Решение по дело №851/2017 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 80
Дата: 18 април 2018 г. (в сила от 15 ноември 2018 г.)
Съдия: Радослава Маринова Йорданова
Дело: 20171840200851
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 декември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Ихтиман, 18.04.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ИХТИМАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, І състав, в публично заседание на втори април две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                           председател: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА

 

при секретаря Маргарита Минчева, като разгледа докладваното от съдията а.х.д. № 851 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН

С Наказателно постановление № 17-0274-000756/19.07.2017 г., издадено от Началника на РУ-МВР-Ихтиман на Н.С.Я. ЕГН ********** *** за това, че на 08.06.2017 г. около 02,15 часа в гр. Ихтиман като водач на МПС е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол – нарушение  по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 2000 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

Н.Я. е обжалвал наказателното постановление в срок, като оспорва фактическите констатации в акта. Навежда доводи за това, че му е било упражнено насилие от полицейските служители, които са извършвали проверката. Сочи, че актът е съставен в негово отсъствие.

В съдебно заседание процесуалният му представител адв. М. навежда доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са ограничили правото на защита на нарушителя. Сочи, че е съставения АУАН не му е бил предявен и е нарушена процедурата по установяване на употреба на алкохол на водачите, тъй като талон за медицинско изследване не е бил издаден.

Въззиваемата страна, редовно уведомени, чрез началтика на РУ-МВР-Ихтиман оспорва жалбата, като моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 16 НПК, приема за установено следното:

От показанията на св. В.Ц. и И.Л., които са служители на РУ на МВР Ихтиман и които съдът кредитира изцяло като непротиворечиви и безпристрастни, се установява, че на 08.06.2017 г. са се намирали на ул. „Гурко“ в гр. Ихтиман, като извършвали проверки по КАТ. Около 02,00 часа след полунощ спрели за проверка  „Фолксваген Голф“ с рег. № С 8750 КВ. Установили, че водач на автомобила бил Н.Я. ***, който имал неадекватно поведение и силно лъхал на алкохол. На предната седалка до водача имало и бутилка с алкохол. Я. бил приканен да даде проба с техническо средство „Алкотест Дрегер“, но след няколко опита средството не могло да отчете качествена проба. Това наложило нарушителят да бъде отведен в сградата на РУ на МВР-Ихтиман.

В управлението бил съставен АУАН № 706/08.06.2017 г., в който В.Ц. констатирал отказа на Н.Я. да му бъде извършена проверка с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № 0173 и е квалифицирал нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Я. отказал да подпише акта, като отказът му е удостоверен с подписа на свидетеля С.Т.. На нарушителя бил издаден талон за медицинско изследване, който той също отказал да получи, който отказ също е удостоверен с подписа на свидетеля Т.. Във връзка със започналото административно производство по налагането на ПАМ чл. 171 ЗДвП с акта бил иззето както свидетелството за управление на МПС на водача, така и свидетелството за регистрация на МПС.

На следващия  ден – 09.06.2017 г.  Я. се явил в РУ на МВР-Ихтиман когато му бил предявен и съставения акт за установяване на административно нарушение.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното НП, в което е посочено, че Н.Я., като водач на МПС, е отказал да бъде изпробван за наличие на алкохол, което представлява нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, поради което му е наложена глоба в размер на 2000 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

От представеното медицинско свидетелство, издадено на 08.06.2017 г. се установява, че Я. е имал контузия на очна ябълка и околоочната област на лявото око, контузия на клепача и околоочната област на лявото око и субконюнктивна хеморагия на лявото око. В представеното медицинско свидетелство, издадено на 09.06.2017г., е отразено, че Я. е имал оток на горна устна и контузно-разкъсна рана на лигавичната част на устната.

С оглед възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

При съставяне на акта за констатиране на нарушението и при издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 ЗАНН. Атакуваното наказателно постановление е издадено  съобразно изискванията на ЗАНН и  въз основа на акт за констатиране на административно нарушение, съдържащ изискуемите от закона реквизити.

Съдът не споделя доводите на защитника на нарушителя за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващо правото на защита на жалбоподателя.

В случая, след като на Я. със съставения АУАН са му били иззети както свидетелството за управление на МПС и контролен талон към него, така и свидетелството за регистрация на МПС, той очевидно е разбрал за образуваното спрямо него административонаказателно производство и е могъл да организира защитата си, включително и доброволно да даде кръв за изследване за употреба на алкохол.

Съгласно нормата на чл. 43, ал. 1 ЗАНН актът се подписва от актосъставителя и поне от един от свидетелите посочени в него и се предявява на нарушителя. Видно от съставения АУАН на основание, на който е издадено и обжалваното НП, в него като свидетел е посочен И.Л., който действително е бил свидетел на установяване на нарушението. Съгласно чл. 43, ал. 2 ЗАНН, когато нарушителят откаже да подпише акта това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точния адрес на който се отбелязват в акта. В конкретния случай, свидетелят С.Т. е удостоверил както отказа на водача да подпише АУАН, така и отказа му да получи талона за медицинско изследване.

Настоящият състав няма основание да не се довери на показанията на полицейските служители, които са констатирали както управлението на моторно превозно средство от страна на жалбоподателя, така и отказа му да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол. Според съда в хода на съдебното следствие се събраха достатъчно доказателства, които установяват по несъмнен начин извършването на административното нарушение, за което жалбоподателят е бил обвинен – от съставения АУАН и показанията на полицейските служители, се установи, че Я. е управлявал лек автомобил в района на  гр. Ихтиман и че е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо Алкотест Дрегер, като не е дал качествена проба.

Спазена е била и процедурата по действащата към момента на проверката Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, като на жалбоподателя е бил издаден талон за медицинско изследване, който той отказал да получи и няма надлежни доказателства за това, че се е явил във ФСМП-Ихтиман за вземане на кръв за изследване.

Макар формално водачът да не е отказал да бъде изпробван дали управлява автомобила си след употреба на алкохол, чрез фактическите си действия е осъществил такъв отказ, след като въпреки неговите опити техническото средство не е могло да отчете качествена проба.

В случая твърденията на нарушителя за осъществено насилие от страна на полицейските служители спрямо него са неотносими към предмета на доказване в производството, още повече, че Я. не е потърсим медицинска помощ непосредствено след освобождаването му от сградата на РУ на МВР-Ихтиман. Като водач на МПС той е бил длъжен да изпълни разпорежданията на контролния орган относно изпробването му с техническо средство, а при отказ – и за вземане на кръв за изследване, като поведението на контролния орган при осъществяване на проверката би могло да представлява дисциплинарно нарушение или дори престъпление, но не представлява основание за освобождаване от задълженията на водачите във връзка с управление на МПС

Ето защо, съдът приема, че Я. е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му административно нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП. След като посочената разпоредба предвижда абсолютен размер на санкцията, то жалбоподателят правилно е бил санкциониран с  лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 2 години и глоба 2000 лв.

По изложените съображения настоящият състав намира, че атакуваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно, поради което и следва да бъде изцяло потвърдено.

Воден от изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-0274-000756/19.07.2017 г., издадено от Началника на РУ-МВР-Ихтиман, с което на Н.С.Я. ЕГН ********** *** на основание чл. 174, ал. 3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 месеца

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба по реда на АПК пред АССО в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

                                                           РАЙОНЕН  СЪДИЯ:

                                                                                              (Р. Йорданова)