Р Е Ш Е Н И Е
гр.Елин
Пелин, 08.07.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЕЛИНПЕЛИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 1-ви състав, в
публичното си заседание на двадесет и осми май две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:БОРИСЛАВ ЧЕРНЕВ
при секретаря Любка Костова ,като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 131 по описа за 2019 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е
иск на основание чл.422 ГПК,чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
С исковата молба се твърди, че ответникът
е сключил с ищеца Договор за
далекосъобщителни услуги от 29.01.2011 година и Договор за лицинг
на таблет „Lenovo 3000 7.0/4GB Black“.
Твърди се, че ответникът не е заплатил потребената далекосъобщителна
услуга съгласно издадени на името на последния фактури, подробно
индивидуализирани с исковата молба.
Върху сумите по процесните фактури
ответникът дължал и лихва за забавено плащане, която в размер на 44.11 лева.
Иска се съдът да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца главница
по процесните договори в размер на 178.47 лева, лихва за забавено
плащане в размер на 44.11 лева за
периода 22.04.15г. до 25.09.17г., закона лихва върху главницата, считано от 27.10.2017г. до окончателното изплащане, както и разноски по заповедното производство.
Претендират се и разноските сторени в
производството по чл.422 ГПК.
В едномесечния срок по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва твърденията на ищеца въведени с исковата молба. Счита, че са неправилни , в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Счита, че липсват убедителни доказателства за дължимост от негова страна на исковите суми.
Твърди, че не му е изпратена покана, с която да е бил уведомен за предсрочната изискуемост на задълженията посочени от ищеца.
Въвежда възражение за погасяване на задълженията с изтекла тригодишна давност на основание чл.111, ал.1,б.“в“ ЗЗД, който срок започнал да тече от деня на настъпване изискуемостта на вземането, като дължимите се към ищеца плащания имали характер на периодични плащания.
Счита, че исковата молба подлежи на отхвърляне.
Претендира сторените по делото разноски , в т.ч. адвокатско възнаграждение.
Съдът
като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото приема за
установено следното:
Исковото
производство е започнало по молба на "А1 България"ЕАД , - София, с
ЕИК *********, против А.Л.Д. ***, с ЕГН **********.
По заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК против ответника по настоящото производство е било образувано
ч. гр. д. № 1033/2018г. по описа на РС Елин Пелин/заявлението по чл.410 ГПК
препратено от РС –София с Определение № 478485/28.08.2018 година/. По
постъпилото заявление е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК. Последвало е възражение
от страна на длъжника по заповедното
производство и в едномесечния срок по чл.415, ал.4 ГПК заявителят е
депозирал исковата молба обект на
разглеждане по настоящото производство.
Договор №
М2679876/03.10.2013 година е сключен между страните по настоящото производство,
като неразделна част от същия са и Общите условия и Приложение №1.Сключен е
между страните и Договор за лизинг от
03.10.2013г. ,с който ищецът, в качеството
си на лизингодател е предоставил на ответника
лизингова вещ / таблет „Lenovo 3000 7.0/4GB Black“/ на обща лизингова стойност 177.84 лева . От цитирания лизингов договор в задължение на ответника е
вменено изплащането на възнаграждение под формата на 23 бр. лизингови вноски.
В срока на
договорите на името на ответника са издадени фактури №№:**********/02,09,2014г.,
**********/02.10.2014г., **********/01.11.2014г., **********/01.12.2014 година,
**********/02.01.2015 год., **********/01.02.2015 г., **********/04.03.2015г.,
**********/01.04.2015 година. В тежест на ответникът е да докаже извършено
плащане по процесните фактури,които плащания произтичат от предоставените услуги, в т.ч. и
предоставената лизингова вещ по силата на сключените с ищеца догоговори. Видно
от доказателствата по делото ответникът не
изпълнил задълженията произтичащи от
процесните договори, респ. да заплаща предоставените му от мобилния
оператор далекосъобщителни услуги,
съответно дължимото възнаграждение по процесния договор за лизинг. Претендираните
с исковата молба суми по процесните фактури са в общ размер на 222.58 лева.
По
отношение направеното от ответника
възражение за изтекла погасително давност
съдът намира същото за неоснователно по следните съображения:
Депозираното
на 27.10.2017 година заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК само по себе си не прекъсва давността,
но този ефект настъпва с депозирането в
едномесечния срок на исковата молба по
чл.422 от ГПК. Тъй като производството по чл.422 ГПК е образувано към дата
27.10.2017г., преценката следва към тази дата. Според чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Тъй като претенцията е за периодични плащания, приложима е тригодишна
давност по чл. 111, б."в" от ЗЗД. Давността
е започва да тече от 01.04.2015 година, респ. от датата на издаване на фактура
№ **********.Следователно към 27.10.2017г. не е била изтекла предвидената в
закона тригодишна давност.
От
ангажираните в процеса доказателства се
установява , че между страните са
възникнали валидни облигационни правоотношения. По същите ищецът е
предоставил дължимите се
далекосъобщителни услуги , при липса на
твърдения за противното от страна на
ответника или своевременни възражения относно качество на предоставените услуги / възражения за
неизпълнение или за неточно изпълнение подоговорите/. Ищецът е предал на
ответника и лизинговата вещ по сключения между тях лизингов договор. По последния
лизингополучателят е бил длъжен да
заплаща на лизингодателя възнаграждение
под формата на лизингови вноски, каквито
плащания ответникът не е извършвал, с
оглед твърденията в исковата молба, като в тежест на ответника е да докаже, че е направил такива /23
бр. погасителни вноски/ съобразно
подписания от страните по договора
погасителен план от 03.10.2013
година. Ответникът е този, който следва да докаже и плащането на дължимите суми
по предоставените му далекосъобщителни услуги, като доказателства в такава
насока не са ангажирани.
Предвид изложеното настоящият състав
намира, че са налице предпоставките за уважаване на предявения иск, като приеме
за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца главница
от 178.47 лева, лихва за забавено плащане в размер на 44.11 лева за периода 22.04.15г.
до 25.09.17г., закона лихва върху главницата, считано от 27.10.2017г. до окончателното изплащане, както и разноските по заповедното производство.
По отношение претенцията за разноски в производството по
чл.422 ГПК съдът намери, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените
такива в общ размер на 205.00 лева, в т.ч. държавна такса и възнаграждение за
един адвокат в размер на 180.00 лева.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Л.Д. ***, с ЕГН **********, че дължи на
"А1 България"ЕАД - София, с ЕИК *********, главница от 178.47/сто
седемдесет и осем лева и 47 стотинки/ лева по Договор за
предоставяне на електронни съобщителни
услуги № М2679876/03.10.2013 година и Договор за лизинг № М2679876/03.10.2013 година, лихва за забавено плащане върху
главницата в размер на 44.11 /четиридесет и четири лева и 11 стотинки/ лева за
периода от 22.04.15г. до 25.09.17г., закона лихва върху главницата,
считано от 27.10.2017г. до окончателното
изплащане, както и разноските по заповедното
производство в размер на 205.00 / двеста и пет /лева.
ОСЪЖДА А.Л.Д. ***, с ЕГН **********, да
заплати на "А1 България"ЕАД - София, с ЕИК *********, направените в
производството по чл.422 ГПК разноски в размер на сумата 205,00 / двеста и пет
/ лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му
РАЙОНЕН СЪДИЯ: