Решение по дело №166/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

 

Образувано е по касационна жалба, подадена от А. А. Д. гр. Г. Оряховица, [улица], ет.2, ап. 3 против Решение № 4/5.1.2024г. постановено по НАХД 1121/23г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е потвърдено Наказателно постановление НП № РД – 05-22/3.7.2023г. издадено от Директор на Регионална здравна инспекция РЗИ В. Търново, с което на касатора за извършено от него административно нарушение по чл. 56, ал.1 от Закона за здравето ЗЗ и на основание чл. 218, ал.1 вр. с чл. 231,ал.2 от ЗЗ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Освен това се развиват доводи за необоснованост на съдебното решение, тъй като не е установена вярно фактическата обстановка, като показанията на свидетелите са били противоречиви. По този съображения моли за отмяна на оспореното решение и за постановяване на друго такова, с което да бъде отменено НП.

В съдебно заседание се явява и поддържа оплакванията в жалбата. Счита, че административното обвинение се базира единствено на неговото самопризнание, а другите доказателства по делото не установяват, че същият е извършил нарушение на ЗЗ. Прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение за адвокат като се позовава на Решение на СЕС по С-438/22г.

 

Ответник жалба – Директорът на РЗИ Велико Търново, чрез ... Д. оспорва така подадената жалба и я намира за неоснователна. Решнието на ВТРС счита, че е постановено при спазване на материално- правните и процесуално- правните разпоредби. В съдебния акт са обсъдени всички относими и допустими доказателства, като надлежно и аргументирано са анализирани всички факти и обстоятелства по делото. Счита, че нарушението е безспорно доказано, доколкото касаторът е пушил на маса в заведението „Камбаната“, което съгласно §1аб „г“ от ДР на ЗЗ представлява закрито обществено място. Следователно е извършено нарушение, правилно [жк], ал.1 от ЗЗ и е наложен минималния размер на глобата, предвиден за това нарушение. Намира, че показанията на четиримата свидетели двама от РЗИ и двама от РУ В. Търново са непротиворечиви и доказват извършването на нарушението. Претендира заплащането на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, за което представя списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на жалбата. По същество в жалбата се твърди неправилна преценка на събраните по делото доказателства от страна на съда и недоказаност на нарушението . Счита, че съдебното решение не страда от горепосочените пороци, в него са обсъдени възраженията на касатора за противоречията в свидетелските показания и правилно е прието, че такива не са налице. Напълно споделя изводите на въззивния съд, като ги намира за кореспондиращи с доказателствата и със закона. Предлага решението да бъде оставено в сила.

 

Административният съд – Велико Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на настоящото производство е Решение № 4/5.1.2024г. постановено по НАХД 1121/23г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е потвърдено Наказателно постановление НП № РД – 05-22/3.7.2023г. издадено от Директор на Регионална здравна инспекция РЗИ В. Търново, с което на касатора за извършено от него административно нарушение по чл. 56, ал.1 от Закона за здравето ЗЗ и на основание чл. 218, ал.1 вр. с чл. 231,ал.2 от ЗЗ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.

 

За да постанови този правен резултат, ВТРС е приел за установено от фактическа страна следното. На 13.05.2023г. с начален час 22:21 часа в бирария „Камбаната „ гр. В. Търново, [улица] е извършена планова проверка от служители на РЗИ В. Търново и РУ В. Търново – контрол за спазване на законовата забрана за тютюнопушене на закрити обществени места. По делото е нямало спор, че обектът представлява обществено място по смисъла на §1а,б „г“ от ДР на ЗЗ – завадение за хранене и развлечение, с капацитет от 150 места ,съгласно удостоверението за категоризация, издадено от О. В. Т., като обектът е разположен на два етажа. Горният такъв , представлява закрито обществено място с три остъклени витрини и масивна четвърта стена и тавана, като по време на проверката на този етаж е имало около 57 клиента на 18 маси. Касаторът е бил на една от масите с шестима клиенти, на която е имало пепелник с угарки от цигари, като само той е пушил цигара [Марка] слим, бяло. ВТРС е посочил, че самият касатор е направил признание за извършеното от него нарушение. Същото е [жк], ал.1 от ЗЗ и е съставен АУАН №12/12.6.2023г. от инж. Г. Г. инспектор, и свидетелите д-р Б. и д-р Х. – Г. след като касаторът е надлежно уведомен с писмо изх. № 94-66/31.5.2023г. за датата на неговото съставяне. Същият е издаден на посочената дата в негово присъствие и предявен му на 12.6.2023г. Въз основа на АУАН е издадено и оспорваното пред В. Н., като липсват доказателства за датата на неговото връчване. В срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН е подадена въззивна жалба против НП пред компетентния за това ВТРС.

Тази фактическа обстановка съдът е установил като е ценил заедно и поотделно всички гласни и писмени доказателства, подробно описани в протоколите от съдебните заседания. Съдът е приобщил като доказателства Заповед № РД -15-07-14/12.5.2023г. на Директор РЗИ за определяне на екип за извършване на планови проверки, както и Констативен протокол от 13.05.2023г., Трудов договор № РД -15/696/1.9.2016г. сключен с д- р Н. за длъжност Директор на РЗИ длъжностна характеристика на актосъставителя Гл. Инспектор. Съдът е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност и поотделно вкл. И свидетелските показания, като е намерил, че липсва твърдяното от касатора противоречие .

При така установената фактическа обстановка съдът е направил следните правни изводи : АУАН и НП са издадени от компетентни лица, имат нормативно установеното съдържание по чл. 42 от ЗАНН и чл. 57, ал.1 от ЗАНН. Изложил е подробни мотиви за доказаност на извършеното нарушение – тютюнопушене в затворени обществени места, което се установява от официалния документ Протокол за проверка от 13.5.2023г., свидетелските показания на служителите на РЗИ и РУ, които не са противоречиви, самопризнанието на касатора. Съдът е намерил, че в хода на административно- наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на касатора и представляващи самостоятелно основание за отмяна на НП. Посочил е, че АНО правилно е квалифицирал нарушението като такова по чл. 56, ал.1 от ЗЗ , като единственото изключение което законодателят допуска е в хипотезата на чл. 56, ал. 3 от ЗЗ , когато са обособени помещения в сградите на летищата. Правилно е ангажирана административно- наказателната отговорност на касатора по чл. 218, ал 1 от ЗЗ, като наложеното наказание отговаря на целите по чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН , доколкото е в минимален размер.ВТРС е изложил и подробни мотиви за неприложение на чл. 28 от ЗАНН, доколкото се касае за типично нарушение, което не се характеризира с по- ниска степен на обществена опасност.

 

Така постановеното решение е правилно.

При пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства ВТРС районен съд е достигнал до правни и фактически изводи, които се споделят изцяло от настоящия касационен състав и не следва да бъдат повтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.

По конкретните възражения, направени с касационната жалба, касационният съд намира следното.

Установената по делото фактическа обстановка изцяло съответства на събраните в хода на производството доказателства. Изводите на съда са подкрепени в пълнота от събраните по делото писмени доказателства и свидетелски показания, ценени критично от въззивния съд в тяхната съвкупност, поради което настоящата инстанция приема установената фактическа обстановка за отговаряща на обективната действителност. Съдът мотивирано е отхвърлил направените оплаквания, а изводите му са конкретни и обосновани от гледище на доказателствата по делото и на закона. Процесуалните права на страните не са нарушени, изложени са адекватни мотиви и са съставени протоколи за съдебните заседания на въззивната инстанция, решението е постановено от законен състав, без да е нарушена тайната на съвещанието. Следователно настоящата инстанция намира, че от страна на въззивния съд не са допуснати съществени процесуални нарушения.

На първо място в касационната жалба се развиват доводи за необоснованост на постановеното от ВТРС Решение, което е неоснователно. Съгласно нормата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН възивните решения подлежат на касационен контрол пред Административен съд само на касационните основания , предвидени в чл. 348, ал.1 от НПК а именно

1. когато е нарушен законът;

2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила;

3. когато наложеното наказание е явно несправедливо.

 

Сред тези основания не е налице необоснованост на решението, което е предвидено в нормата на чл. 209 от АПК, поради което съдът въобще не го разглежда.

На следващо място, изцяло се споделят изводите на ВТРС относно доказаност на нарушението, неговата правна [жк], ал.1 от ЗЗ и правилно посочване на санкционната норма – чл. 218, ал.1 от ЗЗ. Разпоредбата на чл. 56, ал.1 от ЗЗ въвежда забраната за пушене на цигари в помещение, което представлява закрито обществено такова по смисъла на §1а, б“г“ от ДР на ЗЗ а именно това е място, което е обществено достъпно и/ или предназначено за обществено ползване, без оглед на собствеността или правото на достъп вкл. Места за хранене и развлечения, от какъвто вид е процесното. Фактът на извършване на нарушението е установен с официален документ, съставения от компетентните лица Протокол за проверка, който има характера на такъв по смисъла на чл. 179, ал.1 от ГПК и чл. 93,т. 5 от НК, чиято материална доказателствена сила не е оборена от страна на касатора. Освен от този официален документ, фактът, че касаторът е извършил описаното в НП нарушение се доказва от разпита на свидетелите, в които показания правилно ВТРС не е намерил твърдяното от него противоречие. Съдът е установил точно местоположението на всеки един от проверяващите, неговата видимост към нарушителя и правилно е кредитирал свидетелските показания.

Изцяло се споделят мотивите на ВТРС досежно справедливостта на наложеното наказание, визирано в разпоредбата на чл. 218, ал.1 от ЗЗ, доколкото е наложено такова в минимален размер от 300 лева, което съответства на целите, посочени в чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН. Правилни са изводите на съда, че не се касае за маловажно деяние, тъй като същото се явява типично такова, на просто извършване, като с оглед всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, същото не разкрива по- ниска степен на обществена опасност.

 

При така изложеното, съдът намира, че обжалваното решение на Районен съд – Свищов следва да бъде оставено в сила като правилно.

На основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН законодателно е предвидена възможност за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в полза на ответника по касация.При този изход на делото и с оглед направеното своевременно искане от ответник жалба, на същия следва да се присъдят направените по делото разноски. При този изход на делото, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 400 лева, заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие стр.18 от делото. Настоящият състав намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от жалбоподателя. Съгласно Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С – 427/2016 и С- 428/2016 Съдът на ЕС приема, че чл. 101, параграф 1 ДФЕС, във връзка с чл. 4, параграф 3 от ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба на България, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат – под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката – да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с Наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, ограничава конкуренция в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, параграф 1 ДФЕС.Следователно след постановяване на въпросното решение на СЕС и като се има предвид предимството на първичното общностно право – чл.101, пар.1 от ДФЕС пред националното законодателство разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК в частта, предвиждаща минимален размер, под който намаляване на прекомерното адвокатско възнаграждение не може да бъде извършено не следва да се прилага по начин, който е бил до този момент. Т.е., следва по всяко дело, по което има направено възражение по чл.78, ал.5 от ГПК, националният съд задължително наред с величината на защитавания интерес, да извършва преценка на правната и фактическа сложност на делото, на реално извършените дейности от пълномощника, като Съдът не следва да се ограничава от определените в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. минимални размери на конкретните видове правна дейност. Съдът следва да съблюдава и легитимната цел на националния норматив, която е да се гарантира, че присъденото възнаграждение за труда на адвоката няма да бъде подценен и поставен в зависимост единствено от пазарни механизми, което да води до някакъв отрицателен резултат, като влошаване качеството на предоставяните правни услуги и/или ограничаване достъпа до квалифицирана правна помощ. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът, може по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, ако то не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Настоящото дело, не е с по-малка фактическа и правна сложност от типичните за този вид. В случая заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв не се явява прекомерно с оглед извършената от процесуалния представител на ответник жалба работа.

 

 

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд – Велико Търново

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4/5.1.2024г. постановено по НАХД 1121/23г. по описа на Районен съд Велико Търново

 

ОСЪЖДА А. А. Д. гр. Г. Оряховица, [улица], ет.2, ап. 3 да заплати на РЗИ В. Търново разноски в размер на 400- четиристотин – лева.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.