Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
Номер Година
19.04.2018 Град Стара Загора
Старозагорски
районен съд Първи граждански състав
На
19 април Година две хиляди и осемнадесета
В
закрито заседание в следния състав
Председател:
Генчо Атанасов
Членове:
Секретар
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Атанасов
гражданско
дело номер 828 по описа за 2018 година.
Производството по делото е образувано по искова молба на Н.А.Д..
По делото е постъпил отговор от ответника „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ” ЕАД гр. София.
Съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки,
обуславящи правото на иск и надлежното му упражняване, поради което делото
следва да бъде внесено за разглеждане в открито съдебно заседание, да бъде
изготвен писмен доклад, да бъдат
приканени страните към спогодба и да им бъдат разяснени преимуществата
на различните способи за доброволно уреждане на спора.
Съдът намира, че следва да бъдат уважени
доказателствените искания на страните за събиране на доказателствата, които са относими, допустими
и необходими. С оглед на това следва да се приемат като доказателства представените
с исковата молба документи, както и да се назначи съдебно-счетоводна
експертиза, която да даде отговор на поставените в исковата молба въпроси. Следва
на основание чл.190 ГПК да бъде задължен ответникът да представи в съдебно
заседание личното трудово досие на ищцата.
Следва да се укаже на страните, че в едноседмичен срок от
връчване на препис от разпореждането могат да вземат становище във връзка с
дадените указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални
действия, тъй като в противен случай губят възможността направят това по-късно,
освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства; че
неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за
разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ.
невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е
направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната
страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят
желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.
Воден от
горното и на основание чл.312, вр. чл.157 от ГПК, съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание и
НАСРОЧВА същото за 08.05.2018 г. от 10,40 ч., за която дата да се призоват
страните и вещото лице.
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО, както следва:
Ищцата Н.А.Д.
твърди
в исковата си молба, че от 01.01.1990 година работила в „Български пощи"
ЕАД, гр. София на различни длъжности в продължение на повече от 27 години. От
15.07.2005 г. работила на длъжност „Контрольор, пощ.служба/ Експлоатационна
служба РСЦ" с място на работа Дирекция „Сортировъчна дейност и магистрален
транспорт", Отдел Сортировъчна дейност в РЦС гр. Стара Загора. Със Заповед
№59/13.12.2017 г. на Изп.директор на „Български пощи"
ЕАД, гр. София трудовият
й договор бил прекратен на основание чл.330, ал.2, т.5 от КТ с
мотиви, че отказала да заеме предложената й
подходяща работа при трудоустрояване. Заповедта била връчена на 15.12.2017 г. и
в сила, считано от 18.12.2017 год. Сочи, че от заповедта не ставало ясно каква
работа й била предложена за трудоустрояване и въз основа на какъв документ на
органите по експертиза на работоспособността работодателят я трудоустроявал
и
за какъв срок. Твърди, че поради влошено здравословно състояние претърпяла две
операции и в продължителен период от време от 01.06.2015 г. ползвала отпуск
поради временна неработоспособност, платени и неплатени отпуски до 18.07.2017
год. След изтичане на този отпуск поискала от работодателя да се завърне на
работа, но й било отказано, като по негово настояване подавала молби за
неплатен отпуск за времето от 18.07.2017 год. до 20.11.2017 год. С ЕР на ТЕЛК
1503 от зас. № 075 от 13.06.2017 год. I -ви състав при УМБАЛ „Проф. д-р Стоян
Киркович", АД гр. Стара Загора й била определена 100 % трайно намалена
работоспособност за срок от една година - до 01.06.2018 год. с препоръка, че може
да изпълнява длъжността, която заема при спазване на противопоказаните условия
на труд - без психофизическо пренапрежение и токсични вещества. Това решение било
влязло в сила на 13.07.2017 г. По искане на работодателя „Български пощи",
ЕАД с негово писмо от 25.10.2017 г. ТЕЛК с ЕР № 2495 от зас. № 123 от
08.11.2017 год. допълнила ЕР 1503/13.06.2017 г. в частта за
неподходящите условия за работа, като било включено и
йонизиращо лъчение. Обжалвала ЕР № 2495/ 08.11.2017 г. на ТЕЛК при УМБАЛ
Стара Загора с писмо вх. № 273/ 29.11.2017 г. пред НЕЛК, тъй като на работното й
място нямало йонизиращо лъчение, а не по отношение на това, че за нея е
неподходящо да работи в работна среда с йонизиращо лъчение. В това ЕР ТЕЛК не била посочила друга
подходяща за здравословното й състояние работа, освен тази в предходното ЕР №
1503/13.06.2017 г. - Контрольор експлоатационна служба. Твърди, че работодателят
й предложил допълнително споразумение към трудовия й договор №426 от 27.11.2017
год. за неопределено време и нова длъжност „Касиер, гише в съобщенията",
което отказала да сключи. Това споразумение за преместване на друга работа и за
неопределено време не представлявало трудоустрояване по смисъла на чл.317 от КТ. Твърди, че е трудоустроена за срок от една година - до 01.06.2018 год. с
влязло в сила ЕР № 1503 от 13.06.2017 г. на работата, която заемала „Контрольор
Експлоатационна служба". Счита, че работодателят нямал законно основание
да й предлага друга работа, която била задължена да приема за неопределено
време. Нямал и основание поради неприемането на тази нова длъжност да
прекратява договора й по чл.330, ал.2, т.5 от КТ. Счита, че Заповед №
59/13.12.2017 г. е незаконна, издадена при грубо нарушение на материалния
закон. Моли съда да отмени като незаконосъобразна Заповед № 59/13.12.2017 г. на
Изп. директор на „Български пощи", ЕАД, гр. София, да я
възстанови на преди заеманата длъжност „Контрольор , пощ.служба/
Експлоатационна служба РСЦ" с място на работа Дирекция „Сортировъчна
дейност и магистрален транспорт", Отдел Сортировъчна дейност в РЦС гр.
Стара Загора и осъди ответника да й заплати обезщетение за принудителна
безработица поради незаконно уволнение за времето от 18.12.2017 г. до
18.04.2018 г. в размер на брутното й трудово възнаграждение от 3424 лв., заедно
със законната лихва от предявяване на иска и направените по делото разноски. По делото е постъпил писмен отговор от
ответника, в който счита предявените искове по чл. 344, ал.1,
т.1, т.2 и 3 от КТ и чл. 225, ал.1 от КТ за неоснователни и ги оспорва по основание
и размер. Сочи, че Н.А.Д. била назначена в „Български пощи" ЕАД с трудов
договор № 194 от 29.01.1990 г. С Допълнително споразумение № 556 от 15.07.2005
г. служителката била преназначена на длъжност „контрольор пощенска служба
(експлоатационна СММТ, в РСЦ (Разменно сортировъчен център) Стара Загора,
„Български пощи”. От 01.06.2015 г. ищцата била в продължителен отпуск по
болест. По подписани от служителката заявления работодателят разрешавал
ползването на неплатен и платен годишен отпуск. С
Експертно решение № 1761/08.07.2016 г.
на ТЕЛК към УМБАЛ „Проф.д-р Ст.Киркович" АД на Н.Д. била определена степен
на неработоспособност 100% . Като противопоказни условия на труд били посочени:
психофизично пренапрежение, токсични вещества, йонизираща среда. Посочено било,
че лицето може да изпълнява заеманата длъжност, спазвайки противопоказните
условия на труд. Съгласно Оценка на риска на работно място № 3 „контрольор
пощенска служба'', в РСЦ (Разменно сортировъчен център) Стара Загора, „Български
пощи"ЕАД, в Раздел IV „Фактори на работната среда" било посочено
наличие на Работа при въздействие на йонизиращи лъчения/поради опасна близост
до източник на йонизиращи лъчения/ - последствия остри и хронични заболявания.
Предвид наличието на източник с йонизиращи лъчения, работата която изпълнявала
служителката не била подходяща за здравословното й състояние, съобразно
посочените от ТЕЛК противопоказни условия на труд. Сочи, че във връзка с
представеното решение на ТЕЛК отправил запитване до Службата по трудова
медицина(СТМ) за работоспособността на служителката. С
писмо № 1274/27.09.2016 г. СТМ „Иса Милениум 3" ООД
отговорили, че предвид наличието на рентгенов апарат
в РСЦ Стара Загора, работата като „контрольор експлоатационна служба" не е
подходяща за здравословното състояние на лицето. На 28.04.2017 г. било издадено Експертно решение №
1073/28.04.2017 г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Проф.д-р Ст.Киркович"
АД, с което се връщало на ЛКК за продължаване на временната неработоспособност
за завършване на лечението и стабилизиране на състоянието. Отново в
противопоказни условия на труд били посочени: психофизично пренапрежение,
токсични вещества, йонизираща среда. Извършено било преосвидетелстване на
лицето, представено било Експертно
решение № 1503/13.06.2017 г.
на ТЕЛК към УМБАЛ „Проф.д-р Ст.Киркович" АД, с което степента на
неработоспособност била 100%, и като противопоказни условия на труд посочени:
психофизично пренапрежение, токсични вещества. В предходното ЕР №
1761/08.07.2016 г. в противопоказните условия на труд бил посочен и факторът
„йонизиращи лъчения", предвид което с писмо
Изх.№ 04-07-24/25.10.2017 г. поискал становище от ТЕЛК към УМБАЛ
„Проф.д-р Ст.Киркович" АД относно това. Посочил,
че в работното помещение има рентгенов апарат за сканиране на пощенски пратки.
Всички работещи в това помещение, включително и служителката Н.Д., били
изложени на потенциален риск от въздействие на йонизиращи лъчения, съгласно
оценката на риска. Въпреки предприетите превантивни мерки бил налице
потенциален риск от въздействие на йонизиращи лъчения поради опасна близост до
източник на такива лъчения за всички работещи в помещението. Във връзка с
издаденото ново ЕР № 1503/13.06.2017 г. отправил запитване и към СТМ относно
работоспособнността на лицето. С
писмо № 023-С/03.07.2017 г. СТМ дал становище, че работата като
„контрольор експлоатационна служба „не е подходяща за здравословното състояние
на лицето. Ответникът уведомил TEЛК за
становището на СТМ, че работата на длъжност, „контрольор експлоатационна
служба" не е подходяща за здравословното състояние на лицето. На
08.11.2017 г. ТЕЛК към УМБАЛ „Проф.д-р Ст.Киркович" АД
издал ЕР №
2495/08.11.2017 г. за частична нова трудова препоръка и с което
допълнил противопоказните условия на труд в т.15, а именно: психофизично
пренапрежение, токсични вещества, йонизираща среда. Посочено било, че лицето
може да изпълнява заеманата длъжност, спазвайки противопоказните условия на
труд. На основание чл.317 от КТ и Наредбата за
трудоустрояване работодателят следвало да предложи подходящо място на
трудоустроеното лице, което да отговаря на противопоказанията в издаденото
експертно решение на ТЕЛК. Предвид това, че в РСЦ Стара Загора имало рентгенов
апарат за сканиране на пощенски пратки, и всички работещи в
това помещение, включително и служителката Н.Д., били
изложени на потенциален риск от въздействие на йонизиращи лъчения, съгласно
оценката на риска, то лицето не можело да изпълнява заеманата длъжност, тъй
като същата не отговаряла на противопоказните условия на труд, посочени от
здравните органи. Съществувал потенциален риск от въздействие на йонизиращи
лъчения поради опасна близост до източник на такива лъчения за всички работещи
в помещението. Сочи, че в РСЦ Стара Загора нямало работни места, които да
отговарят на противопоказните условия на труд. Неоснователно било твърдението
на ищцата, че с ЕР № 1503/13.06.2017 г. е трудоустроена на заеманата от нея
длъжност „контрольор експлоатационна служба" в РСЦ Стара Загора. С представеното
ЕР № 1503/13.06.2017 г. и ЕР № 2495/08.11.2017 г. ТЕЛК дал предписание, че
лицето може да изпълнява заеманата длъжност, но при спазване на
противопоказните условия на труд, а те били психофизично пренапрежение,
токсични вещества, йонизираща среда. Предвид това, че на работното място е
налице противопоказанието „йонизираща среда", то лицето не можело да заема
тази длъжност и не можело да бъде трудоустроено на тази длъжност при облекчени
условия на труд. Счита, че предвид здравословното състояние на служителката, и
определената степен на неработоспособност работодателят следвало
да предложи на служителката подходяща работа. Подходяща била такава работа,
която да отговаря на предписанията на ТЕЛК. По силата на предписанието за
противопоказните условия на труд, работодателят не можел да държи служителя на
предишната работа, даже и когато работникът или служителят желаел това. Сочи,
че трудоустрояването се изразявало в преместване, извършено от работодателя, на
друга подходяща работа на работник или служител, който поради болест или
трудова злополука не може да изпълнява възложената му работа, но без опасност
за здравето може да работи друга работа, съобразно предписанията на здравните
органи. Счита, че ако работодателят остави лицето на
същата работа, то това се явява явно противоречие с посочените противопоказни
условия на труд и това крие потенциалния риск за влошаване на здравословното
състояние на работника, а за работодателя - нарушаване на задължението му да
осигури безопасни и здравословни условия на труд на лице с констатирана от
здравните органи намалена работоспособност. В тази връзка следвало да
предприеме действия по трудоустрояване, в случая чрез преместване на друга
работа. Това означавало изменение на трудовата функция, за да може служителят да
работи по трудовото си правоотношение без опасност за здравето си. Съгласно
ал.2 на чл.317 предписанията на здравния орган били задължителни както за
работодателя, така и за работника и служителя. За да бъдат изпълнени
предписанията на здравните органи, на
служителката било предложено да заеме длъжността „касиер гише в
съобщенията" (ПС 1 кат) с място на работа ПС Стара Загора, ОПС Стара
Загора, РУ ЮИР Бургас. Съгласно Оценка на риска за работно място № 24 „касиер ,
гише в съобщенията" не били налице противопоказните условия на труд и
същото отговаряло на здравословното състояние на лицето. Изготвено било
допълнително споразумение № 426 от 27.11.2017 г. по чл. 119 от Кодекса на
труда, което ищцата отказала да подпише. Отказът бил удостоверен с подписите на
двама свидетели. Аргументи за отказа на служителката не били постъпили, предвид
което не бил възникнал спор по чл. 3 от Наредбата за трудоустрояване.
Неоснователно било твърдението на ищцата, че заеманата от нея преди
прекратяване на трудовото правоотношение работа отговаряла на условията и
предписанията на ТЕЛК. Видно от оценката на риска и от Докладна №
70-03-68/20.11.2017 г. от Директор на Дирекция „СДМТ" условията на труд
свързани с изпълняваната от служителката длъжност не отговаряли на
предписанията на ТЕЛК, а именно поради наличие на рентгенов апарат за
извършване на техническа проверка на пощенски пратки в РСЦ Стара Загора.
Предвид този фактор на работната среда, служителката не можело да изпълнява
трудовите си задължения, защото се нарушавала т. 15 от решение на ТЕЛК, където
противопоказания били „психофизическо пренапрежение, токсични вещества,
йонизиращи лъчения ". Следвало да се има предвид, че с последващото
издадено Експертно решение на ТЕЛК № 0874
от 28.03.2018 г. здравните органи разширили обхвата на
противопоказните условия на труд, а именно в т.15 било посочено: тежък
физически труд, психическо пренапрежение, нощен и извънреден труд, дежурства, неблагоприятен
микроклимат - йонизираща среда, химични агенти - онкогени. Съгласно оценка на
риска на работното място, което е заемала служителката голяма част от
противопоказанията били налични като рискови фактори на трудовия процес на
заеманата от служителката длъжност, преди прекратяването на трудовия договор. Счита,
че в случай, когато работодателят е предложил подходяща работа, която отговоря
на предписанията на ТЕЛК, а служителят отказва да я приеме следвало
прекратяване на трудовия договор по чл. 330, ал.1, т.5 от Кодекса на труда.Счита
Заповед за прекратяване на трудов договор № 59/13.12.2017 г. за
законосъобразна, а прекратяването на трудовия договор като напълно законно и
обосновано, и моли да бъде потвърдено. Счита, че е налице фактическият състав на чл.330,
ал.2, т.5от Кодекса на труда и в качеството си на
работодател е изпълнил задължението си по чл.317 от КТ да предложи на ищцата
друга подходяща работа, която да е съобразена със задължителните предписания на
ТЕЛК относно противопоказните условия на труд, дадени в т. 14 от Експертното
решение № 2495/08.11.2017 г., а именно психофизично пренапрежение, токсични
вещества, йонизираща среда. По отношение на втория обективно съединен иск по
чл. 344, ал.1 т.2 от Кодекса на труда, като обусловен от първия, също счита
за неоснователен и като такъв моли да бъде оставен без уважение. По отношение
на третия обективно съединен иск - по чл. 344, ал. 1, т. 3 - счита за
неоснователен и оспорва същият по основание и размер. Счита, че
този иск не е подкрепен с доказателства, което било в тежест на ищеца. Заявява,
че оспорва изцяло по основание и размер предявените искове, като счита същите
за неоснователни. Моли съда да остави без уважение предявените на основание чл.
344, ал. 1, 2 и 3 от КТ обективно съединени
искове. От
така изложените обстоятелства в исковата молба се налага изводът, че исковете
следва да бъдат квалифицирани като такива по чл.344, ал.1, т.1 от КТ - за
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и по чл.344, ал.1, т.2
от КТ – за възстановяване на предишната работа, и по чл.344,ал.1, т.3, вр. с чл.225,
ал.1 от КТ – за заплащане на обезщетение за за времето, през което ищцата е
останала без работа поради уволнението. В производството по иска по чл.344,
ал.1, т.1 от КТ работодателят-ответник в настоящото производство носи тежестта да докаже, че законосъобразно е
упражнил правото си на уволнение. В
производството по иска по чл.344, ал.1, т.2 от КТ работникът-ищец носи тежестта
да докаже наличието на условията за възстановяването му на предишната работа –
наличието на субективно преобразуващо право да бъде възстановен на предишната
работа. В производството по иска за обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ ищецът
следва да докаже, че останал без работа в рамките на претендирания период след уволнението.
На основание чл.146, ал.2 ГПК съдът указва на ищцата, че не е посочила
доказателства за факта на оставането си без работа.
ПРИКАНВА страните към
спогодба, като им РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както следва: със спогодбата
страните доброволно уреждат спора си и десезират съда, поради което делото се
прекратява; одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има
значението на влязло в сила решение, като се ползва със сила на пресъдено нещо
и изпълнителна сила; при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в
половин размер.
УКАЗВА на страните, че спорът е възможно да бъде
решен чрез медиация – доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно
решаване на спорове, при която трето лице-медиатор подпомага спорещите страни
да постигнат споразумение. Спорът може да бъде решен и чрез друг способ за доброволното му уреждане – извънсъдебна
спогодба.
ПРИЕМА
като доказателства по делото: заверени ксерокопия на Заповед №
59/13.12.2017 г.; допълнително споразумение № 426/27.11.2017 г.; ЕР № 1503 от
13.06.2017 г. на ТЕЛК при УМБАЛ гр. Стара Загора; ЕР № 2495 от 08.11.2017 г. на
ТЕЛК при УМБАЛ гр. Стара Загора; жалба от 29.11.2017г.; трудова книжка №
649507, с. Р стр. 1-15.; Фиш за трудово възнаграждение за м. май
НАЗНАЧАВА
съдебно-счетоводна експертиза, която след като се запознае с материалите по
делото извърши необходимите проверки отговори на въпросите, поставени в
исковата молба относно размера на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ, с
вариант на определяне размера на обезщетението към датата на приключване на
съдебното дирене. ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице
Веселина Емилова Недялкова. Определя възнаграждение на вещото лице в размер на
60 лева, пратимо от бюджета на съда.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.190 ГПК
ответника да представи в съдебно заседание личното трудово досие на ищцата.
УКАЗВА на страните, че в
едноседмичен срок от връчване на препис от разпореждането могат да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат
съответните процесуални действия, тъй като в противен случай губят възможността
направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована,
не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен
отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно
заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на
страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено
решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с
писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост
и право на това.
Да
се връчи на ищеца препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията.
Да се връчи на страните
препис от разпореждането.
Разпореждането не подлежи
на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: