Определение по дело №212/2023 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 292
Дата: 18 април 2023 г. (в сила от 18 април 2023 г.)
Съдия: Даниела Илиева Писарова
Дело: 20233001000212
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 6 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 292
гр. Варна, 13.04.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Г. Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20233001000212 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.258 и сл. ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на И. Й. Т. и Г. Й. Н.,
двамата от гр.*****, чрез адв.К.К. от ВАК срещу решение №124/14.12.2022г.,
постановено по т.дело №26/2022г. по описа на ОС-*****, в частта, в която са
отхвърлен исковете на И. Й. Т., ЕГН ********** и Г. Й. Н., ЕГН **********
срещу ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК *********, София, за осъждане на
застрахователя на ГО на деликвента Д.Х.П., причинил при управление на
товарен автомобил ************** с ДК №*********, ПТП на ********** в
гр.*****, да заплати на ищците обезщетение за неимуществени вреди – болки
и страдания, претърпени в резултат от смъртта на тяхната майка З.Г.И., ЕГН
**********, за размера над 100 000 лева до претендираните от всеки от тях
поотделно 120 000 лева.
За да отхвърли частично исковете съдът не е обсъдил всички събрани по
делото доказателства, което е довело по погрешни правни изводи. Оспорва се
изводът на съда за нарушение от страна на пострадалата З.И. на
предписанията на чл.108 и чл.113 от ЗДвП, съответно определеният от съда
процент съпричиняване на вреди от същото лице от 10%. Твърди се, че
напротив, пострадалата няма принос за вредите, тъй като е спазвала всички
предписания на ЗДвП, движила се е плътно в края на платното за движение,
противоположно на посоката на движение на ППС, на пътното платно
доколкото няма обозначен тротоар на мястото на произшествието. Товарният
автомобил е подминал Зафира и при движение назад всъщност е предприел
маневра в посока, обратна на движението. При удара пострадалото лице е
било с гръб към автомобила, точно на входа за едрогабаритна техника на ЕЛ-
СИ ООД. Пострадалата е гледала напред към автомобилите, които идват
1
срещу нея, а не назад, тъй като не е очаквала заплаха от там. Считат, че по
делото не се установява съпричиняване вредите от пострадалото лице и съдът
неправилно не е съобразил събраните доказателства, вкл. свидетелските
показания на св.Д.П.. Освен това, в жалбата се прави оплакване, че
определеното обезщетение е в занижен размер съгласно критерия за
справедливост в чл.52 ЗЗД и постановената съдебна практика в сходни
случаи. Твърди се, че претендираното обезщетение в размер на 120 000 лева е
в съответствие с присъжданите от съдилищата обезщетения в сходни случаи.
/цит.съдебна практика/ Претендира се отмяна на решението в
отхвърлителната част /за по 20 000 лева/ и вместо това уважаване на исковете
в пълен размер ведно с лихвата за забава, считано от 21.02.21г. до
окончателното изплащане на задължението. Претендират се сторените по
делото разноски и адв.хонорар за две инстанции.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на застрахователя.
В срока по чл.263, ал.2 ГПК е постъпила и насрещна въззивна жалба на
ЗД БУЛ ИНС АД, чрез адв.М.Г., в частта, в която са уважени исковете на
всеки от ищците, а именно за разликата над 80 000 лева до присъдените по
100 000 лева обезщетение за неимуществени вреди; в частта за присъдените
законни лихви върху обезщетение в размер на 120 000 лева /а не 100 000
лева/, за периода от 14.07.20г. до 21.02.22г. Твърди се, че в частта за лихвата,
същата е неправилно изчислена върху цялата претендирана с исковата молба
сума, а не върху уважената от съда част. Прави се оплакване срещу
определения от съда размер на обезщетението като прекомерно и срещу
действително претърпените от ищците вреди от смъртта на пострадалото
лице. Прави се оплакване и срещу приетия от съда процент съпричиняване от
10%. Според застрахователя, съпричиняването на вредите от пострадалата
следва да се определи на поне 1/3 или наполовина. Прилага се съдебно
решение, в което при сходен случай е определен процент съпричиняване от
50%. Претендира се съдът да съобрази и размера на присъдената законна
лихва, която е изчислена върху цялата претенция от 120 000 лева, за периода
от 14.07.20г. до 21.02.22г., а не върху уважената част, съотв. следва да бъде
определена върху размера, считан от въззивника за справедлив – от 80 000
лева. Моли за съобразяване на присъдените на застрахователя разноски за
производството съобразно резултата.
Постъпил е отговор на НВЖ, подаден от адв.К. К. със становище за
нейната неоснователност. Оспорват се възраженията срещу размера на
обезщетението както и по наличието на съпричиняване на вредите от
пострадалата. Твърди се, че съгласно изслушаната САТЕ се установява, че
пострадалата не е допринесла по некакъв начин за ПТП.
При преценка редовността на двете жалби съдът намира, че същите са
подадени от легитимираните страни в производството, чрез надлежно
упълномощени процесуални представители, в преклузивните срокове и при
интерес от обжалването. Въззивното производство е допустимо.
2
Решението е обжалвано частично като е влязло в законна сила за
обезщетението до размера от 80 000 лева за всеки от ищците, ведно със
законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане.
В жалбата си застрахователя не е уточнил оплакванията си срещу
разноските, поради което в тази част следва да внесе уточнение за точно
определяне предмета на въззивното производство.
В жалбите не се правят обосновани оплаквания за допуснати от първата
инстанция процесуални нарушения както и нови доказателствени искания,
които да налагат съответно приложение на чл.266 ГПК и т.2 и т.3 от ТР
№1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Въз основа на изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ ВЖ на И. Й. Т. и Г. Й. Н., двамата от
гр.*****, чрез адв.К.К. от ВАК, срещу решение №124/14.12.2022г.,
постановено по т.дело №26/2022г. по описа на ОС-*****, в частта, в която са
отхвърлени исковете на И. Й. Т., ЕГН ********** и Г. Й. Н., ЕГН **********
срещу ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК *********, София, за осъждане на
застрахователя на ГО на деликвента Д.Х.П., причинил при управление на
товарен автомобил ************** с ДК №*********, ПТП на ********** в
гр.*****, да заплати на ищците обезщетение за неимуществени вреди – болки
и страдания, претърпени в резултат от смъртта на тяхната майка З.Г.И., ЕГН
**********, за размера над 100 000 лева до претендираните от всеки от тях
поотделно по 120 000 лева.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ НВЖ на ЗД БУЛ ИНС АД, чрез адв.М.Г.,
срещу уважената част от исковете за разликата над 80 000 лева до
присъдените 100 000 лева както и в частта, в която са присъдени законни
лихви за периода от 14.07.20г. до 21.02.222г. в размер на 19 600 лева,
изчислени върху по-голям размер обезщетение, в частта за разноските.
НАСРОЧВА производството по делото за 03.05.2023г. от 14.30 часа , за
която дата и час да се уведомят страните чрез пълномощниците им по делото.
УКАЗВА на въззивника ЗД БУЛ ИНС АД в едноседмичен срок от
уведомяването да уточни жалбата си в частта относно разноските в
първ.решение – дали обжалва същите като функция от въззивното обжалване
или претендира допълване/изменение на първоинстанционното решение в
тази част, в който случай компетентен да се произнесе по искането е ДОС
съгласно чл.248 ГПК.
УКАЗВА на страната, че при липса на уточнение съдът ще приеме, че
обжалването на разноските е обвързано с резултата във въззивното
производство.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на
3
последното заседание по делото, ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските
(чл.80 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4