В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Илияна Зелева | |
Гражданско I инстанция дело |
Производството е по реда на чл.422 ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 във вр. с чл.414 ГПК, във връзка с чл.318, чл.327 ТЗ, във връзка с чл.286 ТЗ, във връзка с чл.79 ЗЗД. Образувано е по предявен установителен иск от „. – О. О., с ЕИК: ............, със седалище и адрес на управление: Г. П., 4400, ул. Н... В... №2.., представлявано от управителя Г... А... М..., със съдебен адрес за призоваване: Г. П., ул. П. Т., Ч. А. В. Г. Л. против „Д. – К. Д. – Е. Д.”, с ЕИК/Код по Булстат: ..........., със седалище и адрес на управление: Г.Д., 4831, общ.Д., обл.С., У. №10, представлявано от управителя Е. С. Д., с цена на иска 1 522.03 лева, представляваща главница за дължими и неизплатени суми по фактура №*/20.03.2008г. на стойност 827.78 лева и по фактура №*/02.07.2009г. на стойност 649.25 лева за доставка на масла и смазочни материали, ведно със законната лихва върху главницата 1 522.03 лева, считано от постъпване на заявлението в съда – 30.10.2012г. до окончателно изплащане на вземането и направените разноски в размер 231.69 лева, от които 31.69 лева държавна такса и 200.00 лева адвокатско възнаграждение, които са предмет на ЧГД № 526/2012г. по описа на Районен съд Девин и направените разноски по настоящото производство. В исковата молба ищецът поддържа, че с ответника имали договорни отношения, във връзка с доставка на моторни масла и смазочни материали за бензиностанция в Г.Д.. По поръчка на ответника доставили моторни масла и смазочни материали, подробно описани по вид и стойност в две приложени към исковата молба фактури на обща стойност 1522.03 лева по фактура № */20.03.2008г. на стойност 827.78 лева и по фактура № */02.07.2009г. на стойност 649.25 лева. Доставката е извършена до бензиностанцията на ответника, а стоката е получена от И. М. Д., баща на управителя на едноличния собственик. Въпреки многократните покани ответникът не е платил, поради което подали заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по което било образувано ЧГД № 526/2012г. на РС Девин и е издадена заповед на 30.10.2012г. за изпълнение на задължението по процесните фактури в общ размер 1 522.03 лева, заедно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 30.10.2012г. до окончателно изплащане на сумата и разноски в размер на 231.69 лева. Ответникът е възразил по чл.414 ГПК, че не дължи. Поради това предявява иск за установяване съществуване на вземането в общ размер 1 522.03 лева по отношение на ответника, за което му е издадена заповед по ЧГД № 526/30.10.2012г. по описа на Районен съд Девин и присъди направените разноски по водене на делото. В срока по чл.131 ГПК ответникът не представя писмен отговор. В съдебно заседание ищецът, Ч. А.Л., поддържа предявените искове. Ответникът, представляван от управителя Е. Д., оспорва исковете. Твърди, че не дължи, че не е получена стоката по издадените фактури. Съдът, прие от фактическа и правна страна следното: Няма спор по делото, а и от приложеното ЧГД № 526/2012г. по описа на Районен съд Девин се установява, че на 30.10.2012г. от ищеца е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против ответника на парично задължение в общ размер 1 522.03 лева, от които 827.78 лева за получени масла и смазочни материали по фактура № */20.03.2008г. и 694.25 лева за получени масла и смазочни материали по фактура № */02.07.2009г., които суми са заявени ведно със законната лихва, считано от 30.10.2012г. до окончателно погасяване на задължението и разноските в размер на 231.69 лева. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, № 1212/30.10.2012г. От ответника по реда на чл.414 ГПК е подадено възражение, че не дължи изпълнение на задължението по издадената заповед за изпълнение. Ищецът, в указания му едномесечен срок по чл.415, ал.1 ГПК с разпореждане № 1256/12.11.2011г. по Ч.Г.дело № 526/2012г. по описа на ДРС, връчено на 19.11.2012г., е предявил на 15.12.2012г. иск за установяване съществуване на вземането срещу ответника. От заключението на вещото лице се установява, че в счетоводството на ищеца доставените смазочни материали и моторни масла, фактурирани с фактура № */20.03.2008г. за 827.78 лева и с фактура № */02.07.2009г. за 694.25 лева са осчетоводени своевременно. Плащания по доставените стоки и фактурирани с горните фактури не са извършвани. Към 02.08.2013г., датата на проверката, остатъкът по партидата на ответника по балансова сметка 411 „Клиенти" е с дебитно салдо, т.е вземане, равно на общата сума от двете фактури в размер на 1 522.03 лева. При ответника доставените и фактурирани с фактура № */20.03.2008 г. за 827.78 лева от ищеца смазочни материали и моторни масла са осчетоводени своевременно. Фактурата е описана в дневника за покупките и е начислен полагащият се данък добавена стойност на покупките. Заверена е партидата на доставчика по балансова сметка 401 „Доставчици". Втората фактура № */02.07.2009г. за доставени смазочни материали и моторни масла на обща стойност 694.25 лева не е осчетоводявана при ответника. Не е описвана в дневника за покупките и не е теглен данъчен кредит. Плащания на доставените стоки през месец март 2008 година до деня на проверката не са извършвани. Към датата на проверката 11.08.2013г. остатъкът по партидата на ищеца по балансова сметка 401 „Доставчици" е с кредитно салдо, т. е. Дължими 827.78 лева. Крайните остатъци по сметките в счетоводствата на страните са с разлика от 694.25 лева. При ищеца вземането е за 1 522.03 лева, а при ответника задължението е за 827.78 лева. Предявеният установителен иск на основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415, ал.1, във вр. с чл.414 ГПК, във връзка с чл.318, чл.327 ТЗ, във връзка с чл.286 ТЗ, във връзка с чл.79 ЗЗД е основателен и доказан. От приложените писмени доказателства фактура № */20.03.2008г. се установява, че ищецът я издал на ответника за закупени масла и смазочни материали на обща стойност 827.78 лева с ДДС. Фактура № */02.07.2009г. е издадена за закупени масла и смазочни материали на обща стойност 694.25 лева с ДДС. Приложена е счетоводна справка за осчетоводяване на процесните фактури. Ответникът оспорва задължението, като твърди, че не дължи, че не е получил стоката по процесните фактури. В тежест на ответника беше да докаже, че не дължи. Доказателства за извършено плащане или за недължимост на задължението по процесните фактури от ответника не се представиха, поради което предявения иск за установяване съществуване на вземането на ищеца срещу ответника се явява основателен и доказан в предявените размери. Безспорно от представените писмени доказателства се установява съществуване на задължението. То произтича от сключен между страните търговски договор за покупко продажба на масла и смазочни материали по смисъла на чл.318 и следващи ТЗ във връзка, с което ищецът е продал на ответника масла и смазочни материали, което поражда задължението му да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи. С издаване на процесните фактури при липса на друга уговорка между страните е възникнало задължението на ответника да плати цената на стоката. Неоснователно е възражението, че ищецът не е изпълнил задължението си за доставка, тъй като в процесните фактури е положен подпис на получател на стоката, незасимо, че това не е бил управителя. Ищецът доказа, че е доставил стоката на ответника. Уговорен е начин на плащане „по сметка”, при което в тежест на ответника беше да докаже, че е изпълнил задължението си със заверяване сметката на продавача, по аргумент от чл.305 ТЗ. Като не е изпълнил задължението си, съгласно чл.79 ЗЗД, ищецът има право да иска реално изпълнение. Обстоятелството, че в счетоводството на ответника е осчетоводена само една от процесните фактури не освобождава ответника от изпълнение на задължението. То е възникнало с получаване на стоката, удостоверено с подписа и имената на получател от името на фирмата. Вземането се дължи заедно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда 30.12.2012г., съгласно чл.422, ал.1 ГПК, тъй като искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срока по чл.414, ал.1 ГПК. При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК основателно е искането за присъждане на направените разноски по делото в размер на 381.69 лева, от които 31.69 лева държавна такса, 100.00 лева за вещо лице и 250.00 лева адвокатско възнаграждение, съгласно приложения списък за разноски и действително направени. Мотивиран от изложените съображения, Девинският районен съд Р Е Ш И : ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения установителен иск на основаниечл.422 ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 във вр. с чл.414 ГПК, във връзка с чл.318, чл.327 ТЗ, във връзка с чл.286 ТЗ, във връзка с чл.79 ЗЗД от „. – О. О., с ЕИК: .............., със седалище и адрес на управление: Г. П., 4400, ул. Н... В...в №2..., представлявано от управителя Г... А... М..., със съдебен адрес за призоваване: Г.П., ул. П. Т., Ч. А. В. Г. Л. по ОТНОШЕНИЕ на „Д. – К. Д. – Е. Д.”, с ЕИК / Код по Булстат: ............., със седалище и адрес на управление: Г. Д., 4831, общ. Д., обл. С., ул. М... № 10, представлявано от управителя Е. С. Д., че дължи изпълнение на парично задължение по заповед № 1212/30.10.2012г. по ч.Г. дело № 526/2012г. на РС Девин, издадена по заявление от „. – О. О., с ЕИК: ............, със седалище и адрес на управление: Г. П., 4400, ул. Н... В... № 2..., представлявано от управителя Г... А... М..., със съдебен адрес за призоваване: Г. П., ул. П. Т., Ч. А. В. Г. Л. в размер 1 522.03 лева, представляваща главница за дължими и неизплатени суми по фактура № */20.03.2008г. на стойност 827.78 лева и по фактура № */02.07.2009г. на стойност 649.25 лева за доставка на масла и смазочни материали, ведно със законната лихва върху главницата 1 522.03 лева, считано от постъпване на заявлението в съда – 30.10.2012г. до окончателно изплащане на вземането и направените разноски в размер 231.69 лева, от които 31.69 лева държавна такса и 200.00 лева адвокатско възнаграждение, които са предмет на ЧГД № 526/2012г. по описа на Районен съд Девин. ОСЪЖДА „Д. – К. Д. – Е. Д.”, с ЕИК / Код по Булстат: ............., със седалище и адрес на управление: Г. Д., 4831, общ. Д., обл. С., ул. М... № 10, представлявано о‗ управителя Е. С. Д. да заплати на „. – О. О., с ЕИК: ............, със седалище и адрес на управление: Г. П., 4400, ул. Н... В... № 27, представлявано от управителя Г... А... М..., със съдебен адрес за призоваване: Г. П., ул. П... Т., Ч. А. В. Г. Л. разноските по делото в настоящото произвоство в размер на 381.69 лева. ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист въз основа на издадената заповед на изпълнение по чл.410 ГПК № 1212/30.10.2012г. по ЧГД № 526/2012г. по описа на Районен съд Девин и съобразно установеното вземане в настоящото производство, след влизане в сила на решението. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Смолянски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му. Р. СЪДИЯ: |