Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 223 27.05.2022
год. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и осми
април през две хиляди двадесет и втора год. в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Стефка Христова и с участието на прокурора Маргарита
Димитрова като разгледа докладваното от съдия М. Русев КА дело №121 по описа за
2022 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс във вр. във връзка с чл.72, ал.4
от Закона за министерство на вътрешните работи.
Образувано е по касационна жалба от П.В.Г. ***, чрез
пълномощника си по делото адв. Ж.К. против Решение №17 от 08.12.2021 год.,
постановено по адм. дело №197/2021 год. по описа на Районен съд - Гълъбово.
Касаторът, чрез пълномощника си, излага доводи за неправилност на съдебния акт
поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон –
касационни основания за отмяната му по чл.209, т.3 АПК. Твърди, че е оспорил
компетентността на органа издал оспорената заповед, като съдът е приел, че е
издаден от компетентен орган. По делото липсвали доказателства, от които да е
видно, че мл. експерт Г. З. е заемал ръководна длъжност към териториалната
дирекция на МВР, както също така не е доказано че е полицейски орган по смисъла
на закона. Изразява несъгласие с извода на районният съд, че решението му е
постановено въз основа на доказателства, съставени след датата на издаването на
заповедта. Съдът също така не се е произнесъл по направените доказателствени
искания, които намира за съществено
нарушение на процесуалните правила. Въз основа на така изложените доводи е
направено искане за отмяна на обжалваното решение и да се постанови друго, с
което да се отмени заповедта за задържане.
Ответникът по касационната жалба – Г.И.З. не се явява, но
в писменото становище релевира доводи за неоснователност на подадената
касационна жалба.
Окръжна прокуратура – Стара Загора дава мотивирано
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационният състав на съда като взе предвид събраните по
делото доказателства, наведените основания от жалбоподателите, мотивите към
обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на
решението по адм. дело №197/2021 год. на Районен съд Гълъбово, прие за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от
надлежна страна, за която постановеното съдебно решение е неблагоприятно и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, по следните
съображения:
С обжалваното решение Гълъбовският районен съд, в
производство по чл.72, ал.4 от ЗМВР, е отхвърлил жалбата на П.В.Г. Заповед №284з-468/08.12.2021
год., издадена от Г.И.З. – полицейски орган при Районно управление Гълъбово при
ОД на МВР Стара Загора, с която е задържано лицето П.В.Г. *** за срок от 24
часа. Съдът е приел, че заповедта е законосъобразна, издадена от компетентен
орган, в предвидената от закона форма,
съдържа законовите реквизити и е издадена при липсата на допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Това го е мотивирало да
постанови решение за отхвърляне на жалбата, респективно потвърждаване на
заповедта като правилна и законосъобразна.
Решението на районният съд е постановено при правилно
приложение на материалния закон и при липсата на допуснати съществени процесуални
нарушения.
Неоснователно е касационното оплакване, че заповедта е
издадена от некомпетентен орган. В касационното производство е приета като
писмено доказателство служебна бележка рег.№349р-9432/24.03.2022 год. с която
се установява, че ответника по делото, към 27.10.2021 год. – датата на издаване
на заповедта за задържане, заема длъжност за държавен служител по смисъла на
чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР - държавен служител - полицейски орган в Районно
управление Гълъбово при ОДМВР Стара Загора. При така установеното, съдът
намира, че извода на районният съд за компетентност на органа издал процесната
заповед за задържане е правилен. В този смисъл, заповедта не е нищожна,
постановена е от компетентен орган и в рамките на законовите му правомощия.
Неоснователно е касационното оплакване, че жалбоподателят
е оспорил като незаконосъобразно, липсата на посоченото законово основание за
задържането на лицето, посочено в чл.72, ал.1, т.1-7 от ЗМВР. Счита, че на това
място е изписано тире. Законово изискуемото съдържание на заповедта за
задържане е посочено в чл.74, ал.2 от ЗМВР, като в т.2 е предвидено посочването
на фактическите и правните основания за задържане. В приложеното копие на
оспорения индивидуален административен акт, според настоящия съдебен състав е
посочена разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Налице е сливане на
изписаната на горния ред буква „р“ /от думата инспектор/ с изписаната цифра
„т.1“, което е довело погрешното възприемане на касатора на липсата на
посочване на правното основание за задържане. Твърдяната липса на посочване на
правното основание за задържане, предполага липсата на посочване на каквото и
да е било правно основание, което в конкретния случай не е налице. Ясно и
несъмнено е изписаната разпоредба – чл.72, ал.1 от ЗМВР, в която алинея са
предвидени седем хипотези на задържане на лица. Не посочването на конкретната
хипотеза не означава изначална липса на посочване на правно основание за
задържането на лицето. Налице е и фактическото основание за задържането на
касатора – управление на 27.10.2021 год. в с. Медникарово на ул.“Дружба“ на МПС
/лек автомобил/ след употреба на алкохол, като е посочено и образуваното
досъдебно производство – ЗМ-163 и престъплението за което е образувано – чл.343б
от НК. Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че оспорената заповед
съдържа всички необходими реквизити, съгласно чл.74, ал.2 от ЗМВР и като е
стигнал до този извод, районният съд е постановил правилно своето решението.
Не представлява процесуално нарушениe и позоваването от страна на съда
на приетите от него писмени доказателства, вкл. и съставените във връзка със
случая докладни записки. Същите са приети като писмени доказателства,
представляват официални документи по смисъла на закона и се ползват със
съответната доказателствена сила. Не съгласието на касатора за приемането в
развилото се съдебно производство и противопоставянето на приемането им като
писмени доказателства е процесуално действие на страната, а в правомощията на
съда е дали да уважи или не това доказателствено искане. След като същите са
приети като писмени доказателства, не съществува процесуална пречка съдът да се
позовава на тях и мотивирането на съдебното решение с така приетите писмени
доказателства не представлява процесуално нарушение.
Не представлява съществено процесуално нарушение и не
произнасянето на съда по отношение на направените в жалбата доказателствени
искания. По делото е изискана цялата административна преписка по издаването на
оспорената заповед, а в проведеното открито съдебно заседание на 30.11.2021
год. е обективирано изявление на адв.
Колев – процесуален представител на касатора, че няма други доказателствени
искания и желае да се приключи съдебното следствие. Така съставеният протокол е
надлежно подписан от съдията докладчик и секретаря, представлява официален
документ и не е налице искане за поправката му от страна на П.Г., поради което
същият се ползва със съответната доказателствена сила и удостоверява
процесуалните действия на страните, в частност за изясняването на делото от
фактическа страна. Процесуалното бездействие на касатора, респективно на
процесуалният му представител, не може и не представлява касационно основание
за отмяната на обжалваното съдебно решение.
Въз основа на изложените мотиви, настоящият касационен
състав на Административен съд – Стара Загора намира, че не са налице наведените
касационни оплаквания и оспореното решение, като правилно и законосъобразно следва
да бъде оставено в сила.
Налице е своевременно направено искане за присъждане на
разноски по делото от страна на двете страни, като при този изход на делото е
основателно това на ответника по касация. В
тежест на касатора
П.В.Г. следва да бъде
възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна
защита на административния орган, определено в размер на 100.00 лв., съгласно
чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ.
Разноските следва да се присъдят в полза на ОД на МВР Стара Загора,
структурата, юридическото лице, в което се намира административният орган
постановил процесната заповед за задържане.
Водим от тези мотиви и на основание чл.221, ал.2 от АПК
Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №17 от 08.12.2021 год., постановено по адм. дело
№197/2021 год. по описа на Районен съд – Гълъбово.
ОСЪЖДА П.В.Г., ЕГН ********** ***, да заплати на Областна
дирекция на МВР - Стара Загора, ул.“Граф Игнатиев“№16, представлявана от
Директора Николай Колев сумата от 100.00 /сто/ лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.