Р Е Ш Е Н И Е
№ 2115
гр. Пловдив, 10 ноември 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на деветнадесети
октомври, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ,
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ,
при секретаря Диана Караиванова и с участието
на прокурора Димитър Молев, като разгледа докладваното от съдия Н. Бекиров
касационно административно дело №2009 по описа на съда за 2021г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с 285, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража (ЗИНЗС).
Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), представлявана от
юрисконсулт Т.Ч.- пълномощник, обжалва Решение №363 от 19.02.2021г. по
административно дело №1110 по описа на Административен съд- Пловдив за 2020г.,
II-ри състав, в частите му, с които ГДИН е осъдена: 1) да заплати на Д.Т.Д.,
ЕГН **********, сумата в размер на
1 300,00 (хиляда и триста) лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора – гр. Пловдив от
28.03.2016г. до 21.08.2017г. включително, ведно със законната лихва върху посочената
сума, считано от 26.05.2020г. до окончателното ѝ изплащане; 2) да заплати
на Д.Т.Д., ЕГН **********, сумата
в размер на 700,00 (седемстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора – гр. Пловдив от
24.09.2019г. до 26.05.2020г. включително, ведно със законната лихва върху посочената
сума, считано от 26.05.2020г. до окончателното ѝ изплащане.
Претендира се постановяване на решение, с което
да бъдат отменени оспорените части от Решение №363 от
19.02.2021г., поради неправилност и необоснованост и постановяване на решение
по същество, с което исковите претенции на Д. да бъдат отхвърлени изцяло.
Алтернативно се поддържа искане за изменение на Решение №363 от 19.02.2021г. в
оспорените му части, като на Д. се присъдят обезщетения за посочените периоди в
общ размер от 500,00 лева.
Ответникът по делото- Д.Т.Д.- не се явява, не се представлява и не изразява
становище по жалбата.
Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез
прокурор Димитър Молев, изразява становище за неоснователност на касационната
жалба.
Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във
връзка с касационните основания по чл.209 от АПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законен срок и от страна по
първоинстанционното производство, за която оспорените части на решението са неблагоприятни,
поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството по дело №1110/2020г. е образувано по искова молба на Д.Т.Д.
за осъждане на ГДИН да му заплати обезщетение в общ размер от 20 000,00
(двадесет хиляди) лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба (25.04.2020г.), за понесени неимуществени вреди от бездействията
на администрацията на Затвора – гр. Пловдив и Следствен арест – гр. Пловдив,
както следва:
- от 01.02.2013г. до 30.10.2015г., за който период се твърди, че е пребивавал
в Затвора – гр. Пловдив и претендира неимуществени вреди в размер от 7 000,00
(седем хиляди) лв.;
- от 12.12.2015г. до 30.08.2017г., за който период се твърди, че е пребивавал
в Следствен арест – гр. Пловдив и Затвора – гр. Пловдив и претендира неимуществени
вреди в размер от 6 000,00 (шест хиляди) лв.;
- от 30.09.2017г. до 31.07.2018г., за който период се твърди, че е пребивавал
в Следствен арест – гр. Пловдив и Затвора – гр. Пловдив и претендира неимуществени
вреди в размер от 3 500,00 (три хиляди и петстотин) лв.;
- от 01.04.2019г. до 26.05.2020г. (датата на предявяване на исковата
молба), за който период се твърди, че е пребивавал в Следствен арест – гр.
Пловдив и Затвора – гр. Пловдив и претендира неимуществени вреди в размер от 3 500,00
(три хиляди и петстотин) лв.
От страна на Д.Д. се твърди, че причинените му неимуществените вреди се
изразяват в унижение, срам, чувство за безпомощност, болки и страдания. По
отношение на периодите, в които Д. е пребивавал в Затвора – гр. Пловдив се
твърди, че нетната площ на килиите не е надвишавала 3 кв.м. и не е имал
достатъчно жизнено пространство, липсвала вентилация и свеж въздух, което
довело до задух и кашлица у ищеца; към момента тоалетните в Затвора – гл.
Пловдив са с неработещи казанчета, липсвали прегради, липсвали чешми и
умивалници и тоалетната не е шумоизолирана; храната в Затвора – гр. Пловдив е с
лошо качество и не съдържа достатъчно калории, а ищецът е със заболяване,
изискващо специална диета, която не му е била осигурена, с изключение на
последните два периода; банята е в лошо състояние, а водата не става за пиене;
липсва светлина в килиите; има прокапали тръби и мухъл; през зимата килиите в
Затвора – гр. Пловдив са много студени, а през лятото- топли; спалното бельо се
е сменяло много рядко, като на Д. не са предоставяни допълнителни топли
завивки, а килиите били пълни с инсекти, в следствие от което постоянно имал
обриви. Твърди се, че спрямо Д. не е водена индивидуална и корекционна работа и
не му е дадена възможност за участие в програми за въздействие, което от своя
страна е довело до поведенческа и личностна криза, която е налице и към момента
на депозиране на исковата молба, както и отклонения в психическото му
състояние. Освен това, въпреки оплакванията, не му е била предоставяна
психологическа помощ, в това число при постъпването си на 01.08.2019г. се е
записал в журнала за медицински оплаквания, досежно необходимост от посещение
при психиатър, каквото и до настоящия момент не му е осигурено. Оплаквания са
изложени и относно липсата на адекватно медицинско лечение, въпреки, че от
2004г. бил диагностициран като болен от Хепатит С и не му давали никакви
лекарства, тъй като тези, които му били осигурявани, касаели заболяване “шизофрения“
и по-скоро касаели психичното му състояние. Твърди се, че през месец 01.2020г.
е имал простудно заболяване, но в продължение на два месеца не му е била осигурена
никаква медицинска помощ.
За периодите, в които Д. е настанен в Следствен арест - гр. Пловдив,
оплакванията са за недостатъчна жилищна площ, наличие на мухъл и инсекти (в
килиите са налични хлебарки, дървеници и бълхи), липсата на вентилация, лоша
хигиена, неосигуряване на диетична храна, както и достъп до зала и библиотека.
Въз основа на обстоен и задълбочен анализ на приетите по делото доказателства,
първоинстанционният съд приема за установено, че в периодите от 28.03.2016г. до
31.12.2016г., от 10.02.2017г. до 19.04.2017г., от 09.05.2017г. до 03.08.2017г.
и от 20.08.2017г. до 21.08.2017г. включително, или за период от общо 437 дни,
попадащ в обхвата на претендирания период от 12.12.2015г. до 30.08.2017г., Д. е
пребивавал в помещения на Затвора – гр. Пловдив, в които жизненото му
пространство не отговаря на предвидените стандарти, възприети от Съвета на
Европа и от Съда по правата на човека (Европейски съд по правата на човека (ЕСПЧ)), които са в размер от 4
кв.м./човек. Посочените обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата
на човека, съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме за
установено, че Д. е подложен на нечовешко и унизително отношение, противно на
установеното от нормата на чл.3 от Конвенцията за защита правата на човека и основните
свободи (КЗПЧОС, известна също и като Европейска конвенция за правата на човека
(ЕКПЧ)). Съответно, за посочения период от общо 437 дни на Д. е присъдено
обезщетение в размер от общо 1 300,00 лева, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 26.05.2020г. до окончателното ѝ изплащане.
Освен това,
първоинстанционният съд приема за установено, че в периода от 24.09.2019г. до
26.05.2020г. или за период от общо 244 дни, попадащ в обхвата на претендирания
период от 01.04.2019г. до 26.05.2020г., Д. е пребивавал в помещения
на Затвора – гр. Пловдив, в които жизненото му пространство не отговаря на
предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от ЕСПЧ- 4 кв.м./човек.
Съответно, за
посочения период от общо 244 дни на Д. е присъдено обезщетение в размер от общо
700,00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.05.2020г.
до окончателното ѝ изплащане.
Първоинстанционнят съд правилно възприема фактическата обстановка по делото
и на базата на верните фактически констатации прилага закона правилно, като
осъжда ГДИН да заплати на Д.Т.Д. посочените по-горе обезщетения за причинени му
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху присъдените обезщетения,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.
Подробно изложените съображения, мотивирали решението на първоинстанционния
съд, се споделят от настоящия състав на съда, поради което повторното им
излагане не е необходимо. Още повече, че с нормата на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК
е предвидена възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд.
Що се отнася до възраженията в касационната жалба, то същите са неоснователни
и не се подкрепят от приетите по делото доказателства.
Настоящият състав на съда намира, че
присъдените на Д.Д. обезщетения в общ размер от 2 000,00 лв. са
справедливо определени, съгласно чл.52 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД), при правилно и законосъобразно отчитане на степента и характера на
вредите, както и продължителността на периодите, през които са претърпени.
Също така, размерите на присъдените на Д.
обезщетения се явяват и съобразени с Приложение към решението на ЕСПЧ по делото
Й. и Д.срещу България, както и с Приложение към решението на ЕСПЧ по делото И.срещу
България, поради което липсва основание за тяхното изменение, чрез намаляването
им до общ размер от 500,00 лв., съгласно алтернативно заявената претенция от страна
на касатора.
Предвид гореизложеното, настоящият състав на
съда намира касационната жалба за неоснователна, поради което същата не следва
да бъде уважена.
По делото не са направени искания за
присъждане на разноски, поради което такива не следва да се присъждат на
страните.
Така мотивиран и
на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №363 от 19.02.2021г. по административно дело №1110 по
описа на Административен съд- Пловдив за 2020г., II-ри състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2………………