Решение по дело №1072/2018 на Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 218                                    05.04.2019 година                                   гр. Бургас

 

 

    В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Бургаски окръжен съд                                                   наказателна колегия

На седми декември                                    две хиляди и деветнадесета година

В публично съдебно заседание, в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПЕПЕЛЯШЕВ                                               

                                                          ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛ МАРКОВ

                                                                            ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА

 

Секретар: Жанета Кръстева

     Прокурор: Руси Русев

като разгледа докладваното от съдията Георгиева ВНОХ дело № 1072 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С присъда № 169 от 25.10.2018г. по НОХД № 4558/2018г., Бургаският районен съд признал подсъдимия С.Р.Т., ЕГН **********, за виновен в това, че на 26.09.2018г. в гр. Бургас, ж. к. „Меден рудник“, противозаконно си служил с официален документ- лична карта с № *******, издадена на ****** от МВР- Бургас за друго лице- Г. И.В., с цел да заблуди длъжностно лице- С. Д., ст. полицай при сектор „СПС“ при ОД на МВР- Бургас и И. А., ст. полицай при сектор „СПС“ при ОД на МВР- Бургас, като извършеното не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл. 318, вр. чл. 54 от НК му наложил наказание  от 10 месеца „лишаване от свобода“, при първоначален строг режим на изтърпяване, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС.

Осъдил го , на основание чл. 189, ал. 3 от НПК , да заплати направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 120,33 лева, както и държавна такса в размер на 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист, а веществените доказателства по делото- лична карта № ******, издадена на ****** от МВР- Бургас на Г. И. В., постановил да се изпрати в ОД на МВР- Бургас за унищожаване.

Горепосочената присъда се обжалва от подсъдимия Т., чрез защитника му адв. Стефан Лазов- АК-Бургас. С въззивната жалба се застъпва становището, че атакуваният съдебен акт е неправилен, незаконосъобразен и необоснован. Посочва се, че било налице съществено противоречие в показанията на полицейските служители, дадени в хода на съдебното следствие и в досъдебното производство. Не била категорично доказана и специалната цел, която се изисквала от закона, за да е осъществено престъплението. Също така, счита, че деянието е несъставомерно, предвид обстоятелството, че полицейските служители не притежавали качеството на длъжностни лица, по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ от НК, а същите действали като „орган на власт“, по смисъла на чл. 93, т. 2 от НК. Иска се, присъдата да бъде отменена, а подсъдимият да бъде признат за невинен, в условията на алтернативност настоява наказанието „лишаване от свобода“ да бъде заменено  с по-лекото предвидено в закона наказание „глоба“.   

Във въззивното заседание представителят на Окръжна прокуратура намира жалбата за неоснователна и счита, че по делото са събрани достатъчно доказателства, налагащи извод за осъществено от обективна и субективна страна престъпление по чл. 318 от НК. По отношение вида на наказанието счита, че налагането на наказание „глоба“ не би изпълнило целите по чл. 36 от НК.  

В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбата се поддържа от подсъдимия и неговия защитник изцяло, на наведените в нея основания, като се пледира за постановяване на присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение.

В последната си дума подсъдимият Т. заявявя, че не е извършил вмененото му престъпление и моли да бъде оправдан.

След като се запозна с подадената жалба, изслуша доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и закона, и след като извърши цялостна служебна проверка на присъдата, независимо от наведените в жалбата основания, Бургаският окръжен съд намери следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е в законоустановения срок и срещу подлежащ на въззивна проверка акт. Разгледана по същество се явява неоснователна. Съображенията на съда за това са следните:

         Делото е изяснено от фактическа страна. Първоинстанционният съд е анализирал обстойно събраните доказателства и изградил изводите си по фактите и по правото. От поотделната и съвкупна оценка на приложените по делото доказателства, въззивният съд намери за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият С.Р.Т. е роден на ***г. е **** гражданин, **** образование,  **** и *****. 

На 26.09.2018г., в гр. Бургас, ж. к. „Меден рудник“, в близост до пощенски клон, находящ се до основно училище „Найден Геров“, свидетелите С. С. Д. и И. П. А.- двамата полицейски служители, заемащи длъжност „старши полицай“ в сектор „СПС“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР- Бургас, видели подсъдимия Т., който бил със шапка и очила, и след като знаели, че същият бил обявен за издирване, решили да извършат проверка. Свид. А. се представил със служебната си карта и поискал документите за самоличност на подсъдимия. Последният представил на полицейските служители лична карта № ******, издадена на 18.11.2015г. от МВР- Бургас на Г. И. В.. Свидетелите Д. и А. знаели, че проверяваният е С.Т., поради което го попитали как се казва. Същият казал трите имена на лицето, чиято лична карта представил, но поставил фамилното име преди презимето, което не останало незабелязано от свидетелите Д. и А.. Последните поискали съдействие от свои колеги, при което на място пристигнали служители от 04 РУ при ОД на МВР- Бургас, които установили, че в действителност проверяваното лице е подс. Т.. Последният бил задържан и отведен в горепосоченото РУ на МВР-Бургас, при което му били снети дактилоскопни отпечатъци.

От изготвената и приета по делото дактилоскопна експертиза- Протокол № 223 от 01.10.2018г., се установява, че дактилоскопните отпечатъци, снети от задържаното лице били идентични с отпечатъците на С.Р.Т., ЕГН **********, представени от система АФИС.

Видно от приложения по делото Протокол № 142 от 02.10.2018г. за извършена експертиза по техническо изследване на документи, личната карта, която подс. Т. е представил пред полицейските служители, е истинска, но е била повредена, като по нея не са установени подправки и заличавания.        

Описаните обстоятелства съдът извел, въз основа на събрания по делото доказателствен материал- свидетелски показания, заключения по изготвените дактилоскопна експертиза и експертиза по техническо изследване на документи, както и останалите писмени доказателства по делото- докладни записки, заповед за задържане, протоколи за доброволно предаване, справка за съдимост на подсъдимия и веществени доказателства- лична карта № *****, издадена на ****** от МВР- Бургас на Г. И. В..

Фактическите изводи на първоинстанционния съд се споделят изцяло от въззивната инстанция. Същият е посочил въз основа на кои доказателства и доказателствени средства е изградил фактическите си изводи, поради което присъдата се явява обоснована. Анализът на доказателствата е осъществен в съответствие със закона, фактическата обстановка е коректно установена и е разкрита обективната истина.

Неоснователни са възраженията на защитата срещу кредитирането на показанията на свидетелите- очевидци Д. и А., които са извършили проверка на подсъдимия Т. и са възприели лично обстоятелството, че именно последният е използвал процесната лична карта с цел да се идентифицира пред тях, като лицето, за което е издадена. Показанията им, освен подробни, последователни и вътрешно непротиворечиви, кореспондират и с останалите доказателства по делото. Доколкото показанията на изброените свидетели, дадени в хода на досъдебното производство не са били приобщени по съответния ред, то същите не представляват годно доказателствено средство, поради което и не могат да бъдат използвани за установяване на релевантни за делото факти. Следва да се ценят единствено показанията им, дадени в съдебно заседание пред първоинстанционният съд и настоящият състав счита, че в тях не е налице твърдяното от защитата противоречие. Същите излагат по идентичен начин обстоятелствата около проверката- къде е била извършена същата, външният вид на подсъдимия и действията, които същият е извършил, както и собствените си такива. Несъстоятелна е и тезата на защитата, че полицейските служители са знаели, че това е подс. Т., поради което било нелогично да му поискат документ за самоличност. Никой от тях не отрича, че още преди да поискат личните документи на подс. Т., свидетелите са знаели, че лицето е именно подсъдимия. Въпреки това, те не са го задържали веднага, а са му предоставили възможност да се легитимира сам, чрез издадените му официални документи за самоличност. Полицейските служители са извършили вменена в служебните им задължения проверка, в хода на която подс. Т. е решил да се идентифицира, като друго лице, като за целта е представил чужд за него, документ за самоличност.

Правилно първата инстанция не е дала вяра на обясненията на подсъдимия, че не е използвал личната карта на свид. В., с цел да заблуди полицейските служители, като се представи за него. Както първоинстанционния, така и настоящият състав счита, че обясненията му обслужват единствено защитната му теза, целяща оневиняването му, и се явяват проявление на гарантираното му от закона право на защита, поради което и не следва да се ценят като източник на достоверни факти. Показанията на свидетеля И. А. не допринасят за изясняване на обстоятелства, включени в предмета на доказване. Същите следва да бъдат кредитирани, доколкото подкрепят факта, че свидетелите Д. и А. са поискали документите на подсъдимия Т.- обстоятелство, което не се отрича и от последния. Показанията на свидетеля В. спомагат за разкриване на обективната истина по делото единствено по отношение на обстоятелството, че същият е изгубил документа си за самоличност, а не е предоставил същата на подсъдимия, за да се представя с нея под чужда самоличност.

Няма спор, че използваният от подс. Т. документ за самоличност- лична карта № *****, издадена на ******* от МВР- Бургас на Г. И.В., е официален документ по смисъла на чл. 318 от НК, тъй като отговаря на легалната дефиниция за такъв, дадена в чл. 93, т. 5 от НК- документът е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му. Освен това е истински - не е бил обект на подправка .

  Възражението на защитата, че свидетелите Д. и А. не притежавали качеството „длъжностно лице“, настоящият състав намира също за неоснователно. Видно от длъжностната им характеристика, представена по досъдебното производство, на същите са вменени задължения по опазване на обществения ред, предотвратяване и оказване съдействие при разкриване на престъпления и нарушения на обслужваната от тях територия, както и изпълняване конкретни задачи по издирване на лица. Видно от показанията на двамата свидетели, същите, непосредствено преди започване на работната им смяна са разбрали, че подс. Т. е обявен за издирване. След като са видели последния, са решили да изпълнят служебните си задължения и доколкото същите са продиктувани от вменените им с длъжностната характеристика отговорности, то полицейските служители Д. и А. несъмнено са имали качеството на длъжностни лица по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ от НК.   

Въз основа на коректно установените факти, съдът е достигнал до правилен правен извод, че с поведението си подсъдимият е осъществил от обективна страна престъпния състав на чл. 318 от НК, като на посочените дата и място противозаконно си служил с официален документ- лична карта с № ******, издадена на ****** от МВР- Бургас на Г.И.В., за да се легитимира като последния. Чрез това си деяние, подс. Т. е реализирал изпълнителното деяние на посоченото престъпление. Налице е и специалната цел, предвидена от законодателя, за реализиране на престъпния състав от субективна страна, а именно деянието е извършено с цел да бъдат заблудени длъжностните лица- С.Д., ст. полицай при сектор „СПС“ при ОД на МВР- Бургас и И.А., ст. полицай при сектор „СПС“ при ОД на МВР- Бургас относно самоличността на проверяваното лице. Деянието е извършено умишлено- подс. Т. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Несъмнено е знаел, че представеният официален документ удостоверява самоличността на чуждо лице, но въпреки това, с цел да заблуди длъжностните лица- Д. и А., е представил личната карта на последните.

За престъплението по чл. 318 от НК  се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация, или глоба от сто до триста лева. При индивидуализацията на наказанието, районният съд е приел, че на подсъдимия Т., при условията на чл. 54 от НК, следва да се наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца. Настоящият състав счита, че първоинстанционният съд правилно е определил вида на наказанието, което следва да се наложи на подс. Т.. Същият е бил многократно осъждан, видно от приложеното по делото свидетелство за съдимост . Наложените му наказания, включително „лишаване от свобода“, не са постигнали целите, предвидени в чл. 36 от НК, като всяко друго наказание, посочено в нормата на чл. 318 от НК, различно от „лишаване от свобода“, ще се яви като проява на неследващо се към подсъдимия снизхождение. Въззивният състав обаче, намира определеният размер от 10 месеца за завишен и несъответстващ на обществената опасност на деянието. Неправилно районният съд е отчел като отегчаващо вината на подсъдимия обстоятелството, че у същия липсва самокритичност и разкаяние за извършеното. Абсолютно и неприкосновено е правото на подсъдимия да не се признава за виновен в извършване на вмененото му в отговорност престъпление, както е в настоящия случай, поради което е логично да липсва заявено от него разкаяние за извършеното. Липсата на последното по никакъв начин не следва да се приема за отегчаващо отговорността обстоятелство, още повече въз основа на него да се завишава размера на наказанието. Липсва по мнение на настоящия въззивен състав и другото , прието от първата инстанция  отегчаващо вината обстоятелство, а именно проявена от него дързост при  извършване на престъплението. Последното е осъществено посредством единичен физически акт - представяне на чужд документ за самоличност пред длъжностни лица, със словесно потвърждаване че е именно лицето с вписаните в документа имена. Не се отличава с по-висока степен на обществена опасност от обичайните случаи на тези престъпления, нито обстоятелствата при които е извършено се открояват с някаква специфика.

От всичко изложено, настоящият състав намира, че единственото отегчаващо отговорността на подс. Т. обстоятелство по делото е обремененото му съдебно минало и като отчете факта, че същият досега не е извършвал престъпление от съответния вид, заключи, че наказание под средния и ориентирано в посока към предвидения в закона минимум, а именно такова от 6 месеца „лишаване от свобода“, би се явило съответно на извършеното и би постигнало в най-пълна степен целите на индивидуалната и генералната превенция по чл. 36 от НК .

С оглед разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, районният съд законосъобразно е постановил така наложеното наказание да се изтърпи при първоначален „строг“ режим.

Предвид признаването на подсъдимия Т. за виновен, в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, правилно същият е осъден да заплати направените разноски в хода на наказателното производство. Също така, правилно районният съд е постановил веществените доказателства по делото- лична карта с № *******, издадена на ****** от МВР- Бургас на Г.И.В., да се изпрати на ОД на МВР- Бургас за унищожаване, предвид състоянието на същата, а именно счупена и в този вид негодна за по-нататъшно ползване от правоимащото лице  .

По горните съображения, изпълнявайки задълженията си по чл. 314, ал. 1 от НПК, въззивният съд след като провери изцяло атакуваната присъда и не констатира други допуснати от първата инстанция нарушения на материалния закон или на процесуалните правила, извън посочените, които да налагат налагат нейното изменение или отмяна, намери, че в останалата ѝ част присъдата следва да се потвърди.

Мотивиран от горното и на основание чл. 337 , ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 334, т. 3 от НПК, Бургаският окръжен съд

Р        Е       Ш       И:

ИЗМЕНЯ присъда № 169 от 25.10.2018г., постановена по  НОХД № 4558/2018г., по описа на Районен съд Бургас, като НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия С.Р.Т., ЕГН **********, за извършено престъпление по чл. 318 от НК, наказание от десет месеца на шест месеца „лишаване от свобода“.

Потвърждава присъдата в останалата ѝ част.

Решението е окончателно.

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:................................

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1...............................

 

                                                                            2................................