Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II „Е” състав, в публично заседание на осемнадесети октомври през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с-я
АДРИАНА АТАНАСОВА
при секретаря Елеонора Г.
разгледа докладваното от съдия Сантиров
гр. д. № 16684/2018 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 240 от ГПК.
Образувано е по
молба на „И.“ ООД, чрез пълномощника си - адв. З. Г.-Л.,
с надлежно учредена власт по делото, за отмяна на неприсъственото решение
№411271 от 15.05.2018 г., постановено по гр. д. №63987/2017г. по описа на СРС,
74 състав, с което „И.“ООД е осъдено да заплати на К.Е.П. сумата в размер на
1850 лв., представляваща дължимото брутно трудово възнаграждение по чл. 242 от КТ за периода 03.04.2017 г. до 28.04.2017 г., ведно със законната лихва,
считано от 12.09.2017 г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на
0,46 лв. мораторна лихва за забава за периода от
02.05.2107 г. до 12.09.2017 г., както и на основание чл. 78 ал. 2 от ГПК сумата
в размер на 600 лв. представляваща адвокатско възнаграждение и по сметка на СРС
държавна такса от 124 лв.
В молбата се
твърди, че са налице основанията за отмяна по чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй
като на молителя не е бил връчен надлежно препис от исковата молба и
приложенията към нея, нито пък е редовно призован за съдебно заседание като по
този начин страната е била лишена от възможност да участва в производството по
делото. Изложени са доводи за допуснати пороци при прилагане на реда за
връчване по чл. 50, ал. 2 ГПК – липсвали достатъчно данни за лицата и обстоятелствата,
при които са предоставили информация на призовкаря, че на търсения адрес не е познато дружеството „И.“
ООД. Сочи, че книжата са могли да бъдат връчени на посочения в търговския
регистър адрес за кореспонденция с НАП на територията на страната- гр. София
1618, район Витоша, бул. „*****, бл. Абакус бизнес
център, ет. 5, включително дружество е могло да бъде уведомено и на посочените
в регистъра телефон и факс за контакти и електронна поща. В този смисъл счита,
че разпоредбата на чл. 50 ГПК не следва да се тълкува като забрана за връчване
на съдебни книжа на адрес, различен от вписания в търговския регистър. Предвид
изложеното моли съда да отмените неприсъственото решение, тъй като дружеството е било лишено от
възможност да участва в производството по делото, поради ненадлежно връчване на
преписи от исковата молба и призовката за съдебно заседание.
Ответникът по
молбата К.Е.П. счита същата за неоснователна, тъй като неприсъственото решение
е постановено при спазване на процесуалните правила. Излага съображения, че връчването е извършено в
съответствие с разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК и законът не поставя като
изискване ответното дружеството да бъде търсено на адрес, различен от последно
посочения в търговския регистър, а доколкото са били налице сведения, че
ответникът е напуснал седалището си, то съдебните книжа следва да се приемат за
връчени.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК
във връзка с доводите по молбата, намира следното:
Молбата за отмяна е подадена в
едномесечния преклузивен срок по чл. 240, ал. 1 ГПК,
от легитимирано лице - страна в процеса, заплатена е дължимата държавна такса,
поради което е допустима.
Съгласно чл.
240, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение
страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния
съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да участва в делото
поради: 1) ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за
съдебното заседание, 2) невъзможност да узнае своевременно за връчването на
преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени
непредвидени обстоятелства, 3) невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които
не е могла да преодолее.
В конкретния
случай страната се
позовава на основанието по чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК – ненадлежно връчване на препис от исковата молба и
нередовно призоваване за съдебно заседание. В конкретния случай видно от приложената на л. 37 от
първоинстанционното дело справка от търговския
регистър по партидата на „И.“ ООД, освен вписани седалище и адрес на управление
***), са посочени адрес за кореспонденция с НАП (гр. град София 1000, бул. „*****,
бл. Абакус Бизнес Център, ет. 5), телефон и факс за
контакти (тел. *****, факс: *****), и електронна поща: *****.
Настоящият състав намира, че
фикцията уредена в нормата на чл. 50, ал. 2 ГПК, предвиждаща фингирано връчване на книжата по делото на дружество, което
е напуснало адреса, следва да бъде приложена единствено, ако са били изчерпани
всички останали възможни за съда начини за връчване. Аргумент в тази насока следва
от разпоредбата на чл. 49 ГПК, според която място на връчване освен седалището,
е и мястото за осъществяване на стопанска дейност или друго място, което се
обитава от адресата, както и всяко друго място, на което адресатът може да бъде
намерен. Доколкото принципът на състезателност предвижда поначало всяка от
страните да има възможност за пряко участие в процеса с цел защита на своите
права и съответно задължение за съда да
обезпечи надлежното му упражняване (чл. 8, ал. 3 ГПК), прилагането на разпоредбата
на чл. 50, ал. 2 ГПК се явява крайна мярка за осигуряване нормалното движение
на хода по делото. В този смисъл, независимо от констатациите на длъжностното
лице по призоваването, че ответникът не се помещава на вписания в търговския
регистър адрес на управление, при положение че в същия регистър са вписани различен
адрес за кореспонденция с НАП, телефон и електронен адрес, на тях районният съд
е следвало да направи опит за връчване на съдебните книжа и та този адрес и
едва след това да приложи разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК. Като не е сторил
това, СРС не е връчил надлежно препис от исковата молба и призовката за съдебно
заседание, като по този начин е отнета възможността на ответника от участие в
исковото производство, респективно е нарушено правото му на защита, което
обоснова извода, че е налице хипотезата на чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК.
С оглед изложените
съображения, молбата се явява основателна, поради което постановеното
неприсъствено решение следва да се отмени, и делото да се върне за ново
разглеждане по същество на друг състав на първоинстанционния
съд от фазата на връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея.
По аналогия с
приетото в т. 4 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.
дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, сторените в настоящото производство разноски
следва да бъдат присъдени с решението по същество на спора и съобразно
правилата на чл. 78 ГПК.
Така мотивиран
Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на основание чл. 240, ал. 1, т.
1 от ГПК неприсъственото решение №411271 от 15.05.2018 г., постановено по гр.
д. №63987/2017 г. по описа на СРС, 74 състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на
друг състав на СРС от фазата на връчване препис от исковата молба и
приложенията към същата на ответника.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: