РЕШЕНИЕ
№ 3419
гр. София, 20.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:К Н. П
при участието на секретаря Г.
като разгледа докладваното от К Н. Пминистративно наказателно дело №
20241110203075 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. М. И., ЕГН **********, против
Наказателно постановление № 23-4332-015228 от 02.08.2023 г. издадено от
началник група в ОПП – СДВР, с което на основание чл. 185 от ЗДвП, чл. 175
ал. т. 2 от ЗДвП, чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 2 от ЗДвП, чл. 179 ал. 2 вр. чл. 179 ал. 1 т.
5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административни наказания
„ГЛОБА“ в общ размер 330,00 /триста и тридесет/ лева и „Лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 2 месеца, а именно:
1. Административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 20,00 /двадесет/
лева за нарушение на по чл. 6 т. 1 от ЗДвП;
2. Административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 100,00 /сто/ лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца за
нарушение по чл. 175 ал. 1 т. 2 от ЗДвП;
3. Административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 10,00 /десет/ лева за
нарушение на по чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП;
4. Административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 200,00 (двеста) лева
за нарушение по Чл. 6 т. 1 пр. 2 ЗДвП;
1
С подадената жалба се оспорва законосъобразността на издаденото
Наказателно постановление, като навежда твърдения за противоречие на
същия с чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН: не са посочени нито в АУАН, нито в НП
конкретните фактически обстоятелства относно извършеното нарушение,
водещо до извършено съществено процесуално нарушение при издаването на
НП. Също така се твърди, че наказващият орган не е посочил в НП въз основа
на кои доказателства обосновава виновното извършване от страна на
жалбоподателя на нарушенията, за които са му били повдигнати обвинение с
АУАН. Не претендира разноски.
В проведеното съдебно заседание, жалбоподателят И. М. И., редовно
призован, не се явява.
Въззиваемата страна Началник Група в Столична дирекция на
вътрешните работи (СДВР) - ОПП, редовно призована, не изпраща
процесуален представител.
В хода на делото са приобщени писмени бележки от Началник Група в
Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) - ОПП чрез гл. юрк. Б С, в
които се оспорва жалбата като неоснователна и се излага становище за
законосъобразността на издадените АУАН и НП. Считат, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването им, както и че
нарушенията са установени от обективна и субективна страна, като
наложените санкции са законосъобразно определени. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите
на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на
административнонаказателното производство, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 28.06.2023 г., около 19:30 часа, жалбоподателят И. М. И. е карал
товарен автомобил, марка „Рено“, модел „Мастер“, с рег. № регистриран на „с
посока на движение бул. „Гоце Делчев“ към бул. . Преди светофара на
кръстовището с ул. „“, навлиза в насрещната лента при наличие на маркировка
„М2“, на забранен сигнал на трисекционната светофарната уредба, като в
същото време пред него е карал пострадалия водач М. С. Т., ЕГН **********,
водач на лек автомобил „Субару“q марка „Легаци“, с рег.
При направената маневра И. М. И. е реализирал ПТП с напречно
2
движещия се отдясно на разрешен сигнал на светофара лек автомобил
„Субару“, марка „Легаци“, с рег. № СА8412РК. При удара причинил
имуществени щети на лявата ходова част на лекия автомобил, както и своя
товарен автомобил в предната част.
На същата дата на място пристигнали полицейските служители св. А. Д.
С., на длъжност „мл. Автоконтрольор“ и Д. В. Г.. Бил Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № К-370 от 28.06.2023 г.
Въз основа на него на 29.06.2023 г. св. А. Д. С., на длъжност „мл.
Автоконтрольор“ съставил АУАН, Серия GA, № 983532, с който срещу
жалбоподателя И. М. И. е било повдигнато административно-наказателно
обвинение за това, че на 28.06.2023 г. около 19:30 часа в гр. София, е
управлявал товарен автомобил, марка "Рено", модел „Мастер“, на бул. с
посока на движение бул. към бул. „“, на кръстовището кръстовището с ул. “, e
навлязал в насрещната лента при наличие на маркировка „М2“, на забранен
сигнал на трисекционната светофарната уредба, работеща в нормален режим,
като използва устройство за подаване на светлинен и звуков сигнал, предвиден
за автомобил със специален режим на движение без да има това право, като
реализира ПТП с напречно движещия се отдясно на разрешен сигнал на
светофар лек автомобил „Субару“, марка „Легаци“, с рег.Водачът не е
представил контролен талон към СУМПС.
Извършеното е квалифицирано като административни нарушения по:
1. Чл. 6 т. 1 от ЗДвП - не съобразява поведението си с пътната маркировка
2. Чл. 6 т. 1 пр. 2 ЗДвП - не съобразява поведението си със светлинните
сигнали
3. Чл. 175 ал. 1 т. 2 от ЗДвП - водач, който е поставил устройство за звуков и
светлинен сигнал, предвиден за автомобили със специален режим на
движение, без да има такова право
4. Чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП - не носи контролния талон към свидетелството
за управление.
Въз основа на горепосочения АУАН е било издадено и НП № 23-4332-
015228 от 02.08.2023 г. издадено от началник група към ОПП, СДВР-Г В Б, с
което на основание чл. 185 от ЗДвП, чл. 175 ал. т. 2 от ЗДвП, чл. 183 ал. 1 т. 1
пр. 2 от ЗДвП, чл. 179 ал. 2 вр. чл. 179 ал. 1 т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административни наказания „ГЛОБА“ в общ размер 330,00 /триста
3
и тридесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца
за горепосочените нарушения.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателства - показания на св. Д. Г. и св. А. Д. С.,
депозирани в хода на съдебното следствие, приобщените по реда на чл. 283 от
НПК към делото писмени доказателства: АУАН Серия GA №
983532/29.06.2023 г., НП № 23-4332-015228 от 02.08.2023 г., Справка картон
на водача И. М. И., Заповед № 513з-6489/24.08.2018 г., Заповед № 8121К-
13180/23.10.2019 г., Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г., Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № К-370 от 28.06.2023 г., ведно със скица
към него, два броя Декларации от 28.06.2023 г., Сведения, Докладна записка,
Справка за регистрация на МПС и др.
Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на св. А. Д.
С. и на св. Д. Г., които са установили нарушението, като от същите по
несъмнен начин се установяват фактите, включени в предмета на доказване по
делото. Същите се явяват последователни, логични и кореспондиращи със
събрания доказателствен материал.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени
доказателства, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се
опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната
съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от
доказателствените източници, събрани в хода на
административнонаказателното производство и съдебното следствие. От
същите се установяват както факти от процесуално значение, така и такива
свързани с обективната и субективната страна на нарушението.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните
изводи от правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на
обжалване акт и в рамките на преклузивния срок, с оглед, на което е
допустима, а разгледана по същество и в рамките на правомощията на съда да
извърши цялостна проверка на обжалвания акт е неоснователна.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу
нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа
на АУАН Серия GA, № 983532/29.06.2023 г., който е съставен от компетентен
4
орган - младши автоконтрольор при СДВР, в рамките на материалната и
териториална компетентност на последния, съгласно чл. 189, ал. 1, вр. чл. 165,
ал. 1 ЗДвП и т. 1.3. 2. от Заповед № 513з-6489/24.08.2018 г.
Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно
нарушение е издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и
материално компетентен орган, съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и т. 2.1.от
цитираната заповед на министъра на вътрешните работи и приложения по
делото Акт за встъпване в длъжност за заемана от лицето Н Б длъжност.
Правомощията по административно наказване на нарушенията на правилата
за движение по пътищата са делегирани на лицата заемащи длъжност
началник група в ОПП-СДВР, въз основа на изричната разпоредба на чл. 189,
ал. 12 от ЗДвП, която не поставя ограничения относно кръга на длъжностните
лице, които могат да бъдат овластявани с функциите на административно-
наказващ орган.
При издаване на акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление, съдът не констатира наличието на съществени
процесуални нарушения, водещи до отмяна на атакуваното постановление.
При съставяне на акта и издаване на наказателното постановление са
съобразени изискванията на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН. В
акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз
основа на него наказателно постановление в достатъчна степен са описани
нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени и то по начин,
позволяващ на жалбоподателя да разбере конкретно вмененото му нарушение
и съответно да организира защитата си.
По т. 1 от НП:
Разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП постановява задължение за
участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и
с пътната маркировка. Посочената правна норма е бланкетна и предвижда
задължение за участниците в движението да съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка. Административнонаказващият орган в
5
наказателното постановление е приел, че преминаването на жалбоподателя
при червен сигнал на светофарната уредба представлява "несъобразяване със
светлинните сигнали", като не е посочено кой нормативен акт и с какъв текст
вменява задължение за участниците в движението да не преминават при
подаден червен сигнал на светофарна уредба. Нормата на чл. 6, т. 1 от ЗДВП
н е визира обстоятелството, при какви светлинни сигнали какви действия
следва да извършат участниците в пътното движение, в частност водачите на
ППС.
Жалбоподателят е извършил нарушението по чл. 6 т.1 от ЗДвП -
несъобразяване с пътната маркировка. Установи се безспорно, че на
посочената в АУАН дата и час като водач на МПС е преминал в насрещното
движение, нарушавайки пътна маркировка М2.
От субективна страна, жалбоподателят е осъществил нарушението
умишлено, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си - че
преминава през кръстовището като не съобразява поведението си с пътна
маркировка М2 и навлиза в насрещната пътна лента.
Съдът счита обаче, че административнонаказващият орган не е
приложил правилно санкционната норма по отношение на нарушение по чл. 6
т. 1 пр. 4 от ЗДвП, заради което на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 20,00 /двадесет/ лева.
Разпоредбата на чл. 179 ал. 1 т. 5 от ЗДвП обхваща както нарушенията,
свързани с неспазването на пътната маркировка, така и тези относно
неспазване на светлинните сигнали на основание чл. 6 ал. 1 от ЗДвП.
Следователно след като закона предвижда изричен състав на
административно нарушение, то и основанието за налагане на глобата в този
пункт от наказателното постановление е следвало да бъде чл. 179 ал. 2 вр. чл.
179 ал. 1 т. 5, а не и чл. 185 от ЗДвП, която разпоредба е обща и за нея важи
правилото "lex specialis derogat legi generali", поради което и наказателното
постановление в тази му част следва да бъде отменено, като
незаконосъобразно поради непосочване на коректното основание за налагане
на административното наказание.
По т. 2 от НП:
В санкционната норма на чл. 175, ал. 1, т. 2 ЗДвП, съдържаща и самия
състав на административно нарушение, е предвидена санкция за водач, който е
6
поставил или използва устройство за подаване на светлинен или звуков
сигнал, предвиден за автомобил със специален режим на движение, без да има
това право.
Видно от представените доказателства жалбоподателят е извършил
нарушението от обективна и субективна страна, но същото не е следвало да се
квалифицира като такова по чл. 175, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
За ангажиране на административно наказателната отговорност на
основание санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 2 от ЗДвП субектът на
тази отговорност следва да има качеството на водач, който управлява пътно
превозно средство и като участник в движението да оказва влияние на
движението по пътя. Водачът, какъвто е установен жалбоподателя, на
превозното средство се явява административно наказателно отговорно лице
според изричната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и е от значение
дали процесното устройство в автомобила, е било включено, а това се
установява от АУАН, ценен при условията на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и
показания на разпитаните свидетели. След като определено лице управлява
дадено МПС, то това лице се явява водач, който следва да съблюдава
изискванията на ЗДвП и в частност - да бездейства и да не поставя устройства
за светлинен сигнал, предвидени за автомобили със специален режим на
движение, без управляваният от водача автомобил да е със специален режим
на движение, както и да не управлява автомобил, с поставено такова
устройство. В такива случаи следва да се приема, че е налице осъществен
състава на административното нарушение на чл. 175, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Осъществено е при форма на вината пряк умисъл, тъй като
възприемайки светещата в червен сигнал светофарна уредба, като
правоспособен водач на МПС, запознат с правилата за движение по пътищата,
жалбоподателят е съзнавал задължението си да спре, въпреки което не го е
направил.
При индивидуализацията на санкцията наказващият орган е спазил
принципите на чл. 27 от ЗАНН - глобата е определена към минималния,
предвиден в закона размер. При определяне размера на наказанието
наказващият орган е взел предвид характера и тежестта на нарушението с
оглед важността на засегнатите от него обществени отношения. Съгласно чл.
12 от ЗАНН целта при прилагане на административното наказание е постигане
7
на превантивен и предупредителен ефект на наказанието към спазване на
установения правен ред, както и да превъзпита нарушителя. Съдът намира, че
наложеното наказание е справедливо и с него може да се постигнат целите,
визирани в ЗАНН.
По т. 3 от НП:
По отношение на нарушението по чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП е налице
хипотезата на чл. 3 ал.2 от ЗАНН като до влизане на наказателното
постановление в сила е последвала нормативна уредба, по-благоприятна за
жалбоподателя, която води до отпадане на административнонаказателната му
отговорност. В случая НП е издадено на 02.08.2023 г., като с обжалването му
не влиза в сила, а с изменението от 05.08.2023 г. на чл. 100 ал. 1 т. 1 ЗДвП и чл.
183 ал. 1 т. 1 пр. 2 от ЗДвП непредставянето на контролен талон вече не се
счита за административно нарушение и в тази част
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя следва да
отпадне и в тази част НП следва да се отмени.
По т. 4 от НП:
По делото са налице категорични и безспорни доказателства за
извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Тази правна норма създава задължение за участниците в движението да
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата,
както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
Осъществено е при форма на вината пряк умисъл, тъй като възприемайки
светещата в червен сигнал светофарна уредба, като правоспособен водач на
МПС, запознат с правилата за движение по пътищата, жалбоподателят е
съзнавал задължението си да спре, въпреки което не го е направил.
Твърдението на жалбоподателя, че фактическата обстановка, описана в
АУАН и НП не е обективна не почиват на доказателствата.
С оглед извършеното нарушение правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл. 6, т. 1 от
ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 1 и пр. 2 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер от 200 лв. Размерът на
глобата е абсолютно определен в закона, респективно не подлежи на преценка
8
или индивидуализация от решаващия орган.
Не са налице основания за приложение на чл. 28 ЗАНН, тъй като
нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. То е типично за
своя вид и не е извършено при смекчаващи отговорността обстоятелства.
С оглед изложеното настоящият състав прие, че атакуваното наказателно
постановление и в тази му част е правилно, законосъобразно и обосновано,
постановено при правилно приложение на материалния закон и при
съобразяване с процесуалните правила. Поради това следва да бъде
потвърдено. Депозираната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение.
В заключение съдът не споделя изводите на въззивния жалбоподател от
жалбата му, тъй като същите изцяло и в изложената пълнота обслужват
упражняваната защитна функция в процеса и като най-заинтересована страна
да избегне инициираното срещу нея административно – наказателно
обвинение, като счита, че с приемане на неоснователността на тезите от
въззивната жалба, с изложените от съда изводи от фактическа и правна страна
се опровергават обратните по съображения доводи на жалбоподателя от
жалбата му, поради което съдът приема, че на същите е отговорено и не
следва отново да им се противопоставят аргументи за тяхната
неоснователност, с цел процесуална икономия.
Предвид изхода от делото, относно отменената част от наказателното
постановление не следва да бъдат присъдени направените разноски, тъй като
жалбоподателят не е направил искане за това. Право на разноски по
отношение на потвърдената част от наказателното постановление на
основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН има наказващият орган, каквото искане е
направено в съдебното заседание. Като взе предвид фактическата и правна
сложност на делото, обстоятелството, че съдебното следствие е приключило в
едно съдебно заседание и че не са били събрани доказателства, различни от
събраните в предсъдебната фаза на административнонаказателното
производство, съдът намери, че жалбоподателят следва да заплати на
наказващия орган юрисконсултско възнаграждение в минималния размер,
определен на основание чл. 37 ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, а именно 80,00 лева.
9
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3 т. 1 и 2 във вр. с ал. 2 т. 1 от
ЗАНН и чл. 63 ал. 7 т. 2 във връзка с ал. 2 т. 4 вр. от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-4332-015228 от 02.08.2023
г. издадено от началник група към ОПП – СДВР, В ЧАСТТА, с която на
основание чл. 185 от ЗДвП и чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 2 от ЗДвП на И. М. И., ЕГН
**********, е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на
20,00 /двадесет/ лева за нарушение на по чл. 6 т. 1 от ЗДвП и административно
наказание „Глоба“ в размер на 10,00 /десет/ лева за нарушение по чл. 100 ал. 1
т. 1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-4332-015228 от
02.08.2023 г., издадено от началник група в ОПП - СДВР, В ОСТАНАЛАТА
МУ ЧАСТ.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН И. М. И., ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на Столична дирекция на вътрешните работи сумата от 80,00
/осемдесет/ лева за юрисконсулско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд - София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10