делата, въведен с чл. 9 от ЗСВ. Напълно законосъобразно след образуването на НОХД № 560/2019 г. на РС
– Габрово делото е разпределено на първоначалния докладчик, като в самия
протокол за избор на съдия-докладчик изрично е посочена и причината за това,
обусловена от разпоредбата на чл. 80, ал. 8 от Правилника за администрацията в
съдилищата.
Настоящият
съд намира за неоснователно възражението за незаконен състав и поради
обстоятелството, че направени от подсъдимата и защитника й доказателствени искания
са оставени без уважение. Трайна и последователна е съдебната практика, че отказът
за събиране на определени доказателства, поискани от защитата, не е основание
за отвод на съдебния състав, както и не представлява процесуално нарушение по
събиране на доказателствата, тъй като право на решаващия съд е да прецени
относимостта на дадено доказателство към предмета на доказване.
В заключение по
тази група оплаквания, въззивният съд намира, че не са налице основания, за да
се приеме, че съдебното производство, приключило с постановяване на обжалваната
присъда, се е развило пред съдебен състав, спрямо който са били налице
основанията за отвод по чл. 29, ал. 2 от НПК.
Въззивната инстанция
счита, че за да постанови присъдата си първоинстанционният съд е събрал всички
относими към предмета на делото доказателства, като е анализирал и съпоставил поотделно
и в тяхната съвкупност обясненията на подсъдимия Н.С., включително обясненията
му от досъдебното производство, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.
279, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от НПК; показанията на свидетелите А.Д., М. М. и М.Л.; показанията на свидетелите И.М.и П. Д., депозирани
както на съдебното следствие, така и в досъдебното производство; писмените доказателства: по том І-ви: копия от
документи, които са послужили за първоначална регистрация на лек автомобил „А.”
с номер на рама *** в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – К. - заявление за първоначална регистрация,
италианско свидетелство за регистрация № ***, удостоверение за
собственост № ***, удостоверение за продуктова такса, фактура за платена
продуктова такса, декларация приложение № 8, декларация приложение № 2, договор
за покупко-продажба, фактура № **********/11.11.2013 г., протокол за преглед за техническа
изправност № 131300034641 и разрешение за временно движение № *********
(л. 42-53), извлечения от централна база на КАТ във връзка с регистрацията на лекия автомобил „А.” (л.
57-61), копия от договор с дата 12.08.2013 г. и споразумение от 19.06.2014 г. с
нотариална заверка на подписите (л. 65-66); документ на италиански език в
оригинал с наименование AUTOSERTIFICAZIONE DICHIRAZIONE SOSTITUTIVA DI AUTO DI NORIETA (л. 74); писмо рег. № ПП-7988 от
24.10.2014 г. на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - К. със: заверено копие от заявление
за регистрация под № 131300011045/11.12.2013 г., свидетелство за регистрация номер ***
в оригинал и удостоверение
за собственост с номер *** в оригинал, разрешение за временно движение № ********* в оригинал,
декларация приложение № 8 към чл. 5, ал. 2 и декларация приложение № 2 към чл. 12а, ал. 1, т. 6 и
чл. 12б, ал. 1, т. 6, копие на договор за покупко-продажба на МПС между ЕТ „М.
– М.П.” и И. Л. М., копие на фактура за покупко-продажба на МПС между ЕТ „М. – М.П.”
и И. Л. М. (л. 76-84); протокол за разпознаване на лице, заедно с фотоалбум и
списък на разпознавани лица по снимки (л. 137-139); протокол за изземване на образци за сравнително
изследване (л. 163-164); постановление за назначаване на превод и такъв,
извършен от италиански на български език на документ, приложен на л. 74 от Том I-ви на ДП (л. 165-167); протоколи за изземване на
образци за сравнително изследване (л. 201-202); декларация за семейно, материално положение и
имотно състояние и справка за съдимост на подсъдимата П. (л. 241 и л. 243); и по том ІІ-ри: справка за съдимост и декларация
за семейно, материално положение и имотно състояние на подсъдимия Н.С. (л. 57-58); изготвена справка на
италиански език от архива на публичен автомобилен регистър на Република И. и
извършен превод на същата на български език (л. 99-100); заключението на графическата експертиза (л. 155-162 от том І от ДП); заключенията на първоначалната и
допълнителните оценъчни експертизи. Въззивният съд, след собствен комплексен анализ на всички
събрани по делото доказателства, намира че установената от районния съд
фактическа обстановка е обоснована и почива на вярна и добросъвестна
интерпретация на събраните по делото доказателства, анализирани в тяхната
съвкупност, като без да я променя по всички основни моменти от предмета на
делото, я възприема, както следва:
Пострадалият
М.Л. е италиански гражданин със статут на постоянно пребиваващ в страната
чужденец. Към 2013 година същият живеел в гр. Габрово. Свидетелят Л. бил
собственик на дизелов лек автомобил марка „А.” с № на рама ***, който до 11.11.2013 г. бил регистриран с италиански рег. № ***.
Свидетелят Л. се познава с
подсъдимия Н.С.. През 2013 г. двамата поддържали близки отношения и имали
съвместно участие в търговско дружество. През месец август 2013 г. Л. се
нуждаел от парични средства, които възнамерявал да използва за осъществяване на
търговска дейност. Поискал от подсъдимия Н.С. да му даде 3000 лева. С. не
разполагал с исканата парична сума, поради което свързал пострадалия с негов
познат – свидетелят А.Д. от с. Д., общ. Габрово. Последният се съгласил да
предостави на Л. исканата сума, но срещу дадено обезпечение, за да си гарантира
нейното връщане. По повод на това на 12.08.2013 г. между двамата бил сключен
предварителен договор с нотариална заверка на подписите (копие на л. 65 от том І-ви на ДП), по силата на който свидетелят М.Л.
се задължавал в срок до 30.09.2013 г. да прехвърли на свидетеля А.Д.
собствеността върху лекия си автомобил „А.” за сумата от 3000 лева, която Д. му заплатил при
сключването на договора.
Към 12.08.2013 г. автомобилът се
намирал във владението на Л.. Не бил в движение, тъй като имал проблеми със
спирачната система. Поради посочената причина пострадалият се обърнал към подсъдимия
Н.С. с молба за съдействие за ремонта на превозното средство. Подсъдимият
разговарял със своя познат - свидетелят П. Д., и след като последният се
съгласил да извърши ремонта, в средата на месец октомври 2013 г. автомобилът бил
натоварен на платформа и репатриран от двамата до нает от Д. ***. Автомобилът
бил взет заедно с контактен ключ, предназначен за запалването му, а италианските
документи, издадени във връзка с неговата регистрация и собственост, останали в
колата със знанието и съгласието на свидетеля М.Л.. След репатрирането до кв. „В.”,
превозното средство било оставено в двора на имота. Свидетелят Д. започнал да
ремонтира колата, като сменил накладки от спирачната система на задните колела.
При осъществените опити за стартирането на двигателя и извършената след тях
диагностика се установило, че автомобилът има проблем с една от помпите за
гориво. Заради необходимостта от намиране на друга горивна помпа, както и
поради обстоятелството, че междувременно свидетелят Д. заминал в чужбина по
работа, ремонтът не бил завършен и превозното средство останало в двора на използвания
като автосервиз имот.
През 2013 г. свидетелят И.М.от
гр. Д. видял обява за продажба на дизелов лек автомобил марка „А.”, която била
публикувана в интернет сайта „mobile.bg”. Чрез посочен в обявата телефонен номер този свидетел се свързал с жена,
която според показанията му му се представила като М.П.. Разговарял с нея, като
се уговорили да дойде в гр. Габрово, за да огледа автомобила. По делото,
въпреки предприетите действия, не е установена датата и данни за лицето, което
е публикувало обявата. През месец ноември 2013 г. свидетелят И.М.пристигнал в
гр. Габрово и се срещнал с въпросната жена, която по-късно разпознава като
подсъдимата М.П.. По време на срещата, заедно с П. били още двама мъже, единият
от които се представил за неин съпруг. На свидетеля било обяснено, че колата е
нов внос от И., както и че ще му бъде издадена фактура, ако реши да я закупи.
След това М. бил заведен в кв. „В.”, където се намирал автомобила, който към
този момент бил с италиански регистрационен номер. Когато го огледал и решил да
го закупи, той се разбрал с разпознатата от него като М.П. да й заплати капаро
и да се видят на следващия ден, на който да й доплати остатъка от уговорената
сума, ако автомобилът има поставени табели с транзитна регистрация.
Към есента
на 2013 г. подсъдимата М.П. била регистрирана като ЕТ „М. – М.П.”, със седалище
и адрес на управление гр. Габрово, бул. „**” № **, ЕИК **. Осъществяваната от
този търговец дейност била свързана и с покупко-продажба на употребявани
автомобили.
На 11.11.2013 г. подсъдимата М.П.
посетила сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Габрово и подала заявление с
искане за извършване на първоначална (транзитна) регистрация на
посочения автомобил с № на рама ***. Между
приложените от нея документи към това заявление е фигурирала и бланка на документ с дата
01.11.2013 г., с отпечатани в нея текстове на италиански език и наименование AUTOSERTIFICAZIONE DICHIARAZIONE SOSTITUTIVA DI AUTO DI NOTORIETA (приложена в оригинал на л. 74
от том I-ви на ДП). Същата съдържала и
ръкописни текстове, които били изпълнени от подсъдимата М.П., чрез които и
положения от последната подпис от името на свидетеля М.Л. тя удостоверила, че
той е продал собствения си лек автомобил марка „А.”, модел „**” с номер
на рама *** и рег. № *** за сумата от 500 € на ЕТ От заключението
на графическата и техническа експертиза на документа, както и от изготвения
превод на въпросния документ на български език се установява, че същият е
наименуван „СЕРТИФИКАТ НА АВТОМОБИЛ ДЕКЛАРАЦИЯ ВМЕСТО КЛЕТВЕНА ДЕКЛАРАЦИЯ”,
както и че съответният подпис е изпълнен под ред с отпечатан текст на италиански
език „Il dichirante”, т.е.
на място, което е било отредено за „декларатор” в него.
От
превода от италиански език на материали, приложени на л. 96-102 от том II на ДП, както и на оригинален документ на италиански език
(л. 79 от том I) с наименование „Certificato di proprieta” № ***
(който впоследствие е послужил при регистрацията на
автомобила в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – К.), е видно, че въпросният
документ представлява дубликат на удостоверение за собственост под посочения
номер, издадено на 09.04.2010 г. от Автомобилен клуб на Република И. за
превозно средство с Рег. № *** и № на рама ***,
притежавано от свидетеля М.Л., както и че по отношение на него (въз основа на административен акт от 17.04.2008 г.) на
18.04.2008 г. е била вписана тежест в прогресивен регистър А 1144040 М,
свързана със заповед за спиране от движение заради сума в размер на 49038,91 Euro. Същите обстоятелства са отразени и в нова справка на
италиански език от архива на публичния автомобилен регистър на Република И.,
изготвена на 08.04.2019 г. (приложена с превод на български език към
материалите по съдебното производство).
В
резултат на извършената транзитна регистрация, на 11.11.2013 г. на името на ЕТ
„М. – М.П.”, представляван от подсъдимата М.П., било издадено разрешение за
временно придвижване под номер *********, със срок на валидност до 11.12.2013 г.,
за лекия автомобил, като на превозното средство били поставени други
регистрационни табели с номер **. При тази регистрация двете италиански регистрационни
табели с рег. № *** били иззети и унищожени с
протокол за брак от същата дата, което се установява от удостоверение с рег. № 63429 от 11.11.2013 г. на сектор „ПП” при
ОД на МВР – Габрово (приложено на л. 73 от том I на досъдебното производство).
На 11.11.2013 г. между ЕТ „М. – М.П.“,
представляван от подсъдимата М.П. и свидетелят И.М.бил сключен договор за
покупко-продажба на описания по-горе автомобил, във връзка с което била
издадена и фактура № ********** от 11.11.2013 г.
На 11.12.2013 г. автомобилът бил
пререгистриран от свидетеля И.М.на негово име в сектор „ПП” при ОД на МВР – К.,
при което били издадени нови табели с рег. № **.
На 24.06.2014 г. свидетелят М.Л.
подал сигнал до Районна прокуратура - Габрово с оплакване за това, че лекият му
автомобил бил продаден без негово знание и съгласие. Преди това, на 19.06.2014
г. било сключено споразумение с нотариална заверка на подписите (л. 66 от том I на ДП) между Л. и свидетеля А.Д., с което двамата
прекратили сключения на 12.08.2013 г. предварителен договор за продажбата на
притежавания от Л. автомобил. От споразумението е видно, че предварителният договор
е прекратен по тяхно взаимно желание, както и че заплатената при подписването
му сума от 3000 лева била върната от Л. на свидетеля А.Д..
От заключението на
повторна съдебно-оценъчна експертиза (на л. 74-83 от том II от ДП) е видно, че паричната
равностойност на автомобила с номер на рама *** е
възлизала на сумата от 6844 лева към месец октомври 2013 г. Съдът е допуснал
допълнителна авто-оценъчна техническа експертиза, от чието заключение (дадено при отчитане на данните, заявените от страна на разпитаните
свидетели във връзка със състоянието на МПС) се
установява, че паричната равностойност на лекия автомобил е била в размер на
6272 лева.
От заключението графическата експертиза (приложено на л. 155-162 от том І от ДП), изготвена от И.З.
– експерт-криминалист в сектор НТЛ – ОДМВР – Габрово, се установява, че
ръкописните тестове, с които е попълнен представения документ AUTOSERTIFICAZIONE DICHIARAZIONE SOSTITUTIVA DI AUTO DI NOTORIETA (договор за покупко-продажба на
л.а. ** с идентификационен номер ***, продавач „***“, купувач ***“, с дата
„1.11.2013“, са написани от подсъдимата М.С.П.. Заключението на експертизата е
прочетено по реда на чл. 282, ал. 1 от НПК в проведеното на 10.02.2020 г.
съдебно заседание и след като не са постъпили въпроси към изготвилото го вещо
лице, е прието и по този начин приобщено към материалите по делото.
Първоинстанционният
съд правилно е приел, че заключението на техническата и графическа експертиза
(л. 188-199 от Том I на ДП), изготвено от вещото лице С.Х.,
не се отнася за обстоятелства, свързани с предмета на доказване по настоящото
производство.
Въззивният съд
намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд
не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение,
тъй като са обсъдени всички относими доказателствени материали, без някои от
тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други, без логически
грешки при обсъждането им или преиначаване на техния смисъл.
По протеста и
по жалбата на частния обвинител и граждански ищец
Становищата на държавното и на
частното обвинение, според които по делото са събрани доказателства, които в
своята съвкупност обосновават извод за извършено от подсъдимия Н.С.
престъпление по чл. 206, ал.1 от НК не могат да бъдат споделени.
Първоинстанционният съд е изложил убедителни мотиви, които изцяло се споделят
от въззивния съд, в подкрепа на извода си за недоказаност по изисквания от
процесуалния закон несъмнен начин на признаците от състава на престъплението
обсебване. В атакуваната присъда подробно са обсъдени доказателствените
източници - обясненията на подсъдимия С. и показанията на свидетелите, при
което правилно е прието за недоказано собственият на пострадалия Л. автомобил
да се е намирал във фактическа власт на подсъдимия, както и последният да го е
предоставил на подсъдимата П., като го оставил на нейно разположение и
разпореждане. Не е спорно, че по молба на подсъдимия С. свидетелят Д. приел да
извърши ремонт на колата на италианския гражданин. Не се отрича, че подсъдимият
и посоченият свидетел са организирали репатрирането на автомобила до сервиза в кв.
„В.“. Всичко това се е случило със знанието и изричното съгласие на свидетеля Л..
В депозираните показания в хода на съдебното следствие същият е заявил, че е присъствал
при товаренето на автомобила му на платформата, за да бъде извозен; предоставил
е контактният му ключ; оставил е документите за автомобила в жабката; известно
време след това сам търси по телефона свидетеля Д., за да разбере какво се е
случило с колата му. Както правилно е приел и районният съд, посочените
обстоятелства, както и временният характер на оставянето на колата на място за
ремонт (случило се със знанието и съгласието на собственик), което не е
стопанисвано или наето от С., не позволяват да се изведе извод, че МПС-то се е
намирало във фактическа власт на подсъдимия или че той е бил негов пазач. При
така сложилите се доказателства правилно първоинстанционният съд е стигнал до
заключението, че след като подсъдимият С. не е упражнявал фактическата власт
върху предмета на престъплението, то той няма как и да се разпореди с тази вещ.
На следващо място, липсват доказателства подсъдимият С. да е предоставил
автомобила на подсъдимата П. на разположение и разпореждане, както се твърди в
обвинителния акт. Не се установява същият да е дал на П. ключовете и
документите на превозното средство, като в тази връзка отново следва да се
зачетат показанията на собственика на колата, според които документите са били оставени
в жабката. Изцяло правилен е изводът в атакуваната присъда, че наличието на
мотив у подсъдимия за разпореждане с колата (за да се върне заема към свидетеля
Д., за получаването на който С. бил съдействал) и частта от обясненията му от
досъдебното производство „…по най-бързия начин да продадем автомобила и да
върнем парите му”, не дават достатъчна доказателствена основа, за да се приеме
извършването на твърдяното престъпление.
По изложените съображения
въззивният съд намира, че правилно и законосъобразно контролираният съд е
признал подсъдимия Н.С. за невинен и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал
по обвинението за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК за това през периода от средата
на месец октомври до 11.11.2013 г., в гр. Габрово, противозаконно
да е присвоил чужда движима вещ - лек автомобил марка „А.” с рег. № *** на стойност 6844 лв.,
собственост на М.Л., която владеел – фактически да се е разпоредил с
автомобила, като го е предоставил (оставил го на разположение и разпореждане)
на подсъдимата М.П., за да го продаде.
Деянието, предмет на обвинението, от което пряко и непосредствено са
причинени вреди, обуславя основанието за реализиране на гражданската
отговорност по чл. 45 от ЗЗД. След като подсъдимият Н.С. е признат за невинен и оправдан по обвинението за
престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК правилно и законосъобразно районният съд
не е удовлетворил претенцията на гражданския ищец и напълно основателно е
отхвърлил изцяло предявения от М.Л. против Н.С. граждански иск за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди, резултат от престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, в размер на сумата от 6844 лв., ведно със законната лихва, считано от датата
на увредата - 11.11.2013 г., до окончателното му изплащане
По жалбата на подсъдимата М.П.
Въззивният съд счита, че
първоинстанционният съд е извел правилни и законосъобразни изводи относно
деятелността на подсъдимата М.П. по обвинението за престъплението, за което е
предадена на съд. Несъмнено е, че подсъдимата е съставила документа AUTOSERTIFICAZIONE DICHIARAZIONE SOSTITUTIVA DI AUTO DI NOTORIETA – в превод от италиански език „СЕРТИФИКАТ
НА АВТОМОБИЛ ДЕКЛАРАЦИЯ ВМЕСТО КЛЕТВЕНА ДЕКЛАРАЦИЯ”. Установява се по безспорен
начин, че съответният подпис в този документ, който е изпълнен във вид на
ръкописен текст с изписване с главни латински букви на двете имена на
декларатора „**“, е положен под ред с отпечатан текст на италиански език „Il dichirante” – „декларатор“. Заключението на графическата експертиза,
изследвала обсъждания документ, е подробно мотивирано и законосъобразно
изготвено, поради което правилно е кредитирано с доверие. Експертното
заключение за авторството в лицето на подсъдимата П. на множеството ръкописни
тестове и на изписването с главни латински букви на името на декларатора в
бланката с наименование AUTOSERTIFICAZIONE DICHIARAZIONE SOSTITUTIVA DI AUTO DI NOTORIETA, не е оспорено от страните по
делото, включително от подсъдимата и нейния защитник. Документът безспорно е
частен. Несъмнено е, че същият е неистински, защото му е придаден вид, че
представлява конкретно писмено изявление на друго лице – свидетелят М.Л., а не
на лицето, което в действителност го е съставило – подсъдимата П.. Не
съществува съмнение, че на 11.11.2013 г. подсъдимата П. е депозирала в сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Габрово заявление с искане за извършване на
първоначална (транзитна) регистрация на процесния
автомобил, като към приложените документи фигурирал и неистинският частен
документ, съставен преди това от нея. Употребата на този документ била, за да
се докаже, че е извършена покупко-продажба на лекия автомобил „А.“ с рег. № ***. Няма спор, че въз основа на
заявлението и приложения към него неистински документ е извършена първоначална
(транзитна) регистрация в България на собственото на италианския гражданин превозно
средство, след което са свалени и впоследствие унищожени италианските
регистрационни табели и са поставени временни български регистрационни табели. При
тези безспорно установени положения изцяло правилен и законосъобразен се явява
правният извод на контролирания съд, според който подсъдимата П. е осъществила
признаците от обективния и от субективния състав на престъплението по чл. 309,
ал. 1 от НК.
От субективна страна подсъдимата М.П.
е действала при пряк престъпен умисъл, при което е съзнавала общественоопасния характер
на деянието, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала
тяхното настъпване. Несъмнено е, че подсъдимата е съзнавала, че съставя
документ, в който материализира първична воля на лицето, сочено за негов
издател - свидетеля Л., да продаде автомобила си, и го подписва, като полага
подпис под формата на изписване на името на декларатора с главни латински
букви, след което употребява неистинския документ в сектор „ПП“ – Габрово. Подсъдимата
е лице, за което не са налице основания да се счита, че не е съзнавала
запретеността на извършеното, както и че то съставлява престъпление по
наказателния закон. Същата е знаела, че документ, доказващ съгласието на
собственика за прехвърляне на собствеността му върху автомобила е необходим да
се представи за пререгистрирането на превозното средство. Запозната е, че
употребата на документа следва да стане в държавната институция, отговаряща за
регистрацията на превозните средства – в случая сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР – Габрово. Предвиждала е, че с депозиране на съставения от нея
неистински частен документ пред компетентния орган на публичната власт ще се
достигне до регистрация в България на автомобила, въпреки обективната липса на
изразена за това воля от собственика в представения документ, поради
неавтентичността му, и е целяла този резултат. Следователно не може да има съмнение,
че са проявени интелектуалния и волевия моменти на прекия умисъл, изпълващ
субективната страна на престъплението по чл. 309, ал. 1 от НК.
В жалбата на подсъдимата и
допълнението към нея са изведени поредица от възражения с твърдения за
допуснати процесуални нарушения в досъдебната фаза на процеса, както и такива
относими към съставомерността на деянието. Почти същите възражения са повдигани
при разглеждането на делото пред първоинстанционния съд, който мотивирано им е
отговорил. По част от възраженията е налице произнасяне по ВЧНД № 85/2019 г. по
описа на Окръжен съд – Габрово. На свой ред въззивният съд намира следното:
Неоснователно е възражението за недоказаност на
времето и мястото на съставянето на документа. Подобно възражение е излагано в
проведеното разпоредително заседание на плоскостта на процесуалните нарушения,
като е било намерено за неоснователно както от първоинстанционния, така и от
въззивния съд в хода на развилото се пред него частно производство по реда на
чл. 249, ал. 3 от НПК. В отговор на това оплакване настоящият състав на въззивния
съд намира за необходимо да изведе по-различни съображения от застъпените в
мотивите на присъдата. Престъплението по чл. 309, ал.1 от НК е типично
двуактно. Изпълнителното му деяние включва съставянето на неистински или
преправянето на истински частен документ, още и неговата употреба от дееца, за
да докаже, че съществува или не съществува, или че е прекратено или изменено
някое право или задължение, или някое правоотношение. Първият акт, изразяващ се
в съставянето на документа, не е достатъчен за изпълване признаците на
престъпления състав по чл. 309, ал. 1 от НК и сам по себе си не обективира
признаци на друго престъпление по НК. Деянието по чл. 309, ал. 1 от НК ще бъде
довършено, когато документът е употребен, а ако деецът пряко и непосредствено
се е насочил към употребата му, без все още да го е използвал, ще е реализиран
опит. Въззивният съд намира, че след като първият акт от двуактното
престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК сам по себе си не е достатъчен за
възникване на наказателното правоотношение, не подлежат на установяване и
доказване в производството параметрите на този акт във времето и
пространството. Следвайки това разбиране настоящият състав приема, че не са
налице дефицити в обвинителния акт и след това в постановената присъда при
извеждане на фактическите и правни изводи по отношение реализирането на акта по
съставянето на неистинския частен документ. В конкретния случай обвинението е
за довършено престъпление, приключило с употребата на съставения преди това
неистински частен документ. Времето и мястото на употребата на документа ясно
са очертани в обвинителния акт, по който начин е било гарантирано правото на
защита на подсъдимата. Анализирайки доказателствата по делото районният съд правилно
е достигнал до несъмнения извод, че подсъдимата П. е извършила деянието на
11.11.2013 г. в гр. Габрово, на която дата го употребила пред ОД на МВР.
Обстоятелството, че в обвинителния акт, а след това и в присъдата е посочено,
че документът е съставен на неустановена дата през периода от началото на м.
ноември 2013 г. до 11.11.2013 г. в гр. Габрово не рефлектира негативно върху
правото на защита, както е не съставлява процесуално нарушение. Настоящият съд
приема, че тези параметри поначало не е било необходимо да бъдат извеждани,
доколкото те имат отношение само към реализирането на първия акт от състава по
чл. 309, ал. 1 от НК, който не съставлява самостоятелно престъпление. Не е било
необходимо и първоинстанционният съд да установява и след това да излага
пространни мотиви за времето и мястото на съставяне на документа, още повече,
че същите в значителна степен се градят на предположения. В заключение по това
оплакване, настоящият съд не намира основания да счита, че във връзка с
описването и доказването на акта по съставянето на документа са допуснати
процесуални нарушения, довели до нарушаване на правото на защита или до неспазване
на правилата за подсъдността.
Неснователно е възражението, изведеното на
плоскостта на нарушено право на защита, според което било налице разминаване
между обвинителния акт и постановлението за привличане на обвиняем в
изписването на инкриминирания документ, както и при посочване на естеството му
– договор или заявление. Част от тези твърдения са били повдигнати в проведеното
разпоредително заседание, като са били приети за неоснователни както от
първоинстанционния, така и от въззивния съд в хода на развилото се пред него
частно производство по реда на чл. 249, ал. 3 от НПК. Настоящият състав на съда
не намира причина, за да възприеме по-различни изводи. Не е налице различие в
изписването на инкриминирания документ в постановлението за привличане на
обвиняем и в заключителната част на обвинителния акт. Обстоятелството, че в
прокурорския акт инкриминирания документ е индивидуализиран по-подробно, като
към наименованието „Декларация вместо клетвена декларация“ е добавено
„Сертификат на автомобила“, не внася неяснота и не затруднява правото на
защита. На следващо място, съгласно чл. 12а, ал. 1, т. 5 и 6 от Наредба № I-45
от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства, за първоначална регистрация
на превозно средство с регистрация в държава – членка на ЕС, ЕИП, или в
Конфедерация Швейцария собственикът представя документ за самоличност и подава
заявление, което се попълва служебно и се подписва от него, като към
заявлението наред с останалите документи се представя и документи за
придобиване на собствеността с данни за идентификация на превозното средство и
декларация за придобиване на собствеността (приложение № 2 от Наредбата). В
случая като документ за придобиване на собствеността подсъдимата П. е
представила инкриминирания документ. Съдът намира, че в случая няма въведено
такова противоречие в наименованието на документа, което да затруднява
защитата. Това, че в обстоятелствената част на обвинителния акт, освен
изписването на италиански език с превод на български език, документът неточно е
интерпретиран като „договор за покупко-продажба“, а в заключителната част е
изписан само с наименованието на италиански и на български език „Сертификат на
автомобил Декларация вместо клетвена декларация“, не е обстоятелство, водещо до
промяна на извода, че се касае за документ, обективиращ несъществуваща воля на
своя издател да се разпореди с правото си на собственост върху автомобила си.
На следващо място, умисълът на подсъдимата е бил насочен към употребата на този
документ, за да докаже, че е станала собственик на автомобила, без да държи
сметка за естеството му – договор, декларация или сертификат. Наред с това П. е
депозирала и подписаната от нея съответна декларация по приложение № 2 от
Наредбата.
Неоснователно е възражението, че съдът нарушил
правото на защитата, като отказал да допусне до разпит в качеството на
свидетели поемните лица, вписани в протокола за разпознаване на лица.
Въззивният съд преди всичко следва да посочи, че отказът на първоинстанционният
съд по доказателствените искания на страните сам по себе си не съставлява
процесуално нарушение. В конкретния случай оставянето без уважение на това
искане не е довело и до доказателствен дефицит. Защитата отправи отново същото
искане и пред настоящата инстанция, която също отказа допускането до разпит на
исканите поемни лица. Предметът на доказване в наказателния процес е очертан в
разпоредбата на чл. 102 от НПК. В случая подсъдимата М.П. е привлечена към
наказателна отговорност за престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК, извършено на
11.11.2013 г. Искането за разпит на поемните лица се обвързва с установяване на
събития, случили се след извършване на настоящото престъпление и нямащи нищо
общо с тесния предмет на доказване по делото. Дали именно подсъдимата П. е
лицето, което се е срещало и договаряло със свидетеля И.М.за продажбата на
инкриминирания автомобил, е обстоятелство без значение във връзка с престъплението
по чл. 309, ал. 1 от НК, което е извършено преди автомобилът да бъде продаден
на М..
Неоснователно е възражението, че е налице
доказателствен дефицит за знанието на подсъдимата, че употребява документа в сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Габрово. Към 11.11.2013 г. е действала Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. и съгласно чл. 2 от същата моторните превозни
средства, предназначени за движение по пътищата, отворени за обществено
ползване, се представят за регистриране от звената „Пътна полиция“ при областните дирекции на МВР
по постоянния адрес на собственика - за физическите лица, или по адреса на
регистрация - за стопанските субекти. Несъмнено е, че на инкриминираната дата подсъдимата П. е
употребила неистинския документ именно пред компетентната държавна институция
за регистрация на МПС-та. В случая от обективна страна е установено и доказано,
че заявлението на регистрация на процесното превозно средство са приети и
обработени от МВР, като са входирани в системата и е извършена пререгистрацията
на МПС-то, а от субективна страна подсъдимата П. е съзнавала, че употребява
документа пред този орган. Първоинстанционният съд аргументирано е приел, че не
води до несъставомерност на инкриминираното деяние обстоятелството, че
неистинският документ е приет и обработен от свидетелката М., която към 11.11.2013 г. е била служител на търговското дружество „***” ЕООД - София. Спомената търговско дружество е
изцяло с държавно участие, като към м. ноември 2013 г., както се установява от
показанията на свидетелката М., наетите в него служители са извършвали
обслужването по работни места в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР. По изложените
съображения е неприемливо и съждението на защитата, че подсъдимата не е имало
физически досег с МВР.
Неясно и неаргументирано е
оплакването във въззивната жалба, че не се разбирало дали П. е действала в
качеството си на ЕТ „М. – М.П.“ или като физическо лице, без представителни
функции към търговеца. Въззивният съд само ще напомни, че наказателната
отговорност е лична, а дали в случая при съставянето и употребата на
инкриминирания документ подсъдимата е действала в качеството си на едноличен
търговец или като физическо лице, без представителни функции към търговеца е
без значение с оглед съставомерността на деянието по чл. 309, ал. 1 от НК.
Неоснователно е възражението, че
на подсъдимата П. било повдигнато обвинение, че е положила подпис на италиански
език, а графическата експертиза не е на подпис, а единствено на почерк. Във
връзка с това оплакване в мотивите на присъдата са изложени убедителни
аргументи, които изцяло се споделят от настоящия съд. Правилно първият съд е
дефинирал, че подписът може да представлява кратък текст или написано на ръка
изображение на нечие име, псевдоним или друг знак, чрез които една личност
удостоверява самоличността си върху даден документ. Правилно е изведен изводът,
че в случая ръкописният текст в инкриминирания документ с изписани латински
букви съставлява подпис, придаден на свидетеля М.Л., независимо, че не е изпълнен
по артистичен начин във вид на негов автограф. Въззивният съд следва да добави,
че мястото в документа, където е положен подписа, а именно на реда под
„декларатор“, недвусмислено сочи на неговото антентизиране чрез подпис, а не
почерк. Същественото в случая е и, че така съставеният и подписан документ е
напълно годен да създаде заблуждение у другиго.
Неоснователно е твърдението на
защитата на подсъдимата П. за нарушени права на пострадалия М.Л.. Поначало този
въпрос няма пряко отношение към правата и интересите на подсъдимата П..
Пострадалият е конституиран в съдебното производство като частен обвинител и
граждански ищец и е представляван от повереник, по който начин са защитени
правата му като страна в процеса. В хода на съдебното следствие е разпитан с
помощта на преводач, а показанията му от досъдебното производство не са
приобщавани и не са ползвани за присъдата.
По изложените съображения
въззивният съд намира за правилен и законосъобразен правния извод на районния
съд, че след като на неустановена дата през периода от началото на месец ноември до
11.11.2013 г., в гр. Габрово, при форма на вина пряк умисъл, е съставила неистински
частен документ AUTOSERTIFICAZIONE DICHIARAZIONE SOSTITUTIVA DI AUTO DI NOTORIETA (СЕРТИФИКАТ НА АВТОМОБИЛ ДЕКЛАРАЦИЯ ВМЕСТО КЛЕТВЕНА
ДЕКЛАРАЦИЯ), в който е положила
на италиански език подпис от името на М.Л. като продавач, и го е употребила на 11.11.2013 г. пред сектор „Пътна полиция” при ОД на
МВР - Габрово, за да докаже, че е извършена покупко-продажба на лек автомобил „А.”
с рег. № ***, подсъдимата М.С.П. както от
обективна, така и от субективна страна е осъществила състав на престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК, в извършването на което е
призната за виновна.
Основното оплакване, развито в жалбата и поддържано в съдебно заседание,
касае наличието на предпоставките по чл. 9, ал. 2 от НК – малозначителност на
деянието, поради което същото не е общественоопасно или явна незначителност на
обществената му опасност, поради което то не е престъпно. Съображения за
приложение на този текст от наказателния закон са наведени и пред
първоинстанционният съд, който ги е приел за несъстоятелни с мотиви, които се
споделят от настоящата инстанция. Обществената опасност е характеристика на престъплението,
изразяващо се в отрицателното въздействие на проявата върху обекта и
функционално производната на това нейна обществена укоримост. За степента на
обществена опасност, обаче - нейната малозначителност или явна незначителност,
следва да се съди от начина, по който защитеният обект е бил засегнат, от вида
на увредения или застрашен предмет, от времето, мястото и условията, при които
е реализирано това засягане, както и от субективните особености на проявата. В
този смисъл малозначително е това деяние, което въобще не е в състояние да
засегне защитения обществен порядък, или пък засягането му е така нищожно, че
то не е годно да окаже това отрицателно въздействие, което законодателят е счел
за достатъчно сериозно при криминализирането на проявата. В разглеждания случай
деянието, в което се е изразило престъплението, накърнява обществените
отношения, уреждащи реда и правната сигурност на документирането. С
депозирането на неистинския
частен документ в сектор „Пътна полиция“ подсъдимата П. несъмнено е подронила общественоправната функция, която се възлага на
документа, довела е до издаване на друг документ – свидетелсктво за първоначална
(временно) регистрация. Ето защо и въззивният съд приема, че извършеното не носи
белезите на визираната в чл. 9, ал. 2 от НК проява, която само
формално да изпълнява признаците на
престъпление.
Неоснователно е и виждането за наличие на
маловажен случай по чл. 309, ал. 5 от НК. Според
ПВС № 3-82 при преценката за наличие на маловажен случай на документно престъпление следва да се имат предвид
обстоятелствата, при които е съставен или преправен документът, целта на
подправката, характерът на обществените отношения, които са застрашени от
невярното документиране или подправката, дали документът е употребен, или ако
не е употребен, по какви причини деецът не е сторил това, значимостта на
засегнатите права и отношения от престъплението, дали се касае до едно деяние
или за две или повече деяния, представляващи продължавано престъпление, данните
за личността на дееца, отношението му към извършеното деяние и др. В конкретния случай не са
обективирани обстоятелства, които да определят, че деянието на подсъдимата П. е
с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления по чл. 309, ал. 1 от НК.
Съставянето на неистинския частен документ и неговата употреба са извършени, за
да се докаже наличието на съгласие на действителния собственик за продажба на
автомобила му. Документът е въвел в заблуждение служителя в сектор „ПП“, което
е позволило времената регистрация на автомобила в България, а след това
неговата препродажба и последваща регистрация. Тези обстоятелства изключват
възможността за третиране на деянието на подсъдимата П. като маловажен случай
на документно престъпление.
Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че по отношение на подсъдимата М.П. са налице
предпоставките на чл. 78а, ал. 1 НК за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание. За престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК
се предвижда наказание лишаване от свобода до две години; подсъдимата не е
осъждана, след като е реабилитарана по предходни осъждания, и не е
освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК; от деянието не
са настъпили съставомерни вредни последици, които следва да бъдат възстановени.
Въззивният съд счита, че размерът на наказанието глоба
необосновано е определен в размер над средния, поради което в тази част жалбата
на подсъдимата се явява основателна. Подсъдимата П. е неосъждана към датата на
извършване на престъплението и данните за нейните предходни осъждания, по които
е реабилитирана, могат да се ползват само като характеристики за личността й, но
не и да бъдат отнасяни към отегчаващите обстоятелства, както е сторил районният
съд. Не следва да се отчита като отегчаващо обстоятелство и непоставения на
обсъждане по предмета на делото въпрос за продажната цена на автомобила и дали
същата е действителна или не е. Настоящият съдебен състав счита, че следва да
се отдаде по-голяма тежест в полза на подсъдимата на обстоятелството, свързано
с прекомерната продължителност на наказателното производство. По тези
съображения въззивният съд намира, че административното наказание глоба следва
да се определи в размер под средния, а именно 2000 лв., който е достатъчен за
изпълване на целите на личната и на генералната превенция.
При извършената служебна проверка на присъдата съдът не констатира
същата да е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до отмяната ѝ.
Правилно и законосъобразно съдът се е произнесъл по въпроса за
разноските, като част от тях е възложил на подсъдимата П., а останалата част е
оставил в тежест на държавата предвид признаването за невинен и оправдаването
на подсъдимия Н.С..
По изложените съображения въззивният
съд приема, че присъдата на първоинстанционния съд следва да се измени само в
част по размера на административното наказание глоба, наложено на подсъдимата П.,
който следва да се намали от 3500 лв. на 2000 лв. В останалата част присъдата
следва да се потвърди като обоснована и законосъобразна.
В
съответствие с изложеното и на основание чл. 334, т. 3 и т. 6, във вр. с чл. 337,
ал. 1, т. 1 и чл. 338 от НПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда № 234 от 17.06.2020 г. по
НОХД № 560/2019 г. по описа на Районен съд – Габрово в частта за размера на наложеното по реда на чл.
78а, ал. 1 от НК на подсъдимата М.С.П. административно наказание глоба в полза
на държавата, като НАМАЛЯВА размера
на наказанието глоба от 3500 лв. на 2000 (две хиляди) лв.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на
касационно обжалване или протест.
За изготвяне на решението да се
съобщи писмено на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.