Р Е Ш Е Н И Е  №

гр.Русе, 11.12.2020 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен състав в публично заседание на пети ноември, през две хиляди и двадесета година в състав :

                                                                            

Председател: Явор Влахов

 

при секретаря Албена Соколова, като разгледа  докладваното от съдията АН Дело № 1714/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от И.В.И.,***, до Русенския Районен съд против наказателно постановление № 20-1085-002547/02.09.2020 г. на Началника на Сектор ПП при ОД на МВР гр.Русе, с което за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на осн. чл.174, ал.1, т.2 от с.з. му били наложени административни наказания “Глоба” в размер на 1000.00 лв. и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца.

          Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Нарушителя, редовно призован, не се явява. Вместо него се явява упълномощен процесуален представител, който моли Съда да отмени наказателното постановление, като излага аргументи за наличие на предпоставки нарушението да бъде оценено като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

 

          Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

 

На 03.07.2020г., около 18.00 ч., след края на работното си време, жалб.И., заедно със свои колеги употребил алкохол – около 1 литър бира. Независимо от това, около 19.50 ч. привел в движение лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№ Р 9154 КМ и го управлявал по улиците на гр. Русе, от работното си място „Бирена борса“ на бул.“Липник“ до ул.“Рига“. По същото време на ул.“Рига“, пред Частна детска градина „Дъга“ осъществявали дейност по контрол за безопасност на движението А.Д. и Н. К. – младши автоконтрольори в Сектор Пътна полиция Русе. Те видели приближаващият към тях автомобил и го спрели за проверка. В хода на проверката полицейските служители установили, че автомобила се управлява от жалб.И., като им направило впечатление, че същият лъха на алкохол. Поради това му била извършена алкохолна проба с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510”. Уредът отчел наличие на алкохол в издишваните от жалбоподателя пари в размер на 1.17 на хиляда.

С оглед установеното, А.Д. съставил на жалб.И.И. АУАН за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Тъй като жалб.И. изразил несъгласието си с показанията на техническото средство, на същия бил връчен и талон за изпращане на медицинско изследване в УМБАЛ „Канев“-гр.Русе. В указания в талона срок, на И.И. било извършено медицинско изследване и му била взета кръвна проба. Същата била изследвана в химическата лаборатория на БНТЛ-Русе, като от заключението на химическата експертиза става ясно, че в кръвта на жалбоподателя се доказало наличие на етилов алкохол в количество 1.13 на хиляда.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение и експертното заключение, било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя И.И. за нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на осн. чл.174, ал.1 от ЗДвП били наложени административни наказания “Глоба” в размер на 1000.00 лв. и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от дванадесет месеца.

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на  настоящото производство  доказателства.

Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

При съставяне на АУАН и издаване на Наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на НП само на това основание.

В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението било описано пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин била осигурена възможност на нарушителя И. да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си.

 

От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че съставът на административното нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП е осъществен виновно от жалбоподателя. В тази насока фактическите констатации, отразени в акта, не се опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства, безспорно е установена самоличността на нарушителя и виновното извършване на нарушението.

Безспорно е налице концентрация на алкохол в кръвта на жалб.И.И. над допустимите граници от 0.5 на хиляда, а именно 1.13 на хиляда.

Установяването на тази концентрация станало по надлежния ред, а именно при спазване изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл.1, ал.3, изр.1 от цитираната наредба, употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване на технически средства и медицински изследвания. В конкретния случай това е станало посредством химическо лабораторно изследване на кръвта на жалбоподателя.

          Установява се по несъмнен начин, че на 03.07.20г., около 19.50 ч. именно жалбоподателя И., след употреба на значително количество алкохол привел в движение и управлявал по улиците на гр. Русе л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег.№ Р 9154 КМ.

Предвид това Съдът приема, че нарушението е безспорно установено, поради което и правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалб.И. за това нарушение.

Съдът намира, че административнонаказващият орган правилно приложил санкционната норма на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП и законосъобразно индивидуализирал размера на всяко от наказанията, предвидени за това нарушение в техния абсолютен размер. Безспорно било установено, въз основа на химическото лабораторно изследване, че концентрация на алкохол в кръвта на жалб.И.И. била 1.13 на хиляда и като такава попадала в границите от 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда, в който случай е приложима санкционната норма на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП. В конкретният случай, установената преди това с техническото средство концентрация не може да намери приложение, тъй като жалб.И. изразил изричното си несъгласие с показанията на техническото средство, което собственоръчно вписал и в талона за медицинско изследване. При това положение, съобразно чл.3, ал.2, т.2 от Наредбата, установяването на употребата на алкохол се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето не приема показанията на техническото средство или теста.

Предвид изложеното Съдът намира, че правилно и законосъобразно АНО приел с наказателното постановление, че концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя е именно в количеството установено с химическото лабораторно изследване.

Съдът счита, че административнонаказващия орган правилно е определил размера на наказанията – в техният абсолютен размер предвиден за посоченото нарушение, което от своя страна изключва възможността Съдът да изменя наказателното постановление в насока намаляване размера на наложените наказания, каквото искане се прави с жалбата срещу наказателното постановление.

Съдът не споделя убеждението на жалбоподателя, изложено в жалбата и поддържано от процесуалния му представител в хода на съдебните прения, че в случая са налице предпоставките деянието да бъде преценено като маловажен случай на нарушение, по смисъла на чл.28 от ЗАНН, вр. чл.93, т.9 от НК.

Това е така, тъй като степента на обществена опасност на процесното нарушение не е значително по-ниска в сравнение с обикновените случаи на нарушенията от този тип. В тази насока Съдът отчита обстоятелствата, че разстоянието, което жалбоподателя изминал управлявайки лекият автомобил под въздействието на алкохол, в никакъв случай не е пренебрежимо малко, движението е в зоната на жилищен район и във време, когато обичайно има немалко други участници в движението. Освен това, установената алкохолна концентрация е относително висока и доближаваща се до границата, над която законодателя криминализира това деяние.

Действително, установява се от събраните по делото доказателства, че жалбоподателя реализира трудовите си доходи с дейност, пряко свързана с управление на МПС, респективно, лишаването от това право би затруднило в значителна степен възможността му да издържа семейството си. По мнение на Съда обаче, тези обстоятелства жалб. И. е следвало да отчете преди да седне зад волана на автомобила след употреба на алкохол и да обмисли неблагоприятните последиците /в това число и застрашаващите останалите членове на обществото/ от това свое поведение, което в крайна сметка да го демотивира от извършване на нарушението.

Извършвайки тази преценка, настоящият състав намира, че конкретното деяние не разкрива белезите на маловажност, предвид обсъдените по-горе обективни негови признаци.

 По тези съображения Съдът счита, че обжалваното наказателно постановление, следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1085-002547/02.09.2020г. на Началника на Сектор ПП при ОД на МВР гр.Русе, с което за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на осн. чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП на И.В.И.,***, ЕГН-********** били наложени административни наказания “Глоба” в размер на 1000.00 лв. и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.

 

 

Районен съдия: