№ 323
гр. Русе , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20214520200772 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „Персонал Трейнинг““ ЕООД, управлявано и представлявано от
Е.Д.Б. до Районен съд гр.Русе против наказателно постановление № 18-001607 от
24.03.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Русеq с която се иска
същото да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Наказаното дружество, редовно призовано, изпраща процесуален представител, който
поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата, редовно призован, изпраща процесуален представител, който
пледира за неоснователност на жалбата.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа
страна следното:
Работничката Н.И.С. работела на длъжност „офис - мениджър“, като неин
работодател било наказаното дружество. Тъй като тя не получавала редовно трудовото си
възнаграждение, подала сигнал (жалба) в тази връзка в АНО против работодателя си. Била
извършена проверка на дружеството, като за същата бил съставен протокол №
ПР2103117/11.02.2021 г. и в т.1 от него било дадено задължително предписание
1
работодателят да изплати трудовото възнаграждение на работничката за месец февруари
2019 г. в срок най-късно до 25.02.2021 г. Препис от протокола бил връчен лично на
жалбоподателката в качеството на управител и представляващ работодателя.
Доколкото дадените задължителни предписания (ПАМ по см. на чл.404 ал.1 т.1 от
КТ) , вкл. и това по т.1, влезли в сила като необжалвани, на 09.03.2021 г. била извършена
последваща проверка на дружеството, която установила, че даденото в т.10 предписание не
било изпълнено цялостно, т.е. трудовото възнаграждение на работничката за месец
февруари 2019 г. в нетен размер от 899,67 лв., видно от платежна ведомост на л.29 от
делото, отново не било изплатено в предписания срок. За констатираното нарушение св.
М.-Л. Я., старши инспектор в Дирекция “Инспекция по труда“ гр.Русе, съставил АУАН
против дружеството, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно
постановление, с което за нарушение по чл.415 ал.1 от Кодекса на труда му наложил
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на
настоящото производство доказателства.
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за лице
и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съдът констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
са предпоставка за отмяна на НП само на това основание.
В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението било описано
пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му,
както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, била осигурена
възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е
ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира
пълноценно защитата си, което в крайна сметка той сторил в развилото се съдебно
производство.
От събраните по делото доказателствата се установи по несъмнен начин, че състава
на нарушението е осъществен от обективна страна от „Персонал Трейнинг“ ЕООД гр.Русе,
тъй като на 09.03.2021 г., работодателят не изпълнил изцяло задължително писмено
предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство - да изплати
цялото уговореното трудово възнаграждение на работничката Н.И.С. за месец февруари
2
2019 г.
От представените и приети писмени доказателства по делото – четири броя разходни
– касови ордери, л.11 и 12, платежно нареждане от 08.03.2021 г. както и от показанията на
св.Я. се установява, че от дължимата сума от 899,67 лв., трудово възнаграждение за
м.февруари 2019 г., е погасена сумата от 680,33 лв., т.е. и към настоящия момент
предписанието не е изпълнено изцяло. Съдът не кредитира разписка за извършено плащане,
л.14 от делото, с която дружеството е привело сумата от 200 лв. в полза на работничката,
тъй като това плащане е извършено на 28.01.2021 г. и въобще не е ясно основанието за
плащане за кой месец се отнася, доколкото процесното предписание задължава
работодателят да заплати трудово възнаграждение за 10 различни месеца.
Предписанието било дадено на работодателя по реда на чл.404 ал.1 т.1 от КТ, за
отстраняване на допуснато нарушение на трудовото законодателство, а именно такова по
чл.128, т.2 от КТ, от компетентните контролни органи и при спазване изискванията на
закона, и като такова подлежало на изпълнение. Протокола, с който било дадено
обсъжданото предписание, бил връчен лично на жалбоподателката, в качеството и на
управляващ и представляващ дружеството - работодател.
Даденото задължително предписание е индивидуален административен акт, който
поради неоспорване от адресата му е влязъл в сила и представлява стабилен акт, който е
породил целените с него правни последици, включително ангажиране на
административнонаказателна отговорност за адресата. Само за пълнота следва да се посочи,
че в настоящото производство съдът няма правомощие да се произнася по
законосъобразността му в рамките на инцидентния съдебен контрол.
Поради това съдът намира, че даденото с т.1 от Протокол № ПР2103117/11.02.2021г.
задължително предписание не било изпълнено, макар и да са налице частични плащания, с
оглед на което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на „Ирен
2012М“ ЕООД гр.Русе за това нарушение.
Административнонаказващият орган правилно е определил и субекта на адми‐
нистративното нарушение, а именно дружеството - работодател. Разпоредбата на чл.415
ал.1 от КТ, в редакцията към момента на извършване на нарушението допуска да бъде
ангажирана административнонаказателната отговорност не само на виновните физически
лица, а и на едноличните търговци и юридически лица, тъй като е предвидено не само
административното наказание „глоба”, а и “имуществена санкция”. Съгласно
цитираната норма, който не изпълни задължително предписание на контролен орган за
спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 1 500 до 10 000 лв. Ето защо, след като предписанието е адресирано до
дружеството – работодател, следва да се ангажира именно неговата отговорност, която е
безвиновна и обективна, като се определя и налага видът административно наказание
“имуществена санкция”.
3
Съгласно чл.128 т.2 от Кодекса на труда работодателят е длъжен да плаща
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. В този смисъл и работничката
не е длъжна да приема предлаганите и от работодателя различни частични „планове“ и
„варианти“ за издължаването му, вкл. на няколко етапа, тъй като и видно от чл.5,4 от
трудовия договор на работничката същото и се дължи до 5-то число на следващия
календарен месец.
Обстоятелството, че една голяма част от задължението е погасено към настоящият
момент по никакъв начин не води до извод за приложението на чл.28 от ЗАНН. Това е така
най-малко, защото голяма част от тези плащания са извършени почти две години след
неизплащане на трудовото възнаграждение за месец февруари 2019 г. Не е основателно
основното възражение на защитата, че наказателното постановление е незаконосъобразно
само защото не са посочени отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства, а
наказанието не е в минималния размер на санкционната норма. В тази връзка следва да се
посочи, че наказанието поначало е ориентирано към минималния размер и дори и да има
някакво нарушение, то е от категорията на несъществените, защото по никакъв начин не
нарушава правото на защита на наказаното лице.
Съдът намира, че размерът на наказанието следва да се измени, като се намали към
минимума от 1 500 лв., предвид изплащането на една голяма част от задължението към
работничката, макар и с голямо закъснение.
Няма никакво основание и за приложението на превилегирования състав по чл.415в
ал.1 от КТ, тъй като на практика липсват всички предпоставки за приложението на тази
разпоредба, вкл. и тази, че нарушението не е отстранено веднага след установяването му –
възнаграждението на работничката не е изплатено изцяло дори към издаване на
наказателното постановление (24.03.2021 г.).
Поради това, обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено
единствено досежно размера на наложеното наказание.
Предвид изрично направеното искане за присъждане на разноски от представителя на
АНО и при такъв изход на делото, същото следва да бъде уважено.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът :
4
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 18-001607 от 24.03.2021 г. на Директора на
„Инспекция по труда”, гр. Русе, с което на „Персонал Трейнинг“ ЕООД, представлявано от
Е.Д.Б. за нарушение по чл.415 ал.1 от КТ му е наложена имуществена санкция в размер на 2
000 лв., като я намалява на 1 500лв.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” гр. Русе.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Русенски Административен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5