№ 26
гр. Никопол, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НИКОПОЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Галя В. Наумова
при участието на секретаря Вероника С. Бебенова
като разгледа докладваното от Галя В. Наумова Административно
наказателно дело № 20244420200068 по описа за 2024 година
Депозирана е жалба от Л. П. П. от с.***, общ.Плевен, срещу наказателно
постановление № 24-0305-000056/16.02.2024г. на Началник РУ в ОД МВР – Плевен, РУ
Никопол, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 200
лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. В жалбата се твърди, че
до момента на проверката, жалбоподателя не е бил уведомен и не е знаел, че управляваният
от него автомобил е с прекратена регистрация на 19.12.2023г. Твърди, също, че съпругата му
починала внезапно и неочаквано, поради което жалбоподателя претърпял голям шок, освен
това и самият той, страдал от онкологично заболяване, поради което бил неколкократно
хоспитализиран. Излага още, че във връзка с неговото лечение, и поради това, че се грижи за
майка си която е на 82г., му е необходимо да шофира. Моли наказателното постановление
да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован, се явява лично и с адв.Т.К.
от ПлАК, като поддържа жалбата. В хода по същество, се доразвиват доводите, изложени в
депозираната жалба и се излагат нови такива.
Представител на органа издал НП, не се явява в с.з. и не изразява писмено
становище по същата.
След преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установена, следната
фактическа обстановка:
На 17.10.2023г. жалбоподателят е придобил собствеността върху лек автомобил ***
с рег. № ***, на основание нотариално заверен договор за покупко-продажба.Извършена
промяна в собствеността, е била регистрирана служебно в автоматизираната
1
информационна система КАТ, като подаден по ел. път от нотариуса, заверил подписите на
страните по сделката. Жалбоподателя, не спори, че не е изпълнил задължението си по
чл.145, ал.2 от ЗДвП в срок от един месец от придобиване собствеността да регистрира
придобитото МПС в съответната служба по регистрация на ППС по постоянния си адрес. В
снетото му от полицейските органи писмено обяснение, приложено на л.11 по делото, е
посочил, че е забравил.
Въпреки, това на 02.02.2024г., около 15:13 часа, жалбоподателят управлявал
автомобила, описан по- горе, в гр.Гулянци, по ул.“Плевен“ с посока на движение към
с.Комарево, когато бил спрян за проверка от свидетелите Илия К. П. и В. В. Х. – и двамата
, полицейски служители при РУ Никопол, Участък Гулянци, към онзи момент. В хода на
извършената проверка чрез справка с ОДЧ Плевен било установено, че автомобилът е със
служебно прекратена регистрация на 19.12.2023г., на основание чл. 143, ал.15 от ЗДвП. За
това че жалбоподателя управлява МПС, на което служебно му е била прекратена
регистрацията на 19.12.2023г., на жалбоподателя, бил съставен АУАН cep.GA №738625 от
02.02.2024г., за нарушение по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП, който бил предявен на
жалбоподателя и същият подписал без възражение. В законоустановения срок по чл.44 от
ЗАНН също не са депозирани писмени възражения пред административно наказващия
орган.
Въз основа на така съставения АУАН, АНО издал обжалваното НП № № 24-0305-
000056/16.02.2024г. с което за нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП, на осн.чл.175,ал.3,предл.1
от ЗДвП, наложил на жалбоподателя административни наказания: „ глоба" в размер на 200
лв. и „лишаване от право да управлява МПС' за срок от шест месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът, прие въз основа на събраните по делото
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. Свидетелските показания на
служителите на РУ Никопол, Участък Гулянци, съдът кредитира като непротиворечиви и
последователни - вътрешно и помежду си, и същите кореспондират със представените по
делото писмени доказателства.
Съдът дава вяра и на писмените доказателства, като официални документи, издадени
от компетентни длъжностни лица и неоспорени от страните, като събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност, потвърждават описаната в АУАН и НП фактическа
обстановка.
При горната установеност, съдът намира от правна страна, следното:
В хода на административно-наказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на
защита па санкционираното лице.
Съдът приема, за безспорно, че придобиването на процесното МПС е било
регистрирано по ел.път от нотариуса, извършил нотариалната заверка на договора за
продажба, на 19.12.2023г.
Между другото, не се спори от жалбоподателя, и това се установява от
доказателствата по делото, по безспорен и категоричен начин че същият е управлявал
собствения си лек автомобил, който е бил с прекратена регистрация. Развитите от
2
процесуалният му представител доводи в обратна посока, едва в хода по същество, съдът
намира, единствено защитна теза, в опита на адвоката на жалбоподателя на всички
възможни основания да оспори НП, без да е подкрепена защитната теза с никакви писмени
доказателства, които да оборят вече събраните по делото такива. Между впрочем в жалбата
и в с.з. до приключване на съдебното дирене, жалбоподателя развиваше доводи и
представяше доказателства, единствено в смисъл, че поради застигналите го житейски
несгоди, не е имал възможност да изпълни задължението си, да регистрира МПС-то.
Разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП сочи, че служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано
ППС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването, не изпълни задължението
си да регистрира превозното средство. От анализа на тази разпоредба следва, че
прекратяването на регистрацията на МПС е „ех lege", т.е. по силата на закона, а
административният орган само констатира този настъпил факт и го отбелязва служебно в
автоматизирана информационна система на МВР и без да е предвидено нарочно
уведомяване на собственика за служебната дерегистрация/такава е необходима само при
нарушение на чл.143, ал.10 от ЗДвП/.
В случая в АИС на ПП е бил регистриран договор за покупко-продажба на МПС л.а.
*** с рег. № ***, на 19.10.2023г., а приобретателят Л.П. е бил длъжен в двумесечен срок
да регистрира превозното средство , което не е сторил.
Поради това и на 19.12.2023г. регистрацията на превозното средство е била служебно
прекратена и е било направено съответното отбелязване в информационната система, което
е дало възможност на полицейските служители при справка със същата, да установят това.
С оглед на изложените факти, съдът приема, че на датата на нарушението -
02.02.2024год. превозното средство не е било регистрирано по смисъла на чл.140, ал. 1 от
ЗДвП.
След като е знаел, че е придобил МПС, което не е регистрирал не само в двумесечния
срок от придобиването му, но и в значително по-дълъг срок /до датата на установяване на
извършеното нарушение/, то жалбоподателя е имал знанието, че управлява МПС, което не е
надлежно регистрирано пред органите на МВР, като водачът не е имал правото да го
управлява по пътищата за обществено ползване предвид разпоредбата на чл.140, ал.1 от
ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 144, ал. 1 и 2 от ЗДвП правото на собственост върху
МПС се придобива с писмен договор с нотариална заверка на подписите. Допълнително за
подобно лице възниква и административното задължение в срок до един месец от датата на
придобиване на собствеността, да се яви в съответната служба на сектор "ПП" на МВР и да
извърши регистриране на свое име придобитото МПС, т. е. да бъдат изготвени нови
документи на автомобила /чл. 145, ал. 1 от ЗДвП/. След изтичане на тази срок, собственикът
на МПС може да бъде санкциониран с наказание "глоба" и "лишаване от правото да
управлява МПС", на основание чл. 175, ал. 3 предл. І от ЗДвП, а след изтичане на още един
месец – т. е. общо след два месеца от момента на придобиване на МПС, контролиращият
орган – МВР, Сектор "ПП", без да е обвързан със задължението да го уведоми извършва
3
вече и служебното прекратяване на регистрацията на МПС на основание чл. 143, ал. 15 от
ЗДвП. Това става с отбелязване в електронната система на "ПП", което се извършва
"автоматично" от самата система АИС "КАТ- Регистрация на ППС и собствениците им" т. е.
прекратяването на регистрацията се извършва изцяло от системата без намесата на оператор
и за това не се изисква издаването на конкретен акт, който да бъде връчен на собственика на
МПС. Без правно значение за субективната страна на нарушението е обстоятелството дали
водачът е знаел или не за служебно извършената дерегистрация на автомобила. В
хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП законът приравнява служебното прекратяване на
регистрацията на автомобил на липсата на регистрация на същия. Именно това нарушение е
осъществил от обективна и субективна страна жалбоподателя.
С оглед на изложеното настоящата инстанция приема, че законосъобразно е
ангажирана адм. наказателната отговорност на жалбоподателя по чл. 175, ал. 3 пр. 1 от
ЗДвП, тъй като именно в нея е предвидена санкцията за водач на МПС, който управлява
МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Правилно наказващият орган е определил
и размера и периода на административни наказания "Глоба" и "Лишаване от право да
управлява МПС", тъй като това са предвидените в закона санкции за допуснатото
нарушение. Доколкото в случая АНО е наложил на жалбоподателя тези наказания в
минималния размер, предвиден в закона, то съдът няма заК. възможност да определи
административно наказание под предвидения от законодателя размер или да отмени
кумулативно предвиденото наказание.
Не на последно място, нарушението не представлява маловажен случай по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН, тъй като конкретните обстоятелства по извършването на нарушението не
разкриват по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от същия вид.Представените от жалбоподателя доказателства, че същият страда
от онкологично заболяване, съпругата му е починала внезапно, както и че е бил
хоспитализиран за лечение, 2 път за период от по 3 дни всяко, не обуславя по- ниска
обществена опасност на деянието и на дееца, още повече, че същите по – никакъв начин не
може да изключат наказателноправното положение на жалбоподателя, както и да изключи
задължението му да спазва правилата за движение и съответно административно
наказателната му отговорност. Тези факти могат да смекчат наказателаната му отговорност,
и това е взето предвид от АНО, който е наложил двете кумулативни наказания – глоба и
лишаване от право да управлява МПС в минималният предвиден размер.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА, НП № 24-0305-000056/16.02.2024г. на Началник РУ в ОД
МВР – Плевен, РУ Никопол, с което на Л. П. П. с ЕГН ********** му е наложено
административни наказания „Глоба“ в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.140,
ал.1 от ЗДвП, КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд–
гр.Плевен в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Никопол: _______________________
5