№ 134
гр. С. , 09.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на осми септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Пенка Сп. И.ова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20212200500325 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №260359/10.06.2021г. по гр.д.
№4395/2020г. на С.ски районен съд, с което е допусната съдебна делба между М. ИВ.
Ж. и Я.. ИВ. П. по отношение на следния недвижим имот: ½ ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор №67338.519.108 с административен адрес: гр. С., ул. „Г.“ №**, с площ
389 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно
ползване – ниско застрояване /до 10м./, с номер по предходен план 6755, при посочени
съседи, ведно с построените в имота: сграда с идентификатор №67338.519.108.2 със
застроена площ от 34 кв.м. на един етаж, с предназначение: жилищна сграда; сграда с
идентификатор №67338.519.108.5 с площ от 19 кв.м. на един етаж, с предназначение:
хангар, гараж; сграда с идентификатор №67338.519.108.9 с площ от 13 кв.м. на един
етаж, с предназначение: друг вид сграда за обитаване и сграда с идентификатор
№67338.519.108.10 с площ от 18 кв.м. на един етаж, с предназначение: друг вид сграда
за обитаване, при квоти от правото на собственост от по 1/2 ид.ч. за всеки съделител.
Решението е обжалвано от ответницата в първоинстанционното производство
Я.. ИВ. П. чрез пълномощника адв. К. в частта, с която е допусната до съдебна делба
сграда с идентификатор №67338.519.108.5 с площ от 19 кв.м. на един етаж, с
предназначение: хангар, гараж, построена в ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
1
№67338.519.108 с площ от 389 кв.м.
В жалбата си, въззивницата П. чрез пълномощника адв. К. посочва, че
първоинстанционното решение в обжалваната му част е неправилно и
незаконосъобразно. Счита, че неправилно районният съд е приел, че е следвало да
демонстрира пред наследодателите намерението си да свои сградата, която тя и
съпругът са построили през периода 1995-1996г. Счита, че презумпцията по чл.69 от
ЗС е приложима в случая и я ползва. След построяването на сградата владението върху
нея било предадено на въззивницата и семейството й от наследодателите чрез
конклудентни действия още през 1996г. Сградата била изградена изцяло със средства
на нейното семейство, като родителите й не се я подпомагали по никакъв начин.
Посочва, че от 1996. Е установила владение върху сградата с намерение да я свои, като
до смъртта на майка й - 24.09.2018г., я е придобила по давност. Тъй като в случая счита
за приложима презумпцията по чл.69 от ЗС, то не било необходимо да демонстрира
промяна в намерението за своене спрямо собственика, тъй като от момента на
установяване на фактическата власт, тя има характера на владение. Тъй като се
завладява чужд имот, не се изисква уведомяване на собственика за намерението за
своене на имота. Налице били и останалите признаци на владението – спокойно,
непрекъснато, явно, постоянно и несъмнено. Поради това счита, че по делото е
доказано възражението й за придобИ.ето от нейна страна по давност правото на
собственост върху процесната сграда – гараж. Собственикът на имота е следвало да
предприеме действия по отблъсване на установената и продължаваща фактическа
власт преди изтичане на 10-годишният давностен срок и така да прекъсне давността. С
оглед изложеното, въззивникът моли съда да обмени първоинстанционното решение в
обжалваната част и да постанови ново, с което сграда с идентификатор
№67338.519.108.5 с площ от 19 кв.м. на един етаж, с предназначение: хангар, гараж
бъде изключена от делбената маса. Претендира разноски пред въззивната инстанция.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба, отговарящ
на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК от насрещната страна - М. ИВ. Ж..
В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна
жалба.
С отговора на въззивната жалба, въззиваемата М.Ж. чрез пълномощника си адв.
Е.Х. оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че първоинстанционният съд
правилно обсъдил всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях
направил законосъобразни правни изводи. Правилно приел, че възражението за
придобивна давност по отношение на процесната сграда №5 е недоказано. Прави
анализ на събраните по делото гласни доказателства. Посочва, че се установило, че
сградата е построена със средства на наследодателите на страните. Нямало спор, че
2
ответницата и съпругът й са ползвали процесната сграда по време, когато са били живи
родителите й, но това било поради близките родствени отношения. Нямало данни
наследодателят да е отстъпил владението върху гаража на ответницата и съпругът й,
нито те да са завладели сградата, пряко волята на родителите. Независимо от това,
посочва, че до смъртта на бащата през 2004г. давността не била изтекла. След това
презумпцията по чл.69 от ЗС била неприложима, тъй като възникнала съсобственост в
резултат на наследяване. Поради това, въззиваемата моли съда да остави въззивната
жалба без уважение.
С въззивната жалба и отговора не са направени искания за събиране на
доказателства от въззивния съд.
В с.з. въззивницата Я.. ИВ. П., редовно призована, не се явява. Представлява се
процесуален представител по пълномощие адв. К., който поддържа подадената
въззивна жалба на изложените в нея основания и моли за уважаването й. Претендира
разноски за въззивната инстанция.
Въззиваемата М. ИВ. Ж., редовно призована, в с.з. не се явява. Представлява се
от процесуален представител по пълномощие адв. Е.Х., която оспорва въззивната
жалба като неоснователна. Моли съда са потвърди обжалваното първоинстанционно
решение като правилно и законосъобразно. Поддържа изложените в отговора на
въззивната жалба съображения. Посочва, че във връзка с приложения от районния съд
чл.92 от ЗС следвало да се има предвид, че поземления имот е съсобствен.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от
процесуално легитимирани субекти, имащи интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата
на обжалването - и допустимо в обжалваната част.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
върху първоинстанционното решение в обжалваната част, настоящата инстанция, след
преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното
решение е незаконосъобразно и неправилно в обжалваната част.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на
чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
3
Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част
на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции,
правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата правна
квалификация на предявения иск, респ. на направените с отговора на исковата молба
възражения. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили
възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.
С.ски районен съд е сезиран с предявен от М. ИВ. Ж. против Я.. ИВ. П. иск за
делба на съсобствен недвижим имот – ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
№67338.519.108 с административен адрес: гр. С., ул. „Г.“ №**, с площ 389 кв.м., с
трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване –
ниско застрояване /до 10м./, с номер по предходен план 6755, при посочени съседи,
ведно с построените в имота: сграда с идентификатор №67338.519.108.2 със застроена
площ от 34 кв.м. на един етаж, с предназначение: жилищна сграда; сграда с
идентификатор №67338.519.108.5 с площ от 19 кв.м. на един етаж, с предназначение:
хангар, гараж; сграда с идентификатор №67338.519.108.9 с площ от 13 кв.м. на един
етаж, с предназначение: друг вид сграда за обитаване и сграда с идентификатор
№67338.519.108.10 с площ от 18 кв.м. на един етаж, с предназначение: друг вид сграда
за обитаване с правно основание чл.34 от ЗС, вр. с чл.69, ал.1 от ЗН, като
производството се намира във фазата по допускане на делбата.
С отговора на исковата молба е направено от Я.. ИВ. П. възражение за
придобИ.е по давност на следните сгради: сграда с идентификатор №67338.519.108.5 с
площ от 19 кв.м. на един етаж, с предназначение: хангар, гараж; сграда с
идентификатор №67338.519.108.9 с площ от 13 кв.м. на един етаж, с предназначение:
друг вид сграда за обитаване и сграда с идентификатор №67338.519.108.10 с площ от
18 кв.м. на един етаж, с предназначение: друг вид сграда за обитаване. В хода на
производството ответницата поддържа само възражението за придобИ.е по давност на
сграда с идентификатор №67338.519.108.5 с площ от 19 кв.м. на един етаж, с
предназначение: хангар, гараж.
Първоинстанционното решение е обжалвано от Я.. ИВ. П. само по отношение
въпросната сграда с идентификатор №67338.519.108.5 с площ от 19 кв.м. с
възражението, че районният съд не е приел за установено твърдяното от нея придобИ.е
по давност на сградата.
Съдът намира въззивната жалба за основателна.
За да настъпи придобивния ефект на заявения от въззивницата оригинерен
способ, следва да са налице предпоставките на давностното владение. Съгласно
разпоредбата на чл.79 от Закона за собствеността правото на собственост върху
4
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години,
респ. 5 години при добросъвестно владение. Фактическия състав на придобИ.ето по
давност включва два елемента: владение и определен период от време. Необходимо е
владението да съдържа признаците, установени в чл.68 от ЗС и да е непрекъснато.
Владението има няколко основни признака: На първо място е обективния признак –
упражняване на фактическа власт върху вещ - владелецът държи вещта, служи си с
нея, употребява я, т.е. упражнява пълна власт върху нея, като изключва възможността
други лица да въздействат върху същата вещ. Вторият субективен признак на
владението е намерението на владелеца, да държи вещта като своя. Освен това
владението трябва да отговоря и на следните признаци: да е постоянно, непрекъснато,
несъмнено, спокойно и явно.
В настоящия случай, от събраните по делото доказателства е видно, че
ответницата – въззивница Я.а Павлова е установила пълна фактическа власт върху
процесната сграда, като изключва възможността на други лица /в т.ч. родителите и
сестра й/ да въздействат върху тази сграда.
Както правилно районният съд е приел въз основа на събраните по делото
гласни доказателствени средства, анализирани подробно и от настоящата инстанция
заедно и поотделно, е установено, че процесната сграда с идентификатор
№67338.519.108.5 с площ от 19 кв.м. е построена за гараж през 1995-1996г. от Я.. ИВ.
П. и съпругът й И.П., когато купили автомобил и от този момент единствено и само те
са ползвали сградата. Съдът не кредитира показанията на свид. Ж. в частта, че парите
за строежа са дадени от родителите на въззивницата, тъй като те противоречат на
останалите свидетелски показания /на свид. Ж. и свид. Д./ и не са подкрепени с
никакви други доказателствени средства, като са останали изолирани. Установено е, че
сградата първоначално е използвана за гараж, а преди няколко години е преустроена
като ателие от сина на въззивницата – свид. И. Ж., като към момента в нея има фитнес
уреди.
Тъй като сградата е построена в имота, собственост на родителите на
съделителките, по време, когато и двамата те са били живи /1995г.-1996г./, без
учредено право на строеж, то сградата по силата на разпоредбата на чл.92 от ЗС е
станала собственост на И. и Т.В. /родителите на страните/.
От показанията на свидетелите, както бе посочено, се установи, че сградата –
гараж, е построена от въззивницата и съпругът й, със собствени средства и от този
момент единствено и само те, съответно семейството им, са я ползвали, първоначално
като гараж, а впоследствие е преустроена от сина им и използвана от него като ателие.
Следователно от самото й построяване, фактическата власт върху процесната сграда е
установена и упражнявана единствено от ответницата – въззивница и семейството й. За
5
всички е било ясно, че сградата е построена и се владее от Я.П. /арг. свид. Д./.
Родителите на страните никога не са установявали фактическа власт върху сградата, не
са я използвали по никакъв начин, нито са е противопоставяли на владението й от
семейството на Я.П.. Безспорно за родителите на страните е било ясно, че сградата се
владее от Я.о и семейството й и действия за прекъсване на владението не а
предприемани, нито от тях, нито след смъртта им от другата им дъщеря – ищцата
М.Ж..
Следователно, от 1995-1996г. е установено владение от въззивницата върху
процесната сграда, т.е същата е завладяна от нея от този момент.
Когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на
правно основание /т.нар. завладяване/ то според презумпцията на чл. 69 ЗС се
предполага, че упражняващият фактическа власт държи вещта за себе си, т.е. има
качеството на владелец. В такъв случай за придобИ.е на имота по давност не е
необходимо да бъде демонстрирана промяна в намерението за своене спрямо
собственика, тъй като от момента на установяване на фактическата власт тя има
характер на владение, а не на държане. Достатъчно е упражняваното владение в
предвидения от закона срок да е явно, необезпокоявано и непрекъснато. Анализът на
събраните по делото доказателства и приложението на неопроверганата презумпция по
чл. 69 ЗС, мотивират настоящия състав да приеме, че упражняваното от въззивницата и
семейството й владение е било спокойно (не е установено с насилие), явно
(фактическата власт е упражнявана така, че всеки заинтересован е имал възможност да
научи за това; не е установено по скрит начин), постоянно (упражняването му няма
случаен характер, а е израз на воля трайно да се държи вещта по начин, препятстващ
евентуалното владение на други лица), непрекъснато (не е било прекъсвано изобщо, в
частност - за период по-дълъг от 6 месеца /чл. 81 ЗС/, като се съобразява и
презумпцията на чл. 83 ЗС) и несъмнено (няма съмнение, че въззивницата е установила
и упражнявала фактическата власт върху сградата, както и че я е държала за себе си).
Във връзка с възраженията на въззиваемата, че след смъртта на баща им И.
Василев през 2004г., възниква съсобственост от наследяване и от този момент
въззивницата вече се явява държател на идеалните части на останалите съсобственици,
следва да се отбележи, че съдът ги намира за неоснователни по следните съображения:
В случая, както и ВКС е разяснил подробно в ТР №1/2012г. по т.д. №1/2012г. на ОСГК,
трябва да се изследва въпросът как е започнало упражняването на фактическата власт.
В случая е установено безспорно, че въззивницата е установила фактическата власт
върху сградата от самото й построяване с намерението да я държи единствено и само за
себе си, като собствена, т.е. тя е започнала изначално да упражнява фактическа власт
върху имота на основание, което изключва владението на всички останали. Както е
6
разяснено в тълкувателното решение, последващо манифестиране промяна в
намерението не е необходимо, когато упражняването на фактическата власт е
започнало от един от съсобствениците с намерението да държи целия имот като свой и
той е станал владелец на идеалните части на останалите. Поради това, съдът намира, че
след смъртта на бащата на страните през 2004г. не е налице промяна в упражняването
на фактическата власт върху имота от страна на въззивницата, нито в намерението й за
своене, безспорно демонстрирано спрямо всички, не е налице и отпадане
приложимостта на презумпцията на чл.69 от ЗС. Не е налице промяна на владението в
държане. Напротив, въззивницата продължава да упражнява фактическата власт
спрямо сградата само за ебе си с намерението за своене, като изключва фактическата
власт на останалите – на майка си и на сестра си. Действия, които да водят до
прекъсване на давността, не са предприемани.
С оглед изложеното, по безспорен начин се установи първия елемент от
придобивния способ – владение на процесната сграда, по отношение на което са
налице всички изискуеми признаци – обективни и субективен.
Вторият елемент на придобивната давност е изтичането на определен период от
време, през който се упражнява владението. В случая, владението е недобросъвестно и
необходимия период от време, в който ответницата – въззивница е владяла сградата
/самостоятелен обект/ е 10 години. Безспорно по делото се установи, че владението
върху процесния недвижим имот е установено от Я.П. през 1995-1996г., като е
продължавало непрекъснато, явно, спокойно, несъмнено, постоянно и необезпокоявано
до подаване на исковата молба за делба, като продължава и към момента.
Въз основа на изложеното, съдът е мотивиран и приема, че е осъществен напълно
сложния фактически състав на оригинерния придобивен способ – давностно владение
по отношение на процесната сграда с идентификатор №67338.519.108.5 с площ от 19
кв.м. от страна на ответницата Я.. ИВ. П..
Поради това, тъй като въпросната сграда е собственост на ответницата,
придобита по силата на оригинерния способ давностно владение, то тя спрямо нея не е
налице съсобственост с ищцата М.Ж. и предявеният конститутивен иск за допускане на
съдебна делба по отношение на нея е неоснователен.
Като е достигнал до други правни изводи относно собствеността на процесната
сграда и е допуснал съдебна делба по отношение на нея, районният съд е постановил
неправилно и незаконосъобразно решение, което в тази му част следва да се отмени и
вместо него да се постанови ново, което иска за делба по отношение на просната
сграда с идентификатор №67338.519.108.5 с площ от 19 кв.м. се отхвърли като
неоснователен.
7
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, на въззивницата се дължат
направените във въззивното производство разноски в доказания размер от **5лв.
Съгласно практиката на ВКС по чл.290 от ГПК, когато е повдигнат спор относно
съществуването на съсобствеността, правата на съделителите или способа, по който
следва да бъде извършена делбата, както и по присъединените искове в делбеното
производство и при обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния
съд решения, приложение намира разпоредбата на чл.78 ГПК.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ първоинстанционно Решение №260359/10.06.2021г., постановено по
гр.д.№4395/2020г. на С.ски районен съд в частта, с която е допусната съдебна делба
между М. ИВ. Ж. и Я.. ИВ. П. по отношение на сграда с идентификатор
№67338.519.108.5 с площ от 19 кв.м. на един етаж, с предназначение: хангар, гараж,
построена в поземлен имот с идентификатор №67338.519.108 с административен
адрес: гр. С., ул. „Г.“ №**, с площ 389 кв.м., като НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. ИВ. Ж. с ЕГН ********** от гр. С., кв. „С.К.”
********* против Я.. ИВ. П. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Г.” №**А иск за
допускане на съдебна делба по отношение на сграда с идентификатор
№67338.519.108.5 с площ от 19 кв.м. на един етаж, с предназначение: хангар, гараж,
построена в поземлен имот с идентификатор №67338.519.108 с административен
адрес: гр. С., ул. „Г.“ №**, с площ 389 кв.м., като неоснователен.
ОСЪЖДА М. ИВ. Ж. с ЕГН ********** от гр. С., кв. „С.К.” ********* да
заплати на Я.. ИВ. П. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Г.”№**А сумата от **5лв.,
представляваща направени пред въззивната инстанция разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9