Определение по дело №309/2023 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 235
Дата: 13 юни 2023 г. (в сила от 6 юли 2023 г.)
Съдия: Йоланда Мильова Цекова
Дело: 20231500200309
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 1 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 235
гр. Кюстендил, 13.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на тринадесети
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Йоланда М. Цекова
при участието на секретаря Галина Г. Кирилова
в присъствието на прокурора К. С. С.
като разгледа докладваното от Йоланда М. Цекова Частно наказателно дело
№ 20231500200309 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл. 437 и сл. НПК. Образувано е
по МОЛБА за УПО, изпратена с Писмо с вх. № 2418/1.06.2023 г. на лишения
от свобода А. Г. М., ЕГН **********. Приложени са по делото: Становище на
началника на затвора по молбата за УПО, Доклад от ИСДВР относно молбата
за УПО, План на присъдата, затворническото досие на осъдения.
В о.с.з.преупълномощеният защитник на лишения от свобода адв. А. А.
поддържа молбата за УПО и представи наличните епикризи на л.св.М. за
периода от 2007 г. до днес и 1 бр.решение на ТЕЛК. Представителят на
затвора ю.к.Г. представи Справка за актуалния остатък от наказанието на
осъдения към днешна дата.
Представителят на пенитенциарното заведение ю.к. Г. изрази становище
за допустимост на молбата за УПО, но я намира за неоснователна по
изложените в становището и развити в о.с.з. съображения за липса на
достатъчно доказателства за поправяне на осъденото лице предвид малкия му
престой в затвора гр. Бобов дол и в ЗООТ – Самораново и наличието на
действащо дисциплинарно наказание.
Прокурорът изрази становище за неуважаване на молбата за УПО по
същите съображения.
Защитникът на осъденото лице адв. А. изрази становище за уважаване
молбата за УПО на М. поради наличие и на двете предпоставки на чл.70 НК
за УПО. Многократно е бил награждаван по време на престоя си в затвора и
1
има едно единствено наказание по време на целия си престой. Адв.А. съзира
противоречие в становището на началника на затвора и в доклада за лишения
от свобода, като изтъкна, че е констатирано намаляване на РР от 52 на 43
точки, както и намаляване на точките по дефицитните зони: отношение към
правонарушението – от 11 точки на 8 точки; междуличностни проблеми –
спад от 5 т. на 3 т.; умения за мислене – спад от 10 т. на 6 т. и въпреки това
становището за УПО е отрицателно. С това според защитата М. е дал
достатъчно доказателства за поправянето си, даващи възможност за неговото
УПО. Отделно от това, адв. А. акцентира на сериозното сърдечно заболяване
на М., което изисква сериозно лечение извън пенитенциарните условия,
където липсват условия за оказване на специализирана спешна медицинска
помощ. По всички тези съображения адв. А. моли съда за уважаване молбата
за УПО.
Осъденото лице изрази съгласие със заявеното от защитника му. Заяви,
че пие лекарствата си в затвора непрекъснато, тъй като няма друг избор.
Относно наложеното дисциплинарно наказание заяви, че то му било
наложено 5 дни след извършеното претърсване при обичайна практика да се
налага веднага след извършване на претърсването и счита, че е наказан
несправедливо, тъй като и на друг затворник било наложено наказание за
същото. Заяви също, че не е обжалвал заповедта за наказание поради
прекъсване изпълнението на наказанието му в деня, следващ деня на издаване
на заповедта и поради това е пропуснал срока за обжалване.
В последната си дума поиска да се уважи молбата му за УПО.
Изпълнено е изискването на чл.437 ал.2 и 3 НПК/ изм. и доп. ред.ДВ
бр.13/2017 г./ за окомплектоване на молбата с исканите документи, молбата
изхожда от надлежно легитимирано за подаването й лице и е допустима,
поради което ще се разгледа по същество.
След обсъждане на всички налични доказателства по делото в
съответствие с разпоредбата на чл. 439 а НПК и след преценяване на
доводите на страните, съдът намери молбата за неоснователна, като прие
следното от фактическа и правна страна:
Л.св. А. Г. М. е роден на 20.04.1984г. в гр. Сиктивкар, Руска
11
Федерация, с постоянен адрес: гр. София, ул. „*** № ***, обл. София, с
българско гражданство, осъждан, категория - ОТ.
2
Постъпил в Затвора гр. София на 03.08.2021 г„ преведен в затвора гр.
Бобов дол на 10.04.2023 г.
Понастоящем изтърпява едно общо най-тежко наказание в размер на
3 години лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим,
постановено на основание чл. 25, ал 1., във вр. с чл.23, ал.1 от НК с
Протоколно определение от 30.11.2022 г. по ЧНД № 13890/2022 г. на PC
София, изменено с Решение № 121 от 20.02.2023г. по ВЧНД № 5696 от 2022г.
на Софийски градски съд, определено измежду наказанията, наложени му с
влезли в законна сила присъди, както следва:
1. С Присъда № 10 от 20.02.2019 г. по НОХД № 1997/2017г. на
Специализиран наказателен съд, осъден на 4 години лишаване от
свобода, при първоначален „общ“ режим, за престъпление по чл. 321,
ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2 от НК, за деяние извършено в периода от
неустановена дата на месец септември 2015г. до 05.06.2016 г. в
Република България - градовете Банско, гр. Разлог, гр. София, е
участвал в организирана престъпна група, като групата е създадена с
користна цел и с цел да върши престъпления по чл. 354 а от НК, като
е оправдан в частта на повдигнатото обвинение организираната
престъпна група да е съществувала от неустановена дата на месец
януари 2015г. и той да е ръководел същата по смисъла на 321, ал. 3, т.
1, вр. ал. 1 от НК.
На осн. чл. 59, ал. 1 к ал. 2 от ИК е. зачетено времето през което е бил
задържан от 05.06.2016г. до 16.06.2016г. и с мярка за неотклонение „домашен
арест“ от 17.06.2016 г. до 6.02.2017 г. ,
С Решение № 51 от 27.12.20 19 г . по ВН0ХД№ 318/2018г. на
Апелативен специализиран наказателен съд, присъдата по НОХД №
1997/2017г. на Специализиран наказателен сьд е изменена, като е намалено
наложеното наказание „лишаване от свобода“ на 3 години.
С Решение № 60123 от 27.07.2021 г. по НД № 338/2020 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 51 от 27.12.2019 г. по ВНОХД№ 318/2018г. на
Апелативен специализиран наказателен съд е оставено в сила, присъдата е
влязла в сила на 27.07.2021г.
2. Протоколно определение Хе 400 от 27.04Д022г. по НОХД №
1378/2022г. на Специализиран наказателен съд, осъден на 2 години и
6 месеца лишаване от свобода, при първоначален „общ“ режим, за
престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 1, вр. с ал. 1, пр. 2 от НК за деяние,
извършено от началото на месец ноември 2017 г. до 21.10.2018г. на
територията на гр. Разлог - ръководил организирана престъпна група с
цел дa вършат съгласувано в страната престъпления, като групата е
3
създадена с користна цел и с цел извършване на престъпления по чл.
354 а от НК.
Протоколното определение е влязло в законна сила на 27.04.2022г.
3. В определеното общо наказание е включено и такова наложено със
съдебен акт по НОХД № 15233/2О20 г. на Районен съд гр. София,
препис от който не се съдържа в затворническото досие на л. св. М.,
поради което не се описва. Администрацията на затвора го е изискала
от Районен съд гр. София, но към момента не е получен.
С Постановление от 15.03.2023 г. на Софийска Районна прокуратура е
зачетено времето на предварително задържане за срок от 24 часа по ЗМВР на
04.03.2018г. и на 14.04.2020г.
С Постановление от 26.11.2021 г. на Софийска градска прокуратура, на
осн. чл. 447, т. 3 от НПК е прекъснато изпълнението на наказанието
„лишаване от свобода“ за срок от 30 дни, считано от 29.11.2021 г.до
28.12.2021г.
С Постановление от 29.12.2021 г. на Софийска градска прокуратура, на
осн. чл. 447, т. 3 от НПК е прекъснато изпълнението на наказанието
„лишаване от свобода“ за срок от 30 дни, считано от 30.12.2021г.до
28.01.2022г.
С Постановление от 27.02.2023 г. на Софийска градска прокуратура, на
осн. чл. 447, т. 3 от НПК е прекъснато изпълнението на наказанието
„лишаване от свобода“ за срок от 15 дни, считано от 28.02 2023 г.до
15.03.2023 г.
С Постановление от 17.03.2023 г. на Софийска градска прокуратура, на
осн. чл. 447, т. 3 от НПК е прекъснато изпълнението на наказанието
„лишаване от свобода“ за срок от 15 дни. считано от 17.03.2023 г. до
01.04.2023г.
Начало на наказанието: 03.08.2021г.
При извършената първоначална оценка на правонарушителя по
методиката OAS-ys е определен среден риск от рецидив - 52 точки, като в
първоначалния доклад е допусната грешка при сумирането и са вписани 55
точки. Ясно изразени дефицити в зоните на нуждите се отчитат в следните
зони: отношение към правонарушението - не приема отговорността за
деянието и не разбира мотивите за криминалното си поведение. Не приема
присъдата за справедлива. Не разпознава факторите, които са допринесли за
4
извършване на правонарушението, зачита и признава правата на другите;
междуличностни проблеми - с лидерски качества, трудно признава
авторитети, лесно избухва; умения за мислене - не разпознава проблемите
си, което води до липса на способност за тяхното разрешаване; не осъзнава
последствията от собствените си действия; липса на целеполагане. След
проведена корекционно-възпитателна работа с л. св. М., оценката на риска от
рецидив е редуцирана до среден риск - 43 точки. Положителни промени са
претърпели следните зони:
отношение към правонарушението: отчасти приема отговорността и
отчасти разбира мотивите за криминалното си поведение, смята присъдата си
за завишена, но я приема, /спад от 11 т. на 8 т./
междуличностни проблеми: в условията на МЛС не се отчитат
враждебни нагласи и агресивно поведение, /спад от 5 т. на 3 т./
умения за мислене: отчасти е изградил умения за разпознаване на
проблемите си и се старае да ги разрешава по законосъобразен начин; замисля
се за последиците от собствените постъпки; не се отчита импулсивност в
условията на МПС - спад 10 т. на 6 т.
Като ясно изразени зони с дефицит остават: отношение към
правонарушението и умения за мислене.
Като цяло рискът от вреди се определя като среден предвид
отношението към извършеното правонарушение, криминалното минало и
степента на обществена опасност на деянието.
От експертната оценка на актуално психично и емоционално състояние
от проведено на 22.05.2023г. психологическо изследване по повод молбата му
за УПО се установява следното: С висока самооценка и самочувствие.
Изключително словоохотлив, подробен и язвителен. Демонстрира
емоционален самоконтрол и много лесно и бързо скъсява дистанция. Дава
заявка и индикации, че е изключително адаптивен и приспособим към „лоши“
условия. Медиите и известността за него са много важни. Авторитетен и
налагащ мнението си. Упорит и целеустремен да постига поставените си цели
и идеи. Емоционално балансиран, не проявява агресивни действия и
поведение. Социално желателен и с постоянни усилия да се показва в
положителна страна, която го поставя в роля на уверен и авторитетен. На
моменти търсещ внимание, бързо променящ мнението си. Рефлексивен е по
5
отношение на вината си. Не отрича криминалните си деяния. Не избухва
лесно, трудно би го провокирал някой. Насочен е към спорта, който е
средство и хоби за уплътняване на свободното време. Общата оценка на
криминогенните нужди и потребности е ниска. Криминалното поведение при
него е най-вероятно обусловено както от ситуативни фактори, така и от
личностни характеристики.
От доклад на инспектора СДВР в ЗООТ Казичене, изготвен на осн.чл.70
НК и чл.437, ал.2 НПК по повод предходна молба за условно предсрочно
освобождаване, като последна актуална оценка на поведението на лишения от
свобода А. Г. М. на осн.чл.155. ал.1 от ЗИНЗС, се установява следното: Л.св.
М. е постъпил в затвора гр. София на 03.08.2021г. Преразпределен в ЗООТ
„Казичене“ на 20.08.2021 г. Трудово устроен, първоначално съгл. заповед
№243/03.09.2021г., на външен работен обект - фирма „Макс Рисайклинг”’.
Със Заповед №089/10.05.2022г. е преназначен на същия работен обект.
Констатирано е, че се отнасял съвестно и отговорно при поставените му
работни задачи. Заявявал положително отношение към труда и изградени
трудови навици. Участвал в спортните мероприятия, провеждани на
територията на общежитието. През м. март 2022г. при провеждане на избори
за групов съвет, л. св. М. е бил избран за „председател на груповия съвет“.
Същият демонстрирал добри взаимоотношения с останалите лишени от
свобода, като се стараел да им съдейства. Към затворническата
администрация се отнасял с необходимото уважение.
Награждаван е три пъти по време на престоя си в ЗООТ Казичене в
периода от 5.10.2022 г. до 23.01.2023 г., ., вкл. с домашен отпуск - за
проявена дисциплинираност и съвестно изпълнение на задачите по плана на
присъдата и два пъти за участие в проведено пенитенциарно мероприятие.
Със Заповед № 1/20.02.2023 г. на началника на затвора в гр. София,
издадена на основание чл.64 а ал.2 вр. с ал.1 ЗИНЗС, е разпоредено л.св. А.
М., изтърпяващ наказание ЛС в ЗООТ“Казичене“, да бъде преместен от
ЗООТ“Казичене“ в затвора в гр.София. В мотивите на заповедта е записано,
че М.“ с поведението си показва, че е склонен към неспазване на
ограниченията, предвидени в ЗИНЗС, грубо нарушава установения ред в
ЗО“Казичене“, с което поведение реално би оказал отрицателно влияние
върху останалите лишени от свобода“. Тази заповед впоследствие е била
6
отменена със заповед № №3/27.02.2023 г. на началника на затвора – гр.
София.
Л.св.в. М. е наказан дисциплинарно със Заповед № 75/24.02.2023 г. със
„забрана за участие в колективни мероприятия във и извън местата за
лишаване от свобода за срок от 3 месеца” - за това, че на 17.02.2023 г. при
извършено претърсване в спално помещение № 13, блок № 1, ет. 2 на
територията на ЗООТ „Казичене“ и извършен личен обиск на настанените
лица са открити 2 бр. мобилни телефона, марка “I-phone”, съответно в черен и
златист цвят; 2 бр. адаптори за зареждане на мобилни телефони, 2 броя USB
кабели и 1 бр. саморъчно направен нож, с размер около 20 см.
Но със Заповед № Л-1261/30.03.2023 г. на ГД“ИН“, издадена на
основание чл.62 ал.1 т.4 ЗИНЗС, на 10.04.2023 г. е преместен от затвора –гр.
София, ЗООТ “Казичене“ в затвора - гр. Бобов дол. На осн.чл.60 ал.1 АПК е
допуснато предварително изпълнение на тази заповед с цел осигуряване
защита на сигурността в затвора гр. София и на териториалните му поделения
и превантивно въздействие за защита на обществените интереси, поради това,
че при закъснение на изпълнението й би могло да последва значителна и
труднопоправима вреда.
Настанен в ЗООТ Самораново на 11.05.2023 г. Има нагласи за
безпроблемно изтърпяване на остатъка от присъдата, като се проследява
поведението му. Към момента не е ангажиран в трудова дейност. Не е
наказван и не е награждаван. Декларира наличие на здравословни проблеми.
По време на изтърпяване на наказанието е пускан в прекъсване на
наказанието по медицински причини по време на престоя му в затвора гр.
София - ЗООТ „Казичене“; завръщал се е в установените срокове.
Остатъкът от наказанието му към днешна дата е 6 месеца 13 дни.
От така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи: За да се допусне УПО съгласно разп.на чл.70 ал.1 НК, е необходимо
кумулативно да са налице две предпоставки: осъденият да е изтърпял
фактически в настоящия случай не по-малко от 1/2 от наказанието си и да е
дал достатъчно доказателства за своето поправяне по см.на чл.439 а НПК.
По отношение на л.св. М. темпоралната предпоставка за УПО е налице.
Той е изтърпял повече от една втора от наложеното му наказание ЛС за срок
от 3 години, като към днешна дата след извършените приспадания остатъкът
7
от него е 6 месеца 13 дни.
Не е налице обаче втората предпоставка за УПО по чл.70 ал.1 НК
достатъчно доказателства за поправянето на осъдения. Съгласно чл.439 а
НПК/изм. ДВ бр.13/2017 г., в сила от 7.02.2017 г./ доказателства за
поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителна промяна на
осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Както е видно,
преценката дали има поправяне на осъдения следва да се формира от
поведението му по време на престоя в пенитенциарното заведение въз основа
на всички събрани по делото доказателства и от посочената разпоредба,
без съдът да е обвързан от мнението на затворническата администрация.
Съдът, като прецени наличните доказателства по делото и фактите,
описани в горното изложение, на собствено основание прие, че не са налице
достатъчно доказателства за настъпило трайно поправяне на л.св.М. по см. на
чл.70 ал.1 НК, по следните съображения:
По време на престоя на М. в пенитенциарна изолация са налице данни за
положителни промени в насока превъзпитание в периода до м.януари 2023 г.,
най-голямото доказателство за което са неколкократните му награждавания
по време на престоя му в ЗООТ“Казичене“, както и демонстрираните нагласи
за безпроблемно изтърпяване на присъдата в ЗООТ“Самораново“.
Това обаче все още не е достатъчно основание за допускане на исканото
УПО, по две причини: Първата – защото спазването на реда в
пенитенциарното заведение е задължение за осъдените, а не привилегия,
непременно даваща основание за УПО. Втората – защото по време на
изтърпяване на наказанието си М. е показал едно непоследователно
поведение, изразило се в регрес, изразен в извършване на нарушения на реда
след увеличаване престоя му в пенитенциарното заведение, вместо да показва
обратната положителна тенденция за постигане на трайно превъзпитание.
Няма как да се пренебрегнат основанията на заповедта за преместването му
от Затвора-гр. София-ЗООТ“Казичене“ в затвора – гр. Бобов дол,
ЗООТ“Самораново“ и факта на допуснатото й предварително изпълнение, за
да не последва при забавяне на изпълнението й значителна и
труднопоправима вреда. Няма как да се пренебрегне и наличието на
действащото дисциплинарно наказание , наложено със заповедта от
24.02.2023 г. за държане на забранени от закона вещи. Тази заповед е била
8
връчена на същата дата на М. и не е обжалвана от него. Но заявеното от него,
че е пропуснал срока за обжалване поради прекъсване изпълнението на
наказанието на следващия издаването на заповедта ден - т.е. на 25.02.2023 г., е
невярно. То се опровергава от това, че прекъсването изпълнението на
наказанието е извършено с Постановление от 27.02.2023 г.на СГП, и е за
срок от 15 дни, считано от 28.02.2023 г. Т.е. – прекъсването изпълнението на
наказанието е станало 4 дни след издаване на заповедта. Освен това, в
мотивите на заповедта за наложеното дисциплинарно наказание е записано,
че М. е бил изслушан от началника на затвора в изпълнение на процедурата
по чл.105 ал.1 ЗИНЗС. Така че двете заповеди показват красноречиво регрес в
поведението на осъдения, пречещо да се формира извод за настъпило трайно
негово поправяне по см.на чл.70 НК, въпреки наличните в по-ранен период
награждавания.
Безспорно е наличието на снижаване на точки в РР и в някои от
дефицитните зони, на което акцентира защитата. Въпреки това обаче
продължават да съществуват две важни дефицитни зони в поведението на
осъдения, макар и с по-малък брой точки в тях, и те са: отношение към
правонарушението и умения за мислене.
Отделно от това, престоят на лишения от свобода А. М. в ЗООТ
„Самораново“ считано от 11.05.2023 г., е крайно недостатъчен времеви
период, през който би могло да бъде осъществено наблюдение върху
поведението му, на база на което да бъде отчетена последваща положителна
корекция по отношение на оценката на риска от рецидив. Поради малкото
време на престой в ЗООТ“Самораново“ е неосъществен принципа на
прогресивната система при изпълнение на наказанието лишаване от свобода
чрез замяна на режима от общ в лек режим. Всички тези обстоятелства
мотивират съдът на собствено основание да приеме, че целите на
наказанието, визирани в чл. 36 от НК, към момента не са изпълнени.
Прогресивната пенитенциарна система не е произвол или прищявка на
пенитенциарната администрация, каквито разсъждения направи защитата, а е
ефективна система за установяване на настъпило трайно поправяне на
осъдените в условията на етапно снижаване на режима, което по отношение
на М. за престоя му в ЗООТ“Самораново“ поради краткия му престой там не е
приложено.
9
Горепосочените дефицитни зони, наличието на действащото
дисциплинарно наказание, както и причините за преместването му в
ЗООТ“Самораново“ и основанията за предварително изпълнение в заповедта
за преместване, както и непромененият режим към „лек“ такъв мотивират
съда да приеме, че не е настъпило трайно поправяне на осъденото лице за
допускане на неговото УПО. Безспорно е налице регрес в поведението на
осъдения след м.януари 2023 г.
По тези съображения съдът счита, че социално-възпитателната работа с
осъдения трябва да продължи съгласно изготвения план на присъдата, като се
затвърди и финализира процеса, насочен към утвърждаването на социално
приемливи и законосъобразни форми на поведение по време на оставащата
част от наказанието в размер на 6 месеца 13 дни.
Представените многобройни медицински документи за периода от 2007
г. до настоящия момент безспорно установяват наличието на сърдечно
заболяване на осъдения, диагностицирано с последната Епикриза от
20.03.2023 г. , издадена от МБАЛ“Св.София“, след лечението му в тази
болница от 20 до 22 март 2023 г. по клинична пътека № 33 – Диагностика и
лечение на ритъмни и проводни заболявания. Той е изписан с подобрение и
му е назначено медикаментозно лечение, което самият осъден заяви, че
провежда в затвора. Т.е. към настоящия момент не е налице влошено
животозастрашаващо здравословно състояние на осъдения, което да е
несъвместимо с пенитенциарните условия. Пък и да е налице такова, това би
било основание за прекъсване на изпълнението на наказанието, което
междувпрочем е правено многократно. Т.е. при необходимост многократно
осъденият е бил лекуван в специализирани лечебни заведения с оглед
установеното му сърдечно заболяване.
Безспорно е също от медицинските документи, че са извършени 3
сърдечни операции на М., но те са извършени преди първото му влизане в
затвора, което и самият той потвърди. И не на последно място, наличното
заболяване и извършените операции не са попречили на М. да извършва
престъпленията, вписани в справката му за съдимост.
Предвид изложеното съдът намира за неоснователна молбата на л.св. М. за
УПО и ще я остави без уважение .
Водим от гореизложеното, СЪДЪТ на основание чл.440, ал.1 и 2 НПК/изм.
ДВ бр.13/2017 г., в сила от 7.02.2017 г./, във връзка с чл. 70, ал. 1 НК
10
ОПРЕДЕЛИ:
СТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода А. Г. М.,
ЕГН ********** за условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване
на остатъка от наложеното наказание ”лишаване от свобода” за срок от 3
години, наложено на основание чл.25 във вр. с чл.23 ал.1 НК по ЧНД
13890/2022 г. на РС – София/ включващо наказанията по НОХД № 1997/2017
г. на СпНС; НОХД № 1378/2022 г. на СпНС и НОХД № 15233/2020 г. на РС-
София/, с размер на неизтърпения остатък към днешна дата от 6 месеца
13 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и протестира по реда на глава
ХХІІ НПК в 7 - дневен срок, считано от днес, пред САС.
ПРЕПИСИ от определението да се изпратят на администрацията на
затвора, както и лично на осъденото лице А. Г. М..
Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________
11