№ 567
гр. Търговище, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VII СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Боряна Ст. Петрова
при участието на секретаря Валентина Ив. Войникова
като разгледа докладваното от Боряна Ст. Петрова Гражданско дело №
20213530100502 по описа за 2021 година
Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 502 по описа за 2021 г. на РСТ, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени установителни искове за съществуване на
вземане с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 87, ал.1 от
ЗЗД, чл.9 и сл. от ЗПК.
Ищецът твърди в исковата си молба, че по силата на договор за паричен заем №
202586 от 14.08.2018 година, сключен между ответницата и „СИТИ КЕШ“ ООД,
ответницата е получила в заем сумата от 1 000 лв. Кредиторът е прехвърлил вземането си по
този договор на ищеца, за което длъжникът е бил надлежно уведомен. Длъжникът не е
изпълнявал задълженията си по договора, а към момента на депозиране на заявлението по
чл.410 от ГПК, срокът на договора е изтекъл. Задължението на длъжника по договора е в
размер на 1 000 лв., представляваща главница, сумата от 222.88 лв., договорна лихва за
периода 14.09.2018 г. до 15.07.2019 година, сумата от 426.77 лв., представляваща лихва за
забава, за периода 15.09.2019 г. до депозиране на заявлението в съда. Ищецът твърди още, че
с подписването на договора за кредит страните са декларирали, че е сключен на основание
отправено искане за заем от страна на заемателя, чиито параметри и условия са описани в
предоставения му от заемодателя европейски формуляр и Общи условия към договора за
заем, с които заемателят се е запознал подробно и с които се е съгласил изрично и
безусловно. Страните са договорили, че изпълнението по договора ще бъде на 11 месечни
погасителни вноски. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент, а именно 40.08 % и
ГПР в размер на 48.1%. Погасителните вноски, които заемателят се задължава да изплаща
на заемодателя, представляват изплащане на главницата по кредита, ведно с неустойка и
договорна лихва. Годишният процент на разходите по заема е фиксиран за срока на
договора, като съгласно разпоредбите на приложимите Общи условия същият не може да
бъде променян едностранно от страна на заемодателя. Страните са постигнали съгласие
договорната лихва по заема да бъде в размер на 40.08 лв. По този начин страните са
договорили общата стойност на плащанията по заема да бъде в размер на 1 256.26
1
лв. Поради неизпълнение на договора от страна на длъжника и след настъпване на падежа
ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение за претендираните
суми, възразена от длъжника. Поради горното моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено съществуване на вземането му в посочения размер. Претендират се и
разноски в заповедното и в настоящото производство.
В месечния срок за отговор ответницата, чрез процесуалния си представител оспорва
претенциите по основание и размер. Признава, че е сключила договор за кредит със „СИТИ
КЕШ“ ООД, който в последствие е бил цедиран на настоящия кредитор. Излагат се
твърдения, че са нарушени разпоредбите на чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 от ЗПК, което води до
недействителност да договора. По отношение на договорената в чл.8 от договора нуестойка,
се излагат твърдения, че е нищожна на основание чл. 26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като
нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителната и обезщетителната
функции. Моли се за отхвърляне на предявените искове.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено
следното : Предявеният установителен иск по реда на чл.422 от ГПК е допустим, с оглед на
това, че със Заповед № 830 от 29.12.2020 г., постановена по ч.гр.д.№ 1651/20 по описа на
РСТ, е разпоредено плащане в полза на ищеца от ответницата на сумите,
индивидуализирани в исковата молба. Против издадената заповед, длъжникът е депозирал
възражение, с твърдение за недължимост на присъдените суми. Това обстоятелство обуславя
правният интерес от установяване на вземанията присъдени в полза на ищеца.
Не се спори, че между ответницата и кредитора „СИТИ КЕШ“ ООД е сключен
договор за заем, вземането по който е цедирано на настоящия кредитор- ищецът по делото.
Ответницата е уведомена за цесията по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД с получаване на
препис от исковата молба и приложенията, който факт, настъпил в хода на процеса и следва
да бъде взет предвид на основание чл. 235, ал.3 от ГПК. Спор между страните относно тези
факти също няма. Сключването на договора за цесия се установява от приложените по
делото доказателства - Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 10.12.2019 г., сключен между „Сити Кеш” ООД и „Агенция за събиране
на вземания” ООД, потвърждение за сключване на цесия и Приложение № 1, в което е
посочено името на ответницата.
От приложените към делото договор за паричен заем № 202586 от 14.08.2018 година,
сключен със „СИТИ КЕШ“ ООД, от една страна като заемодател и ответницата, от друга –
като заемополучател се установява, че страните са постигнали съгласие за предоставяне в
заем на сумата от 1 000 лева. Сумата е получена от заемателя, което следва от чл.4, ал.1 от
договора, в който е посочено, че с полагане на подписа си на договора ответната страна
удостоверява, че е получила в брой заемна сума в размер от 1 000 лева и се задължава да я
заплати на заемодателя, съгласно уговореното в договора.
Страните са постигнали съгласие задължението да бъде погасено от заемателя на 11
седмични погасителни вноски, като първите три вноски са по 33.40 лв., а останалите осем по
144.51 лв.Падежа на договора е бил на 15.07.2019 година. В чл.3, т.7 е посочен фиксиран
годишен процент по заема – 40.08 %, в чл.3, т.7 е посочено ГПР 48.1 % . При сключването
на договора, страните са предвидили обезпечения в полза на кредитора- чл.6 от договора,
като са договорили и неустойка в чл.8 за непредоставяна на обезпечения по договора от
страна на заемателя: ако в 3-дневен срок от подписването на договора не предостави на
заемателя договореното обезпечение или предоставеното обезпечение не отговаря на
условията, посочени в договора, дължи на заемодателя неустойка за неизпълнение на
договорно задължение, която в случая е определена в размер от 1 229.72 лв. лева, което е
разсрочено и е изискуемо в деня, в който настъпва падежа на задълженията по договора за
месечните погасителни вноски.
Видно от изготвените по делото експертизи, кредитополучателят е погасил
2
задължение по договора, в размер на 920 лв., от които 22.06 лв., такси, 846.54 лв., неустойка
и 33.40 лв., договорна лихва. Последното плащане по договора е било на 15.04.2019 година.
Поради това към момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, задължението на ответницата по договора е било в общ размер на 1 419.55 лв.,
от които 1 000 лв. непогасена главница, договорна лихва в размер на 222.88 лв., за периода
15.10.2018 г. до 15.07.2019 г., лихва за забава в размер на 196.67 лв., за периода 15.09.2018 г.
до депозиране на заявлението- 23.12.2020 година. Ако направените вноски по кредита от
страна на ответницата, бъдат отнесени към дължимите по договора лихви и главница, то
задължението по договора за кредит ще бъда в общ размер на 378.01 лв., от които
непогасена главница- 322.39 лв., договорна лихва за периода 14.05.2019 г. до 15.07.2019
година, в размер на 13.89 лв. и лихва за забава, в размер на 41.73 лв., за периода 15.05.2019
г. до 23.12.2020 година.
Въз основа на събраните по делото доказателства, се налагат следните правни изводи:
Процесният договор за кредит попада под правната регламентация на Закона за
потребителския кредит (ЗПК), установяващ императивни изисквания към необходимото
съдържание на договора за потребителски кредит, с оглед неговата действителност, като
съдът има и служебно задължение да следи за спазването на императивния материален
закон. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал.1 от ЗПК, договорът следва да е сключен в
писмена форма на хартиен или друг траен носител, което изискване в случай е налице. В
разпоредбите на чл.10,ал.1 и чл.11,ал.1-2 от ЗПК са изчерпателно изброени задължителните
реквизити на договора, като съобразно чл.20 от ЗПК, когато не са спазени изискванията по
чл. 10,ал.1, чл.11,ал.1,т.7-12 и 20 и ал.2 и чл. 12,ал.1,т.7-9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и в тази хипотеза, съгл. чл. 23 от ЗКП, когато
договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност
на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита. В конкретния случай съдът
приема, че са налице изискванията по чл. 11,ал.1,т.11 от ЗПК-към договора има погасителен
план, който следва да се съдържа информация за съответните плащания и срокове за това,
като следва и да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо,
допълнителните разходи. С оглед на което възражението на ответницата в тази насока е
неоснователно. В случая обаче договорът не отговаря на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, съгласно
който договорът за потребителски кредит съдържа, „годишният процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“.
Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната
институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се
изчислява по специална формула. Спазването на това изискване дава информация на
потребителя как е образуван размера на ГПР, респ. цялата дължима сума по договора. В
договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на
лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране
годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как
се формира посоченият размер 48.1%/. Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК
годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Следователно в посочената величина, представляваща обобщен израз на всичко дължимо по
кредита, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да бъдат включени всички
разходи, които заемодателят ще стори и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. В случая в договора за кредит липсва яснота досежно тези обстоятелства.
3
Следва да се отбележи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК,
и приемането на методика, регулираща изчисляването на разходите по кредита по начин,
различен от законовия, е недопустимо. В случая тези съставни елементи са неизвестни и не
става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, доколкото е предвидена
дължимост и на такси и неустойка. Липсва яснота дали тези разходи са включени при
формиране на ГПР. Следователно неясни остават както компонентите, така и
математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема.
С оглед гореизложеното съдът намира, че договорът за потребителски кредит между
страните се явява недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и и 11 ЗПК и не
поражда целените правни последици.
Съгласно нормата на чл. 23 ЗПК при недействителност на договора за кредит,
длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на предоставения финансов
ресурс.
В чл.8 от договора страните са договорили неустойка в размер на 1 229.72 лв. за
неизпълнение на договорно задължение на кредитополучателя, да предостави обезпеченията
предвидени в чл.6 на договора. Клаузата за неустойка е нищожна, тъй като в конкретния
случай излизат извън присъщата за този институт на материалното право обезпечителна
функция, предвид вида на обезпеченото задължение и размера на санкцията за
неизпълнението му и евентуалните вреди. Относно преценката за валидност на уговорка за
неустойка и критериите за това ВКС се е произнесъл в мотивите т.3 от Тълкувателно
решение от 15.06.2010 година по тълкувателно дело №1 от 2009 година на ОСТК на ВКС.
Следователно при сформиране на задължението на ответницата, съдът следва да се съобрази
с цитираната разпоредба и да вземе предвид направените от последната плащания по
обявените за нищожни клаузи. Така с платената от ответницата сума в размер на 886.60 лв.
по нищожни клаузи (отнесена от ищеца за погасяване на неустойка и такса разходи), както и
внесените суми за лихва, в размер на 33.40 лв., общо – 920 лв., следва да се отнесат за
погасяване на вземането за главница. Доколкото, договорът е недействителен и съгласно
чл.23 ЗПК, длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на
предоставения финансов ресурс, то останалата непогасена главница е в размер на 80 лв.
Поради изложеното искът за главница се явява основателен до размера на 80 лв., а исковете
за заплащане на договорна лихва и лихва за забава се явяват изцяло неоснователни.
При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК, всяка една от страните има право
на разноски. Направени по водене на делото от ищеца, съответно на уважената част от иска,
а на ответника съответно на отхвърлената част. Ищецът по делото е сторил разноски, в
размер на 767 лв.-350 лв., юрисконсултско възнаграждение, 117 лв., заплатена държавна
такса и 300 лв., възнаграждение на вещо лице.Съразмерно уважената част от исковете, на
ищеца следва да се присъдят разноски, в размер на 37.20 лв. В заповедното разноските са за
платена държавна такса в размер на 32.99 лв. и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение,
общо в размер на 82.99 лв. Така съразмерно уважената част от претенциите, ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски в исковото производство, в размер на
37.20 лв., а в заповедното, разноски в размер на 4.02 лв.
Ответницата по делото е представлявана от процесуален представител, който е оказал
безплатна правна помощ, по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата. Такава е оказана и в
заповедното производство. С оглед на горното следва да се определи възнаграждение на
процесуалния представител на ответницата, съобразено с чл.7, ал.2 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно възнаграждение в размер
на 345.48 лв. В заповедното производство, възнаграждението следва да бъде определено по
правилата на чл.7, ал.7 от наредбата, а именно възнаграждение, в размер на 300 лв.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ИЛ. Б. П. ЕГН **********,
съдебен адрес гр.Рудозем, ул.“България“, № 9, адв. М.О. АК – Смолян, че дължи на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: град София, бул. „Д-р П. Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, офис4,
ет.2, чрез процесуален представител М.Г.- юрисконсулт, по договор за паричен заем №
202586 от 14.08.2018 година, сключен със „СИТИ КЕШ“ ООД, вземането по който е
прехвърлено на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК *********, сумата
от 80 лева, представляваща непогасена главница, ведно със законната лихва върху
главницата, от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 23.12.2020
година до окончателното й плащане, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 830 от 29.12.2020 година, по частно гражданско дело № 1651/20 по описа на
Районен съд Търговище, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния размер от 1 000 лв., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д-р П. Дертлиев“
№25, офис сграда Лабиринт, офис4, ет.2, чрез процесуален представител, М.Г.- юрисконсулт
искове против ИЛ. Б. П. ЕГН **********, съдебен адрес гр.Рудозем, ул.“България“, № 9,
адв. М.О. АК-Смолян за установяване на вземане в размер на 222.88 лв., договорна лихва за
периода 14.09.2018 г. до 15.07.2019 година, сумата от 426.77 лв., представляваща лихва за
забава, за периода 15.09.2019 г. до депозиране на заявлението в съда, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 830 от 29.12.2020 година, по частно
гражданско дело № 1651/20 по описа на Районен съд Търговище, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА ИЛ. Б. П. ЕГН **********, съдебен адрес гр.Рудозем, ул.“България“, № 9,
адв. М.О. АК-Смолян да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д-р П. Дертлиев“
№25, офис сграда Лабиринт, офис4, ет.2, чрез процесуален представител, М.Г.-
юрисконсулт, направените в настоящото производство разноски, в размер на 37.20 лв.
ОСЪЖДА ИЛ. Б. П. ЕГН **********, съдебен адрес гр.Рудозем, ул.“България“, № 9,
адв. М.О. АК-Смолян да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д-р П. Дертлиев“
№25, офис сграда Лабиринт, офис4, ет.2, чрез процесуален представител, М.Г.-
юрисконсулт, направените по ч.гр.д.№ 1651/20 по описа на Районен съд-Търговище,
разноски, в размер на 4.02 лв.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д-р П. Дертлиев“ №25, офис сграда
Лабиринт, офис4, ет.2, чрез процесуален представител, М.Г.- юрисконсулт, да заплати на
адвокат М.О. АК-Смолян, гр.Рудозем, ул.“България“, № 9, сумата от 300 лв.,
възнаграждение за процесуално представителство по ч.гр.д.№1651/20 по описа на Районен
съд-Търговище, както и сумата от 345.48 лв., възнаграждение за процесуално
представителство, в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Търговище в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5