Решение по дело №5/2019 на Районен съд - Харманли

Номер на акта: 82
Дата: 22 април 2019 г. (в сила от 30 октомври 2019 г.)
Съдия: Ива Тодорова Гогова
Дело: 20195630200005
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

            град Харманли       22.04.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Харманлийският районен съд, наказателен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година, в състав:   

                                                 

                                                                                                     Съдия: Ива Гогова

при секретаря: Катя Кавръкова

и с участието на прокурора:

като разгледа докладваното от съдия Гогова административно - наказателно дело №5 по описа на РС-Харманли за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, вр. чл.189, ал.14 от ЗДвП.

         Подадена е жалба от М.Г.Д., ЕГН:********** *** против Наказателно постановление №18-0271-001497 от 05.11.2018 година на Началник Група към ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли.  Жалбоподателят твърди, че са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че НП било неправилно, необосновано и постановено в противоречие със закона. Твърди се също, че не било извършено твърдяното нарушение, липсвали неговите обективни и субективни признаци. Наложените му наказания били незаконосъобразни и несправедливи. Предвид изложеното моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно.

          В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява и дава обяснения, в които отрича извършването на нарушението. Процесуалният представител адв.Г. поддържа жалбата и моли за уважаването й.

          Административнонаказващият орган /АНО/ РУ-Харманли към ОД на МВР-гр.Хасково, редовно призован, не изпраща представител.

          Районна прокуратура – Харманли, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

 

         Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна :

 

           На 26.07.2018г. в гр.Харманли, в 15.25 часа, на бул. „България”, до паркинг „Извора на Белоногата”, в посока гр.Любимец, жалбоподателят М.Д., като собственик на МПС, допуснала управлението на собствения си лек автомобил марка „Опел Астра”, с рег. №Х...ВТ от неправоспособния водач М. Д. М., ЕГН:**********. За случая е съставена и докладна записка от 26.08.2018г.

            Съгл. писма с вх. №№1593/21.02.2019г., 1594/21.02.2019г. на Д-ра на ОД на МВР-Хасково, лек автомобил марка „Опел Астра”, с рег. №Х..ВТ е собственост на жалбоподателя М.Д., а М.Д. М., ЕГН:********** притежава СУМПС №*********, издадено на 07.10.2009г. на ОД на МВР-Хасково, валидно до 07.10.2019г., със статус: отнет/иззет.

            Видно от представената ДСМПИС от 27.03.2019г., жалбоподателят М.Д. получава месечно доходи в размер на 500 лв. и притежава недвижим имот - апартамент в режим на СИО.

            От страна на жалбоподателя също се ангажираха гласни доказателства чрез разпит на св.Д.Димов, съпруг на жалбоподателката, който заяви, че на процесната дата 26.07.2018г. автомобилът бил на ремонт, като бил взет вечерта на същата дата.

            С оглед на така установеното е съставен АУАН №1497 от 02.10.2018г. от М.Д. - мл.автоконтрольор при РУ-Харманли за нарушение по чл.102, ал.1 от ЗДвП. Препис от АУАН е връчен на жалбоподателя, подписан с възражение.

             Административнонаказващият орган (АНО) в издаденото от Началник Група към ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли Наказателно постановление №18-0271-001497 от 05.11.2018 г. е приел за доказана описаната в АУАН фактическа обстановка и констатираното с него нарушение. В НП по аналогичен начин е описана фактическата обстановка, при която е било извършено нарушението, като АНО е приел също за нарушена разпоредбата на чл.102, т.1 от ЗДвП.  Предвид това и на основание чл.177 ал.1, т.3, б.А от ЗДвП му е наложена глоба от 300 лв. 

           Гореописаната фактическа обстановка безспорно се установи от събраните по делото писмени доказателства, находящи се в АНП по издаването им – АУАН №1497 от 02.10.2018г., докладна записка от 26.08.2018г., писма с вх. №№1593/21.02.2019г., 1594/21.02.2019г. на Д-ра на ОД на МВР-Хасково, както и от показанията на изслушаните в съдебно заседание свидетели Х.А., К.Р. и М.М., всички служители на МВР. Тези свидетелски показания съдът кредитира с доверие като логични и последователни. Същите са в съответствие и със събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в приложената АНП. Показанията на свидетеля Д.Димов не се кредитират от съда с доверие, доколкото същите са дадени от заинтересовано от изхода на делото лице-съпруг на жалбоподателката, нелогични и в противоречие с останалия събран по делото доказателствен материал – многобройните показания на незаинтересованите свидетели Х.А., К.Р. и М.М., служители на МВР. Съдът счита, че гласните доказателства, ангажирани от жалбоподателя обслужват единствено неговата защитна теза и не отразяват действителното фактическо положение.

 

          При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

 

           Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от активно легитимирано лице.

          АУАН и НП са издадени от компетентните за това органи съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП, вр. чл.37, ал.1, б. „б” и чл.47, ал.2, вр. ал.1, б. „а” от ЗАНН и предвид приложените Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, което не се и оспорва по делото.   

          АУАН съдържа всички необходими реквизити на чл.42 от ЗАНН, като са спазени и сроковете по чл.34 от ЗАНН.  При издаването на наказателното постановление (НП) съдът също не констатира допуснати  съществени процесуални нарушения, спазени са изискванията на чл.57 от ЗАНН.

          Разпоредбата на чл.102, ал.1, т.1 (ДВ бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.) от ЗДвП забранява на водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно средство да предоставя моторното превозно средство на лице, което не е правоспособен водач, като според чл.177, ал.1, т.3, Б.А от ЗДвП  се наказва с глоба от 100 до 300 лв. собственик, длъжностно лице или водач, който допуска или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице, което не е правоспособен водач, не притежава съответното свидетелство за управление, или което е лишено от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или свидетелството му е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

        В случая от доказателствата по делото (писма с вх. №№1593/21.02.2019г., 1594/21.02.2019г. на Д-ра на ОД на МВР-Хасково) по несъмнен начин се установи, че процесният лек автомобил марка „Опел Астра”, с рег. №Х..ВТ е собственост на жалбоподателя М.Д., както и че лицето М. Д. М., ЕГН:********** има качеството на неправоспособен водач по смисъла на чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП, доколкото притежаваното от него СУМПС №*********, издадено на 07.10.2009г. на ОД на МВР-Хасково, е с статус: отнет/иззет.

            Същевременно с това от кредитираните от съда с доверие показания на безпристрастните свидетели Х.А., К.Р. и М.М. се доказа, че на процесната дата 26.07.2018г. в гр.Харманли,  в 15.25 часа, на бул. „България”, до паркинг „Извора на Белоногата”, в посока гр.Любимец неправоспобният М. Д. М., ЕГН:********** е управлявал горепосочения лек автомобил марка „Опел Астра”, с рег. №Х.ВТ, собственост на жалбоподателката М.Д.. Свидетелите са категорични, че именно това лице е управлявало МПС-то, тъй като същият им е служебно известен и тъй като са могли да го видят и разпознаят. Показанията на тези свидетели са в унисон и с данните, съдържащи се в докладната записка, изготвена по случая от 26.08.2018г., поради което и според съда правилно отразяващи фактите по делото. Т.е. по делото се доказа обективната страна на процесното административно нарушение по чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като се установи и доказа фактът, че М.Михайлов е неправоспособен водач, който на посочената дата и място е управлявал процесното МПС-собственост на жалбоподателката, която по този начин е допуснала управлението на лекия си автомобил от неправоспособен водач. Според основен принцип в административнонаказателния процес, обективиран в чл. 10 от ЗАНН, допустителите се наказват само в предвидените от закона случаи, а процесният случай е именно такъв, защото санкционната норма на чл.177, ал.1, т.3 от ЗДвП предвижда изрично отговорност за собственик, който допусне подобно нарушение, изразяващо се в предоставяне на управлението на моторно превозно средство от лице, което не е правоспособен водач или което е лишено от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и т.н.

           От субективна страна деянието е извършено виновно, независимо дали било осъществено умишлено или по непредпазливост, защото съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в предвидените от закона случаи, а в конкретния казус такива основания не са налице.

          Имайки предвид до тук изложеното, съдът счита, че АНО е квалифицирал правилно така извършеното админ.нарушение по чл.102, т.1 от ЗДвП и правилно е приложил санкционната норма чл.177, ал.1, т.3, б.А от ЗДвП.

              В случая обаче наложеното наказание е в максимален размер – глоба от 300 лв. Но в атакуваното НП не се съдържат мотиви за индивидуализация на наказанието в максимален размер. Дори да са налице отегчаващи вината обстоятелства, то не са отчетени от наказващия орган. АНО не е обсъдил и материалното и имотното състояние на жалбоподателя, поради което не е оправдано налагането на глобата в максимален размер. Не са налични по делото данни за други извършени от жалбоподателя админ.нарушения, за които да е наказан с влезли в сила НП. При това положение НП следва да бъде изменено досежно наложеното наказание, като размерът на глобата следва да се намали от 300 лева на 100 лева, имайки предвид и размера на получаваните от жалбоподателката месечни доходи от 500 лв. съгл. представената ДСМИП.

          Мотивиран така и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът в настоящия си състав

Р  Е  Ш  И  :

 

            ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №18-0271-001497 от 05.11.2018 година на Началник Група към ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли, с което на М.Г.Д., ЕГН:********** ***  за нарушение на чл.102, т.1 от ЗДвП, на основание чл.177, ал.1, т.3, б. „А” от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” от 300 лв., като НАМАЛЯВА размера на наказанието глоба от 300 лв. на 100 лв.

 

              Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 

                                                                                                         СЪДИЯ :