№ 13302
гр. ***, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20241110159326 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал.1 ЗЗД за осъждане ответникът
да заплати на ищеца сумата от 3600 евро, представляваща неустойка, дължима съгласно чл.
15, ал.5 от Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 03.08.2021г.,
ведно със законната лихва от 08.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищцата твърди, че между нея и ответното дружество е сключен Предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот в груб строеж от 03.08.2021 г., съгласно
който страните се задължили да сключат окончателен договор под формата на нотариален
акт, с който ответното дружество в качеството си на строител-продавач, да продаде, а
ищцата като купувач, да закупи срещу договорената цена, правото на собственост върху
самостоятелен обект - апартамент ***, на *** етаж, находящ се в „Многофамилна жилищна
сграда за персонал с подземни гаражи“, която се изгражда съгласно разрешение за строеж
№13 от 15.02.2021г. издадено от Главния архитект на СО-район ***, гр. ***, в поземлен
имот с идентификатор ***, планоснимачен район ***, планоснимачен номер № 73, 74, УПИ
VII-2015, кв. №2 район ***., който самостоятелен обект - апартамент *** от друга страна със
същия договор, ответникът се задължава, да изгради в степен на завършеност според
Приложение 1, неразделна част от договора, със свои материали, работна сила и собствени
технически средства и да предаде на купувача имота е разрешение за ползване в уговорените
срокове. Ищцата заявява, че изпълнила задълженията си по договора, като от страна на
ответното дружество е налице неизпълнение в уговорения срок, а именно да да предаде
имота с протокол за установяване годността за ползване на строежа, представляващ
приложение № 16 към Наредба № 3 за съставяне на актове и протоколи по време на
строителството в срок до 31.12.2022г. Съгласно чл. 9 (2) от горецитирания предварителен
договор, в едномесечен срок от изтичането на срока по предходната алинея, Продавачът се
задължава да снабди Купувача с разрешение за ползване на имота, издадено по реда на
Наредба № 2 от 2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и
минималните гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи,
съоръжения и строителни обекти. Посочва се в исковата молба, че съгласно разпоредбата на
чл. 15 (5) от посочения договор, ако Продавачът ответник се забави с предаването на
сградата с разрешение за ползване с повече от 3 (три) месеца, след договорения в чл. 9 (2)
срок, а именно 31.01.2023 г., той дължи на Купувача - ищец неустойка в размер на 300
1
(триста) евро за всеки месец забава, считано от 01.05.2023 г., но не повече от 10% (десет
върху сто) от общата цена по договора. Твърди се, че на 04.11.2022 г. между страните е
подписан договор за покупко-продажба на недвижим имот под формата на нотариален акт
№ 14, том III, per. № 55697, дело № 377 от 2022 г., с който на ищцата е продаден
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.4.22, за продажна цена в размер на 84
000.00 евро. Страните договарят в раздел III на Нотариалния акт, че „Н.П.“ ЕАД се
задължава да предаде владението на продавания имот на купувача във вида и сроковете и
при условията договорени в предварителния договор за продажба на недвижимия имот,
сключен между страните на 03.08.2021 г. като всички клаузи на предварителния договор,
които не са предмет на нотариалния акт остават в сила между страните. Ищцата твърди, че
сградата е въведена в експлоатация на 22.04.2024г. т.е 16 месеца след уговорения срок.
Посочва, че е отправила Нотариална покана per № 16714, том V, № 160 на Нотариус И.Д.,
нотариус с район на действие - РС-***, per. №039 на НК, за доброволно изплащане на
дължимата неустойка, която е връчена на ответното дружество на 10.07.2024 г., но и до
настоящия момент сумите не са изплатени, с което обосновава и правният си интерес от
воденето на настоящия процес. Претендира разноски.
В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът дава становище за неоснователност на
предявения иск, като посочва, че строителството на сградата се е забавило по обективни,
непредвидими и независещи от него обстоятелства. Посочва, че са били налице хипотези,
предвидени в договора, уреждащи възможността за продължаване на сроковете предвидени
в чл.9, ал.3 и 4 от предварителния договор. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа:
Във връзка с факта за наличието на облигационна връзка между страните по делото,
както и изпълнение на задълженията по същата са представени писмени доказателства -
Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в груб строеж от
03.08.2021г., Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 04.11.2022г. №14,
том 3, рег. №5697, дело №377 от 2022г. при нот. Д.Н., рег.№***, Нотариална покана от Л. Г.
за изплащане на договорна неустойка от 05.07.2024г., Удостоверение за въвеждане в
експлоатация №389/22.04.2024г. на главния архитект на СО - Направление архитектура и
градоустройство. Банкови извлечения за извършени плащания от Л. Г. по сметка на
ответното дружество от 03.08.2021г., 29.09.2021г., 05.05.2022г., 26.04.2024г., в общ размер на
84 000 евро. Доклад-Преработка по чл. 154 ЗУТ по част ВиК, съгласувана през м.01.2023г.,
втора преработка по чл. 154 ЗУТ по част ВиК, съгласувана през м.10.2023г.
Видно от Заповед РНД23-РД56-69/27.01.2023г. за преработка по чл. 154 от ЗУТ, по
заявление от 23.01.2023г. на ответника, главния архитект на р-н *** допуска допълване на
разрешение за строеж №13/15.02.2021г., като се извършат съществени промени за оформяне
на ниша за разполагане на ел.табла, изграждане на козирки за водосточни тръби по част
ВиК, както и промени в топлоизолацията.
Установява се от Заповед РНД23-РД56-732/21.11.2023г. за преработка по чл. 154 от
ЗУТ, по заявление от 08.11.2023г. на ответника, че главния архитект на р-н *** допуска
допълване на разрешение за строеж №13/15.02.2021г., като разрешава извършване на
промени, свързани с начина на включване на сградното канализационно отклонение в
уличната канализационна мрежа.
От представено Удостоверение от 29.11.2023г. от Дирекция “Териториално планиране”
на СО, се установява, че “Е.З.” ЕАД са предоставили документация съгласно изискванията
на ЗУТ за външно електрозахранване на процесната сграда.
Видно от Удостоверение от 08.02.2024г. от Дирекция “Териториално планиране” на
СО, “Н.П.” ЕАД са предоставили документация за водопроводни и канализационни
отклонения съгласно съгласно изискванията на ЗУТ за процесната сграда.
По делото е приложен Договор за строително-монтажни работи от 18.01.2024г. между
2
“Н.П.” ЕАД и Й.Й.С., по силата на който дружеството ответник е възложило на изпълнител
да изгради водопроводно и канализационно отклонение на сградата.
От Писмо от НИМХ №ОД-080168-1/21.02.2025г., се установява броя на дните за
периода от 03.08.2021 до 22.04.2024г., които имат по-ниска от 5 градуса по Целзий или общо
256 дни.
По делото е прието писмо от С.В. от 03.06.2025г. с приложени първоначални и
последващи чертежи по преработка на проектна документация за обект Многофамилна
жилищна сграда с подземни етажи.
От приетите по делото Заповеди от 01.01.2021г., 01.01.2022г., 01.01.2023г. и
01.01.2024г., на основание чл. 72 от Наредба №7/1999г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд, Б. *** ЕАД е въвел забрана за извършване на
строително-монтажни работи на обектите на фирмата при външни температури под 5 и над
30 градуса по Целзий.
Приложена е Имейл кореспонденция - писмо от ответника до възложителите-купувачи
на самостоятелни обекти в процесната сграда от 15.09.2023г.; имейл от 18.01.2024г. и
05.02.2024г. между служители в “Н.П.” ЕАД.
Приет като писмено доказателство е и Окончателен доклад на строителния надзор
№023/01.03.2024г.
Представен е по делото Протокол за въвод във владение от 29.04.2024г. между “Н.П.”
ЕАД и Л. Г., с който тя е въведена във владение на процесния имот.
С нотариална покана от 05.07.2024г. ищцата е поканила ответника да и заплати
дължимата неустойка за забава, като поканата е връчена на ответника на 19.07.2024г.
По делото е изслушана и съдебно-техническа експертиза, съгласно която последната
преработка по 154 ЗУТ на технически проект по част ВиК се изразява в промяна в начина на
заустване на сградно канализационно отклонение в улична канализационна мрежа, наложила
се поради липса на елемент фасонна част “седло с винт” на българския пазар. В съдебно
заседание, проведено на 28.04.2025г. вещото лице заявява, че “С.В.” определя по какъв
начин е допустимо да се извърши включването в уличната канализация.
По делото са изслушани свидетелски показания на свидетеля Ц.Х.Б., управител в
търговско дружество “С.Е.К.” ЕООД, подизпълнител на основния проектант на сградата,
отговарящ за част “механикал” тоест инсталациите по сградата, в т.ч. канализационното
отклонение. Свидетелят посочва, че ВиК проектанта на сградата А.Б. е била негов служител
и във връзка с този конкретен строеж на процесната сграда са извършени няколко
преработки по указания на С.В.. Преработките и многократното съгласуване със С.В. са се
наложили, за да не прекъсват трамвайния трафик по бул. Р., където се е намирала сградата.
Посочва, че съгласуването на проектите за включване към канализационната мрежа със С.В.
обикновено продължава от 20 дни до 6 месеца.
Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка и след като съобрази
възраженията на страните в настоящото производство, съдът намира следното от
правна страна:
По иска с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД.
Неустойката, съгласно разпоредбите на чл.92, ал.1 ЗЗД, представлява предварително
определен от страните размер на обезщетението за вредите, които кредиторът, би претърпял
от неизпълнението или лошото изпълнение на договора. Фактическият състав, който следва
да се осъществи, за да възникне основанието за заплащане на неустойка за неизпълнение на
договор, е: наличие на валидно договорно задължение, неизпълнение на задължението,
уговорена неустойка. При неустойка, съгласно чл.92, ал.1 ЗЗД, вредите се обезщетяват, без
да е нужно да бъдат доказвани.
Сключеният договор от 03.08.2021 г. има комлексен характер - от една
3
страна, предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот, а от друга -
договор за изработка по смисъла на чл.258 ЗЗД с предмет построяването на процесната
сграда. Страните са определили краен срок за изпълнение на задължението за построяване
на сградата - 30.01.2023 г., както и условие, при което задължението ще се счита за
изпълнено - издаване на Разрешение за ползване. Задължението по договора в частта
относно предварителното съглашение за покупко - продажба на недвижимия имот е
изпълнено със сключване на договора за покупко - продажба от 04.11.2022 г., с което е
прехвърлено правото на собственост върху процесния имот в груб строеж. Крайният срок за
изпълнение на задължението по договора за изработка, чрез издаване на разрешение за
ползване на процесната сграда, е 22.04.2024 г.
В конкретния случай съдът приема, че страните са били обвързани от валидно
възникнало облигационно правоотоншение възникнало по силата на Предварителен договор
от 03.08.2021 г., съгласно който ответникът е поел задължение да извърши строителството на
намиращия се в Многопрофилна жилищна сграда апартамент ***, както и да прехвърли
правото на собственост върху него.
Страните са уговорили изпълнителя да изгради имота със свои материали, работна
сила, технически средства, при спазване на законодателството и съгласно параметрите на
одобрения проект и разрешението за строеж. Разпоредбата на чл.9, ал.2 от предварителния
договор продавачът-ответник е длъжен да снабди купувача-ищец с разрешение за ползване
на имота в срок до 31.01.2023г.
По делото не се спори, а и от представените доказателства за плащане на суми към
ответното дружество, съдът намира за установено, че ищцата е изпълнила поетите с
договора задължения, поради което е изправна страна по същия.
Страните са постигнали съгласие и относно неустоечна клауза, обективирана в чл. 15,
ал.5 от Предварителния договор, където ответникът е поел задължение да плати неустойка в
размер на 300 евро месечно, но не повече от 10% от общия размер на цената на договора, в
случай че не спази срока за предаване на сградата с разрешение за ползване на купувачите -
до 31.01.2023г. Страните са заложили допълнителни предпоставки, при наличието на които,
неустойката да се дължи - забавата да е продължила повече от 3 месеца, а начална дата за
начисляване на неустойка да се счита от 01.05.2023г. Неустойката се явява определяема по
своя размер. В настоящия случай от доказателствата по делото става ясно, че строителят е
изпълнил задължението си за снабдяване купувача-възложител с разрешение за ползване на
имота на 22.04.2024г., когато е издадено Удостоверение за въвеждане в експлоатация №389,
със закъснение от 1 година 2 месеца и 21 дни от първоначално уговорения срок по
предварителния договор - 31.01.2023г.
Съдът намира, че ищецът е доказал по делото съдът намира, че в случая са налице
първите три предпоставки от фактическия състав на чл. 92 от ЗЗД, тоест налице е валидно
възникнало задължение за ответника да заплати претендираната неустойка, като ищецът е
освободен от задължението да доказва понесените вреди.
Спорен между страните е въпроса дали констатираната забава се дължи на причина, за
която ответникът отговаря.
Съгласно разпоредбата на чл. 81 ал. 1 ЗЗД длъжникът не отговаря, ако невъзможността
за изпълнение се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. По силата на
законовата презумпция по чл. 81 ал. 1 ЗЗД вината на изпадналия в забава длъжник се
предполага, като именно последният следва да докаже обстоятелствата във връзка с
твърдяната обективна невъзможност за изпълнение. За да бъде обективно невъзможно
изпълнението на задължението на въззивника - ответник, следва да е налице конкретно
препятствие, възникнало след сключване на договора, което е практически или правно
непреодолимо и поради своя случаен и непредвидим характер не може да бъде вменено във
вина на длъжника./в този смисъл решение № 168 от 29.02.2012 г. по т. д. № 506/2010 г., т. к.,
II Т. О на ВКС постановено по реда на чл. 290 ГПК/.
Събразно с граматическата формулировка на понятието непреодолима сила - чл. 306
4
ал. 2 от ТЗ следва да са налице кумулативно: непредвидимост на събитието, извънреден
характер и причинна връзка между тях и невъзможността за изпълнение или
непредотвратимост на събитието, извънреден характер и причинна връзка.
Непредвидимостта а събитието е свързана с извънредния му характер и се изразява в
невъзможността при сключването на търговската сделка страните да са допускали
настъпването му, което събитие да осуети изпълнението на поетото задължение.
Непредотвратимостта на събитието е свързана с извънредния му характер, но последиците
му не могат да бъдат преодолени и при полагане на дължимата грижа за изпълнение на
задължението. Непредотвратимостта на събитието се оценява не само към момента на
настъпването му, но и към следващите от събитието действия на длъжника, чрез които биха
могли да се преодолеят последиците му. В този смисъл грижата на добрия търговец по чл.
302 ТЗ е от значение за отговорността на длъжника и при настъпването на събитие, което би
могло да се квалифицира като непреодолима сила. Доказването на обстоятелствата, на които
се основава възражението за невъзможност за изпълнението /което не може да се вмени във
вина на длъжника/, поради настъпването на непредвидимо или непредотвратимо събитие от
извънреден характер, възникнало след сключването на договора, несъмнено следва да бъде
установено при условията на чл. 154 ал. 1 от ГПК при пълно и главно доказване. Грижата на
добрия търговец - чл. 302 ТЗ, е тази, която добрият, почтеният и опитен търговец, в
съответствие с естеството на дейността в даден бранш и условията за извършването й,
обикновено проявява при изпълнението на задълженията си и включва определена степен на
старание, внимание, както и несъмнено знания, умения на професионалиста в съответната
област. Касае се за абстрактен модел - изхожда се не от субективните качества и умения на
конкретния търговец, а от онези умения и качества, ниво на познание и професионализъм,
които поначало един добър търговец от същия бранш, при същите условия, би положил.
Изискванията към добрия търговец са завишени в сравнение с тези към добрия стопанин
по ЗЗД - чл. 63 ал. 2, именно защото търговецът е професионалист и се очаква да има повече
знания и умения от нетърговеца при извършване на дейността по занятие и работи срещу
печалба и на свой риск. Той носи отговорността при по-строги условия отколкото
нетърговеца - законът е по-строг към него, отколкото към другите длъжници.Следователно
горепосоченото правило за полагане на грижата на добрия търговец, е налагало още при
сключването на процесния договор ответникът, който упражнява по занятие строителна
дейност, да съобрази законовата регламентация на строителството на сгради, като особен вид
дейност, в т. ч. начина на извършване на отделните строителни дейности, необходимите
разрешения, процедури по започване и приемане на извършената строителна работа
/дейност, която се развива под контрола на компетентни държавни органи/, условията и
редът за приемане на завършени видове строителни и монтажни работи при изпълнението
на строежите, на отделни етапи или части от тях / Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне
на актове и протоколи по време на строителството /Обн. ДВ. бр. 72 от 15.08.2003 г.., изм.
ДВ. бр. 37 от 04.05.2004 г од., изм. ДВ. бр. 29 от 07.04.2006г /, правилата за въвеждане на
обекта в експлоатация, което не е възможно да се осъществи без свързването на вътрешните
инсталации и уредби на строежа с общите мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура /което се извършва въз основа на договор със съответните експлоатационни
дружества/, съответно при липса на изградени външни съоръжения - необходимост от
изграждането им, като във всички случаи ответникът е следвало да направи справки и да се
информира за състоянието на водопроводната и канализационна инсталация/съответно
липса на такава или необходимост от изграждане/ в и около УПИ.
По делото не бяха ангажирани доказателства, от които да се направи извод, че
първоначално зададения срок е бил удължаван било то с допълнително споразумение, анекс
или едностранно волеизявление на едната страна до другата. Ответникът се позовава на
разпоредбите на чл. 9, ал.3 и ал.4 от предварителния договор при осъществяване на
предвидените хипотези, срокът за снабдяване купувачите с удостоверение за експлоатация се
удължава автоматично съответно с дните забава, се явява неоснователно. В отговора на
исковата молба ответникът навежда възражение за удължаване на срока на договора, както и
едва след снабдяване с доказателство за броя на дните, чиито температури са под 5 градуса,
5
строителя конкретизира с колко дни иска да бъде продължен срока.
Възражението на ответника във връзка с невъзможността да извършва дейност в дните
с темперетури над 30 градуса и под 5 градуса по Целзий, не може да се приеме като
освобождаващо строителя от отговорност да изпълни поетите договорни задължения в срок
по следните съображения Страните не са постигали съгласие относно конкретни
обстоятелства, при настъпването и до отпадането на които срокът за изпълнение няма да
тече. Единствено относно дължимостта на уговорената в пункт 9, ал.3 и 4 от Договора е
посочена възможност за удължаване на срока в определени хипотези, поради което съдът
приема, че са приложими общите правила относно непреодолимата сила предвидени в
чл.306 ТЗ за настъпването на които предпоставки е необходимо да са настъпили
непредвидими към сключването на договора и непредотвратими с грижата на добрия
търговец обстоятелства, за които длъжникът следва да уведоми кредитора и до отпадането
на които изпълнението на договора се спира, като длъжникът не може да са позовава на
такива обстоятелства, ако вече е бил в забава на изпълнението.
Както бе отбелязано ответникът е търговец, извършващ по занятие специфична по
предмет дейност, а именно строителство на сгради, поради което и дължимата от него грижа
на добрия търговец предполага да съобрази, както обичайните особености на климата за
географския район, в които се изпълнява строителството, така и фактическото състояние на
строежа и терена, върху който същия се изпълнява, респективно съответствието на
проектите с фактическите дадености. Представените доказателства за средна
денонощна температура през зимните сезони, попадащи в срока за изпълнение, както и
необходимостта от отводняване на улица не представляват нито обстоятелства, които са били
едновременно непредвидими при сключването на договора, нито са непредотвратими, ако
ответникът бе действал с грижата на добрия търговец. Обичайно климатът относим към
географския район, в който се намира гр.***, предполага средноденонощни температури
през есенно-зимния сезон, които не позволяват извършването на определени строително-
монтажни работи на открито или с определени материали, чиито свойства изискват при
първоначалното им полагане определени минимални или максимални температури.
Продължителността на есенно -зимния сезон също е житейски предвидима, като не се
установява в срока за изпълнение на договора да са настъпили климатични аномалии от
извънреден характер с нетипични като време и продължителност на проявлението
характеристики. Тези обстоятелства, както сам ответникът се позовава в защитната си теза, с
която обосновава защо не е уведомявал ищеца за спиране на строителството при ниски
температури, са "общоизвестни" и за субектите, които не разполагат със съответни
специални знания в областта на строителството. На още по-силно основание същите
обстоятелства е следвало да бъдат съобразени от ответника при постигане на съгласие
относно срока за изпълнение на строителството, поради което и не се касае за обстоятелства,
които го освобождават от последиците на забавата. Относно значението на спадането на
температурите през зимата при преценка на предпоставките на непреодолимата сила е
налице и произнасяне на касационната инстанция по реда на чл.290 ГПК с решение № 200
от 11.04.2014 г. по т.д. 545/2012 г., I т.о. на ВКС.
Второто възражение на ответника за забава поради независещи от строителя причини,
а именно: необходимостта от преработки по чл. 154 ЗУТ, извършвани по указания на С.В.
във връзка с начина на включване в канализационната мрежа, съдът намира за основателно
по следните съображения:
Видно от Окончателен доклад №023/01.03.2024г. на представителя на строителния
надзор относно строеж Многофамилна жилищна сграда с ид.***, в който са описани акт
образец 14 от 12.04.2022г. и констативен акт образец 15 от 28.03.2023г. за степен на
завършеност на строежа и за установяване годността за приемане на строежа, към датата на
изтичане на уговорения в предварителния договор срок /31.01.2023 г./ ответникът е
завършил строителството на сградата, но същата не е била годна за обитаване, защото не е
била включена към ВиК мрежата и не са били изградени ниши за ел.табла.
Видно от доказателствата по делото хронологично са били извършени следните
6
действия:
През м.08.2022г. е бил съставен първия чертеж за включване към ВиК мрежата от инж.
А.Б./л.169-170/. Наложило се е обаче извършване на промяна по см. на чл. 154 ЗУТ или
отклонение от одобрения инвестиционен проект, което според разпитания по делото
свидетел се осъществява след устно указание от С.В. “да се запусти със седло странично в
канализацията, а не да се изгражда ревизионна шахта”. Въз основа на така изложеното,
ответника прави преработка на част ВиК /л.112-127/, която е съгласувана с инжинер от
Столична община р-н *** и на 23.01.23г. е входирано заявление в общината за допускане на
предложените промени в разрешението за строеж. Одобрението е получено на 27.01.23г. със
Заповед РНД23-РД56-69/27.01.2023г. След тази преработка обаче договор с с
експлоатационното дружество за присъединяване към мрежите на техническата
инфраструктура не е сключен, защото се установява, че поради технически причини, а
именно твърде големия диаметър на канализационното отклонение, за който няма в
производство фасонни части “седло с винт”, се налага да се изгради нова ревизионна шахта.
Твърденията са че на българския пазар такива не се предлагат. Поради невъзможността да
бъде заустена канализацията на сградата, отново е пресъгласуван начина на заустване в
канализацията със С.В., във връзка с което е входирано заявление към ВиК оператора с дата
10.04.2023г. Поради това е създаден нов чертеж за улична ревизионна шахта, носещ печат с
дата м.09.2023г. Новия начин на заустване изисква преработка и одобрение от Столична
община, получено на 21.11.2023г. със Заповед №РНД23-РД56-732/21.11.2023г. Следва
изграждане на новото водопроводно и канализационно отклонение на сградата, във връзка с
което на 16.02.2024г. е издадено удостоверение от общината, че всички необходими
документи за нанасяне в кадастъра са представени. На 01.03.2024г. е бил съставен
окончателен доклад №023/01.03.2024г. от лицето, упражняващо строителен надзор. А на
17.04.2024г. ответникът е входирал искане за издаване на удостоверение за въвеждане в
експлоатация, което се установява от приложеното Удостоверение №389/24.04.2024г. Това е
и най-ранния момент, в който е могъл да представи пълния набор от документи, изисквани
за регистриране и издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж
четвърта категория, каквато е процесната сграда.
Съдът счита, че не са налице обстоятелства освобождаващи ответника от отговорност.
Необходимостта от уточняване на начина по който сградата ще бъде включена в
канализационната мрежа и изготвянето и съгласуването на необходимата проектна
документация е за него е могла да бъде установена при полагане на грижата на добрия
търговец по-рано, така че проектирането и одобряването на съответната документация да се
извърши едновеременно с изготвянето и съгласуването на проектната документация на
сградата.
С оглед гореизложеното съдът приема, че предявеният иск е основателен в пълния му
предявен размер, доколкото размерът на неустойката е фиксиран за месец, като ищцата е
предявила иск за по-малък брой месеци от действителната забава на ответника.
По иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД:
Съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно разпоредбата
на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение, длъжникът изпада в забава,
след като бъде поканен от кредитора. Предпоставка за настъпване на забава е изискуемостта
на вземането, а ако то е безсрочно - необходима е и покана от кредитора.
За плащането на неустойката по договора при неизпълнение от страна на ответника не
е определен срок, поради което тя се дължи след покана.Ответникът е поканен от ищеца да
изпълни задължението и след изтичане на определения му 7-дневен срок е изпаднал в
забава. Поради това лихва за забава се дължи върху главницата, считано от 8.10.2010г.
/датата на изтичане на определения седмодневен срок/ до датата на завеждане на исковата
молба.
Поканата е връчена на ответника на 19.07.2024г. като с оглед предоставения срок
7
ответникът е в забава от 26.07.2024г. от която дата до датата на исковата молба ответникът
дължи лихва за забава, която съдът на основание чл.162 ГПК изчисли, че възлиза в размер на
199,93 лева. Еврова равностойност от 102,22евро.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.1 ГПК право на разноски има ищецът.
Същите са както следва – адвокатски хонорар в размер на 700лева, 282 лева държавна такса.
Не следва да се дължат разноските за нотариалната покана, доколкото същите на са разноска
по смисъла на чл.78,ал.1 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “Н.П.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, бул. ***
да заплати на Л. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, ***, на основание
чл.92,ал.1 ЗЗД сумата от 3600 евро представляваща неустойка, дължима съгласно чл. 15,
ал.5 от Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 03.08.2021г. за
периода от 01.05.2023г. до 22.04.2024г. за неизпълнение на задължение по чл.9,ал.2 от същия
договор, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 08.10.2024г. до
окончателното изплащане на вземането, на основание чл.86,ал.1 ЗЗД сумата от 102,22евро –
лихва за забава за периода от , както и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 982 лева
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8