№ 104
гр. Варна, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IIIА СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Димитричка Д. Георгиева
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20213100502506 по описа за 2021 година
Образувано е въз основа на подадена от СТ. Н. В.,чрез процесуален
представител адв.Б., въззивна жалба срещу Решение № 262146/02.07.2021 г.,
постановено по гр.д. 15524/2020 г. по описа на ВРС, с което на основание чл.
45 от ЗЗД жалбоподателят е осъден да заплати на “Скобел Груп” ЕООД
сумата от 4 943, 86 лв. /четири хиляди деветстотин четиридесет и три лева и
осемдесет и шест ст./, представляваща обезщетение за имуществени вреди в
резултат на настъпило на 04.07.2020г. в гр. Варна на кръстовището на ******
и бул.****** пътно-транспортно произшествие по вина на водача С.В., при
което бил увреден отдадения под наем лек автомобил марка “Рено”, модел
“Клио”, рег. № ****** при което са настъпили по процесния автомобил, както
следва: 1./ предна дясна врата; 2./ лайсна предна дясна врата; 3./ мигач преден
десен; 4./ задна дясна врата; 5./ лайсна задна дясна врата; 6./ заден десен
калник; 7./ преден десен калник; 8./ предна броня; 9./ решетка предна броня;
10./ предна джанта дясна стоманена; 11./ предна джанта лява стоманена; 12./
задна джанта лява стоманена; 13./ декоративни тасове; 14./ панти предна
дясна врата; 15./ колонка предна дясна; 16./ преден ляв амортисьор; 17./
преден десен амортисьор; 18./ преден ляв носач – 20, 50 лв. от 70 лв., труд –
1
10 лв. от 76, 43 лв.; 19./ преден ляв носач; 20./ предна лява гума Goodyear
185/60/Р15; 21./ предна дясна гума Goodyear 185/60/Р15; 22./ задна лява гума
Goodyear 185/60/Р15; 23./ задна дясна гума Goodyear 185/60/Р15; 24./ камера и
тониране, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 02.12.2020г. до окончателното изплащане на задължението, както и
съдебно-деловодните разноски в размер на 1167.75 лева, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК.
Въззивникът излага становище за неправилност и необоснованост на
обжалваното съдебно решение, като постановено при съществено нарушение
на материалния закон и процесуалните правила. На първо място сочи, че
съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила като е дал
погрешна правна квалификация на спорното право по реда на чл. 45 от ЗЗД,
при съвпадащи твърдения на насрещните страни, че са били обвързани от
договор за отдаване под наем на процесното МПС. Оспорва още извода на
съда, че автомобилът е възстановен, но ремонтът му не е заплатен, тъй като с
предявеният иск се претендирало обезщетение на реално претърпени вреди,
поради което в тежест на ищеца е да докаже, както действителното им
настъпване, така и реалното им възстановяване чрез заплащане на ремонта.
Въз основа на гореизложените съображения моли за отмяна на обжалваното
съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане или произнасяне
по същество с отхвърляне на предявения иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от „Скобел Груп“
ЕООД, чрез адв. Й.А., с който се изразява становище за допустимост, но
неоснователност на подадената въззивна жалба. Въззиваемият сочи, че е
ирелевантно дали страните са обвързани от договор за наем на процесния
автомобил, като спорния въпрос от значение за делото между тях бил
единствено относно вида и размера на вредите, настъпили в патримониума на
ищцовото дружество. По подробно обоснования съображения относно
доказаността на последните, страната отправя искане за потвърждаване на
обжалваното първоинстанстанционно решение, като правилно и обосновано.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна :
2
Производството пред Варненския районен съд е образувано въз основа
на искова молба, подадена от “Скобел Груп” ЕООД” срещу СТ. Н. В., с която
е предявен осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 4 943, 86 лева – увеличен размер претенцията след допуснато
изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, претендирана като
обезщетение за имуществени вреди в резултат на настъпило на 04.07.2020г. в
гр. Варна на кръстовището на ****** и бул.****** пътно-транспортно
произшествие по вина на водача С.В., при което бил увреден отдадения под
наем лек автомобил марка “Рено”, модел “Клио”, рег. № ****** при което са
настъпили по процесния автомобил, както следва: 1./ предна дясна врата; 2./
лайсна предна дясна врата; 3./ мигач преден десен; 4./ задна дясна врата; 5./
лайсна задна дясна врата; 6./ заден десен калник; 7./ преден десен калник; 8./
предна броня; 9./ решетка предна броня; 10./ предна джанта дясна стоманена;
11./ предна джанта лява стоманена; 12./ задна джанта лява стоманена; 13./
декоративни тасове; 14./ панти предна дясна врата; 15./ колонка предна дясна;
16./ преден ляв амортисьор; 17./ преден десен амортисьор; 18./ преден ляв
носач – 20, 50 лв. от 70 лв., труд – 10 лв. от 76, 43 лв.; 19./ преден ляв носач;
20./ предна лява гума Goodyear 185/60/Р15; 21./ предна дясна гума Goodyear
185/60/Р15; 22./ задна лява гума Goodyear 185/60/Р15; 23./ задна дясна гума
Goodyear 185/60/Р15; 24./ камера и тониране, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 02.12.2020г. до окончателното
изплащане на задължението.
В исковата си молба ищецът сочи, че развива дейност по отдаване на
автомобили под наем, като твърди още, че е предоставил за временно и
възмездно ползване на ответника С.В. лек автомобил марка “Рено”, модел
“Клио”, рег. № ****** по силата на сключен договор за наем от 24.06.2020г.
На 04.07.2020 г. при управление на процесния автомобил от С.В., на
кръстовището на ****** и бул.****** е настъпило пътно-транспортно
произшествие, при което водачът му преминавайки през кръстовището на
забранителен червен сигнал ударил друго МПС марка “Рено”, модел “Меган”,
рег. № ******. При удара водачът на лек автомобил марка “Рено”, модел
“Клио”, рег. № ****** преминал през бордюра на разделителния остров и
спрял върху него, в резултат на което настъпили посочените имуществени
вреди по детайли от МПС. Мястото на произшествието било посетено от
органите на КАТ, а водачът би отведен в Спешния център, поради получени
3
телесни увреждания. Излага твърдения, че с противоправното си и виновно
поведение ответникът е причинил имуществени вреди по собствената му
движима вещ в посочения размер, позволяващ му да я възстанови в същия
вид и качество.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът СТ. Н. В. е депозирал писмен
отговор, с който оспорва осъдителния иск като неоснователен, поради което
моли същия да бъде отхвърлен. Излага твърдения, че с третото за спора лице
Д. А. А. са наели процесния автомобил марка “Рено”, модел “Клио”, рег. №
****** по силата на договор за наем, сключен с ищцовото дружество.
Оспорва подписа си под представения от ищеца договор за наем. Сочи, че
последният бил със срок от един ден, като в момента на настъпилото ПТП
вещта била отдадена под наем въз основа на нов договор от 01.07.2020 г.,
сключен с Д. А. в устна форма. По повод постигането на съгласие по
последния им било разяснено, че автомобилът е застрахован по застраховка
пълно автокаско, която ще покрие всички евентуални щети. Счита, че
причинените от процесното ПТП имуществени вреди са напълно
възстановени след заплащане на обезщетение от застрахователя, поради което
не дължи повторното им репариране. По изложените съображения моли за
отхвърляне на иска.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от ГПК, регламентираща един от
основните принципи на гражданския процес – диспозитивното начало,
предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се
определят от страните. От него следва задължението на съда да разгледа само
иска, с който е сезиран. Индивидуализацията на последния се осъществява
чрез изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения
относно правопораждащите факти на спорното право и заявеното искане към
съда /петитум/. Само произнасяне на съда в рамките на така очертания
предмет на делото е допустимо, а решение, което е постановено извън него е
подлежи на обезсилване на основание чл. 270, ал. 3, изр. III от ГПК, като
постановено по непредявен иск.
С Решение № 547/31.07.2010г. по гр.д. № 1025/2009г. ІV г.о. ВКС за
уеднаквяване на съдебната практика е прието, че ако увреждането е в пряка
причинна връзка с пълното неизпълнение, лошото или неточно изпълнение на
задължения по договор, то и отговорността, включително и обезщетението за
4
изправната страна, са следствие договорното правоотношение. Когато обаче
увреждането не е резултат от едно съществуващо облигационно отношение, а
от неизпълнение на общото задължение, произтичащо от закона, да не се
вреди другиму, тогава отговорността е деликтна.
От заявения с иницииралата съдебното производство искова молба
правопораждащ факт – сключен между страните договор за наем на
процесния лек автомобил, може да се формира единствения обоснован извод,
че паричното притезание се претендира на договорно основание. Ищецът
изрично е посочил, че с ответника са валидно обвързани от посочената
двустранна сделка, като е приложил и договорът, от който черпи
претендираното спорно материално право. В клаузата на т. 5 от същия са
уредени имуществените отношения между страните при настъпване на
повреда на наетия автомобил, като за неуредените изрично от тях въпроси
субсидиарно се прилагат диспозитивните правни норми на чл. 231 и чл. 233
от ЗЗД, уреждащи правата и задълженията на наемателя и наемодателя при
настъпили имуществени вреди на наетата вещ. В същия смисъл са и
възраженията на ответника, който е оспорил действието на договора от
24.05.2020 г., но е посочил, че впоследствие е сключен последващ договор за
наем в устна форма. По същество се явява правилен изводът на
първоинстанционния съд, че за основателността на иска по чл. 45 от ЗЗД е
ирелевантно действието на правната сделка, но посоченото обстоятелство е от
решаващо значение за правилната правна квалификация, и с оглед наведените
фактически твърдения изключва приложението на генералния деликт.
Доколкото ищецът се е позовал на соченото договорно правоотношение
и черпи претендираните си имуществени права от него, като твърди, че
увреждането е настъпило при действие на договора за наем, уреждащ
отговорността на страните за репариране на твърдените щети по вещта, то
правилната правна квалификация на иска е по чл. 233, ал. 1 от ЗЗД, поради
което произнасянето на ВРС по иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД
нарушава принципа на диспозитивното начало и е недопустимо. Бланкетното
цитиране на разпоредбата в исковата молба не обвързва съда, който е
задължен да субсумира изложените от него фактически твърдения и заявен
петитум под приложимата материалноправна норма. Ако искът бъде
разгледан на посоченото извъндоговорно основание при положение, че
ищецът изрично заявява, че имуществените вреди са настъпили при
5
действието и по повод изпълнението на сключения между страните договор за
наем, би означавало ответникът необосновано да бъде възпрепятстван от
възможността да упражни в пълнота процесуалните си права като заяви
правнорелевантните си възражения, които черпи от договорното
правоотношение. Установеният порок на произнасянето не може да бъде
отстранен от въззивния съд, тъй като поради различния предмет на двата иска
- на договорно и извъндоговорно основание, би се стигнало до разглеждане на
действителния иск само от една съдебна инстанция.
По гореизложените съображения обжалваното решение се явява
недопустимо по смисъла на чл. 270, ал. 3, изр. III от ГПК, като постановено по
непредявен иск, поради което същото следва да бъде обезсилено, а делото –
върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.
Доколкото с настоящото съдебно решение не се разрешава спора по
същество, а същият подлежи на разглеждане от първоинстанционния съд, то с
него не следва да бъдат присъждане разноски, по аргумент от разпоредбата на
чл. 81 от ГПК. По отговорността за тях, включително и пред настоящата
съдебна инстанция, дължи произнасяне съдът, разглеждащ производството по
същество по действително предявения иск.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 262146/02.07.2021 г., постановено по гр.д.
15524/2020 г. по описа на ВРС, с което СТ. Н. В. е осъден на основание чл. 45
от ЗЗД да заплати на “Скобел Груп” ЕООД сумата от 4 943, 86 лв. /четири
хиляди деветстотин четиридесет и три лева и осемдесет и шест ст./,
представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на настъпило
на 04.07.2020г. в гр. Варна на кръстовището на ****** и бул.****** пътно-
транспортно произшествие по вина на водача С.В., при което бил увреден
отдадения под наем лек автомобил марка “Рено”, модел “Клио”, рег. №
****** при което са настъпили по процесния автомобил, както следва: 1./
предна дясна врата; 2./ лайсна предна дясна врата; 3./ мигач преден десен; 4./
задна дясна врата; 5./ лайсна задна дясна врата; 6./ заден десен калник; 7./
преден десен калник; 8./ предна броня; 9./ решетка предна броня; 10./ предна
джанта дясна стоманена; 11./ предна джанта лява стоманена; 12./ задна
6
джанта лява стоманена; 13./ декоративни тасове; 14./ панти предна дясна
врата; 15./ колонка предна дясна; 16./ преден ляв амортисьор; 17./ преден
десен амортисьор; 18./ преден ляв носач – 20, 50 лв. от 70 лв., труд – 10 лв. от
76, 43 лв.; 19./ преден ляв носач; 20./ предна лява гума Goodyear 185/60/Р15;
21./ предна дясна гума Goodyear 185/60/Р15; 22./ задна лява гума Goodyear
185/60/Р15; 23./ задна дясна гума Goodyear 185/60/Р15; 24./ камера и
тониране, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 02.12.2020г. до окончателното изплащане на задължението, както и
съдебно-деловодните разноски в размер на 1167.75 лева, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК.
ВРЪЩА делото на Варненския районен съд за ново разглеждане по
действително предявения иск.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7