ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 19174
гр. София, 28.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110131116 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на М. И. И. срещу „Мъни Плюс
Мениджмънт“ АД, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 22 вр.
чл.10, ал. 1 вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване
нищожността на договор за потребителски кредит № ********* г. поради
противоречие със закона, при условията на евентуалност съединен с иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата по чл. 9 от
договор за потребителски кредит № ********* г., поради противоречие с добрите
нрави.
Ищецът твърди, че на 11.04.2022 г. сключил с ответника договор за
потребителски кредит № ********* г, по силата на който му била предоставена в заем
сума в размер на 5000 лв., от които 4927,24 лв. за погасяване на съществуващи
задължения на ищцата към трети лица, в това число и към ответника, а останалата
част от заемната сума в размер на 72,76 лв. е предоставена за текущи нужди. В
договора се твърди да е уговорен годишен процент на лихвата от 40 %, при ГПР –
48,21 %, като дължимата сума по договора в общ размер на 10085,86 лв. следва да
бъде погасена за срок от 48 месеца на месечни вноски, всяка в размер на 210,83 лв.
Поддържа се договорът да е недействителен доколкото е изготвен в писмен вид на
шрифт по-малък от 12, да не е посочено кои разходи формират ГПР, не е ясно кой е
разходът включен в ГПР над уговорения ГЛП 40 %. В тази връзка сочи, че освен
цифром ГПР следва да изрично, ясно и изчерпателно да бъде посочено всички
разходи, формиращи ГПР и които заемателят ще направи. Счита, че клаузата от
договора по чл. 9 от договора, уговаряща размера на възнаградителната лихва е
недействителна като противоречаща на добрите нрави, тъй като надвишава
трикратният размер на законната лихва. При условията на евентуалност, ако бъде
предявен насрещен иск отправя искане за моли за разсрочване на изпълнението на
задължението . Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
1
предявените искове се оспорват като неоснователни. Не оспорва наличието на
правоотношения между страните по силата на сключен между тях договор. Излага
подробни съображения за валидност на процесния договор за кредит, респективно на
клаузата за възнаградителна лихва. Твърди, че договорът не е сключен при Общи
условия, а пир индивидуално уговорените такива с потребителя. Сочи, че ГПР е точно
и ясно в съдържанието на договора, в това число е посочен и начинът му на
формиране, не са нарушени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Изтъква, че
кредитът е необезпечен, което допълнително носи по-голям риск от невъзможност за
погасяване от страна на заемателя, както и че ищцата е могла да се откаже от договора,
в случай, че е намерила, че е сключила сделка при неизгодни условия. Моли исковете
да бъдат отхвърлени.
В срока за отговор на исковата молба „Мъни Плюс Мениджмънт“ АД депозира
насрещен осъдителен иск за сумата в размер на 1851,01 лв., представляваща
просрочена главница за периода от 10.12.2022 г. до 10.10.2024 г., сумата в размер на
2984,28 лв., представляваща договорна лихва за периода от 10.12.2022 г. до 10.10.2024
г. и сумата в размер на 2811,40 лв., представляваща предсрочно изискуема главница за
периода от 10.11.2022 г. до 10.04.2026 г. Поддържа се към дата та на депозиране на
исковете М. И. да не е погасила падежиралите вноски за главница и лихва за периода
10.12.2022 г. до 10.10.2024 г. Сочи, че са налице предпоставките за обявяване на
предсрочна изискуемост на целия кредит по чл. 19,3, т. 1 от договора с оглед
допуснатото просрочие, поради което с насрещната искова молба се прави и изявление
за обявяване на предсрочна изискуемост на оставащата част от главницата по
договора, а именно в размер на 2811,40 лв., представляваща вноски за главница за
периода от 10.11.2022 г. до 10.04.2026 г. С оглед на изложеното моли за уважаване на
предявените искове, ведно със законната лихва, считано от 15.10.2024 г. (датата на
депозиране на насрещната искова молба, приложена към ОИМ с вх. №
*****/15.10.2024 г.). Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК М. И. подава отговор на насрещна искова молба, в който
по същество оспорва насрещния иск като частично неоснователен. Твърди, че е
заплатила сумата в размер на 1356,20 лв., което счита, че се установява от приложено
към исковата молба удостоверение за активен кредит, издадено от насрещния ищец.
Излага съображения, че доколкото процесният договор за кредит е нищожен, не дължи
претендираната възнаградителна лихва на основание чл. 23 ЗПК. Навежда аргументи,
че в случай на уважаване на насрещния иск, в полза на последния не следва да бъдат
присъждани разноски съгласно практиката на СЕС.
Страните следва да бъдат приканени към постигане на спогодба или друг начин
за доброволно уреждане на спора.
Делото следва да бъде насрочено за открито съдебно заседание.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по
реда на чл. 140, ал. 3 ГПК.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО :
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ: предявени са на обективно кумулативно
съединяване установителен иск с правно основание чл. 22 вр. чл.10, ал. 1 вр. чл. 11,
ал.1, т.10 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД,
съединени с насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с
2
чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
УКАЗВА на ищеца, че следва да установи сключен между страните договор за
заем с посоченото в исковата молба съдържание, включително и на оспораената клауза
за възнаградителна лихва, наличието на основанието, на което основава иска си и
твърди, че то води до нищожност на договора, респективно на посочената клауза от
договора.
УКАЗВА на ответника по първоначалния иск, че в негова доказателствена
тежест е да докаже по делото пълно и главно, че сочената като неравноправна клауза е
била индивидуално уговорена между страните, както и че договорът съдържа всички
необходими реквизити според изискванията на ЗПК и отговаря на императивните
правни норми, в т.ч. че са спазени изискванията по посочване на действителния ГПР,
съответно че са спазени изискванията на чл. 10, чл. 11, ал.1, т. 9 и т.10 ЗПК.
По насрещните искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 от
ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в доказателствена тежест на ищеца „Мъни Плюс
Мениджмънт“ АД е да докаже: наличието на облигационно правоотношение с
ответника по договор за кредит със соченото съдържание, че е предал на ответницата
заемната сума, уговорения падеж на връщане, изискуемостта на вземането, че е
настъпила предсрочна изискуемост на кредита – неизпълнение на задължения на
кредитополучателя по договора за кредит и обявяване на предсрочната изискуемост на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение, размерът на незаплатената главница; наличието на главен дълг и
изпадането на ответника в забава, както и размера на обезщетението за забава.
При установяване на тези факти, в тежест на ответника М. И. е да установи
погасяване на вземанията.
УКАЗВА на страните, че съдът служебно следи за наличието на
неравноправни клаузи по договор, сключен с потребител, поради което предоставя на
страните възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на
неравноправност на клаузи от договора.
Обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от доказване: Отделя за
безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните следните
обстоятелства: че между страните е сключен договор за потребителски кредит №
********* г. със соченото от страните съдържание, по силата на който ответникът в
качеството на кредитодател е предоставил на ищцата М. И. в качеството на
кредитополучател сумата в размер на 5000 лв., която последната се е задължила да
върне на 48 погасителни вноски, в размер на 210,23 лв.
По доказателствата:
Представените с исковата молба и отговора писмени доказателства следва да
бъдат приети като допустими, относими и необходими за изясняване на предмета на
спора.
Искането на насрещния ищец „Мъни Плюс Мениджмънт“ АД за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза по поставените в насрещната искова молба въпроси
следва да бъде уважено с оглед изясняване предмета на спора.
Искането на ищеца за задължаване на „Мъни Плюс Мениджмънт“ АД да
представи действалите към датата на сключване на договора Общи условия следва да
3
бъде уважено.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.06.2025
г. от 9:30 часа, за която дата да се призоват страните.
ПРИЕМА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на
определението.
ДОПУСКА И ПРИЕМА, като писмени доказателства по делото, документите,
представените ведно с исковата молба и отговора на исковата молба.
ДОПУСКА на основание чл. 195, ал. 1 ГПК съдебно-счетоводна експертиза,
вещото лице по която, след като се запознае с доказателствата по делото и извърши
необходимите справки, да отговори на формулираните въпроси в насрещната искова
молба при депозит в размер на 350 лева, вносим от насрещния ищец „Мъни Плюс
Мениджмънт“ АД в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответникът „Мъни Плюс
Мениджмънт“ АД в едноседмичен срок от съобщението да представи действалите към
датата на сключване на договора Общи условия.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че при непредставяне на изисканите документи
съдът ще приложи последиците на чл. 161 ГПК и ще приеме за доказани фактите,
чието установяване страната препятства.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация
или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни
законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да
упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне
спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и
4
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към
делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада
по делото, да се връчи на страните, а на насрещния ищец и препис от отговора на
насрещната искова молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5