Присъда по дело №1257/2021 на Районен съд - Добрич
| Номер на акта: | 20 |
| Дата: | 12 май 2023 г. (в сила от 30 май 2023 г.) |
| Съдия: | Данчо Йорданов Димитров |
| Дело: | 20213230201257 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 3 ноември 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ
към присъда № 20/12.05.2023 г. по н.о.х.д. № 1257 по описа на Добричкия
районен съд за 2021 г.
На 03.11.2021 г. Районна прокуратура Добрич е внесла за разглеждане в
Добричкия районен съд обвинителен акт по досъдебно производство №
13/2021 г. по описа на Първо РУ на МВР - Добрич, по който на същата дата е
било образувано производство пред първа инстанция срещу Г. Д. ИВ. от град
Добрич, за извършено престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 183,
ал. 1 от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че Г. Д. ИВ., в
периода от месец март 2020 г. до месец октомври 2021 г. включително, в град
Добрич, след като е бил осъден с влязло в сила на 27.03.2020 г. Решение №
268/11.03.2020 г. по гр. дело № **** г. по описа на Районен съд Добрич, да
издържа свой низходящ - дъщеря си Г. Г. Д., ЕГН **********, като заплаща
месечна издръжка в размер на 152,50 лева (сто петдесет и два лева и петдесет
стотинки), съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно - 20 (двадесет) месечни вноски по 152,50 лева (сто
петдесет и два лева и петдесет стотинки) всяка, в общ размер на 3050,00 лева.
Преди даване ход на разпоредителното заседание, пострадалата Г. Г. Д.,
чрез своята майка и законен представител Н. ИВ. К., заявява, че желае да се
конституира в качеството на частен обвинител в процеса.
В разпоредително заседание, съдът след като изслуша участниците в
разпоредителното заседание се произнесе с определение по чл. 248 от НПК,
съобразно което: Делото е подсъдно на Районен съд Добрич; Няма основание
за прекратяване или спиране на наказателното производство; На досъдебното
производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия и на пострадалата; Налице са основания за разглеждане на делото
по реда на глава 27 от НПК; Няма основания делото да се разглежда при
закрити врати, да се привлича резервен съдия или съдебен заседател, да се
назначава защитник, вещо лице, преводач или тълковник и да се извършват
съдебно-следствени действия по делегация; Не са налице основания за
вземане на мярка за неотклонение или на други мерки за процесуална
принуда спрямо подсъдимия Г. Д. ИВ.: Приема и прилага разписка №
0200015037771447/22.02.2022 г., като на този етап не се налага събирането на
нови доказателства; На основание чл. 252, ал. 1 от НПК, съдът следва да
разгледа делото незабавно след провеждане на разпоредителното заседание.
Съдът, като взе предвид, че молбата на пострадалата е предявена
своевременно и на основание чл. 76 и сл. от НПК, конституира Г. Г. Д., чрез
своята майка и законен представител Н. ИВ. К. в качеството на частен
обвинител в процеса.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия на основание чл. 370 от
1
НПК изразява желание за предварително изслушване на страните по реда на
чл. 371, т. 2 от НПК, а подсъдимият заявява, че признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се
събират доказателства за тези факти.
Представителят на държавното обвинение и частният обвинител
заявяват, че не възразяват производството да протече по реда на Глава 27 от
НПК.
Съдът, като намери, че са налице условията за това и с оглед
разпоредбата на чл. 370, ал. 2 от НПК, както и съобразявайки се с
Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2008 г.,
НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова, допусна провеждането на
съкратено съдебно следствие, като след изслушване на подсъдимия
констатира, че самопризнанието му се подкрепя от събраните на досъдебното
производство доказателства и с определение обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанието му, без да събира доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
По искане на подсъдимия Г. Д. ИВ., съдът многократно е отлагал
делото, давайки му възможност да изпълни задължението си.
В съдебно заседание, проведено на 12.05.2023 г. представителят на
Добричка районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение, счита
същото за безспорно доказано, като пледира подсъдимият да бъде признат за
виновен в извършване на вмененото му престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК,
като му бъде наложено наказание пробация, със следните пробационни
мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от шест месеца
с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице – два пъти седмично и „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца.
Частния обвинител Г. Г. Д., чрез своята майка и законен представител
Н. ИВ. К. по пренията заявява, че е съгласна с казаното от прокурора.
По пренията защитникът на подсъдимия пледира за налагане на
наказание пробация с исканите от прокурора пробационни мерки за срок от
по шест месеца.
В съдебно заседание, в което съдът е дал ход на съдебната прения и е
обявил присъдата си, подсъдимият Г. Д. ИВ., редовно призован, не се явява,
респективно не се възползва от правото си на лична защита по пренията,
както и от правото си на последна дума.
След преценка на събраните в хода на съдебното дирене относими,
допустими и възможни доказателства, съдът прие за установено от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Подсъдимият Г. Д. ИВ. и свидетелят Н. ИВ. К. се запознали през 2008 г.
Двамата се харесали и станали двойка. Впоследствие подсъдимият Г.И. и
свидетелят Н.К. заживели на семейни начала.
От съвместното им съжителство, на 24.04.2017 г. се родило детето Г. Г.
Д., за чийто баща по произход в удостоверението за раждане бил посочен
2
подсъдимият Г. Д. ИВ.. След раждането на детето, отношенията между
подсъдимия Г.И. и свидетеля Н.К. охладнели, двамата се отчуждили.
Стигнало се до там, че двамата взели решение да се разделят.
След фактическата раздяла между подсъдимия Г.И. и свидетеля Н.К.,
последната в качеството на майка и законен представител на Г. Г. Д.,
депозирала иск в Районен съд Добрич, с правно основание чл. 143 от СК, чл.
149 от СК и чл. 86 от ЗЗД. Срещу подсъдимия Г. Д. ИВ. за присъждане на
месечна издръжка в размер на 140 лева.
С влязло в сила на 27.03.2020 г. Решение № 268/11.03.2020 г. по гр. дело
№ **** г. по описа на Районен съд Добрич, подсъдимият Г. Д. ИВ. бил осъден
да заплаща на малолетното си дете Г. Г. Д., чрез неговата майка и законен
представител Н. ИВ. К., месечна издръжка в размер на 152,50 лева, считано от
18.10.2019 г. до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване.
След влизане в сила на горепосочения съдебен акт, подсъдимият Г.И.
предприел действия по заплащане на дължимата престация, като на
08.05.2020 г. същият превел по банков път сумата от 180 лева, а на
16.05.2020г. превел сумата от 200 лева. След 16.05.2020 г. подсъдимият И.
преустановил плащането на дължимата издръжка, на която бил осъден по
силата на горепосоченото съдебно решение.
С оглед неизплащане на дължимата издръжка, на 27.10.2020 г., Н. ИВ.
К., в качеството на майка и законен представител на малолетното си дете Г. Г.
Д., депозирала в Районна прокуратура Добрич жалба, въз основа на която
след извършена предварителна проверка било образувано и досъдебно
производство.
За периода от месец март 2020 г. до месец октомври 2021 г.
включително, подсъдимият Г. Д. ИВ. останал неиздължен към малолетното си
дете със сумата от 3050 (три хиляди и петдесет) лева, представляваща размера
на 20 (двадесет) месечни вноски.
До приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд,
подсъдимият Г.И. погасил част от задължението си в размер на 600
(шестстотин) лева.
Видно от приложеното по делото съобщение от ЧСИ Виктория Рогова с
рег. № 736 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Добрич, с изх. №
00121/15.02.2023 г., на 19.05.2020 г., в кантората на частния съдебен
изпълнител е било образувано изп. дело № 20207360400015 на основание
представен изп. лист от 01.042020 г., издаден по гр. дело № 3768/2019 г. по
описа на Районен съд Добрич, по силата на което Г. Д. ИВ. е осъден да
заплаща на малолетното си дете Г. Г. Д., чрез неговата майка и законен
представител Н. ИВ. К., месечна издръжка в размер на 152,50 лева, считано от
18.10.2019 г. до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване. Съгласно съобщението, е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на Г. Д. ИВ., което получава от „****“ ООД - град Генерал
Тошево, като до момента е постъпила сумата от 172,80 лева на 09.02.2023 г. за
3
погасяване на задължението.
Съобразно представените по делото доказателства, подсъдимият Г. Д.
ИВ. притежава ½ идеална част от жилище с идентификатор
72624.619.524.13.25 с площ от 71.39 кв. м., с предназначение апартамент, с
административен адрес **** ****, ведно с ½ идеална част от изба № 1 с площ
от 4.25 кв. м. и 1.915% идеални части от общите части на сградата и 1.915%
идеални части от отстъпеното право на строеж върху поземления имот.
Подсъдимият И. не притежава земеделски земи, не е бил регистриран като
частен земеделски стопанин или арендатор на земеделска земя, не е бил
подпомаган от Дирекция „Социално подпомагане” гр. Добрич и не е бил
регистриран като безработен и търсещ работа в Дирекция „Бюро по труда” гр.
Добрич и филиалите през инкриминирания период (месец март 2020 г. до
месец октомври 2021 г.). От изготвената от сектор „Пътна полиция” при ОД
на МВР-Добрич справка се установява, че на името на Г. Д. ИВ. няма
регистрирани пътни превозни средства. Видно от приложената по делото
справка, изготвена от ТД на НАП Варна, офис Добрич, в периода 01.08.2016
г. до 01.01.2021 г., подсъдимият И. е бил в трудовоправно отношение с ****“
ООД - град Генерал Тошево.
Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва от
самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства, които съдът директно може да
ползва, съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК: Решение №
268/11.03.2020 г. по гр. дело № 3768/2019 г. по описа на Районен съд Добрич;
Изпълнителен лист от 01.04.2020 г.; Платежно нареждане от 08.05.2020 г.;
Платежно нареждане от 16.05.2020 г.; Изпълнителен лист от 14.05.2020 г.;
Писмо от ОД „Земеделие“ Добрич с вх. № 171700-7139/03.12.2020 г.; Писмо
от ОД „Земеделие“ Добрич с вх. № 171700-6477/01.12.2020 г.; Справка в
централна база за настояща собственост на ПС от 26.11.2020 г.; Справка за
съдимост от 03.12.2020 г.; Справка от регистър на трудовите договори от
30.11.2020 г.; Справка от персонален регистър на НОИ към дата 30.11.2020 г.;
Справка от РД „Социално подпомагане“ Добрич с вх. № 171700-
7191/07.12.2020 г.; Справка по данни за физическо/юридическо лице от
27.11.2020 г.; Справка от Търговски регистър от 27.11.2020 г.; Справка
актуално състояние на действащи трудови договори от 27.11.2020 г.;
Служебна бележка от 30.11.2020 г.; Характеристика на Г. Д. ИВ.; Протокол за
разпит на обвиняемия Г. Д. ИВ. от 28.06.2021 г.; Справка за съдимост от
24.06.2021 г.; Протокол за разпит на свидетеля Н. ИВ. К. от 22.03.2021 г.;
Препис-извлечение от Акт за смърт от 06.04.2021 г.; Съобщение от ЧСИ
Виктория Рогова от 27.01.2021 г.; Справка за сключване, изменение или
прекратяване на трудовите договори и уведомления за промяна на
работодател – 3 л.; Протокол за разпит на обвиняемия Г. Д. ИВ. от 20.10.2021
г.; Протокол за разпит на обвиняемия Г. Д. ИВ. от 30.08.2021 г.; Протокол за
разпит на свидетеля А.Г.К. от 19.10.2021 г.; Справка за сключване, изменение
или прекратяване на трудовите договори и уведомления за промяна на
4
работодател – 1 л.; Служебна бележка от 09.09.2021 г.; Разписка №
0200015037771447/22.02.2022 г.; Разписка № 0200015566888596/03.05.2022 г.;
Справка за съдимост от 09.02.2023 г.; Заверено копие от преводно нареждане
от 09.02.2023 г.; Съобщение от ЧСИ Виктория Рогова от 15.02.2023 г.
С оглед установената фактическа обстановка от ПРАВНА СТРАНА ,
съдът намира следното:
Подсъдимият Г. Д. ИВ. от обективна и субективна страна е осъществил
състава, предвиден и наказуем по чл. 183, ал. 1 от НК, тъй като в периода от
месец март 2020 г. до месец октомври 2021 г. включително, в град Добрич,
след като е бил осъден с влязло в сила на 27.03.2020 г. Решение №
268/11.03.2020 г. по гр. дело № **** г. по описа на Районен съд Добрич, да
издържа свой низходящ – дъщеря си Г. Г. Д., ЕГН **********, като заплаща
месечна издръжка в размер на 152,50 лева (сто петдесет и два лева и петдесет
стотинки), съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно – 20 (двадесет) месечни вноски по 152,50 лева (сто
петдесет и два лева и петдесет стотинки) всяка, в общ размер на 3050,00 лева.
Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведените
престъпни състави.
От обективна страна изпълнителното деяние по чл. 183, ал. 1 от НК се
изразява в неизпълнение на задължение за даване на издръжка, установено с
влязло в сила съдебно решение, в размер на повече от две месечни вноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, издръжка се дължи от
родителя независимо дали същият е работоспособен и дали може да се
издържа от имуществото си. В настоящия случай от събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че подсъдимият Г. Д. ИВ. не е
изпълнил задължението си спрямо своя низходящ – детето си Г. Г. Д. в размер
на повече от две месечни вноски, а именно - 20 (двадесет) месечни вноски,
като общия размер на задължението възлиза на 3050 (три хиляди и петдесет)
лева.
От субективна страна съдът намира, че деянието е извършено при
форма на вината пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал
настъпването им.
Причините за извършване на деянието следва да се търсят в ниската
правна култура на подсъдимия и пълната му дезинтересираност от съдбата на
неговия низходящ.
За да определи наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид степента
на обществена опасност на конкретно извършеното от него деяние и данните
за личността му и установи следните обстоятелства, от значение за
отговорността на подсъдимия:
Г. Д. ИВ. е роден на ****** ЕГН *****.
Деянието е извършено при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, а именно: чисто съдебно минало, липса на образувани други
наказателни производства, много добри характеристични данни по
5
местоживеене, тежкото материално положение и имотно състояние на
подсъдимия, проявеното критично отношение към извършеното, както и
обстоятелството, че до приключване на съдебното следствие в
първоинстанционния съд, подсъдимият е изпълнил част от задължението си.
Провеждането на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2
от НПК сочи, че И. съдейства за разкриване на обективната истина, както на
съдебното, така и на досъдебното производство, което следва да се отчете
като положително за личността му обстоятелство. В настоящия случай
признанието на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК следва да се третира като
допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като съставлява
елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване
процесуално поведение, спомогнало за своевременно разкриване на
престъплението и неговия извършител.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете големия
брой месечни вноски дължима издръжка – 20 (двадесет).
Относно вида и размера на наказанието:
Процесът на определяне на наказанието и неговия размер не е
механичен, а творчески процес. Наказанието в наказателния процес следва да
отговаря на основните принципи (с оглед правната теория), както и на целите
на наказанието по чл. 36 и чл. 54 от НК. В този контекст, следва да се
съобразят принципите на законосъобразност, индивидуализация, както и
хуманност и целесъобразност. Тези принципи се прилагат в тяхното
съчетание и взаимна връзка, пречупени през конкретиката вече на целите на
наказанието.
Предвидените наказания за извършеното от подсъдимия Г. Д. ИВ.
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК са лишаване от свобода до една година
или пробация.
В нормата на чл. 183, ал. 1 от НК законодателят е предвидил две
алтернативни наказания, за да се даде възможност на съда да наложи на
подсъдимия онова от алтернативно предвидените наказания, което най-добре
би го поправило и превъзпитало и което би съдействало да се постигнат
целите на наказанието. В настоящия случай отчитайки ниската степен на
обществена опасност на дееца, съдът намира, че целите на генералната и
специалната превенция биха се постигнали с налагане на по-лекото от
предвидените алтернативни наказания, а именно – наказанието пробация.
Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, тъй като е проведено
съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 във вр. с чл. 372, ал. 4 от
НПК, съдът е длъжен да определи наказанието на подсъдимия за извършеното
от него престъпление при приложение на разпоредбата на чл. 58а от НК в
редакцията, действала към момента на извършване на престъплението (Изм.,
ДВ, бр. 26 от 06.04.2010 г., в сила от 10.04.2010 г.). Нормата на чл. 58а, ал. 5
от НК изрично изключва посочената в ал. 1 техника на индивидуализиране на
санкцията за наказанията по чл. 37, ал. 1, т. 2 – т. 11, към които по силата на
чл. 37, ал. 1, т. 2 от НК принадлежи наказанието пробация. С други думи –
6
правилата по ал. 1 - 4 се прилагат единствено и само за наказанията
доживотен затвор, лишаване от свобода и доживотен затвор без замяна.
При определяне на наказанието при условията на чл. 57, ал. 1 от НК
съдът, съобразявайки конкретното значение на смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства, следва да определи едновременно и в рамките на един и същ
мисловно оценъчен процес както видът, така и размерът на наказанието, като
се ръководи от изискванията по чл. 36 от НК. Алтернативните наказания са
елементи от една комплексна санкция, чиито минимален размер съвпада с
минимума на най-лекото алтернативно наказание, а максималният размер с
максимума на най-тежкото алтернативно предвидено наказание. Ето защо, в
зависимост от конкретната тежест на обстоятелствата по чл. 54 от НК и
съотношението между тях е възможно при значителен превес на
смекчаващите обстоятелства да се наложи минимално предвидения размер на
наказанието по най-леката алтернативна санкция, ако то е най-подходящо за
дееца, с оглед целите по чл. 36 от НК.
В настоящия случай съдът намира, че не са налице изключителни или
многобройни смекчаващи обстоятелства, поради което съдът не би могъл да
приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „в” от НК, т.е. да замени
наказанието пробация с глоба от сто до петстотин лева, като следва да
определи вида и продължителността на пробационните мерки, съобразно чл.
54 от НК.
С оглед личността на подсъдимия, съдът определи наказание пробация
в следната съвкупност от пробационни мерки:
- Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, с
периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице – два пъти седмично.
- Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
шест месеца.
Съдът намира, че така определеното наказание пробация, в тази
съвкупност и с тази продължителност на пробационните мерки ще изиграе
своята роля за постигане целите по чл. 36 от НК, както по отношение на
подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на обществото. С
налагането му, подсъдимият ще има възможност да преосмисли постъпката
си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със
законоустановените порядки в обществото.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си!
Районен съдия :
(Данчо Димитров)
7