№ 245
гр. Бургас , 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимира Т. Донева
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Административно
наказателно дело № 20212120201911 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 236 от Закона за здравето,
вр. чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на ИВ. ХР. ИВ. против
Наказателно постановление № 251а-676/29.10.2020 г. на Директора на
Областна дирекция на МВР – Бургас, с което на жалбоподателя на основание
чл. 209а, ал. 4, предл. второ, вр. ал. 1 от Закона за здравето е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение по чл.
209а, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, вр. точка І, подточка 9 от
Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-
197/11.04.2020 г., изменена със Заповед № РД-01-236/24.04.2020 г. на
Министъра на здравеопазването. Претендира се отмяна на НП като
незаконосъобразно издадено извън срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН и за
нарушение, което не е вменено с АУАН. При условията на евентуалност се
излагат доводи, че нарушението представлява маловажен случай и са налице
предпоставки за приложение на чл. 28 ЗАНН.
Въззиваемата страна е изразила писмено становище за
неоснователност на жалбата. В противен случай, ако съдът я уважи и
жалбоподателят претендира разноски, на осн. чл. 63, ал. 4 от ЗАНН прави
възражение за прекомерност на възнаграждението на защитника, в случай, че
1
има такъв.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител-
адвокат поддържа жалбата на изложените в нея основания. Претендира
разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание.
След като обсъди направените в жалбата оплаквания, становището на
въззиваемата страна, събраните по делото писмени и гласни доказателства и
извърши проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
С атакуваното наказателно постановление ИВ. ХР. ИВ. е
санкциониран за това, че на 27.04.2020 г. около 14,30 ч. е установен, че се
намира на открито обществено място – гр. Бургас, ж. к. «Славейков» до бл.
16, без поставена защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа
и устата, с което е нарушил въведаната в т. І, подточка 9 от от Заповед № РД-
01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г.,
изменена със Заповед № РД-01-236/24.04.2020 г. на Министъра на
здравеопазването противоепидемична мярка по чл. 63, ал. 1 от Закона за
здравето, а именно „Всички лица, които се намират на закрити или открити
обществени места...са длъжни да имат поставена защитна маска за лице...или
друго средство, покриващо носа и устата. Нарушението е квалифицирано от
административно-наказващия орган като такова по чл. 209а, ал. 1, вр. чл. 63,
ал. 1 от Закона за здравето, вр. точка І, подточка 9 от Заповед № РД-01-
124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., изменена
със Заповед № РД-01-236/24.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването, а
наказанието глоба в размер на 300 лева е наложено на основание чл. 209а, ал.
4, предл. второ, вр. ал. 1 от Закона за здравето.
НП е издадено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение № 434а-384/27.04.2020 г., съставен от св. П.Ч. – ст. Полицай във
02-ро Районно управление – Бургас, за това, че на 27.04.2020 г. около 14,30 ч.
жалбоподателят е установен да посещава обществено място – спортна
площадка за футбол, находяща се в гр. Бургас, ж. к. «Славейков» до бл. 16,
като тренира /играе футбол/, с което е нарушила въведаната в т. І, подточка 1
2
от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г., изменена и допълнена със Заповед №
РД-01-239/20.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването
противоепидемична мярка по чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, а именно
„Преустановяват се посещенията на паркове, градски градини, спортни и
детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места“.
Актосъставителят е квалифицирал нарушение по чл. 209а, ал. 1, вр. чл. 63, ал.
1 от Закона за здравето, вр. т. І, подточка 1 от Заповед № РД-01-
143/20.03.2020 г., изменена и допълнена със Заповед № РД-01-239/20.04.2020
г. на Министъра на здравеопазването. В показанията си пред съда св. П.Ч.
поддържа и потвърждава фактическите констатации по АУАН.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на
22.03.2021 г. Жалбата е депозирана на 29.03.2021 г.
При така установените факти от значение за спора, съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, от надлежно легитимирано лице и е допустима. Разгледана по
същество е основателна.
АУАН е съставен от компетентен орган – ст. полицай от РУ на
обслужвана територия в гр. Бургас, в съответствие с разпореденото
овластяване със Заповед № 251з-1247/24.03.2020 г. на Директора на ОДМВР –
Бургас, а НП е издадено от компетентен орган – от Директора на Областна
дирекция на МВР – Бургас на основание регламентиращата компетентността
на наказващите органи разпоредба на закона – чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ.
Съдът намира, че в хода на административно-наказателното
производство, приключило с обжалваното НП, са допуснати съществени
процесуални нарушения, които опорочават процедурата и издаденото
наказателно постановление, и са основание за отмяната му, като
незаконосъобразно.
На първо място, обжалваното постановление е издадено след изтичане
на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Съгласно цитираната разпоредба,
образуваното административно-наказателно производство се прекратява, ако
не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето
3
на акта. В настоящият случай актът на жалбоподателя е съставен на
27.04.2010 г., а обжалваното постановление е издадено на 29.10.2020 г.
Срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е преклузивен и с изтичането му окончателно
се погасява възможността за ангажиране на административно-наказателната
отговорност на лицето, сочено за нарушител.
На следващо място, анализът на установената по делото фактическа
обстановка показва, че административно-наказателното производство против
ИВ. ХР. ИВ. е започнало със съставянето на АУАН за административно
нарушение по чл. 209а, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, вр. т. І,
подточка 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г., изменена и допълнена със
Заповед № РД-01-239/20.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването, във
връзка с въведена временна противоепидемична мярка, разписваща забрана за
посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и
съоръжения на открити и закрити обществени места, а НП е издадено и
жалбоподателят е санкциониран за нарушение по чл. 209а, ал. 1, вр. чл. 63, ал.
1 от Закона за здравето, вр. точка І, подточка 9 от Заповед № РД-01-
124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., изменена
със Заповед № РД-01-236/24.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването,
във връзка с различна противоепидемична мярка, разписваща задължение за
носене на предпазна маска на открити и закрити обществени места. Деянията
по акта и постановлението не са тъждествени, нито фактически идентични,
изключая сходството от обективна страна от гледна точка на конкретните
условия на време и място. Квалификациите им са също различни. Разкритото
несъответствие поставя в невъзможност жалбоподателя срещу коя от
деятелностите и правните им рамки да организира защитата си. Изискването
за съответствие между фактическото обвинение по АУАН и по НП гарантира
спазване на принципа за налагане на наказание за това нарушение, което е
установено по реда на ЗАНН и за което е уведомено наказаното лице с
възможност за защита в тридневен срок от връчване на акта. Допуснатото
противоречие между АУАН и НП опорочава административно-наказателно
производство и обуславя отмяната на издаденото НП като незаконосъобразно,
тъй като противното би означавало да се допусне възможността с НП
жалбоподателят да бъде санкциониран за нарушение, за което в
действителност не му е бил съставен АУАН.
4
Незаконосъобразно протеклият процес на реализиране на
административно-наказателна отговорност обуславя отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
При този изход на делото, на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.
1 от АПК, на въззивника следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева, съобразно представения договор за
правна защита и съдействие от 21.05.2021 г. Съдът намира за неоснователно
направеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар, който се претендира от въззивника. Съгласно чл. 63, ал.
4 от ЗАНН, при възражение за прекомерност на хонорара, съдът може да
намали същия съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, но не по-малко от минимално определения размер по чл. 36 от Закона
за адвокатурата. Ал. 2 на последната разпоредба препраща към Наредба №
1/09.07.2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, според чл. 18, ал. 4 от която минималният размер за защита
в една инстанция по това дело е 300 лева, до който размер в настоящия случай
е съобразен адвокатският хонорар.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 251а-676/29.10.2020 г. на
Директора на Областна дирекция на МВР – Бургас, с което на ИВ. ХР. ИВ., с
ЕГН **********, от гр. Бургас, ж. к. „Славейков”, бл. 76, вх. 2, ет. 4, ап. 36,
на основание чл. 209а, ал. 4, предл. второ, вр. ал. 1 от Закона за здравето е
наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за
нарушение по чл. 209а, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, вр. точка
І, подточка 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед №
РД-01-197/11.04.2020 г., изменена със Заповед № РД-01-236/24.04.2020 г. на
Министъра на здравеопазването.
ОСЪЖДА на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК
ОДМВР – Бургас да заплати на ИВ. ХР. ИВ., с ЕГН **********, от гр. Бургас,
ж. к. „Славейков”, бл. 76, вх. 2, ет. 4, ап. 36, направените по делото разноски в
размер на 300 лева за адвокатски хонорар.
5
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6