РЕШЕНИЕ
№ 21362
гр. София, 28.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20231110106565 по описа за 2023 година
Подадена е искова молба от А. Д. Д. срещу Б И АД с искане
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 24000 лева –
дължимо обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди
вследствие на настъпило на 31.08.2019 г. пътно-транспортно произшествие,
ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, както и законна лихва за периода от
13.12.2019 г. до 05.02.2023 г. в размер на 7608,01 лева. Ищецът твърди, че на
31.08.2019г. около 15:15 часа в гр.София на бул. Христо Ботев в района на
кръстовището с бул. Позитано настъпило ПТП между л.а. марка „Пежо“
,модел „2016“ с ДК№ ВН управляван от ищеца и л.а. марка „Мерцедес“
,модел“ С 600“ с ДК№ , управляван от С. С. и застрахован по застраховка
Гражданска отговорност към ответника. Двата автомобила се движели в една
посока по бул. с посока от към пл. Ищецът се движел в крайна лява, а С. С.
– в крайна дясна лента. Малко преди кръстовището на бул. и ул. С. С.
внезапно навлязъл в лентата за движение на ищеца и причинил удар между
двата автомобила. При силният удар ищецът за момент загубил съзнание, а в
последствие изпаднал в силен шок и е почувствал силни болки в областта на
таза. Вследствие на удара била увредена предната част на управляваното от
него МПС, бил откаран в болница Пирогов. След извършени прегледи и
изследвания били установени контузии по тялото, претърпян шок и фрактура
на пубиса. В болницата пострадалият е бил настанен за срок от 5 дни, след
което бил изписан за домашно лечение. Към момента на ПТП е страдал от
неинсулинов диабет тип-2. След настъпилото ПТП на дата 12.09.2019 била
заведена застрахователна претенция в ответното дружество под № ОК-580349
от 12.08.2019г. Ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати
търсените суми, претендира разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответникът подава отговор на исковата молба. Взима становище за
1
неоснователност на иска. Не оспорва наличието на застрахователно
отношение по застраховка Гражданска отговорност между него и собственика
на л. а. Мерцедес С 600, получаването на искане за заплащане на
застрахователно обезщетение на 12.08.2019 г. и наличието на ПТП. Оспорва
механизма на ПТП, причинените на ищеца вреди, вината на водача на л. а.
Мерцедес С 600, причинната връзка между процесното ПТП и претърпените
вреди. Оспорва иска по размер, прави възражение за прекомерност. Твърди
съпричиняване, изразяващо се в това, че ищецът управлявал автомобила си
без да има поставен предпазен колан.
В последното по делото заседание, страните са редовно призовани, не се
явяват. Ищецът изпраща представител, чрез когото поддържа исканията си.
Ответникът не изпраща представител, не взима становище.
На база представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира за установено следното:
Безспорни между страните са фактите, че л. а. Мерцедес С 600 е
застрахован по застраховка Гражданска отговорност към ответника, че
ищецът е предявил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение
по реда на чл. 380, ал. 1 КЗ, получена от ответника на 12.08.2019 г., както и
наличието на ПТП.
По делото е представен препис на констативен протокол за ПТП № К-
507 от 31.08.2019 г. (л. 8 от делото), от който се установява, че на тази дата
около 15:15 часа лек автомобил Мерцедес С600 управляван от С. К. С. се е
движил по бул. Христо Ботев с посока от бул. и в района на кръстовището с
бул. участва в ПТП с попътно движещият се от дясно товарен автомобил
Пежо 206. Представен е и препис на епикриза за оперативни процедури на
таза и долния крайник с поставена диагноза „счупване на пубиса (срамна
кост) закрито“, при наличие на хронично заболяване – захарен диабет от
втори тип с неврологични усложнения (л. 16 и л. 17 от делото). Представен е
и препис от Наказателно постановление № 21-4332-003477 от 04.03.2021 г. (л.
63 от делото), с което на С. К. С. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 лева, за това, че на 31.08.2019 г. по бул. Христо Ботев
с посока от бул. към площад Македония и в района на кръстовището с бул.
Позитано участва в ПТП с попътно движещият се от дясно товарен автомобил
Пежо 206, управляван от ищеца, като не е спазил предимството на товарния
автомобил, с което е нарушил виновно чл. 25, ал. 2 ЗДвП. Постановлението е
влязло в законна сила на 31.03.2021 г.
По делото е изслушана и приета неоспорена от страните съдебно-
автотехническа експертиза. Установява, че механизмът на ПТП отговаря на
посочения в констативния протокол и наказателното постановление. Не може
да направи обоснован извод за възможността на водача на т.а. Пежо 206 да
предотврати сблъсъка, а водачът на л.а. Мерцедес е могъл, ако е проявявал
по-добро наблюдение на пътя. Обяснява подробно уредбата на предпазните
колани и достига до извода, че при правилното им използване се редуцират
нараняванията при евентуални ПТП.
По делото е приета и изслушана съдебно-медицинска експертиза.
Установява, че увреждането на ищеца е от травматичен характер, засяга най-
общо казано тазобедрената кост и се е получило при директен механизъм,
предизвикан от удар с относително ниска кинетична енергия, поради не
особено високата скорост на движение. Причинените на ищеца травми са в
2
причинно-следствена връзка с процесното ПТП. На фрактурата е извършено
ръчно наместване (мануална репозиция). Проведено е лечение на легло за
период от 20-30 дни и рехабилитация за период от нови 20-50 дни, изписани
са и лекарства. Максималния възстановителен период на травмата е два
месеца. Към 12.07.2022 г. ищецът продължава да се оплаква от болки в
срамната кост, констатирана е и затруднена походка с изтръпвания и крампи.
Вещото лице отчита възможността при определени пациенти и при
определени обстоятелства, да се проявява болка в засегнатата кост до края на
живота. Ищецът е диагностициран с диабет от втори тип, но това заболяване
по никакъв начин не е повлияло на травмата.
Като свидетел по делото беше разпитан Ю П П – приятел на ищеца.
Заявява, че двамата се познават от 36 години. Спомня си за процесния случай.
Бил през месец август 2019 г. След инцидента бил много променен и почти не
можел да ходи. Свидетелят ходил да му пазарува храна и лекарства по негова
молба. Ищецът бил много паднал духом. Преди инцидента винаги бил весел и
работлив. Двамата за последно се видели в края на месец юни 2023 г. По
преценка на свидетеля, към момента на разпита, свидетелят не изглеждал
много добре. Имал здравословни проблеми, като свидетелят не знае дали те са
свързани с катастрофата. По принцип бил едър, но сега бил поотслабнал. Не
можеше да се придвижва, 2-3 месеца не излизал от дома си. Към момента на
разпита бил започнал да ходи, но ползвал патерици. Трудно се обслужвал сам.
Трудно се движел. След тези 2-3 месеца леко започнал да излиза с патерици.
Към момента на катастрофата свидетелят живеел сам, а към момента на
разпита свидетелят няма информация.
На база така установените факти съдът достига до следните правни
изводи: съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка Гражданска отговорност. За да се възникне
това право следва да се осъществи следния фактически състав:
противоправно поведение, вреди, причинно-следствена връзка между това
поведение и вредите, вина, наличие на застрахователно правоотношение по
застраховка Гражданска отговорност спрямо причинителя на вредата и
подаване на заявление по чл. 380, ал. 1 КЗ. Последните два факта, както и
самото наличие на ПТП са безспорни между страните. Механизмът на ПТП
съдът намира за установен от приетия констативен протокол за ПТП № К-507
от 31.08.2019 г., Наказателното постановление № 21-4332-003477 от
04.03.2021 г. и приетата автотехническа експертиза. Вредите и причинно-
следствената връзка между тях и поведението се установяват от съдебно-
техническата и съдебно-медицинската експертиза. Противоправността се
установява от механизма на извършване. Безспорно по делото е установено,
че водачът на л. а. Мерцедес неправомерно е отнел предимството на
намиращия се в дясна лента т. а. Пежо 206, с което е нарушил разпоредбата
на чл. 25, ал. 2 ЗДвП. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се презумира и
доколкото не беше отречена от ответника в настоящото производство, съдът я
намира за установена. Поради всичко изложено, искът е доказан по
основание.
По отношение размера му, съдът намира следното: въпреки липсата на
възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е
3
предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД,
предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Критериите за определяне на този размер са възрастта на
пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди,
интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания и
др. В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/68
г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС и отчете
вида и характера на доказаните по делото увреждания, претърпените болки и
страдания, продължителността и интензивността на болките и страданията,
както са описани по-горе при установяване на фактическата страна на спора,
както и възможността синдромът на болка никога да не отшуми напълно. По
делото е установено, че ищецът е пряко пострадал от произшествието.
Проведено му е болнично лечение, бил е на легло за 20-30 дни, не е могъл да
се обслужва сам, разчитал е на грижите на приятел. Дори след периода на
фактическо възстановяване се е чувствал стресиран. От друга страна, по
делото беше изяснено, че травмата е била лека, а не тежка, периодът за
възстановяване е бил максимум 60 дни. Въз основа на всичко изложено,
съдът намира, че сумата от 24000 лева е прекомерна за претърпените
неимуществени вреди и че подходящият размер за обезщетяването им е
сумата от 17000 лева. До тази сума искът е основателен и следва да бъде
уважен, като бъде отхвърлен за разликата до 24000 лева.
Поради основателността на главния иск, основателен е и предявеният
акцесорен такъв за сумата от 7608,01 лева. Ответникът е изпаднал в забава от
13.12.2019 г., без да е необходима покана на основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД,
приложима по отношение и на него в качеството му на застраховател – така
Решение № 86 от 10.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 467/2011 г., I т. о., ТК и др.
Съдът изчисли служебно размера на мораторната лихва за периода от
13.12.2019 г. до 06.02.2023 г. върху сумата от 17000 лева и установи, че той е
5465,22 лева. До тази сума искът е основателен и следва да бъде уважен, като
бъде отхвърлен за разликата до 7608,01 лева.
С оглед изхода на делото, разноски се дължат и на двете страни. От
ищеца са доказано заплатени 400 лева – депозити за експертизи. Пълният
размер на интереса на ищеца възлиза на 31608,01 лева, а размерът на
уважената част от него – на 22465,22 лева. С оглед уважената част от исковете
на ищеца се дължат 284,30 лева. Тъй като в процеса на ищеца беше
предоставена безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от
Закона за адвокатурата, на адвокат Я. С. от САК следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение. С оглед фактическата и правна сложност на
делото, съдът определя това възнаграждение в размер на 3200 лева, от които
на адв. С. следва да се заплатят 2274,39 лева. От ответника са сторени
разноски в размер на 400 лева – депозити за експертизи, като с оглед
отхвърлената част от исковете, следва да му се заплатят 115,70 лева. На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати на съда сумата от
898,61 лева – държавна такса върху уважената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА Б И АД, ЕИК със седалище да заплати на А. Д. Д., ЕГН:
********** и съдебен адрес на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 17000
лева –застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, дължими
вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 31.08.2019 г.
около 15:15 часа в гр.София на бул. в района на кръстовището с бул. между
товарен автомобил марка „Пежо“, модел „2016“ с ДК№ и лек автомобил
марка „Мерцедес“ ,модел“ С 600“ с ДК№ ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 06.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ този иск за горницата над тази сума до пълният предявен
размер от 24000 лева като недоказан.
ОСЪЖДАБ И АД, ЕИК да заплати на А. Д. Д., ЕГН: ********** на
основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД сумата от 5465,22 лева – мораторна лихва върху
главницата за периода от 13.12.2019 г. до 06.02.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ този
иск за горницата над тази сума до пълният предявен размер от 7608,01 лева
като недоказан
ОСЪЖДА Б И АД, ЕИК да заплати на А. Д. Д., ЕГН: ********** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 284,30 лева – разноски в производството
съобразно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Б И АД, ЕИК да заплати на адвокат Я. С. от САК на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата
2274,39 лева – адвокатско възнаграждение съобразно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА Б И АД, ЕИК да заплати на Софийски районен съд на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 898,61 лева – държавна такса върху
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА А. Д. Д., ЕГН: ********** да заплати на Б И АД, ЕИК на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 115,70 лева разноски в производството
съобразно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните по реда на Глава ХХ ГПК пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5