№ 413 / 17.10.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 17.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Пепа Илиева и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 1433 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 ал.1 и сл. от ЗАНН.
Районен съд - гр.Монтана е сезиран с жалба от Я.Т.М. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx против Наказателно Постановление № 19 - 0996 - 002838 издадено на 14.08.2019г. от Началник сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр. Монтана, с което на жалбоподателя му е наложено административни наказание глоба в размер на 400.00 лева за извършено административно нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ.
В бланкетна жалба до съда лицето оспорва вмененото му административно нарушение като твърди, че към момента на извършената проверка е имало валидно действаща застраховка ,,Гражданска отговорност на автомобилистите”. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят Я.М., редовно призован, се явява лично като поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.
Административно – наказващият орган Началник сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр. Монтана, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните в хода на административното производство гласни и писмени доказателства, приема следното:
Районен съд - гр.Монтана, при извършена служебна проверка по допустимостта на подадената жалба констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Събраните в хода на съдебното производство доказателства установяват следната фактическа обстановка:
На 19.07.2019г., в 17:14ч. на път Първи клас № 1, жалбоподателят Я.Т.М. управлявал лек автомобил ,,АУДИ” А3 с рег.№ М 67 57 ВР, собственост на неговия баща свидетелят Тихомир М. Георгиев. Същият бил спрян от служителите в сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР - гр.Монтана Н.А. и Б.Р.. При проверката в системата на застрахователите било установено, че автомобилът нямал сключена застраховка ,,Гражданска отговорност на автомобилистите”. Водачът представил застрахователна полица, от която било видно, че такава е имало, но предвид регистрирането на автомобила с регистрационни номера, е трябвало застрахователят да издаде допълнителен анекс към договора, какъвто собственикът нямал. Това било отчетено от проверяващите и въз основа на получената от тях информация бил съставен АУАН, който бил връчен лично на жалбоподателя и подписан от него без възражение. Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на санкциониращия акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
При извършената служебна проверка на законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът намира същото за незаконосъобразно и необосновано.
Видно от показанията на свидетеля Александър Д. е, че към момента на проверката жалбоподателят е представил действаща застрахователна полица, но самата застраховка е била заличена поради несключен анекс от собственика на автомобила със застрахователното дружество, което е отчело липсата на такава в таблета. Същевременно в совите показания свидетелят Тихомир Георгиев признава, че не е знаел, че е трябвало да се снабди с подобен анекс след снабдяването на собствения му автомобил с регистрационни табели, което да бъде отразено и в застрахователната полица. Съдът кредитира показанията и на двамата свидетели като еднопосочни, логични и непротиворечиви и ги цени при мотивирането на своя съдебен акт.
Същите се потвърждават и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Предвид така възприетата фактическа обстановка и направения анализ на събраните доказателства съдът намира, че жалбоподателят Я.М. формално е осъществил състава на вмененото му административно нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ. Същият е управлявал лекия автомобил, който е бил собственост на неговия баща свидетелят Тихомир Георгиев, без към момента на проверката да е имал сключена задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност на автомобилистите”. Същевременно обаче събраните по делото доказателства навеждат на единствения възможен правен извод, че водачът на автомобила не е знаел, че липсва такава застраховка. Същият е действал със съзнанието, че автомобилът е изряден, тъй като стикерът на предното дясно стъкло е бил валиден, а и същият е представил на свидетеля Н.А. действаща застрахователна полица. Липсата на последващ анекс, изискуем при снабдяване на автомобила с регистрационни номера, няма как да попадне в обхвата на виновно поведение за извършено административно нарушение. В показанията самия свидетел Тихомир Георгиев признава, че не е знаел, че е трябвало да се снабди с подобен анекс, което да валидизира сключената от него застраховка на автомобила.
Предвид събраните гласни доказателствени средства съдът намира, че в случая не беше безспорно установена субективната страна на извършеното административно нарушение по смисъла на чл.7, а.1 от ЗАНН. Жалбоподателят Я.М. е управлявал лекия автомобил, собственост на неговия баща, със съзнанието, че същият е бил изряден. Допълнителен аргумент в тази насока е била и неговата увереност, че при проверката, представяйки застрахователната полица, няма да бъде подведен под отговорност. Лицето не е знаело, но е и нямало как да узнае, че към момента на управлението на автомобила, неговият собственик не е бил сключил изискуемия в закона анекс, за което в известна степен вина има и самия застраховател, предвид практиката за уведомяване на застраховането лице за тези обстоятелства. От друга страна пък не бяха ангажирани и доказателства, от които да е видно, че бездействието на собственика е било узнато от неговия син, за да се вмени на последния виновно поведение за извършеното нарушение. Наличието на роднински връзки между собственика на автомобила и неговия водач не могат да презюмират субективната страна на нарушението.
Поради изложените правни съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като нарушението не е било извършено виновно, поради което и същото следва да бъде отменено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 19 - 0996 - 002838 издадено на 14.08.2019г. от Началник сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр. Монтана, с което на Я.Т.М. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx е наложено наказание глоба в размер на 400.00 (четиристотин) лева за извършено административно нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: