№ 700
гр. Ловеч, 01.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на първи
август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20254300500485 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.418, ал.5 от ГПК.
С разпореждане рег.№ 1598/20.06.2025 г., постановено по ч.гр.д.№
1007/2025 г. по описа на РС-Ловеч, е разпоредено да се издаде Заповед за
изпълнение и изпълнителен лист в полза на "БАНКА ДСК" АД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. *****, против длъжника А. К. М., с
ЕГН **********, с адрес: ***** за сумата 12 440.12 лв. – главница, ведно със
законната лихва от 09.06.2025 г. до изплащането й и допуснато незабавно
изпълнение, като е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за сумата
от 1 499.33 лв. – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 07.09.2024 г.
до 23.04.2025 г. вкл.; 37.00 лв. - обезщетение за забава за периода от 07.09.2024
г. до 23.04.2025 г. вкл.; 192.42 лв. – обезщетение за забава за периода от
24.04.2025 г. до 05.06.2025 г. и сторените разноски. За сумите, за които е
разпоредено издаването на заповед за изпълнение, да се направи надлежна
бележка върху заповедта и оригинала на договор за кредит за текущо
потребление от 20.05.2024 г.
Срещу това разпореждане е подадена частна жалба от "БАНКА ДСК"
АД, ЕИК ****, чрез пълномощника юрисконсулт Ф. И., в частта, с което е
отхвърлено заявлението на банката за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за следните суми: 1 499.33
лв. – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 07.09.2024 г. до
23.04.2025 г. вкл.; 37.00 лв. - обезщетение за забава за периода от 07.09.2024 г.
до 23.04.2025 г. вкл.; 192.42 лв. – обезщетение за забава за периода от
24.04.2025 г. до 05.06.2025 г. и сторените разноски. Оспорва извода на съда, че
банката не е изчислила правилно размера на ГПР, с което е нарушено
изискването на чл.11, т.10 ЗПК, довело до недействителност на целия договор
1
за кредит. Твърди, че застраховката не е допълнителна услуга, която следва да
се включи в ГПР, тъй като не е задължителна за получаване на кредита при
предлаганите условия. Прави подробен анализ на договора за кредит, Общите
условия към него, относимите разпоредби на ЗПК и европейското право и
счита, че районният съд превратно е приложил разпоредбите на закона и
направеният извод не кореспондира с волеизявленията на страните. Оспорва и
доводите на съда, с които е отхвърлена претенцията за разноски в заповедното
производство, тъй като е налице противоречие с основните принципи на ГПК
и разпоредбата на чл.78 ГПК, която указва как се разпределят.
Моли съда да отмени като неправилно атакуваното разпореждане в
обжалваната част и постанови съдебен акт, с който уважи претенцията за
следните суми: 1 499.33 лв. – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от
07.09.2024 г. до 23.04.2025 г. вкл.; 37.00 лв. - обезщетение за забава за периода
от 07.09.2024 г. до 23.04.2025 г. вкл.; 192.42 лв. – обезщетение за забава за
периода от 24.04.2025 г. до 05.06.2025 г., както и за пълния размер на
сторените разноски в заповедното производство.
Частната жалба е подадена от страна с правен интерес в предвидения от
закона преклузивен срок по чл. 418, ал. 5 ГПК срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
– неоснователна.
От доказателствата, приложени по ч.гр.д. № 1007/2025 год. на Районен
съд – Ловеч се установява, че производството по делото е започнало по
заявление на "БАНКА ДСК" АД, ЕИК ****, с искане за издаване заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист по извлечение от счетоводните
книги против длъжника А. К. М., с ЕГН **********, за следните парични
вземания по Договор за кредит за текущо потребление от 20.05.2024 г.:
12 440.12 лв. – главница, ведно със законната лихва от 09.06.2025 г. до
изплащането й; 1 499.33 лв. – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от
07.09.2024 г. до 23.04.2025 г. вкл.; 37.00 лв. - обезщетение за забава за периода
от 07.09.2024 г. до 23.04.2025 г. вкл.; 192.42 лв. – обезщетение за забава за
периода от 24.04.2025 г. до 05.06.2025 г., както и за разноски по делото в
размер на 283.38 лв. за внесена ДТ и 150.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение. В изпълнение изискванията на чл. 417, т. 2 от ГПК,
заявителят е приложил извлечение от счетоводните книги на банката и
документите, от които произтича вземането му.
В т.14 от заявлението е посочено, че предсрочната изискуемост на
кредита е настъпила на основание чл.16 от ОУ към договора за кредит, за
което кредитополучателят е надлежно уведомен, което се установява от
представеното към заявлението уведомление.
За да отхвърли заявлението на "БАНКА ДСК" АД за претендираните
вземания за договорна лихва, обезщетения за забава и сторени разноски, в
мотивите на обжалваното разпореждане РС – Ловеч е изложил съображения,
че е налице договор с потребител и на основание чл.7, ал.3 ГПК съдът е
2
длъжен служебно да извърши проверка за наличието на неравноправни клаузи
в него. Направен е извод, че ползването на допълнителна услуга – застраховка
съставлява условие за отпускане на кредита и застрахователната премия е
включена в погасителния план. Заявителят не е спазил изискването на чл.11,
т.10 от ЗПК, защото не е включил този разход в ГПР, което има за последица
недействителност на договорната връзка по аргумент на чл.22 от ЗПК.
Заповедният съд и стигнал до заключението, че на основание чл.23 от ЗПК
следва да уважи заявлението само до размера на чистата стойност на кредита,
а искането за договорна лихва не следва да се уважава, тъй като почива на
недействителен договор. По отношение на вземането за обезщетение за забава
са изложени съображения, че липсва покана, а претендираните разноски в
заповедното производство не се дължат по аргумент от т.5 от решение на СЕС,
постановено по съединени дела С-224/2019 и С 259/2019.
Съгласно разпоредбата на чл. 418, ал. 2 от ГПК, в това производство
съдът проверява дали представения документ попада в кръга на изброените в
чл. 417 от ГПК, редовен ли е от външна страна и удостоверява ли подлежащо
на изпълнение вземане срещу длъжника. Следователно производството е
формално и едностранно. Безспорно заявителят попада в кръга на субектите,
посочени в чл.417, т.2 от ГПК, за които законодателят е предвидил
възможност за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ или
извлечение от счетоводните книги.
Искането на "БАНКА ДСК" АД за издаване на заповед за незабавно
изпълнение се основава на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК - извлечение от
счетоводни книги, поради което съдът е длъжен да провери дали заявлението
е редовно съгласно изискването на чл. 410, ал. 2, във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 от
ГПК (да е попълнено точно и ясно и да съдържа и изложение на
обстоятелствата относно възникналата изискуемост на вземането и
определения размер на задължението) и дали извлечението от счетоводните
книги е редовно от формална страна и удостоверява изискуемостта на
вземането към конкретния длъжник.
В случая заявителят се позовава на настъпила предсрочна изискуемост
поради неплащане на 8 бр. месечни вноски, като съгласно т. 18 от TP №
4/18.06,2014 г. по т.д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, за да настъпи предсрочната
изискуемост не е достатъчно само да бъде констатирано неизпълнение на
задължението за плащане в уговорения срок, а е следва кредиторът да
уведоми надлежно длъжника, че обявява задължението за предсрочно
изискуемо преди подаване на заявлението. Изявлението на "БАНКА ДСК"
АД, че поради спиране на плащането е упражнил правото си да обяви кредита
за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника и това е видно от
приложените към заявлението писмени документи-покана и протокол от ЧСИ.
Заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение се основава
на сключен договор за потребителски кредит, по който длъжникът –
физическо лице, има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на
3
ЗЗП, поради което съдът е длъжен служебно да провери дали договорът
съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за
потребителя при действието на чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13 на ЕИО
на Съвета, разпоредбите на която с § 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП са въведени в
националното законодателство - ЗЗП.
От приложените към заявлението писмени доказателства се установява,
че заемополучателят е изявил желание да ползва услуга застраховка по
кредита по групова застраховка „Кредитна защита“ на кредитополучатели на
"БАНКА ДСК" АД, като застрахователната премия е в общ размер на 1 633.80
лева или 27.23 лв. месечно, включена в дължимата сума на месечната
погасителна вноска, видно от представения погасителен план. Договорена по
този начин клаузата за заплащане на застраховка, не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. Макар и формално договорът за
застраховка да не е задължително условие за сключването на договора за
потребителски кредит, получаването на кредита при предлаганите условия
включва заплащането на застрахователна премия по договор за застраховка
след като е включена в погасителните вноски. Освен това липсват данни
кредитополучателят да е можел да влияе върху съдържанието на договора. В
случая средствата за застрахователна премия, които кредитополучателят
следва да заплати, представлява разход по кредита и оскъпяват последния, тъй
като са за сметка на застрахованото лице /чл.3 от груповата застраховка
„Кредитна защита“ на кредитополучатели на „Банка ДСК“ АД/. Затова тези
суми е следвало да бъдат включени при изчисляването на ГПР. В
противоречие с нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е липсата на този разход в
договора при изчисляването на ГПР, като освен това не е посочено ясно и
разбираемо какво включва годишния процент на разходите по кредита. При
действието на чл. 22 и чл. 23 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен, а когато бъде обявен за такъв,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.
Съобразявайки свързаността с договора за кредит и договорката да се
разсрочи и изплаща застраховката заедно с погасителната вноска по заема, е
налице и заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, налагаща
ограничение в размера на ГПР. Нарушена е и императивната норма на чл. 33,
ал. 1 от ЗПК, регламентираща че при забава на потребителя, кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Недопустимо е под формата на „застраховки“ кредиторът да начислява други,
дължими от потребителя суми, различни от лихвата. Наред с това,
предвидените застрахователни премии водят до значително оскъпяване на
ползвания заем, като завишават размера на главницата, съответно влияят
върху размера на възнаградителната лихва. Съдебният състав счита за
ирелевантно направеното от жалбоподателя възражение за даване на съгласие
4
от страна на длъжника за сключване на застраховката, тъй като това не
променя неравноправния характер на уговорката по същество.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна, поради което и клаузите за застраховки следва да се приемат за
такива, какъвто извод е направени и от ЛРС. Поради изложените мотиви
настоящият състав приема, че приложеният към заявлението документ -
извлечение от счетоводните книги, не установява подлежащо на изпълнение
вземане по отношение на сумите, предмет на въззивната жалба, тъй като с
оглед нищожността на посочените по-горе клаузи, не се следва плащане на
разходи, лихви, такси и др при действие на чл. 23 от ЗПК. Констатираната и от
двете инстанции неравноправност на клаузите за застраховки води до извод,
че заявителя има право на основание чл. 23 от ЗПК да получи заповед за
изпълнение само до размера на чистата стойност на кредита, след приспадане
на предложеното от длъжника изпълнение, но не и на съпътстващите
вземания за договорна лихва и други разходи за кредита.
Относно претенцията за присъждане на разноски в заповедното
производство съразмерно на уважената част на заявлението, настоящата
инстанция също споделя изводите на заповедния съд. В т.5 от решение на съда
на ЕС по дело С-714/21.03.24 г. е посочено, че чл.6 §1 и чл.7 §1 от Директива
93/13, разгледани с оглед принципа на ефективност, трябва да се тълкуват в
смисъл, че не допускат национална правна уредба, която позволява
потребителят да бъде задължен да понесе част от процесуалните разноски,
когато след установяване на нищожността на договора клауза поради
неравноправния й характер, искането му за връщане на недължимо платени от
него въз основа на тази клауза суми е уважено само частично с мотива, че е
практически невъзможно или прекомерно трудно да се определи обхватът на
правото на този потребител на връщане на посочените суми. В случая е
налице сходна хипотеза, тъй като макар и да не се касае за иск, предявен от
потребител за установяване на нищожност на договорна клауза поради
неравноправност и връщане на недължимо платени от потребител суми, а за
претенция в заповедно производство на кредитор за неплатена главница, то
недействителността е прогласена по почин на съда и последиците следва да се
същите. Длъжникът е потребител, а искането е за заплащане на задължения
към кредитора, произтичащи от признат от съда за изцяло за недействителен
договор за потребителски кредит на основание чл.22 ЗПК при приложение на
разпоредбата на чл.23 от ЗПК. Приема се в решение №129/30.07.24 г. на ВКС
по т.д.№630/23 г, че в производството по чл.422 от ГПК/ което е продължение
на заповедното производство/, присъждането в тежест на ответника на
процесуалните разноски, съобразно уважената част, при прилагане на
разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК, в случая би било в противоречие с целта на
Директива 2008/48/ЕО, тъй като би било пречка за потребителя да упражни
предоставеното му от директивата право на ефективен съдебен контрол. Това
съдебно решение е постановено при съобразяване изцяло на решение от
5
21.03.2024 г. по дело С-714/22 г. на СЕС, видно от мотивите.
От изложените съображения следва извод, че обжалваното
разпореждане на ЛРС следва да бъде потвърдено като правилно.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно разпореждане рег.№ 1598 от 20.06.2025 г.,
постановено по ч.гр.д.№ 1007/2025 г. по описа на РС-Ловеч в частта, с която е
отхвърлено заявлението на "БАНКА ДСК" АД, ЕИК ****, против длъжника
А. К. М., с ЕГН **********, с адрес: ***** за сумата от 1 499.33 лв. –
договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 07.09.2024 г. до 23.04.2025 г.
вкл.; 37.00 лв. - обезщетение за забава за периода от 07.09.2024 г. до 23.04.2025
г. вкл.; 192.42 лв. – обезщетение за забава за периода от 24.04.2025 г. до
05.06.2025 г. и сторените разноски.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6