Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 06.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното
съдебно заседание на пети юли две хиляди и седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при
секретаря Н. П., като разгледа гр.д. № 1376
по описа на ВРС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. ГПК вр. с чл. 49 СК
Ищцата В.П.
твърди, че с ответника имат сключен граждански брак, считано от 19.11.2003 г.,
като от брака си имат четири родени деца – Г.В.Г., М.В.Г., В. В. Г. и Р. В. Г..
Сочи, че от две години и половина с ответника са фактически разделени, като не
поддържат абсолютно никаква връзка. Поддържа, че ответникът не се интересува от
процесните деца, като не дава и издръжка за тях. За децата ищцата се грижила
сама, като разчитала на помощта на родителите си и на мъжа, с когото
съжителства на съпружески начала. Твърди, че в момента е безработна. С решение
№ 290/02.12.2016 г. по гр. дело № 1194/2016 г. на РС Козлодуй детето Г.Г. е
настанено в дома на дядо си по майчина линия М.Д.. Заявява, че в отношенията й
с ответника се появили пречки и противоречия, които правят невъзможно
поддържането на истинско брачно съжителство, като бракът им е опразнен от
съдържание и съществува само формално. Между страните липсвали разбирателство,
взаимност, доверие и уважение, като не се срещат и чуват по телефона в
продължение на години. Всеки от тях имал отделен живот.
С оглед на
изложените твърдения ищцата моли съда бракът й с ответника да бъде прекратен,
като съдът не се произнася по въпроса за вината. Моли да й бъдат предоставени
за упражняване родителските права над процесните деца, като бъде определен
режим на лични отношения с бащата. Моли съда да осъди ответника да заплаща
издръжка на децата. Моли местоживеенето на децата да бъде определено при нея на
адрес: с. Манастирище, общ. Хайредин, ул. Ал. Стамболийски № 25, където живеят
и понастоящем. Прави искане след развода да продължи да носи брачното си
фамилно име П..
След преценка на събрания
доказателствен материал, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от удостоверение за сключен
граждански брак, издадено от Община Хайредин въз основа на акт за граждански брак
№ 0004 от 19.11.2003 г., съставен в ********** В.Г.П. и В.М. Р. са сключили
граждански брак, като след брака съпругата приела фамилното име на съпруга - П..
От приетите по делото четири броя
заверени преписи от удостоверение за раждане, съставени въз основа на актове за
раждане № 446/12.07.2004 г.; № 100/29.05.2006 г.; 160/10.09.2012 г. и №
156/21.08.2015 г. се установява, че от брака си страните имат родени четири
общи деца – Г.В.Г., родена на *** г., М.В.Г., родена на *** г., В. В. Г., роден
на *** г. и Р. В. Г., роден на *** г.
По делото са приети четири влезли в
сила решения, както следва: решение № 24/28.02.2017 г. по гр. дело № 1470/2016
г. по описа на РС Козлодуй, влязло в законна сила, считано от 23.03.2017 г.; решение № 21/28.02.2017 г. по гр. дело № 1468/2016
г. по описа на РС Козлодуй, влязло в законна сила, считано от 27.03.2017 г.;
решение № 22/28.02.2017 г. по гр. дело № 1469/2016 г. по описа на РС Козлодуй,
влязло в законна сила, считано от 23.03.2017 г. и решение № 20/28.02.2017 г. по
гр. дело № 1467/2016 г. по описа на РС Козлодуй, влязло в законна сила, считано
от 23.03.2017 г. С постановените съдебни актове ответникът В.Г.П. е лишен от
родителски права по отношение на всяко едно от процесните деца, осъден е да
заплаща месечна издръжка на всяко едно от децата в размер на 115,00 лева,
определен е режим на лични отношения между бащата и всяко едно от децата.
С решение № 290/02.12.2016 г. по гр.
дело № 1194/2016 г. по описа на РС Козлодуй, детето Г.В.Г. е настанена по реда
на Закона за закрила на детето в дома на нейния дядо по майчина линия М.Р.Д.в
с. *********за срок до промяна на обстоятелствата, наложили настаняването на
детето.
От приетите по делото справки за актуално
състояние на действащите трудови договори на страните, издадени от ТД на НАП
гр. Велико Търново, се установява, че по отношение на ищцата В.П. не е налице
вписване на действащ трудов договор в периода от 24.06.2016 г. до 10.05.2017 г.
По отношение на ответника В.П. се установява, че е налице вписан действащ
трудов договор със срок до 24.10.2017 г. и основна заплата в размер на 460,00
лева.
От показанията на свидетеля Бойко
Първанов, съжителстващ с ищцата, се установява, че страните по делото не
поддържат връзка от три години. Ответникът В.П. не се обаждал и не търсил
децата си, не им осигурявал и издръжка. Заявява още, че през последните три
години, както ищцата, така и ответникът, водят самостоятелен живот, отделно от
другия.
Изслушани в съдебно заседание,
децата М.Г. и Г.Г. заявяват, че от три години не поддържат никаква връзка с
баща си. Детето Г. заявява още, че понастоящем живее при дядо си в с.
Манастирище, където се чувства добре. С майка си поддържа връзка, но изявява
желание на този етап да остане в дома на дядо си.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни
изводи:
Като основания за разстройството на
брака се навеждат фактическата раздяла между съпрузите и липсата на контакт
между тях.
Дълбокото и непоправимо разстройство на брака е обективно нетипично
състояние на брачната връзка, което я характеризира с пълно отсъствие на
нормални духовни, физически, социални и т.н. контакти между съпрузите, което
състояние е непреодолимо и необратимо.
С оглед на поддържаното от ищцата и на събраните по делото доказателства,
съдът намира, че между съпрузите е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство
на брака, което е несъвместимо с продължаване на неговото съществуване. Брачната връзка е изпразнена от
съдържание, което налага нейното прекратяване. Страните живеят разделени, като
за продължителен период от време всеки от тях се е установил да живее отделно
от другия, като са прекъснали и контактите помежду си.
Всеки от съпрузите е започнал
самостоятелен живот, поради което в отношенията им липсва взаимност,
разбирателство и обща грижа за семейството. Ищцата В.М.П. освен това е
установила съвместно съжителство с друго лице – свидетеля Б.Д.П.. Брачната
връзка е лишена от съдържание, тъй като съпрузите в един относително
продължителен период от време /три години/ не поддържат контакти. При това
състояние на брачната връзка не може да се приеме, че тя може да бъде
заздравена. Изложеното дава основание на съда да приеме, че бракът на страните
е дълбоко и непоправимо разстроен, което налага неговото прекратяване.
Искане за произнася по въпроса за
вината за разстройството на брачната връзка не е направено, поради което съдът
не дължи разглеждането на този въпрос.
Според чл. 322, ал.2, изр.2 ГПК с иска за развод задължително се предявяват и разглеждат исковете за
упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата,
ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име.
Страните не претендират издръжка един от друг и нямат общо семейно жилище, поради
което тези въпроси не следва да се разглеждат с решението
по делото.
По отношение на въпросите, касаещи
упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката и местожителството на децата, съдът намира следното: Установи се
по делото, че с влезли в сила решения по граждански дела № 1470/2016 г.,
1468/2016 г., 1469/2016 г. и 1467/2016 г. - всички по описа на РС Козлодуй, ответникът
В.Г.П. е лишен от родителски права по отношение и на четирите процесни деца Г.В.Г.,
М.В.Г., В. В. Г. и Р. В. Г.. По аргумент от чл. 133, ал. 2 СК, когато единият
родител е лишен от родителски права, последните остават за упражняване от
другия родител по силата на закона. В този случай не е необходимо да е налице
съдебно произнасяне за възлагане упражняването на родителските права от
родителя, който не е лишен от тях. Освен това, с решенията по посочените
граждански дела, съдът е осъдил ответника да заплаща издръжка на всяко едно от
децата в размер на 115,00 лв. и е определил ограничен режим на лични отношения между
бащата и децата. Съгласно разпоредбата на чл. 297 ГПК, влязлото в сила решение
е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения
и общини в Република България. Според чл. 299, ал. 1 ГПК, спор, разрешен с
влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато
законът разпорежда друго. Съдът намира, че в случая въпросите касаещи
упражняването на родителските права, издръжката, личните отношения между децата
и ответника са разрешени с влезли в сила решения, като не могат да бъдат
пререшавани. На осн. чл. 299, ал. 2 ГПК делото в тази му част следва да бъде
прекратено като недопустимо.
Следва да бъде посочено още, че
независимо, че с решение № 290/02.12.2016 г. по гр. дело № 1194/2016 г. на РС
Козлодуй детето Г.Г. е настанено в дома на дядо си по майчина линия М.Д., то
майката В.П. не е изгубила нито качеството си на родител, нито родителските
права над детето. Предприетата мярка за закрила по Закона за закрила на детето
има временен характер и нейното налагане не препятства възможността на родителите
да поддържат контакти с детето, за да не се прекъсва връзката родител – дете.
На основание чл. 322, ал. 2 ГПК с
решението по иск за развод съдът задължително се произнася и по небрачния иск
за фамилното име на съпрузите. Ищцата е направила искане след прекратяване на
брака да носи брачното си фамилно име П.. От представеното удостоверение за
сключен граждански брак се установи, че именно това е брачното й фамилно име,
като искането следва да бъде уважено на основание чл. 326 ГПК.
По разноските:
Съгласно чл. 329, ал.1, изр. 2 ГПК при липса на установена
по делото вина на съпрузите разноските остават в тежест на всеки от тях, както
са ги направили. На
основание чл. 6, т. 2 ТДТССГПК съдът определя държавна такса в размер на 50 лв.
за решаване на делото, вносими поравно от страните.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА на основание чл. 49, ал. 1 СК развод между В.М.П. с ЕГН: **********
и В.Г.П. с ЕГН: **********, сключили граждански брак на 19.11.2003 г. в **********
за което е съставен акт за граждански брак № 0004 от 19.11.2003 г., като дълбоко и непоправимо
разстроен.
ПОСТАНОВЯВА на чл. 326 ГПК след прекратяване на брака съпругата В.М.П.
с ЕГН: ********** да носи брачното си фамилно име – П..
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 1376/2017 г. по описа на
Районен съд гр. Враца в частта на
предявените искове, касаещи упражняване
на родителските права, личните отношения, издръжката и местожителството на децата Г.В.Г., М.В.Г., В. В. Г. и Р. В. Г..
ОСЪЖДА на основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК и чл. 329, ал. 1 ГПК В.М.П. с ЕГН: **********
да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд Враца сумата от 25,00 лв., представляваща държавна такса при решаване на делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК и чл. 329, ал. 1 ГПК В.Г.П.
с ЕГН: ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд Враца сумата от 25,00 лв.,
представляваща държавна такса при решаване на делото.
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд гр. Враца, а в
прекратителната му част, в която част има характер на определение – с частна
жалба в едноседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: