№ 3061
гр. София, 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20221110139042 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК)
и следващите.
Образувано е по искова молба на С. Х. П., ЕГН **********, постоянен адрес .,
настоящ адрес . (ищца), чрез упълномощения процесуален представител адвокат П. Й..
Ищцата твърди, че през 2019 г. е сключила с ответницата (нейна племенница) договор
за прехвърлянето на недвижим имот (., находящ се в ., идентификатор .), въз основа на
който ищцата прехвърлила в полза на ответницата правото на собственост върху
имота, а ответницата поела задължението да я гледа и издържа, като й осигури
нормален и спокоен живот, какъвто е водила до момента на сделката, в това число
храна, медикаменти, грижи и др., докато е жива, лично или чрез трети лица. След
сключването на договора ищцата продължила да живее сама в ., а ответницата живеела
в ., като двете контактували само по телефона. Ищцата освен това прекарвала топлите
части от годината в ., в стара наследствена къща. На 14. 11. 2020 г. в . получила инсулт
и била закарана от своя приятелка в болницата в град К., в чието неврологично
отделение постъпила. Вследствие на инсулта имала затруднение в движението на
левите крайници, затруднен говор, била на легло без да може да става и да ходи, но
била в ясно съзнание и със спомен за случилото се. На 18. 11. 2020 г. била изписана с
подобрение и с лекарска препоръка за физиотерапия и необходимост от грижи и
гледане. При изписването си от болницата ищцата била взета от ответницата, която без
обяснения я закарала в здравно заведение и била оставена на грижите на персонала.
Персоналът обяснил на ищцата, че се намира в хоспис в . и че няма възможност да й
бъде провеждана физиотерапия. Ищцата прекарала в хосписа три месеца и десет дни,
като ответницата я посещавала веднъж седмично през уикенда. Ищцата разговаряла с
нея и й обяснила, че не желае да прекара остатъка от живота си в хоспис, че иска да й
бъдат оказвани грижи (физиотерапия). Ответницата отговаряла, че единственото, което
може да направи, е да я настани в дом за стари хора като алтернатива на хосписа. През
1
време на престоя си в хосписа ищцата положила невероятни собствени усилия, като
ежедневно се самораздвижвала. Така постепенно състоянието й се подобрило и тогава
тя категорично заявила на ответницата, че желае да я изведе от хосписа, като
ответницата в крайна сметка се съгласила. Така на 28. 02. 2021 г. ищцата напуснала
хосписа и ответницата я завела в дома си в ., където ищцата престояла само три дни.
Ответницата категорично отказала да я приеме в дома си и да я обгрижва и отново
предложила на ищцата да я настани в дом за стари хора, а ищцата отново отказала.
Тогава ищцата решила да се върне в .. На 03. 03. 2021 г. двете отпътували за селото,
като ответницата закарала багажа на ищцата и й напазарувала храна с пари, изтеглени
от картата на ищцата, и я оставила. Ищцата прекарала в . пролетта и лятото, като
инцидентно посещавала София за здравни прегледи, а с ответницата поддържали
контакт само по телефона. При първото си посещение в . през пролетта ищцата
установила, че през време на престоя й в хосписа от апартамента били изхвърлени
всичките й мебели, дрехи и лични вещи. В разговор с ответницата последната
обяснила, че тя е преценила, че може да изхвърли вещите й и да продължи започнатия
преди това от ищцата ремонт с идеята да отдава жилището под наем. Ищцата не
можела да пребивава постоянно в апартамента в София, защото в него тя имала само
един дюшек (подарен й от нейни приятели, за да има къде да спи) и нямала дрехи и
обувки. През април 2021 г. Териториалната експертна лекарска комисия с решение
установила, че ищцата е с 90 % инвалидност и със 100 % чужда помощ. На 03. 11. 2021
г. в . ищцата паднала, след което прекарала 12 дни в безсъзнание, като била намерена
от съседи. Кметът на селото разбрал за състоянието й, както и че е самотна и няма кой
да се грижи за нея, поради което й назначил личен асистент за сметка на бюджета на
кметството. През ноември 2021 г. отново провела разговор с ответницата и потърсила
помощта й, но ответницата й вдигнала скандал и категорично отказала да я вземе при
себе си под предлог, че в дома й няма място и че „не иска да й мирише“. Ищцата
ползвала помощта на асистента до юни 2022 г., след което освободила, защото
установила, че краде нейни вещи. На 23. 06. 2022 г. ищцата се подложила на операция
на очите във Военномедицинската академия в ., като воденето на лекар, вземането й и
помощта в домакинството и закупуването на лекарствата били осъществени от
братовчедка и приятели на ищцата, съответно заплатени със собствени средства на
ищцата. При това положение ищцата прави извод, че не е получила от ответницата
издръжка и гледане в периодите, когато е била най-уязвима и нуждаеща се. Освен това
ищцата е била лишена от възможността да ползва имота, който прехвърлила,
необезпокоявано. Следователно ответницата не е изпълнила задълженията си по
договора, поради което договорът следва да бъде развален. Иска от съда да постанови
решение, с което да развали сключения между страните договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу издръжка и гледане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата М. С. Ш., ЕГН **********, постоянен адрес ., ., съдебен адрес ., бул.
„Дондуков“ № 11, ет. 4, офис 413 (ответница), чрез упълномощения процесуален
представител адвокат К. Б.Т.. Ответницата приема предявения иск за допустим, но
неоснователен и недоказан. Твърди, че години наред е била в изключително сърдечни
отношения с ищцата, като тя (ответницата) и съпругът й се грижили за нея. През 2018 г.
след продължително боледуване от онкологично заболяване съпругът на ответницата
починал, което ответницата преживяла много тежко. В този период ищцата настояла да
й прехвърли апартамента в ., в който никога не е живяла. През 2019 г. по изрично
настояване на ищцата имотът бил прехвърлен в полза на ответницата, а ответницата
поела задължението да гледа и да издържа ищцата, като й осигури нормален живот,
2
какъвто е водела до сключването на договора, в това число храна, медикаменти, грижи
и др., лично или чрез трети лица. Ищцата освен това запазила правото на пожизнено и
безвъзмездно ползване върху прехвърления недвижим имот, но продължила да живее в
къщата си в ., която обитавала целогодишно още от 1997 г. Отрича ищцата да е
продължила да живее в жилището си в ., като заявява, че ищцата всъщност го е
посещавала за два-три дни в годината, когато е трябвало да посети .. Заявява, че още от
сключването на договора е ангажирала двама души от . (Тодор Велков Славков и
съжителницата му Ц. Симеонова Н.). Отново по изрично настояване на ищцата през
2019 г. ответницата изтеглила кредит за основен ремонт на прехвърления имот, тъй
като откакто бил закупен имотът не е бил ремонтиран и ищцата не е живяла в него. С
ищцата се уговорили след обновяването апартаментът да бъде отдаден под наем, като
двете да си разделят наемната цена. Така през 2019 г. ответницата извършила основен
ремонт на прехвърления имот. Ответницата била готова и да започне да обзавежда
имота, но тогава ищцата променила мнението си, отказал имотът да бъде отдаван под
наем и продължила да живее в къщата си в .. Понеже ищцата била запазила правото си
на ползване, ответницата спазила уговореното и не използва апартамента. Отрича да е
изхвърлила вещите на ищцата и да я е прогонила от имота в ., като заявява, че ищцата
лично е заявила кои вещи да бъдат оставени в мазето и кои да бъдат изхвърляни, когато
ответницата се е съветвала с нея. На 14. 11. 2020 г. ангажираните от ответницата лица
намерили ищцата в безпомощно състояние, уведомяват ответницата и викат „Бърза
помощ“. Дежурният екип уведомил ответницата, че на ищцата ще й е необходим
придружител. Ответницата веднага посетила МБАЛ „Св. Иван Рилски“ – К. ЕООД
въпреки тежката пандемична обстановка, закупила предписаните консумативи и
необходими вещи на ищцата и заплащала по 110 лева на ден на жена на име Катя,
която да раздвижва ищцата и да се грижи за нея. След изписването на ищцата въпреки
изключително сложната ситуация поради пандемията ответницата успяла да намери
много добър хоспис, в който да бъде проведена възстановителна рехабилитация след
претърпения исхемичен инсулт. Заявява, че последиците от претърпян исхемичен
инсулт не се лекуват с физиотерапия, а рехабилитация. Така ищцата и ответницата
сключили договор с „Регионален Хоспос“ ЕООД на 18. 11. 2020 г., като цената за
престоя в размер на 35 лева на ден била поета изцяло от ответницата, а на ищцата били
осигурени 24-часово наблюдение и грижи от медицински специалисти, а освен това и
всекидневна рехабилитация. Ответницата също така редовно посещавала хосписа през
почивните дни. Наред с това ответницата подложила ищцата и на допълнителни
кръвни изследвания в Диагностично-консултативния център „Д-р Стефан Черкезов“ в .
и организирала консултации с невролог и ехографист. На 28. 02. 2021 ищцата по
собствено желание напуснала „Регионален Хоспос“ ЕООД. Ответницата отрича да е
разговаряла когато и да било с ищцата за настаняването на последната в дом за стари
хора. На 03. 03. 2021 г. по желание на ищцата ответницата със съдействието на зет си
В.И. я откарали в къщата й в .. Ответницата останала с ищцата няколко дни, като
напазарувала храна и лекарствасъс собствени средства (изтеглената от картата на
ищцата парична сума й била върната, като ищцата една седмица по-късно сменила
дограмата на една от стаите с тези пари), уредила документите за Териториалната
експертна лекарска комисия – град Враца, почистила къщата, извикала коминочистач,
както и техник за телевизията. Освен това ответницата осигурила на ищцата две жени
(К.П.И. и М.В.Н.), които да й помагат, като й готвят топла храна и пазаруват. Наред с
това ответницата редовно провеждала телефонни разговори с ищцата, за да знае как се
чувства и дали иска нещо да й бъде осигурено, а също така често я посещавала през
събота и неделя. Освен това ответницата предприела действия, във връзка с които на
3
ищцата бил назначен и личен асистент – Т.Г.И.. През септември 2021 г. ответницата
гостувала на ищцата, като двете обсъдили по какъв начин ищцата ще се отоплява през
зимата. Първият ден от гостуването минал много добре, но на втория ден за изненада
на ответницата ищцата започнала да се държи много грубо и дори я принудила да
напусне къщата й късно през нощта. Ответницата много се уплашила, успяла да се
приюти в селото и останала там два дни, за да се увери, че ищцата е добре. През
ноември 2021 г. ищцата се разболяла, вероятно от ковид-19, а не е падала, както твърди
в исковата молба, и изпада в много тежко здравословно състояние. Държала се
неадекватно и отпращала лекарите, които били повикани, за да и помогнат. К.И. и М.Н.
се обадили на ответницата и я уведомили, че състоянието на ищцата се влошава и че не
могат да полагат грижи за нея (К.П.И. впоследствие починала, вероятно от ковид-19).
Тогава ответницата се свързала с личния лекар, който посетил ищцата, но тя отказала
прегледа. По молба на ответницата К.И. извикала линейка, но ищцата отново отказала
преглед и отпратила медиците. Ответницата най-сетне се свързала с кмета на ., който
намерил жена на име Р.Т.Т., която започнала да полага грижи за ищцата. Ответницата я
наела за полагане на грижи (тоалет, даване на лекарства, приготвяне на топла храна,
пазаруване и др.) за ищцата. От септември 2021 г. ищцата отказвала да контактува с
ответницата и не било вярно твърдяното в исковата молба, че след прекарания ковид-
19 двете провели разговор. След като ищцата разбрала, че Р.Т. е ангажирана от
ответницата, ищцата я изгонила и я обвинила в кражба на стари дрехи. Ответницата
разбрала, че ищцата се уговорила вместо това с жена на име Ц.Б.П. да й пазарува и се
свързала с нея, но й била отказана информация за здравето на леля й. Обобщава, че е
искала да се грижи за ищцата и че се е стараела да го прави така, че да не се натрапва,
но ищцата създала непреодолими пречки за това. Намира, че ищцата неоснователно
отказала да приеме изпълнението на задълженията на ответницата за гледане и
издръжка по съвет на неин познат К.М.И. с прякор „Ч.“. Той я съветвал да развали
договора за гледане и издръжка, за да може процесният имот да бъде придобит от него
или от негов близък. На 25. 09. 2022 г. ответницата изпратила нотариална покана до
ищцата, че ще изпълнява договора за гледане и издръжка като превежда месечна
издръжка в размер на 250 лева поради забава на ищцата. Наред с това ответницата
изплащала всеки месец консумативите както на процесното жилище, така и на къщата
в .. Въпреки това на 16. 12. 2022 г. ищцата сключила нов договор за гледане и
издръжка с внука на К.М.И. – К.К.А.М.. Излага правни доводи във връзка с естеството
на договора за гледане и издръжка. Намира, че е била възпрепятствана от ищцата да
изпълнява задълженията си за гледане и издържане. Иска от съда да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Исковата молба е подадена от заинтересована страна чрез надлежно
упълномощен процесуален представител. По искане на ищцата първостепенният съд я
освободи от задължението да внася авансово разноски и такси по делото (т. I, л. 23).
Макар и постоянният адрес на ответницата да е в ., поради местонахождението на
процесния недвижим имот и предвид данъчната му оценка делото е подсъдно на
Софийския районен съд. Исковата молба отговаря и на останалите формални
изисквания на чл. 127 и чл. 128 ГПК. След указания на първостепенния съд тя беше
своевременно вписана. При това положение исковата молба е редовна, а предявеният с
нея иск е процесуално допустим.
Ищцата предявява преобразуващ иск с правно основание чл. 87, ал. 3 във връзка
4
с ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. Ответницата прави възражение за
забава на кредитора с правно основание чл. 95 във връзка с чл. 97 от Закона за
задълженията и договорите. В тежест на ищцата е да установи при условията на пълно
и главно доказване, че е прехвърлила правото на собственост върху ., находящ се в .,
идентификатор .. в полза на ответницата по силата на сключения договор за гледане и
издръжка, както твърдяната от нея нужда от издръжка, свързана с влошавания на
здравословното й състояние. В тежест на ответницата е да установи при условията на
пълно и главно доказване, че е полагала грижи и е издържала ищцата съобразно
изискванията на сключения помежду им договор за гледане и издръжка и полагайки
грижата на добрия стопанин, както и твърдяната от нея забава на кредитора – че в
даден момент ищцата неоправдано е отказала да приеме предлаганото от ответницата
изпълнение или не е дала необходимото съдействие за него, съответно че е започнала
да превежда ежемесечна издръжка в полза на ищцата в размер на 250 лева в банка по
местоизпълнението.
От всички събрани по делото доказателства, анализарани поотделно и в
съвкупност, първостепенният съд приема за установена следната фактическа
обстановка. Ищцата и ответницата са роднини – леля и племенница. Ищцата живеела в
София и работела като фелдшер в мината в Чибаовци край Кремиковци преди дълги
години, където се запознала със свидетеля К.М.И. с прякора „Ч.“, който бил майстор-
копач. След като се пенсионирала се преместила да живее в .. От друга страна,
ответницата живеела със семейството си и работела в .. Двете поддържала добри
отношения и двете много се обичали.
През 2018 г. ищцата допуснала ответницата да ползуват апартамент № 5,
находящ се в ., ., състоящ се от две стаи, хол, кухня, входно антре, баня, тоалетна,
пералня и балкон, със застроена площ 80, 85 кв. м., заедно с принадлежащото мазе . и
6, 57 % идеални части от правото на собственост върху общите части и толкова
идеални части от правото на строеж върху мястото, който апартамент съставлява
самостоятелен обект с идентификатор . (недвижимият имот), тъй като по това време
съпругът й боледувал от рак на ларинкса и провеждал химиотерапия в УМБАЛ
„Царица Йоанна – ИСУЛ“. Свидетелят Т.М.Т. помагал на ответницата, като закарал
съпругът й до болницата. През същата година ответницата освен това завела ищцата на
консултация с офталмолог в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, при което било
открито „перде“ на двете очи й била предложена операция, но ищцата отказала. На 18.
03. 2019 г. ищцата и ответницата сключили договор за издръжка и гледане, по силата
на който ищцата прехвърлила в полза на ответницата правото на собственост върху
недвижимия имот. От друга страна, ответницата се задължила „да поеме гледането и
издръжката на ищцата, като й осигури нормален и спокоен живот, какъвто е водила
досега, в т. ч. храна, медикаменти, грижи и др., докато е жива, лично или чрез трети
лица“. По силата на така сключения договор в полза на ищцата освен това било
учредено пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползуване върху недвижимия
имот. През лятото на 2019 г. ищцата и ответницата решили да ремонтират недвижимия
имот. Свидетелят Т.М.Т. отново съдействал на ответницата, като намерил работна
бригада и закупил с дадените от нея средства необходимите материали и обзавеждане.
При ремонта част от овехтелите вещи на ищцата били изхвърлени с нейното съгласие.
След прехвърлянето на недвижимия имот ищцата се завърнала в къщата си в ., която се
намирала на . и била с външна тоалетна. Ответницата заплащала разходите й, свързани
с ползуването на телефон, електрическа енергия и водоснабдителни и канализационни
услуги. По заръка на ответницата Ц. (наричана Ц.) Н. и Т.С., съседи на ищцата,
5
помагали на последната с рязането на дърва и други задачи. Ищцата прекарвала и
студените месеци от годината в къщата в ., отоплявайки се с печка.
На 14. 11. 2020 г. ищцата получила исхемичен мозъчен инсулт с вяла
левостранна хемиплегия, горна моноплегия и долна лява монопареза, които
съществено затруднили движенията й (по-късно с решение на Териториалната
експертна лекарска комисия била установена над 90 % трайно намалена
работоспособност със 100 % нужда от чужда помощ). Ц.Н. и Т.С. я открили в
безпомощно състояние. Те повикали дежурния екип на „Спешна помощ“ – град К. и се
обадили на ответницата, която се намирала в .. Ответницата също провела разговор с
дежурния екип, които я уведомили, че ищцата трябва да има придружител с
отрицателен тест по метода на полимеразната верижна реакция за коронавирус, при
което ответницата ги помолила някой от тях да придружи ищцата. Така ищцата била
откарана от дежурния екип в болницата в град К., като била приета в Неврологичното
отделение, където престояла 4 дни. През това време ответницата пристигнала в град К.
и се опитала да уговори приемането на ищцата в отделението за рехабилитация. Това
обаче се оказало невъзможно поради трансформирането му в „Ковид“ – отделение.
Така на 18. 11. 2020 г. ищцата била изписана „с подобрение“ и с препоръка, че се
„нуждае от грижи и гледане, наблюдение от общопрактикуващ лекар и невролог,
консултация с кардиолог, гинеколог, уролог и УНГ за слухопротезиране,
антидекубитален дюшек“. Ответницата предложила да настани ищцата в хоспис,
защото по това време почти всички реахабилитационни отделения в страната били
трансформирани в „Ковид“ – отделения. Ответницата избрала това да е „Регионален
хоспис“ ЕООД, ЕИК ********* в ., защото този хоспис се намирал в близост до
Велико Търново и тя можела да посещава ищцата. Така на 18. 11. 2020 г. ищцата и
ответницата, от една страна, и „Регионален хоспис“ ЕООД, от друга, сключили договор
за предоставяне на платена услуга – хоспис. По силата на този договор ищцата и
ответницата възложили на третото лице да предоставя на ищцата следните услуги: 24-
часово наблюдение и грижа на пациента от медицински специалисти, палиативни
грижи, психо-социална подкрепа на пациента, осигуряване на необходимо медицинско
оборудване и помощни средства, хранене, пране, хигиенизиране и изпълнение на
назначената медикаментозна терапия. Ищцата и ответницата на свой ред се задължили
да заплащат на третото лице сумата 35 лева на ден. Този договор бил подписан и от
ищцата. През периода 18. 11. 2020 г. – 27. 02. 2021 г. страните по договора изпълнявали
поетите задължения, като ищцата настанена на легло в хосписа под наблюдението на
медицински специалисти, получавала храна и хигиенизиране, спрямо нея била
изпълнявана предписаната медикаментозна терапия („Сомазина“, „Кавинтон“,
„Ацетизал“ и „Афламил“ при болка, администрирани от медицинските сестри
Стайкова и Димитрова, а освен това „Луцетам“, „Вицетин“, „Бизор“, „Спазмалгон“,
„Бусколизин“, „Пирацетам“, „Но – шпа“ и „Аналгин“). По желание на ищцата тя била
настанена в единична стая, оборудвана с телевизор, климатик, функционално легло с
антидекубитален дюшек, хигиенен стол и паник-бутон. Освен това във връзка с
лявостранните парези спрямо ищцата ежедневно била провеждана рехабилитация от
рехабилитатора Добрин Феодоров Анастасов (а не физиотерапия, каквато била
противопоказана), изразяваща се в:
1. активни упражнения от легнало положение и изправяне в стоеж в промеждутъка
23. 11. 2020 г. – 26. 11. 2020 г.;
6
2. активни упражнения от седеж и ходене с канадка (27. 11. 2020 г. и 01. 12. 2020 г.);
3. активни упражнения от седеж и стоеж и ходене с канадка в промеждутъка 02. 12.
2020 г. – 17. 12. 2020 г.;
4. ходене с канадка в промеждутъка 18. 12. 2020 г. – 01. 02. 2021 г.;
5. ходене с канадка по стълби в промеждутъка 03. 02. 2021 г. – 26. 02. 2021 г.
За периода на пребиваване в хосписа ответницата заплатила в полза на третото
лице по банков път на четири пъти парична сума в размер на общо 4 011 лева. Освен
това ответницата посещавала ищцата ежеседмично и я завела за провеждане на
консултации с невролога д-р Николина Старирадева в Диагностично-консултативния
център „Д-р Стефан Черкезов“ в . на 03. 02. 2021 г. На същата дата на ищцата били
направени изследвания на кръвта и урината. Във връзка с проведената консултация и
направените изследвания били внесени корекции в медикаментозната й терапия.
През този период ищцата поискала да напусне хосписа. Ответницата й
предложила да остане в дома й в . до края на март 2023 г., но ищцата настояла да се
върне в .. Ответницата организирала автомобилния превóз на ищцата от хосписа в . до
., напазарувала на ищцата и й оставила парична сума в размер на 720 лева, с която да й
бъде пазарувано и занапред. Освен това на 04. 03. 2021 г. ответницата подала молба
пред Териториалната експертна лекарска комисия в град К. за освидетелстване на
ищцата. след което се върнала в .. Ответницата се уговорила с К.П.И. (наричана „К.“) и
свидетелката М.В.Н., които били снаха и свекърва помежду си и съседки на ищцата да
й помагат с дейностите, които я затруднявали: пазаруване, готвене и помощ при
къпане. Освен това ответницата се обърнала към кмета на селото, свидетелят А.Т.А,
който изпратил коминочистач. Ответницата си заминала обратно за ., като редовно
провеждала телефонни разговори с ищцата и веднъж на две седмици я посещавала.
След заминаването на ответницата ищцата използувала сумата в размер на 720 лева, за
да смени дограмата на една от стаите на къщата си през април 2021 г. Ищцата била
посещавана около един път в месеца и от свидетелките З.Г.В. и Д.Г.И., които също
живеели в .. Междувременно на 28. 04. 2021 г. Териториалната експертна лекарска
комисия в град К. се произнесла по искането за освидетелстване на ищцата, като с
експертно решение определила 90 % трайно намалена работоспоспособност
(инвалидност) със 100 % нужда от чужда помощ. Според експертното решение ищцата
се нуждаела от рингова инвалидна количка с чужда помощ, комбиниран стол за баня и
тоалетна, антидекубитален дюшек с помпа и въздушни възглавници и антидекубитална
възглавница. На ищцата били осигурени тоалетен стол и антидекубитален
(„ортопедичен“ по думите на свидетелката Р.Т.) дюшек. Свидетелката М.В.Н. оказала
съдействие на ищцата и във връзка със закупуването на пелени за възрастни и
климатик. На 21. 06. 2021 г. ищцата отправила искане до кмета на община Х., в която
се намира и ., да бъде включена в механизма за лична помощ. С тристранно
споразумение и трудов договор от 29. 06. 2021 г. на ищцата били определени общо 109
часа на месеца лична помощ от асистента Т.Г.И.. През септември 2021 г. ответницата
пристигнала в . и била приета в къщата на ищцата, при което между тях възникнал спор
относно сумата 720 лева, която ищцата била изхарчила за сменяването на дограмата на
една от стаите в къщата. Ищцата се разгневила на ответницата и я изгонила от къщата
7
си. Ответницата намерила подслон при съседите Ц.Н. и Т.С., при които останала два
дни. Оттогава насетне ищцата се сърдела на ответницата и преустановила каквито и да
било контакти с нея.
По-късно през месец ноември 2021 г. ищцата се разболяла. К.П.И. и
свидетелката М.В.Н. също се разболели, а личният асистент Т.Г.И. решила да напусне.
М.В.Н. се обадила на ответницата, уведомила я за влошеното здравословно състояние
на ищцата, както и че не може да се грижи за нея. Тогава ответницата пристигнала в . и
донесла закупени от нея медикаменти и препарати за подсилване на имунната система.
Кметът на селото, свидетелят А.Т.А, казал на ищцата за пристигането на ответницата,
но ищцата категорично отказала да я приеме. При това положение ответницата и
кметът на селото провели разговор и кметът осигурил нов личен асистент на ищцата –
свидетелката Р.Т.Т.. Първоначално ищцата била доволна от грижите, полагани от
свидетелката Тончева. Освен часовете, които тя следвало да полага в качеството на
личен асистент, по уговорка с ответницата Р.Т. също така посещавала и се грижела за
ищцата и допълнително през почивните дни. Освен това по заръка на ответницата
свидетелката Р.Т.Т. абонирала ищцата за социалната услуга „социален патронаж“
(доставяне на храна в дома от кухнята на Домашен социален патронаж село М.,
община Х.). Съгласно сключения договор за социални услуги от 26. 11. 2021 г.
свидетелката Р.Т.Т. получавала готвената храна срещу месечна такса. Парите за
заплащането на месечната такса, както и за пазаруване на друга храна и за закупуване
на медикаменти за ищцата, а също така и за допълнителните грижи за ищцата, били
осигурявани на свидетелката Р.Т.Т. от ответницата, която в периода 16. 11. 2021 г. –
31. 08. 2022 г. й превела парични суми в размер на общо 2 520 лева (л. 105 – 115, том
I). Поради разстройството в отношенията между ищцата и ответницата тези
обстоятелства били затаени от ищцата. През този период ответницата освен това
следяла какво е здравословното състояние на ищцата, като се обаждала на свидетеля
А.Т.А и той посещавал ищцата, за да провери. Ответницата посетила ищцата и през
началото на декември, но ищцата отново отказала да я приеме. Ищцата била
посещавана и от свидетелката М.Н., но по-рядко. Тя също проверявала какво е
здравословното й състояние и съобщавала за това на ответницата. Постепенно
здравословното състояние на ищцата се подобрило и тя се възстановила от болестта от
ноември 2021 г.
През това време ищцата поддържала контакт и разговаряла по телефона и със
свидетеля К.М.И. с прякор „Ч.“. Свидетелката Р.Т.Т. подслушала техен телефонен
разговор, при който той я убеждавал да осъди ответницата да й върне недвижимия
имот. Споделила за това на свидетелката М.В.Н.. Двете решили да проведат телефонен
разговор със свидетеля К.М.И. с прякор „Ч.“, при което му разяснили, че всъщност
ответницата продължава да полага грижи за ищцата и да я издържа, но чрез тях и без
знанието на ищцата за това обстоятелство поради обтегнатите им отношения. Двете
помолили свидетелят К.М.И. да не споделя за това на ищцата, както и да преустанови
опитите си да я убеждава да съди ответницата. Свидетелят К.М.И. ги уверил, че няма
да го направи, след което споделил всичко това на ищцата. Щом разбрала, че
свидетелките Р.Т.Т. и М.В.Н. се грижат за нея по заръка на ответницата, ищцата ги
обвинила в кражби. Свидетелката Р.Т.Т. напуснала длъжността си на личен асистент, а
свидетелката М.В.Н. престанала да посещава ищцата. Впоследствие на ищцата били
назначавани други лични асистенти.
На 23. 06. 2022 г. ищцата по собствена инициатива постъпила в Клиниката по
очни заболявания към Военномедицинската академия с оплакване за постепенно
8
намаляване на зрението на лявото око от няколко години. След консултация с
офталмолог била диагностицирана със старческа нуклеарна катаракта и била насочена
за оперативно лечение. Още същият ден лявото й око било оперирано и тя била
изписана здрава. Заплащането на операцията, съпътстващите изследвания и лекарства
били поети от ищцата с нейни лични средства и с помощта на нейна братовчедка и
нейни приятели.
След напускането на свидетелката Р.Т.Т. и преустановяването на посещенията
на свидетелката М.В.Н. ответницата изпратила нотариална покана до ищцата, че ще
изпълнява договора за гледане и издръжка чрез превеждане на месечна издръжка в
размер на 250 лева. Нотариалната покана била получена от ищцата на 20. 09. 2022 г.
Съобразно нотариалната покана ответницата започнала да превежда ежемесечно
парична издръжка по платежната сметка на ищцата, по която тя получава социалната
си пенсия и социалните си помощи. Освен това ответницата продължавала да заплаща
разходите й за комунални и битови услуги. Плащанията, направени от ответницата, са
както следва:
1. сумата 150 лева – на 23. 08. 2022 г.;
2. сумата 250 лева – на 27. 09. 2022 г.;
3. сумата 250 лева – на 26. 10. 2022 г.;
4. сумата 100 лева – на 05. 10. 2022 г.;
5. сумата 250 лева – на 18. 11. 2022 г.;
6. сумата 250 лева – на 19. 12. 2022 г.;
7. сумата 250 лева – на 19. 01. 2023 г.;
8. сумата 250 лева – на 17. 02. 2023 г.;
9. сумата 250 лева – на 17. 03. 2023 г.;
10. сумата 250 лева – на 11. 04. 2023 г.;
11. сумата 250 лева – на 18. 05. 2023 г.;
12. и сумата 250 лева – на 06. 06. 2023 г.
Така към края на устните състезания пред първоинстанционния съд по делото
има данни, че въз основа на заплащаната от ответницата издръжка, социалната пенсия
и социалните помощи, заплащани в полза на ищцата, тя разполага по платежната си
сметка с налични парични средства в размер на общо 5 838 лева и 58 стотинки.
Към обстоятелствата, настъпили след предявяването на иска и имащи значение
за спорното право и преценката на доказателствата първостепенният съд трябва да
добави и следното. На 16. 12. 2022 г. ищцата прехвърлила в полза на К.К.А.М., внук на
свидетеля К.М.И., свой недвижим имот в . срещу задължението той да я гледа и
издържа. През лятото на 2023 г. ищцата претърпяла травматично увреждане вследствие
на падане от равна повърхност поради хлъзване, погрешно стъпване или спъване,
вследствие на което пертрохантерна фрактура на тазобедрената става. Личният лекар
на ищцата д-р Цигаровски уведомил ответницата за фрактурата, както и че ищцата е
приета за операция в МБАЛ „Христо Ботев“ АД – град Враца. Ответницата посетила
ищцата заедно със свидетелката М.Н., защото се притеснявала, че не познава града,
както и че ищцата щяла да й вдигне скандал. Ищцата обаче я посрещнала топло.
Тази фактическа обстановка първостепенният съд приема за установена въз
основа на събраните в хода на първоинстанционното съдебно дирени гласни и писмени
доказателства. Гласните доказателства могат да бъдат условно разграничени на две
9
групи: от една страна, това са показанията на свидетелите, допуснати на страна на
ищцата – З.Г.В., Д.Г.И. и К.М.И. с прякор „Ч.“. Тези свидетелски показания съдържат
данни за начина на живот на ищцата преди претърпения от нея исхемичен мозъчен
инсулт, за здравословното й състояние след това, както и за влошаването на
отношенията й с ответницата. По отношение на престоя на ищцата в хосписа,
влошаването на отношенията й с ответницата и причините за това е налице
противоречие с другата група свидетелски показания – тази на свидетелите на
ответницата А.Т.А, Р.Т.Т. и М.В.Н.. Така от една страна според свидетелката Димитра
Иванова уговорката била ответницата да гледа ищцата, но когато ищцата отишла у
ответницата последната й заявила, че за нея няма място у тях и я оставила сама в .; и
според показанията на свидетеля К.М.И. с прякор „Ч.“ взаимоотношенията между
двете се влошили, защото ответницата изпратила ищцата не при лекар, а в хоспис,
старчески дом, и освен това двете се скарали във връзка с бонбони. Тези свидетелски
показания обаче не възпроизвеждат непосредствени възприятия на свидетелите, а само
споделеното им от ищцата, която е била в конфликт с ответницата. От друга страна,
според показанията на свидетелката М.В.Н. ищцата е била доброволно настанена в
хосписа и пак по собствено желание го е напуснала и се е завърнала в .; според нейните
показания и тези на свидетелите А.Т.А, ответницата не е оставила ищцата сама в
селото, а всъщност й е напазарувала храна и лекарства, оставила й 720 лева за
пазаруване и е осигурила лица, които да се грижат за нея, а освен това е заявила
„социален патронаж“ за ищцата, който е заплащала; според показанията на
свидетелката М.В.Н. конфликтът между ищцата и ответницата възникнал във връзка с
изразходването на паричната сума 720 лева. Тези свидетелски показания, за разлика от
предходните, възпроизвеждат предимно непосредствени впечатления на свидетелите.
Нещо повече. Те се подкрепят от многобройните писмени доказателства, представени
от ответницата: договор за предоставяне на платена услуга – хоспис, подписан както от
ответницата, така и от ищцата; платежни нареждания от страна на ответницата в полза
на хосписа; платежни нареждания от страна на ответницата в полза на свидетелката
Р.Т.Т.; платежни документи за заплащането на комунално-битови доставки и услуги;
договор за доставяне на храна в дома от кухнята на Домашен социален патронаж село
М., община Х.. Поради тези съображения първостепенният съд да предпочита да се
довери на показанията на свидетелите А.Т.А, Р.Т.Т. и М.В.Н. за сметка на тези на
З.Г.В., Д.Г.И. и К.М.И. с прякор „Ч.“. Последните съдът възприема само по отношение
на начина на живот, който ищцата е водела преди претърпяването на исхемични
мозъчен инсулт. За пълнота тук следва да се отбележи, че съдът изцяло кредитира
показанията и на свидетеля Т.М.Т.. Те са детайлни, конкретни, непротиворечиви и
ясни. Освен че възпроизвеждат непосредствени впечатления на свидетеля във връзка с
предприемането на ремонта на процесния недвижим имот през лятото на 2019 г., те
намират опора и в представените от ответницата документи, свързани със закупуването
на обзавеждане и строителни материали, в някои от които фигурира името на
свидетеля (л. 123 – 132, том I). За пълнота следва да се отбележи, че е процесуално
недопустимо съдът да обсъжда съдържанието на писмените декларации на ищцата,
Ц.Б.П., свидетелката Д.Г.И., свидетелката З.Г.В. (л. 15 – 19, т. I), Недялка Георгиева
Иванова и свидетелката М.В.Н. (л. 234 – 236, том I). Те бяха приобщени към
доказателствените материали единствено защото съдържат данни за това кои лица биха
могли да бъдат разпитани като свидетели по реда и правилата на ГПК.
При така установената фактическа обстановка първостепенният съд направи
следните правни изводи.
10
Договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка не е изрично уреден в особената част на ЗЗД. Възможността за сключването
му произтича от свободата на договарянето и страните свободно определят
съдържанието му (чл. 9, ал. 1 ЗЗД). В конкретния случай задължението на ответницата
към ищцата е било „да поеме гледането и издръжката на ищцата, като й осигури
нормален и спокоен живот, какъвто е водила досега, в т. ч. храна, медикаменти,
грижи и др., докато е жива, лично или чрез трети лица“. Противно на твърдяното с
писмената защита на ищцата, така поетото задължение не е лично. Страните изрично
са уговорили ответницата да може да изпълнява задължението за гледането и
издръжката и чрез трети лица, навярно от съображения, че двете живеят в различни
населени места, а не в общо жилище. Това договорно задължение на ответницата
трябва да бъде изпълнявано с грижата на добрия стопанин (чл. 63, ал. 2 ЗЗД), точно в
количествено, качествено и времево отношение. По естеството си нейното задължение
за гледане и издържане е трайно (гледане) или периодично (издръжка) и неотложно.
Ако задължението се изпълнява чрез други лица, а не лично, ответницата носи
договорна отговорност за поведението на тези други лица. Освен всичко останало
съдът държи сметка, че надлежното изпълнение на това задължение е свързано и с
редица „нравствено-етични и социално-битови изисквания“ (Тълкувателно решение
№ 96 от 28.VI.1966 г. по гр. дело № 65/66 г., ОСГК на ВС). Следва да се отчита също
така, че с поемането на това задължение ответницата е поела също така и риска от
внезапното влошаване на здравословното състояние на ищцата и произтичащото от
него увеличение на гледането и издръжката (П.В., „Договор за гледане и издръжка“,
2000, стр. 64 – 65). Това обстоятелство също придава алеаторен характер на договора
наред с продължителността на изпълнението на задължението.
Местоизпълнението на задължението не е уредено от договора за гледане и
издръжка, но то се определя от естеството на задължението – там, където живее
ищцата. От събраните по делото доказателства се установи, че ищцата живее от дълги
години в .. При това положение в . ответницата е следвало да изпълнява гледането и
издръжката. Не се установява ищцата да е живяла от сключването на договора насетне
в процесния недвижим имот, поради което доводите в исковата молба, че този имот е
бил опразнен от вещите й, са неотносими към въпроса за изпълнението на договорното
задължение на ответницата, а освен това от събраните доказателства се установи, че
вещите на ищцата са били изхвърлени с нейното съгласие. Установява се от събраните
по делото доказателства освен това, че за периода от сключването на договора до
претърпяването на исхемичния мозъчен инсулт ответницата е престирала гледането и
издръжката на ищцата в . чрез съседите й Ц.Н. и Т.С., които й помагали с различни
задачи и повикали спешна медицинска помощ при претърпяването на исхемичния
мозъчен инсулт. След претърпяването на исхемичния мозъчен инсулт гледането и
издръжката са продължили в рамките на четири дни в МБАЛ „Св. Иван Рилски“ – град
К. под лекарско наблюдение, като ответницата пристигнала и лично гледала ищцата
съобразно правилата на лечебното заведение. След претърпяването на исхемичния
мозъчен инсулт изпълнението на задължението за гледане и издръжка се е променило и
съществен елемент от него станали предписаните от лекарите медикаментозна терапия,
лекарско наблюдение, консултация със специалисти, антидекубитален дюшек и грижи,
съобразени със затрудненията в движенията на левите крайници. Макар и да е била
претърпяла исхемичен мозъчен инсулт и да е имала затруднения в движенията, ищцата
е била в ясно съзнание (л. 8, том I, гръб), поради което даденото от нея съгласие за
настаняване в хоспис (л. 349 – 350, том I) е валидно. Затова и с настаняването на
ищцата в хосписа ответницата не е допуснала нарушение на договорните си
11
задължения. По-нататък, установява се от възприетата от съда фактическа обстановка,
че след настаняването на ищцата в хосписа ответницата е продължила да полага грижи
в нейна полза основно чрез трети лица – лекарско наблюдение, провеждане на
предписаната от лекарите медикаментозна терапия, извършване на физически
упражнения чрез физиотерапевт, консултиране със специалисти. Не бяха събрани
категорични доказателства в подкрепа на твърдението на ищцата, че ответницата
отказала да я приеме в дома си, където да я гледа и издържа. Дори и да бяха събрани
такива доказателства и съдът да беше приел това за фактически установено, то отново
нямаше да обоснове извод за неизпълнение на договорните задължения на
ответницата. Това е така, защото, както вече беше изложено, местоизпълнението на
задължението е било ., където ищцата е живяла преди претърпяването на исхемичния
мозъчен инсулт, а не домът на ответницата в .. Ответницата е предложила на ищцата и
тя се е съгласила след претърпяването на исхемичния мозъчен инсулт това
местоизпълнение да бъде променено на хосписа в .. Ответницата обаче не е длъжна да
се съгласи с друго предложение за променяване на местоизпълнението. Тя може да
откаже предложението на ищцата за променяване на местоизпълнението на дома й в .,
независимо от съображенията за това – например поради трудова заетост, която е
несъвместима с постоянното наблюдение, предписано от лекарите. Не бяха събрани
категорични доказателства, от които да се установява, че този отказ на ответницата е
бил мотивиран по грубия и вулгарен начин, твърдян от ищцата (че ответницата не
искала да сменява пелени за възрастни и да й мирише), поради което и не може да се
приеме, че ответницата е нарушила „нравствено-етичните и социално-битови
изисквания“, съпътстващи изпълнението на задължението й за гледане и издръжка.
Страните вместо това постигнали съгласие местоизпълнението на задължението да се
възстанови на дома на ищцата в .. През първите няколко дни от завръщането на ищцата
в селото ответницата изпълнявала задължението за гледането и издръжката лично, а
сетне чрез други лица – К.П.И. и свидетелката М.В.Н.. Впоследствие изпълнението на
това задължение продължило и чрез свидетелката Р.Т.Т., включително след
разболяването на ищцата през ноември 2021 г. В обобщение, съдът намира, че
ответницата е изпълнявала точно, своевременно и с грижата на добрия стопанин
задълженията си, произтичащи от договора за издръжка и гледане. Нейното поведение
е било правомерно и не може да обуслови договорната й отговорност.
От друга страна, поведението на ищцата е неправомерно. Кредиторът е длъжен
да не пречи на другата страна по договора да изпълнява задълженията си точно и
добросъвестно (чл. 63, ал. 1 ЗЗД). Ако кредиторът неоправдано не приеме
предложеното от длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие, без
което той да може да изпълни задължението си, то е налице забава на кредитора (чл. 95
ЗЗД). В дадения случай поведението на ищцата, изразяващо се в прогонването на
ответницата от местоизпълнението (ответницата е била длъжна да напусне дома на
ищцата в . след покана от ищцата не само поради страх последната да не „вдигне
кръвно“, но и поради страх от наказателната отговорност по чл. 170, ал. 4 от
Наказателния кодекс) и отправянето на обвинения спрямо лицата, грижещи се за нея
по заръка на ответницата (свидетелките Р.Т.Т. и М.В.Н.), съставлява отказ на ищцата
да получи дължимите й грижи и издръжка от ответницата. Такъв оправдан отказ тя
може да направи само ако полаганите грижи и издръжка са различни или се отклоняват
от уговореното. От възприетата от първостепенния съд фактическа обстановка се
установява, че грижите и издръжката, които ответницата е полагала лично и чрез
свидетелките Р.Т.Т. и М.В.Н., са били изпълнявани точно и своевременно, с грижата на
добрия стопанин. Не се установи неправомерно поведение на Р.Т.Т., което да обуслови
12
договорната отговорност на ответницата. При това положение отказът на ищцата да
получава грижи и издръжка от ответницата, било то лично или чрез Р.Т.Т. и М.В.Н., е
неоправдан. Налице е забава на кредитора и ответницата е поставена в невъзможност
да изпълнява договорните си задължения единствено поради липсата на съдействие от
ищцата.
Тълкувателната практика и правната теория приемат, че натуралното
задължение за гледане може да бъде трансформирано в равностойно парично
задължение за издръжка. „При недаване от кредитора на необходимото съдействие
за изпълнението на задължението в натура и длъжникът има право да
трансформира задължението си в паричния му еквивалент и да го погасява чрез
плащане на съответната сума по установения ред“ (Тълкувателно решение № 96 от
28.VI.1966 г. по гр. дело № 65/66 г., ОСГК на ВКС; П.В., Цит. съч., стр. 52 – 53). В
дадения случай ответницата съобразно тези задължителни разяснения на общите
правила на ЗЗД е отправила едностранно изявление до ищцата, с което е
трансформирала натуралните грижи в парична издръжка в размер на 150 – 250 лева на
месец. От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства – документите за
заплащаните от ответницата комунално-битови услуги и стоки на ищцата,
икономическата конюнктура и стандарта на живот в ., както и извлечение от
движението по платежната сметка на ищцата, според което към края на устните
състезания пред първостепенния съд тя е увеличила спестяванията си на общо 5 838
лева и 58 стотинки – съдът приема, че така определената от ответницата издръжка е
равностойна на грижите в натура. За пълнота тук следва да бъде добавено, че
ответницата е положила отново грижи в натура за ищцата при счупването на
тазобедрената й кост, които тя е приела. Що се отнася до операцията на лявото око на
ищцата, действително тази операция не е била извършена с грижите и средствата на
ответницата. Ответницата обаче е предложила на ищцата да положи съответната грижа
за нея още през 2019 г., когато отношенията им все още били добри, но към този
момент ищцата отказала изпълнение. След това вече бил налице и траен отказ на
ищцата да приема грижи и издръжка от ответницата в натура поради настъпилото
дълбоко разстройство във взаимоотношенията им. Затова следва да се приеме, че и в
това отношение не е налице виновно неизпълнение на договорните задължения на
ответницата.
По всички изложени съображения първостепенният съд приема, че ответницата
е изпълнявала точно задълженията си съобразно уговореното в договора за
прехвърлянето на недвижимия имот срещу задължението за гледане и издръжка. Щом
тя е изпълнявала задълженията си, то предявеният иск за развалянето на договора е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Разноски. При този изход на спора съдът следва да присъди на ответницата
сторените от нея разноски, които съобразно представения списък по чл. 80 ГПК се
свеждат до уговореното и реално заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
1 800 лева (л. 62, том I). Ответницата не е направила възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, а
дори и да беше направила, делото се отличава с фактическа сложност, която обуславя
адвокатско възнаграждение над минималния размер. Макар и съдът да освободи
ищцата от задължението за внасяне на държавна такса и разноски (л. 23, том I), ищцата
не е освободена от отговорността за разноските, сторени от ответницата за защита
срещу неоснователния й иск.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
13
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 87, ал. 3 във връзка с ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите на ищцата С. Х. П., ЕГН **********, постоянен адрес .,
настоящ адрес ., срещу ответницата М. С. Ш., ЕГН **********, постоянен адрес ., ., за
развалянето на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане от 18. 03. 2019 г., съдържащ се в нотариален акт № 79, том I, рег.
номер 4688, дело № 72 по описа на нотариус Румяна Радева с ареал на действие
Софийския районен съд и вписана под номер 104 в регистъра на Нотариалната камара
за 2019 г., по силата на който ищцата С. Х. П. е прехвърлила в полза на ответницата М.
С. Ш. правото на собственост върху апартамент № 5, находящ се в ., ., състоящ се от
две стаи, хол, кухня, входно антре, баня, тоалетна, пералня и балкон, със застроена
площ 80, 85 кв. м., заедно с принадлежащото мазе . и 6, 57 % идеални части от правото
на собственост върху общите части и толкова идеални части от правото на строеж
върху мястото, който апартамент съставлява самостоятелен обект с идентификатор ..
ОСЪЖДА ищцата С. Х. П., ЕГН **********, постоянен адрес ., настоящ адрес
., да заплати в полза на ответницата М. С. Ш., ЕГН **********, постоянен адрес ., .,
сумата 1 800 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14