№ 134
гр. Варна, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Трайчо Г. Атанасов
Членове:Деян Ив. Денев
Ерна Якова-Павлова
при участието на секретаря Нели Ст. Йовчева
като разгледа докладваното от Трайчо Г. Атанасов Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20223100600559 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид:
Предмет на въззивното производство е присъдата по НЧХД № 3728/19г.
на Районен съд Варна, тридесет и седми наказателен състав, постановена на
23.03.2022г. с която подсъдимият П. ИВ. АНТ. е бил признат за виновен по
чл.148 ал.1 т.1 и т.3 вр. чл.146 ал.1 от НК, съгласно частното обвинение срещу
него за извършено престъпление “обида” с пострадал В. ЦВ. В. и е бил
уважен предявения граждански иск за неимуществени вреди в размер на
1 000 /хиляда/ лева, като е отхвърлен за горницата до 1 500 /хиляда и
петстотин/ лева.
Подсъдимият е бил осъден и да заплати направените от частният
тъжител разноски за процесуално представителство, както и държавна такса
върху уважената част от гражданския иск.
Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия А.,
чрез служебния му защитник – адв. В.А. от АК - Варна с която се иска
прекратяване на наказателното производство, или отмяна на постановената
присъда и оправдаване. В съдебно заседание пред въззивната инстанция
защитата поддържа жалбата си.Подсъдимия редовно призован не се явява.
От страна на частния тъжител не са постъпили писмени възражения по
жалбата. В съдебно заседание пред въззивната инстанция В.В. се явява лично
и с адв. Е.Ф. от АК – Варна. В пледоарията си по същество повереника желае
потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт като правилен и
законосъобразен.
1
Окръжният съд намира, че жалбата е неоснователна.
По реда и със средствата на НПК, първоинстанционният съд е събрал
всички налични фактически данни, свързани с обстоятелствата, изложени в
частната тъжба, които допринасят за тяхното изясняване и за разкриване на
обективната истина.
Установена е следната фактическа обстановка :
Частния тъжител работел в органите на МВР. Към 18.03.2019 г. бил
служител в Сектор „Пътна полиция" при ОД-МВР-Варна.
На 18.03.2019 г.от 19.00 часа до 07.00 часа на 19.03.2019 г. бил назначен
за работа в екип по със св. Г. по спазване на ЗДвП. При изпълнение на
служебните си задължения на ч.тъжител бил поверен служебен автомобил със
всички отличителни белези, като и двамата били облечени с полицейски
униформи със съответен отличителен знак и номер. Около 02.00 часа
ч.тъжител В. и колегата му св.Г. се намирали в близост до кръстовището на
бул.Вл.Варненчик" с ул."Патриарх Евтимий". Двамата стояли извън
служебния автомобил. Частният тъжител в изпълнение на служебните си
задължения спрял за проверка л.а. Фоксваген с ДК№ ******* управляван от
подс. А.. След като се приближил до водача и се представил, той му поискал
документи за самоличност и за правоуправление. Водачът на автомобила
подс.П. ИВ. АНТ. му представил само свидетелство за правоуправление и
документи за собственост на автомобила, но не му представил контролен
талон. Обяснил му, че скоро му съставили акт и поради това няма талон в
себе си. Това, че няма АУАН в себе си, който да представи обяснил с факта,
че отказал да го подпише и поради това АУАН не му бил връчен. В хода на
проверката подс.А. нервничил и оспорвал всичко казано от полицейските
служители. Заявявал, че има права, които той знаел. След като ч.т. В. и св.Г.
приключили документалната проверка поканили подс.А. да бъде изпробван с
техническо средство за наличие на алкохол в дъха - „Алкотест - Дрегер", но
той категорично отказал проверката с техническа средство и заявил, че желае
да даде кръв за извършване на химическа експертиза. Поради това ч.т.Г. му
съставил АУАН № АА 130750 за осъществен състав на нарушение по чл. 174
ал.З, вр. чл. 137а., ал.1 и чл. 100, ал. 1, т.1 от ЗДвП. Така съставения АУАН
при предявяването му подс.А. отказал да подпише. Междувременно ч.т.В.
издал и ЗПАМ и талон за медицинско изследване, които водача подс.А. също
отказал да подпише. Докато двамата полицейски служители съставяли
документите по извършваната проверка подс.А. бил видимо притеснен и
нервен. Той започнал да обижда двамата полицейски служители, като
отправял към тях изразите „ Смешници", „ Палячовци" „ Вие сте пияни, а не
аз". Докато извършвали проверката ч.т. и св. Г. спрели няколко човека с
св.Г.Д. и св.Валентин Г., за да присъстват на създалата се напрегната
ситуация, които възприели отправените обидни изрази.
Незабавно след казаното от подс.А. твърдение, че полицаят изпълнява
служебните си задължения след употреба на алкохол, това било съобщено на
2
дежурният офицер, тъй като това се явява съществено нарушение на
трудовата дисциплина водещо до дисциплинарно уволнение и следва да бъде
съобщено на по-висшестоящ.
Дежурният офицер в изпълнение на служебните си задължения, след
като получил твърдение за алкохолно повлиян полицейски служител при
изпълнение на служебните му задължения, предприел задължителното
извършване на проба с техническо средство „Дрегер". На место били
изпратени техни колеги, които да изпробват и двамата полицейски служители
извършващи проверка на подс.А.. „Дрегерът" отчел нулеви стойности за
наличие на алкохол в дъха на ч.т. В..
За да приеме изложената фактическа обстановка като установена по
безспорен и категоричен начин ВРС е извършил анализ на събраните по
делото гласни доказателства, съпоставил ги е с писмените такива и е дал
отговор кои от тях и защо кредитира. Били са събрани всички възможни и
относими към предмета на делото доказателства и въз основа на техния
анализ първоинстанционния съд е стигнал до единствено възможния извод за
виновността на подсъдимия за авторство на престъплението в което е
обвинен.
По възраженията на защитата :
Основно искане на защитата и пред първостепенния съд и пред
настоящата инстанция е за прекратяване на делото на осн. на осн. чл.21 ал.1
т.6 от НПК, като в тази насока се излагат съждения, че за същото деяние
подсъдимият е вече осъден по НЧХД № 3728/19г. на ВРС. Счита се, че е
нарушен принципа „ne bis in idem“.
Първоинстанционният съд е взел отношение в мотивите си – л.168 по
делото. Към изложеното от него следва да се отбележи, че с едно деяние
може да бъде засегната правната сфера на повече от едно лица – в случая с
едни и същи думи и изрази могат да бъдат нанесени обиди на повече от едно
лице и всяко от тях на собствено основание има право да потърси правата си в
съда. Да се приеме тезата на защитата за прекратяване на наказателното
производство означава да се въведе конкуренция между пострадалите лица
кой първи ще заведе дело и кой ще има успех неговото дело да приключи с
окончателен съдебен акт първо по време. Останалите пострадали от деянието
не биха могли да получат съдебна защита за нарушените им права и законни
интереси. Затова и въззивния съд счита, че не са налице основания за
прекратяване на наказателното производство.
Във въззивната жалба се изтъква, че не са доказани обидите
„палячовци“ и „смешници“, а израза „Вие сте пияни“ не представлява обида, а
умозаключение - мисловен израз на лична преценка в резултат на анализ и
лично възприемане на ситуацията.
По отношение на отправените обиди в хода на съдебното дирене са
3
събрани гласни доказателства посредством разпита на св.Х. Г., като в тази
насока следва да се отчете и приложената като писмено доказателство по
делото справка за съдимост от която се установяват с влязла в сила присъда
използваните от подсъдимия изрази на процесната дата. Изразите
„палячовци“ и „смешници“ са безспорно обидни съобразно възприетите в
обществото норми за морално и етично положение.
От показанията на свидетелите Г.Д. и В.Г.. се установява, че
поведението на подсъдимия е било агресивно спрямо двамата полицаи, като
обидите са били и към двамата и ги е обвинявал, че са пили. Това поведение
на подс.А. категорично сочи, че той не е изразявал собственото си мнение, а
действията му са били с цел да засегне и провокира полицейските служители.
Обстоятелството, че подсъдимия не е бил употребил алкохол, а е отказвал
проба и е нагрубявал полицаите сочи като мотив за действията му единствено
и само желанието да уязви и провокира служителите на реда. Затова и съда
счита, че обвинението към полицаите, че са били пияни по време на
изпълнение на служебните си задължения /устно и писмено/ е било обидно за
тях и е засегнало доброто им име и уважението, което обществото им дължи
като на пазители на реда.
По отношение на изложеното в жалбата съждение, че полицаите са се
държали неадекватно спрямо подсъдимия и това може да се е дължало на
умора, или други причини следва да се отбележи, че данни за неадекватно
поведение на частният тъжител и св.Х. Г. не са налични в кориците на делото,
а и подсъдимият А. към датата на извършване на деянието е бил на 38
навършени години и е имал достатъчно жизнен опит да може да разграничи
разликата в поведението на уморени и пияни хора.
С оглед на изложеното възраженията на защитата за прекратяване на
наказателното производство, или за оправдаване на подсъдимия следва да
бъдат оставени без уважение.
По справедливостта на наказанието :
Отчитайки наличието на законовите предпоставки за приложението на чл.78А
от НК първоинстанционния съд е освободил подсъдимия от наказателна
отговорност като му е наложил административно наказание “Глоба” в размер
на 1 000 лева. Доколкото наказанието е в минималния законовоустановен
размер и липсва жалба от частния тъжител обсъждане за неговата
справедливост не следва да бъде извършвано.
За гражданския иск:
Първоинстанционния съд е отчел, че с използваните обидни думи и
жестове е била засегната професионалната чест, достойнство и е бил уронен
престижа на частния тъжител като е счел, че обезщетение в размер на 1 000
лева отговаря на принципа на справедливостта заложен в чл.52 от НК.
ВОС счита определеното обезщетение за справедливо и като такова
следва да бъде потвърдено.
4
По реда на служебната проверка следва да се обърне внимание на
първоинстанционният съд, че производството по делото е продължило
необосновано дълго, като същото е отлагано 13 /тринадесет/ пъти основно
поради неявяване на подсъдимия. Още след първото съдебно заседание съдът
е могъл да го обяви на издирване за установяване на адрес и след резултата на
същото да констатира наличие на основания по чл.269 ал.3 от НПК и след
назначаване на служебен защитник да разгледа и приключи производството в
разумен срок. По делото са били разпитани общо 3 /три/ лица за две години и
половина.
Пак по линия на служебната проверка следва да се отбележи и че
гражданския иск за горницата до 1 500 /хиляда и петстотин/ лева е бил
отхвърлен от ВРС като неоснователен. Основание за уважаване на
граждански иск за непозволено увреждане е наличието или не на деликт,
какъвто е констатиран от съда. Затова и иска на частният тъжител до пълния
му размер не е неоснователен /доколкото основанието е налице/, а е недоказан
по размер. Това е и основанието за отхвърлянето за разликата до предявения
размер.
Присъдата като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена,
а въззивната жалба оставена без уважение.
По изложените съображения и на основание чл.338 от НПК, настоящият
състав на Окръжния съд като въззивна инстанция,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъдата на Районен съд Варна, тридесет и седми
наказателен състав, постановена на 23.03.2022г. по НЧХД № 3728/2022г.
Решението е окончателно и не подлежи на касационна проверка.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5