Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр. София, 14.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, 11 – и състав, в публичното заседание
на дванадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА
При участието на секретаря Нина Светославова, разгледа докладваното от съдия Елица Йорданова гр. д. № 12943 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното
производство е образувано по искова молба, вх. № 133875/ 21.10.2016 г., с която Е.Р.Д., с ЕГН **********,
Г.Д.Д., с ЕГН **********, Г.Д.Д.,
с ЕГН **********, двамата със съгласието на своята майка Е.Р.Д., и Д.Д.Д., с ЕГН **********,***, чрез процесуалния си
представител, са предявили против З. „А.“ АД със седалище и адрес на управление
***, с ЕИК *******, искове за осъждането на ответника да заплати на ищците
обезщетение в размер на по 200 000 лв. за всеки от тях за обезщетяване на
нанесените му неимуществени вреди, причинени им в резултат на смъртта на Д.Г.Д.,
настъпила при ПТП, произтекло на 30.05.2015 г. по вина на водач на МПС – л. а.
м. „Фолксваген Пасат“ с ДК№ *******, за който автомобил имало сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, които суми са претендирани със следващата се законна лихва, считано от
датата на деликта до окончателното им изплащане, претендирани са съдебно – деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение. По отношение размера на претендираното
обезщетение, в петитума на исковата молба е изписана цифром сумата от 200 000 лв. за всеки от ищците, а
словом – сумата от 250 000 лв. за Е.Р. Д.и 300 000 лв. за всеки от
останалите ищци. Независимо, че при противоречие между цифровото и словесното
изписване на сумите приоритет е словесното им изписване, настоящият съдебен
състав, че всеки от ищците претендира обезщетение в размер на по 200 000
лв., каквото е цифровото изписване на претендираните
суми, не само, защото е посочена обща цена на исковете от порядъка на
800 000 лв. /по 200 000 лв. за всеки от четиримата ищци/, но и защото
в доклада си по делото, изготвен на основание чл. 146 ал. 1 от ГПК в съдебно
заседание на 03.04.2018 г. съдът е приел, че претенциите на всеки ищците за
обезщетение за неимуществени вреди е в размер на по 200 000 лв. и страните
не са възразили против извършения доклад.
Съобразно
изложените в исковата молба твърдения, на 30.05.2015 г. в около 18. 30 ч. Д.Г.Д.
е пътувал в л. а. м. „Фолксваген“, модел „Пасат“ с ДК№ *******, управляван от Н.В.Р.,
по автомагистрала „Тракия“ в посока от гр. Пловдив за гр. София. Водачът
извършвал множество изпреварвания на движещите се по магистралата автомобили,
както от лявата, така и от дясната им страна, включително и в лентата за
аварийно спиране. В района на 18 км. + 500, при поредното изпреварване с
несъобразена скорост, автомобилът излязъл в дясно от пътното платно, ударил се
в стоманена ограда в дясно от лентата за
принудително спиране, като достигайки края и, запазил посоката си на движение в
дясно и напред, преминал през банкета и с дясната си челна и странична част
навлязъл в бетонова отводнителна канавка в дясно, след което автомобилът
извършил челно превъртане през таван на 360 градуса. Д.Г.Д. пострадал тежко при
катастрофата и бил отведен до МБАЛ „Св. Анна“ в гр. София в крайно тежко
увредено общо състояние /в кома/. На 12.06.2015 г. починал в резултат на травмите,
причинени му при ПТП. Той е бил съпруг на първата ищца Е.Р. Д.и баща на
останалите ищци, които тежко понесли загубата на своя любим и баща. Семейството
живеело съвместно, били сплотено и задружно семейство, отношенията им се
основавали на привързаност, взаимопомощ и обич.
Д.Г.Д. бил всеотдаен, бил до съпругата и децата си във всеки един
момент, работил единствено той и осигурявал издръжката на семейството.
Трагичната и нелепата му смърт, настъпила неочаквано, дълбоко травмирало
ищците. Голямата скръб по загубата му щяла да продължи до края на дните им. За л.
а. м. „Фолксваген“, модел „Пасат“ с ДК№ ******* имало сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ в ответното дружество, което предпоставяло
отговорността му на основание чл. 226, вр. чл. 223
ал. 1 от КЗ. Настоява се за пълно удовлетворяване на исковете за причинените на
всеки от ищците душевни и емоционални болки и страдания, като ответното
дружество бъде осъдено да заплати на всеки от тях обезщетение в размер на по 200
000 лв. за неимуществените вреди, ведно със законната лихва върху всяко от
главните парични задължения, считано от датата на увреждането до пълното
изплащане на дължимите сума, претендирани са разноски
и адвокатско възнаграждение.
По реда на чл.
131 ал. 1 от ГПК ответникът З. „А.“ АД, чрез процесуалния си представител, е
депозирал писмен отговор, в който се е противопоставил на допустимостта на
предявените искове, тъй като ищците не разполагали с активна процесуална
легитимация. Били неоснователни, тъй като от приложените писмени доказателства
ставало ясно, че водачът на лекия автомобил е неизвестен, следователно
ответникът не бил легитимиран да отговаря по исковете. Липсвали елементите от
състава на чл. 45 от ЗЗД, включително и търпените от ищците вреди, както и за
наличието на причинно – следствена връзка между ПТП и претендираните
вреди. Обезщетението било твърде завишено и надхвърляло понятието за
справедливост. Релевира възражение за съпричиняване, тъй като Д.Г.Д. сам е поставил здравето и
живота си в опасност и е допринесъл с поведението си за увеличаване вида и
степента на телесните си увреждания, тъй като е пътувал седнал, на пода на
автомобила и без да е ползвал обезопасителен колан.
Освен това водачът на МПС е употребил алкохол, а Д.Г.Д. е бил в една компания с
него, знаел е, че е алкохолно повлиян и се е качил в автомобила, поставяйки
здравето и живота си в опасност. Ответникът прави възражение и за независимо съпричиняване на вредоносния резултат от друг участник. При
тези съображения настоява за отхвърляне изцяло на заявените претенции, главна и
за забава, като по отношение на акцесорната претенция
за лихви се възразява и относно началната дата на начисляването и, тъй като
смъртта на Д.Г.Д. е настъпила на 12.06.2015 г. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Исковата молба
е редовна, депозирана пред родово и местнокомпетентен
съд. Прекият иск на ищците, в качеството им на наследници на увредено лице,
спрямо което застрахованият Н.В.Р. е отговорен, за обезщетение против
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, черпи правното си
основание от нормата на чл. 226 ал. 1 от КЗ /отм./, вр.
чл. 45 от ЗЗД и е допустим, страните са легитимирани да участват в процеса.
С оглед
доводите и съображенията, развити от страните в процеса и ангажираните от тях
доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Д.Г.Д. и Е.Р.Д.
са сключили граждански брак на 05.12.1997 г. пред длъжностно лице по
гражданското състояние в гр. Ихтиман. Д.Д.Д. е родена
на *** г. от родители Д.Г.Д. и Е.Р.Д., от брака им са родени децата Г. и Г., на
*** г.
От приложения
като доказателство Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 67/
03.06.2015 г. се установява, че на 30.05.2015 г. по автомагистрала „Тракия“ л.
а. м. „Фолксваген“, модел „Пасат“ с ДК№ ******* е претърпял ПТП, като сапотстрадали лицата Н.В.Р., Г. Й.Х., Д.Г.Д., С.П.Д. и Б.П.Д..
Местопроизшествието е било посетено от органи на МВР, които са извършили оглед,
придружен с фотоалбум. Образуваното досъдебно производство № 49/ 2015 г. по
описа на ОД на МВР гр. София е било прекратено на основание чл.2 4 ал. 1 т. 4
от НПК, поради смърт на дееца Н.В.Р.. Видно от мотивите на постановлението за
прекратяване на наказателното производство, всички лица, както пострадалите,
така и водачът, са били заедно в заведение, където са употребявали алкохол.
Автомобилът бил управляван от Н. В. Р., до него седял Г. Й.Х.. Задната седалка
била махната, защото водачът превозвал с него животни. На пода, на мястото на
задната седалка, седнали Б.Д., С.Д. и Д.Д.. Отправили
се за гр. София по автомагистрала Тракия. Водачът на л. а. м. „Фолксваген
Пасат“ с ДК№ ******* изпреварвал със скорост от около 175 км./ ч. движещите се
по магистралата автомобили както отляво, така и отдясно, включително през
лентата за аварийно спиране. В зоната на километър 18 + 500, в землището на с.
Нови хан, общ. Елин Пелин, в посока за гр. София, в продължителен ляв завой с
надлъжен наклон 28 %, в еднопосочно платно за движение, оформено с две ленти,
отделени една от друга посредством бяла прекъсната линия „М 3“, всяка с
широчина 3. 70 м., отделена от дясната активна лента посредством бяла непрекъсната
линия „М1“, водачът на автомобила завил рязко към аварийната лента, като
последвал удар. Водачи на други превозни средства по магистралата спрели и
установили, че автомобилът е застанал странично и лежи върху левите си врати,
като предната му част е в канавката, а задната – върху аварийната лента. На
място починал водача Н.В.Р., а на 12.06.2015 г. починал Д.Г.Д. при рязък срив
на хемодинамиката. В момента на настъпване на смъртта
Н.В.Р. се е намирал в тежка степен на алкохолно опиване, с доказана
концентрация на алкохол в кръвта от 2. 6 промила и в урината 3. 8 промила. При
техническия преглед на автомобила било установено, че на предно дясно колело е
монтирана гума марка „Унироаял“ с размери 185/60/14,
а на предно ляво колело – марка „Оптима“ с размери
165/65/14, т. е. били са поставени гуми с различни размери на колела на една и
съща ос.
Ищците са
ангажирали гласни доказателства в подкрепа на своите твърдения.
Св. Г. Р. Г.,
брат на ищцата Е.Р.Д. и вуйчо на останалите трима ищци, е посочил, че
семейството на сестра му било задружно и сплотено, родителите живеели заедно с
децата и се грижили много добре за тях. Д.Г.Д. бил любящ
съпруг и баща, бил много привързан към децата и те към него. Когато разбрали за
катастрофата, всички започнали да плачат и ридаят, сестра му припаднала. Цялото
семейство много трудно преживяло смъртта на Д.Д.,
съпругата му и към 2018 г. била в траур и скърбяла. Започнала да пие лекарства
и не можела да се оправи от стреса, напълняла, развила гуша и не можела да
диша, не можела да спи нощем. Децата плачели всеки път, когато си спомнели баща
си и много трудно преживявали смъртта му. Ходели на гробищата и плачели на
гроба му. Дъщерята Д. се оженила преди смъртта на баща си и живеела отделно.
Дъщерята Г. се оженила през 2018 г., а синът Г. останал да живее при майка си,
защото учел. Е.Р.Д. не работела, преживявала от пенсията. Не работела и когато
съпругът и бил жив, защото той работел и печелел добре.
Св. В. Г. З.,
зет на Е.Р.Д., е заявил, че семейството и било много задружно. Е. не работела,
защото Д.Г.Д. работел на държавно и на частно и печелел добре. Когато тя и
децата разбрали за катастрофата било трагедия, посещавали всеки ден болницата,
а след смъртта на Д.всички се чувствали много зле. Е.Р.Д. плачела постоянно.
От
заключението на вещото лице по назначената СМЕ се установява, че в резултат на
ПТП Д.Г.Д., на 40 години, е получил съчетана травма: охлузвания, кръвонасядания и плитки порезни рани на главата, счупване
на черепната основа в предната черепна ямка и на
костите на лицевия череп, травматичен кръвоизлив на твърдата мозъчна обвивка,
травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, контузия за главния мозък,
стволов кръвоизлив, състояние след декомпресивна краниотомия, коматозно състояние
от момента на постъпването в лечебното заведение до настъпването на смъртта,
гноен менингит; гръбначно – мозъчна травма: счупване на трети шиен прешлен и бодилестите израстъци на пети и шести шийни
прешлени; закрита гръдна травма: счупване на ребра двустранно, контузия на
белия дроб, постконтузионна и хипостатична
пневмония двустранно; масивна белодробна тромбоемболия
и тежък мозъчен оток с вклиняване. Уврежданията са получило от удари с или
върху твърди тъпи предмети със значителна кинетична енергия и отговарят да са
получени при ПТП. Според вещото лице причината за смъртта на Д.Г.Д. е
съчетаната травма с развилите се усложнения – масивна белодробна тромбоемболия, като между травматичните увреждания,
получени при ПТП и настъпилата смърт е налице пряка и непрекъсната причинно –
следствена връзка.
Заключението
по допълнителната СМЕ установява, че основната и най – сериозна травма, която Д.Г.Д.
е получил, е счупване на трети шиен прешлен. Поради липса на задна седалка на
автомобила, той е пътувал на пода отзад, без обезопасителен
колан. При разпита му в съдебно заседание вещото лице е потвърдило, че по
тавана на автомобила е имало повреди –единствено в задната му част до задното
стъкло, без хлътване на целия таван към купето. Вещото лице е посочило, че ако Д.Г.Д.
е седял върху седалка, която значително омекотява удара и би довела до по –
малки по интензивност травми, и ако е бил с поставен обезопасителен
колан, дори при преобръщане на автомобила върху таван, главата му не би
достигнала тавана и не би се стигнало до счупване на трети шиен прешлен. Поставянето
на обезопасителен колан има възпиращо действие и би
препятствало счупването на ребра и гръдна кост. Според вещото лице, тромбоемболията е усложнение, настъпило в хода на
залежаването на Д.Г.Д. и във връзка с травмата на главата, не се е получило в
момента на инцидента, а в хода на лечението като усложнение, което е довело до
смъртта му.
Назначена е
била САТЕ, от заключението по която се установява, че преди ПТП л. а. м. „Фолксваген
Пасат“ с ДК№ ******* се е движил със скорост от 144 км./ ч., като е възможно
непосредствено преди произшествието да е било дори по – висока, но вещото лице
не може да я изчисли по технически път. Видимостта на мястото на ПТП, в зоната
на платното за движение на автомобила по права линия е била не по – малка от
200 метра, времето е било слънчево, в светлата част на денонощието и суха пътна
настилка. Мястото на удара на автомобила в земния скат непосредствено преди
преобръщането му се е намирало по широчината на пътното платно, на 3. 8 м.
вдясно от десния край на платното за движение. Преди ПТП, в зоната на км 18 +
500 на АМ „Тракия“ са се намирали четири автомобила. Водачът Н.Р.е изпреварил
два автомобила, които са се намирали един до друг, тъй като единият е
изпреварвал другия, в дясната лента, след което се е върнал в лявата лента за
движение. В последствие изпреварил друг автомобил, който се е намирал в дясна
лента, правейки рязка маневра и навлизайки в лявата лента за движение. След
това Н.В.Р. отново предприел маневра и навлязъл в дясната лента пред друг
автомобил, след това навлязъл рязко в аварийната лента, за да изпревари от
дясно движещо се в дясната лента МПС. При това управляваният от Раденков
автомобил е започнал странично приплъзване надясно по
отношение посоката му на движение или ротационно движение около вертикалната ос
на автомобила в посока на въртене на часовниковата стрелка, гледано отгоре. В
следствие на това приплъзване водачът на автомобила е
изгубил контрол над управлението и придвижвайки се по този начин, челната част
на автомобила е достигнала крайната част на стоманената еластична ограда,
ограничаваща отдясно лентата за принудително спиране, ударила се е в нея и се е
деформирала, след което автомобилът е преминал през банкета и с лявата си челна
и странична част е навлязъл в бетоновата отводнителна канавка. Поради високата
скорост на движение и срещнатата преграда в челната част на автомобила, същият
е извършил челно превъртане през таван, на 360 градуса, в областта на полегатия
скат на изкачване, намиращ се в дясно от отводнителната канавка. В следствие на
това превъртане по – голямата част от кинетичната енергия на автомобила е била
погасена и същият, под действието на наклона на ската и остатъчната кинетична
енергия е започнал ротационно движение около надлъжната си ос в посоката на
въртене на часовниковите стрелки и след като се е завъртял на около 270
градуса, се е установил на място, легнал на лявата си страна. При скоростта, с
която се е движел, водачът Н.В.Р. е имал техническа възможност да премине през
продължителния ляв завой, предхождащ мястото на ПТП без загуба на напречна
устойчивост. Според вещото лице причината за настъпване на произшествието са
субективните действия на водача Н.Р.с органите на управление на автомобила. При
рязкото извършване на маневрите в определен момент е вкарал автомобила в
траектория със завой наляво, в който скоростта на странично плъзгане е по –
ниска от скоростта на МПС от 144 км./ ч., което е довело до изгубване на
контрола над управлението м, отклонението вдясно и последвалите удари и
преобръщане. Марката автомобили „Фолксваген“, модел „Пасат“, в производство
след 1988 г. са оборудвани в завода производител с предпазни колани на всички
места на пътниците, включително и на задната седалка. Автомобилът е бил с
демонтирана задна седалка. Д.Г.Д. е пътувал седнал на пода отзад в автомобила,
вдясно или по средата.
За л. а. м. „Фолксваген
Пасат“ с ДК№ ******* е налице валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ със З. „А.“ АД. Страните не спорят, че на ищците не е било
изплатено застрахователно обезщетение.
При така
изложените фактически данни Софийски градски съд достига до следните правни
изводи:
Разпоредбата
на чл. 226 ал. 1 от КЗ /отм./ предвижда, че увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. Тъй като застрахованият е бил отговорен за ПТП, в резултат на
което е настъпила смъртта на Д.Г.Д., неговите наследници разполагат с активна
легитимация да предявят прекия си иск срещу застрахователя.
За да бъде
реализирана отговорността на дружеството – ответник, следва да бъдат установени
кумулативно предвидените в тази разпоредба елементи на фактическия състав:
ответникът да бъде застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ по
отношение на МПС, водачът на който е увредил ищеца.
Страните по
делото не спорят, че за МПС л. а. м. „Фолксваген Пасат“ с ДК№ ******* е налице
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в З. „А.“ АД.
От данните в
приобщения като доказателство протокол за оглед на местопроизшествие и от заключението
по САТЕ се установява, че на 30.05.2015 г. в зоната на км 18 + 500 на АМ
„Тракия“ Н.В.Р. е управлявал горепосочения автомобил със скорост от поне 144
км./ ч. Съгласно чл. 21 ал. 1 от ЗДвП МПС, категория В, какъвто е бил процесният, следва да се движат със скорост не по – висока
от 140 км./ ч. по магистрален път. Водачът на л. а. м. „Фолксваген Пасат“ е
изпреварвал движещите се по магистралата автомобили както отляво, така и
отдясно, в разрез с разпоредбата на чл. 41 ал. 1 от ЗДвП, императивно
предвиждаща, че пътните превозни средства се изпреварват от лявата им страна.
При изпреварването на другите МПС, Н.Р.е управлявал автомобила и по лентата за
аварийно спиране, без да са налице изключенията на чл. 58 т. 3 от ЗДвП, която
забранява движението или престой в лентата за принудително спиране, освен при
повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на
водача или пътниците в превозното средство. Освен това водачът на МПС е бил в
тежка степен на алкохолно опиянение, тъй като концентрация на алкохол в кръвта
му е била 2. 6 промила, а в урината - 3. 8 промила. Съгласно чл. 5 ал. 3 от ЗДвП на водачите на МПС е забранено да управляват такива с концентрация на
алкохол над 0.5 на хиляда.
В тази връзка
съдът намира за доказано, че поведението на Н.В.Р. е било противоправно
и виновно, тъй като е могъл и е бил длъжен да предвиди, че при извършване на
горепосочените нарушения на ЗДвП може да
настъпи ПТП, а от доказателствата по делото не се оборва законовата
презумпция на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД.
В пряк и
непосредствен резултат от противоправното поведение
на Н.В.Р., на наследодателя на ищците са били причинени следните увреждания: охлузвания,
кръвонасядания и плитки порезни рани на главата,
счупване на черепната основа в предната черепна ямка
и на костите на лицевия череп, травматичен кръвоизлив на твърдата мозъчна
обвивка, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, контузия за главния
мозък, стволов кръвоизлив, състояние след декомпресивна
краниотомия, коматозно
състояние от момента на постъпването в лечебното заведение до настъпването на
смъртта, гноен менингит; гръбначно – мозъчна травма: счупване на трети шиен прешлен
и бодилестите израстъци на пети и шести шийни прешлени; закрита гръдна травма: счупване на ребра
двустранно, контузия на белия дроб, постконтузионна и
хипостатична пневмония двустранно; масивна белодробна
тромбоемболия и тежък мозъчен оток с вклиняване. Причината
за смъртта на Д.Г.Д. е съчетаната травма с развилите се усложнения – масивна
белодробна тромбоемболия, която също е пряк резултат
от описаните увреждания, като между травматичните увреждания, получени при ПТП
и настъпилата смърт е налице пряка и непрекъсната причинно – следствена връзка.
В следствие на
причинената в резултат на ПТП смърт на Д.Г.Д. неговите наследници: преживяла
съпруга Е.Р.Д. и деца Д., Г. и Г. Д., са претърпели загуба на съпруг и баща,
съпроводени от скръб и мъка, които продължават и вероятно ще продължат до края
на живота им.
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност
на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е
предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият
размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Критериите за определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът,
обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди, интензивността и
продължителността на претърпените болки и страдания, общовъзприетото
понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е
от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда
за цялостните последици върху живота на всеки от ищците, в каквато насока е
константната съдебна практика на всички съдилища в Република България. В тази
връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/ 1968 г. на
Пленума на ВС и с Постановление № 17/ 1963 г. на Пленума на ВС, съдебната
практика по сходни случаи и отчете вида и характера на претърпените от всеки от
ищците емоционални и душевни болки и страдания, тяхната продължителност и
интензивност, възрастта на техния наследодател към датата на ПТП – 40 години,
както и отражението, което е дало и продължава да дава процесното
ПТП върху живота им. Предвид всички тези обстоятелства съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените от всеки от ищците неимуществени
вреди възлиза общо на сумата от 100 000 лв.
В отговора на
исковата молба дружеството – ответник е заявило възражение, че наследодателят
на ищците е съпричинил вредоносния резултат, тъй като
е знаел, че водачът на автомобила е употребил алкохол, но е взел решение да
пътува с него, бил е без поставен обезопасителен
колан и е пътувал на пода на автомобила, на мястото на демонтираната задна
седалка.
От мотивите на
постановлението за прекратяване на наказателното производство, което
представлява официален документ, ползващ се с обвързваща доказателствена
сила за констатациите в него, Д.Г.Д., заедно с останалите пътните в автомобила
и с неговия водач Н.В.Р. са употребили алкохол непосредствено преди ПТП,
следователно този факт му е бил известен. Поемането на риска, при който Д.Г.Д.
е знаел, че водачът на МПС е употребил алкохол и допуснал да бъде увреден в
резултат на това, е особен случай на съпричиняване на
вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като, макар и да не е допринесъл
за настъпване на събитието пътно - транспортно произшествие, с поведението си е
допринесъл за собственото си увреждане – в този смисъл са и разясненията,
дадени в т. 7 на Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по т. д. №
1/2014 г., ОСТК.
В заключението
по основната и допълнителната СМЕ, което следва да се цени в светлината на
заключението по САТЕ, се сочи,
че най – тежкото травматично увреждане, получено от Д.Г.Д. в резултат на ПТП е
счупването на трети шиен прешлен, което с голяма вероятност не би се получило,
ако той е пътувал с поставен обезопасителен колан.
Освен това, автомобилът е бил с демонтирана задна седалка и Д.Г.Д. е пътувал на
пода на купето. Наличието на седалка би омекотило ударите при катастрофа, тъй
като в противен случай тялото се блъска в много по твърди предмети. Ползването
на седалка и едновременно с това на обезопасителен
колан би довело до по – малки по интензивност травми, дори при преобръщане на
автомобила върху таван, главата му не би достигнала тавана и не би се стигнало
до счупване на трети шиен прешлен, което от своя страна не би довело до
развитието на усложнение – белодробна тромбоемболия,
която е причинила смъртта му.
Съгласно чл.
51 ал. 2 от ЗЗД обезщетението следва да бъде намалено ако пострадалият с
поведението си е съпричинил настъпването на
вредоносните последици. С оглед изложеното по – горе, че е възможно травмите,
които са довели до несъвместими с живота усложнения, получени от Д.Г.Д. при ПТП,
да бъдат избегнати или силно редуцирани като брой и като интензитет, ако същият
беше пътувал в автомобила върху седалка и с поставен обезопасителен
колан, и главно ако не е поел риска да пътува в автомобил, управляван от водач в
тежко алкохолно опиянение, то настоящият съдебен състав намира, че обемът на съпричиняването на вредоносния резултат от самия пострадал
е от порядъка на 80 %. С толкова следва да бъде редуцирано обезщетението, което
следва да бъде присъдено на всеки от ищците и определено като стойност в размер
на по 100 000 лв. за всеки от тях. За разликата над този размер, редуциран
с процента на съпричиняване от страна на техния
наследодател, исковите претенции следва да бъдат отхвърлени.
Сумите за
обезщетенията следва да бъдат присъдени ведно с претендираната
от ищцата законна лихва, считано от датата на предявяване на иска. Ищците са
претендирали лихвата за забавеното плащане да бъде присъдена, считано от датата
на непозволеното увреждане. Съгласно чл. 223 ал. 2 от КЗ /отм./ застрахователят
отговаря за лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице, считано от датата на съобщаването на
застрахователя по чл. 224, ал. 1 от с. к., т. е. в 7-дневен срок от узнаването
на обстоятелствата, които биха могли да доведат до възникване на гражданска
отговорност. По делото липсват доказателства за уведомяване на застрахователя
или за предявяване на застрахователна претенция пред него за доброволно
изпълнение в полза на увреденото лице. Такава покана съставлява исковата молба,
поради което съдът счита, че следва да присъди законовата лихва за забава,
считано от датата на предявяване на исковата молба в съда.
Съобразно
изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК в полза на всеки от ищците
следва да бъдат присъдени адвокатско възнаграждение в размер на 1 130 лв.,
съразмерно уважената част от иска, както и по 30 лв. за всеки от тях за сторените
съдебно – деловодни разноски съразмерно на уважената част от исковете.
Дружеството –
ответник е сторило съдебно – деловодни разноски в размер на 205 лв. и му се
дължи юрисконсултско възнаграждение на основание чл.
78 ал. 8 от ГПК, изчислено съобразно чл. 37 от ЗПП и чл. 25 ал. 1 и ал. 2 от
Наредбата за изплащане на правната помощ в размер на 450 лв. Съразмерно на
отхвърлената част от исковете на ответното дружество следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 589. 50 лв., за която сума следва ищците да бъдат осъдени
да заплатят на дружеството – ответник по равно.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „А.“
АД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *******, да заплати на Е.Р.Д.,
с ЕГН **********,***, обезщетение в размер на 20 000 лв. /двадесет хиляди
лева/ за причинените и емоционални болки и страдания от смъртта на Д.Г.Д. в
резултат на ПТП, настъпило на 30.05.2015 г. по вина на водач на МПС л. а. м. „Фолксваген Пасат“ с ДК№ ******* – Н.В.Р.,
при наличие на 80 % съпричиняване от страна на Д.Г.Д.,
ведно със законната лихва, считано от 21.10.2016 г. до окончателното му
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения от съда
размер до предявения такъв от 200 000 лв. /двеста хиляди лева/ като
неоснователен.
ОСЪЖДА З. „А.“
АД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *******, да заплати на Г.Д.Д., с ЕГН **********,***, обезщетение в размер на 20 000
лв. /двадесет хиляди лева/ за причинените и емоционални болки и страдания от
смъртта на Д.Г.Д. в резултат на ПТП, настъпило на 30.05.2015 г. по вина на
водач на МПС л. а. м. „Фолксваген Пасат“
с ДК№ ******* – Н.В.Р., при наличие на 80 % съпричиняване
от страна на Д.Г.Д., ведно със законната лихва, считано от 21.10.2016 г. до
окончателното му изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над
уважения от съда размер до предявения такъв от 200 000 лв. /двеста хиляди лева/
като неоснователен.
ОСЪЖДА З. „А.“
АД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *******, да заплати на Г.Д.Д., с ЕГН **********,***, обезщетение в размер на 20 000
лв. /двадесет хиляди лева/ за причинените и емоционални болки и страдания от
смъртта на Д.Г.Д. в резултат на ПТП, настъпило на 30.05.2015 г. по вина на
водач на МПС л. а. м. „Фолксваген Пасат“
с ДК№ ******* – Н.В.Р., при наличие на 80 % съпричиняване
от страна на Д.Г.Д., ведно със законната лихва, считано от 21.10.2016 г. до окончателното
му изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения от съда
размер до предявения такъв от 200 000 лв. /двеста хиляди лева/ като
неоснователен.
ОСЪЖДА З. „А.“
АД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *******, да заплати на Д.Д.Д., с ЕГН **********,***, обезщетение в размер на 20 000
лв. /двадесет хиляди лева/ за причинените и емоционални болки и страдания от
смъртта на Д.Г.Д. в резултат на ПТП, настъпило на 30.05.2015 г. по вина на
водач на МПС л. а. м. „Фолксваген Пасат“
с ДК№ ******* – Н.В.Р., при наличие на 80 % съпричиняване
от страна на Д.Г.Д., ведно със законната лихва, считано от 21.10.2016 г. до
окончателното му изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над
уважения от съда размер до предявения такъв от 200 000 лв. /двеста хиляди лева/
като неоснователен.
ОСЪЖДА З. „А.“
АД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *******, да заплати на Е.Р.Д.,
с ЕГН **********,***, сумата от 1 160 лв. /хиляда сто и шестдесет лева/,
представляващи съдебно –деловодни разноски и адвокатско възнаграждение
съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА З. „А.“
АД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *******, да заплати на Г.Д.Д., с ЕГН **********,***, сумата от 1 160 лв. /хиляда сто
и шестдесет лева/, представляващи съдебно –деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА З. „А.“
АД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *******, да заплати на Г.Д.Д., с ЕГН **********,***, сумата от 1 160 лв. /хиляда сто и
шестдесет лева/, представляващи съдебно –деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА З. „А.“
АД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *******, да заплати на Д.Д.Д., с ЕГН **********,***, сумата от 1 160 лв. /хиляда сто
и шестдесет лева/, представляващи съдебно –деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА Е.Р.Д.,
с ЕГН **********,***, да заплати на З. „А.“ АД със седалище и адрес на
управление ***, с ЕИК *******, сумата от 147. 38 лв. /сто четиридесет и седем
лева и тридесет и осем стотинки/, представляващи съдебно –деловодни разноски и юристконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част
от иска.
ОСЪЖДА Г.Д.Д., с ЕГН **********,***, да заплати на З. „А.“ АД със
седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *******, сумата от 147. 38 лв. /сто
четиридесет и седем лева и тридесет и осем стотинки/, представляващи съдебно –деловодни
разноски и юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената
част от иска.
ОСЪЖДА Г.Д.Д., с ЕГН **********,***, да заплати на З. „А.“ АД със
седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *******, сумата от 147. 38 лв. /сто
четиридесет и седем лева и тридесет и осем стотинки/, представляващи съдебно
–деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част
от иска.
ОСЪЖДА Д.Д.Д., с ЕГН **********,***, да заплати на З. „А.“ АД със
седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *******, сумата от 147. 38 лв. /сто
четиридесет и седем лева и тридесет и осем стотинки/, представляващи съдебно
–деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената
част от иска.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Апелативен съд гр. София.
СЪДИЯ: