Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,
2.12.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори юни
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
Марина Гюрова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 8384 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 25.03.2019 г., постановено по гр. дело № 42297/ 2018 г. на Софийски
районен съд, ІІ ГО, 55 състав, са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените
от Р.С.Х. /ЕГН **********/ срещу „А.П.“ ЕООД- гр. София /ЕИК ******, с предишно
наименование „В.1“ ЕООД/ иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ- за отмяна
на Заповед № 71/ 17.05.2018 г. на Управителя на „В.1“ ЕООД; иск с
правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ- за възстановяване на ищцата на заеманата
преди уволнението длъжност при ответника; иск с правно основание чл.344, ал.1,
т.3 КТ- за присъждане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала
без работа, поради незаконно уволнение, за периода 28.05.2018 г.- 28.11.2018 г.,
в размер на 3 060 лева, ведно със законната лихва от 27.06.2018 г.; и иск с
правно основание чл.328, ал.1 вр. чл.326, ал.2 КТ за присъждането на
обезщетение за неспазено от работодателя- ответник предизвестие при прекратяване
на договора в размер на 460 лева, ведно със законната лихва от 27.06.2018 г. до
окончателното й изплащане. Със същото решение на основание чл.40, ал.5 КСО „А.П.“
ЕООД- гр. София /ЕИК ******/ е осъдено да заплати на Р.С.Х. /ЕГН **********/
сумата 48.30 лева- обезщетение за временна неработоспособност за периода
17.05.2018 г.- 19.05.2018 г. /вкл./, ведно със законната лихва от 27.06.2018 г.
до окончателното й изплащане, като този иск е отхвърлен за горницата до пълния
предявен размер от 643.29 лева и за периода 20.05.2018 г.-
26.06.2018 г., като неоснователен и недоказан. На основание чл.78,
ал.1 ГПК ответникът „А.П.“ ЕООД е осъден да заплати на ищцата Р.Х. сумата 2.10 лв.-
разноски по делото /за адв. възнаграждение/.
Постъпила
е въззивна жалба от Р.С.Х. /ищца по
делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност на постановеното от СРС
решение в отхвърлителната му част, с искане да бъде постановена отмяната му и
да бъде постановено решение за уважаване на исковете, с присъждане на разноски
за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата
страна „А.П.“ ЕООД- гр. София /ответник по делото/ не изразява становище по
повод подадената от ищцата въззивна жалба.
Предявени са искове с
правно основание чл.344, а.1, т.1 КТ, чл.344, а.1, т.2 КТ, чл.344, а.1, т.3 вр.
чл.225, ал.1 КТ,
чл.328, ал.1 вр. чл.326, ал.2 КТ и
чл.40, ал.5 КСО.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо- в обжалваната част.
Настоящата
въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно в
обжалваната част, като споделя изложените в мотивите му съображения,
обосноваващи окончателен извод за отхвърляне на предявените от Р.Х. искове по
чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ, чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ, чл.328, ал.1 вр. чл.326, ал.2 КТ и чл.40, ал.5 КСО /в частта за горницата
над присъденото обезщетение/ като неоснователни- чл.272 ГПК.
Не е спорно между страните, а се установява и
от представения по делото Трудов договор от 21.11.2017 г., че между ищцата Р.Х.
и ответника „В.1“ ЕООД /с променено към настоящия момент наименование- „А.П.“
ЕООД/ е съществувало валидно безсрочно трудово право-отношение, по което ищцата
е заемала длъжността „охранител“ при ответника, при уговорен в полза на
работодателя срок за изпитване от 6 месеца- съгласно чл.70, ал.1 КТ. Това
правоотношение е прекратено на основание чл.71, ал.1 КТ- в срока за изпитване,
със Заповед № 71/ 17.05.2018 г. на Управителя на „В.- 1“ ЕООД, считано от
28.05.2018 г.- датата на връчване на уволнителната заповед на ищцата /за което
е направено от същата и признание в исковата молба/.
Ищцата оспорва правилността и
законосъобразността на уволнението, като навежда довод, че работодателят не е
имал право да прекрати трудовото правоотношение на посоченото в заповедта
основание, тъй като договорът между страните бил сключен като безсрочен, не
била извършила никакви нарушения на трудовата дисциплина и по време на издаване
на уволнителната заповед била в законоустановен отпуск по болест.
Тези доводи за незаконност на уволнението са
неоснователни.
Л.2 на Реш. по гр.д.№
8384/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
Договорът със срок за изпитване може да се
сключи в рамките на срочен или безсрочен трудов договор. Необходимо е
уговорката за това да се съдържа в него. По правило и в двата случая такъв
договор може да се сключи само при постъпването на работа и за срок не по-
дълъг от 6 месеца- чл.70, ал.1 КТ. Изключение от това правило /според
установената съдебна практика/ е налице, когато вследствие изменение на
трудовото правоотношение работникът или служителят заема длъжност, различна от
заеманата до момента. Целта на допълнителната клауза за срок за изпитване е да
се провери годността на работника или служителя да изпълнява работата по
трудовото право-отношение. Включването на такава клауза при вече съществуващо
трудово правоотношение е в противоречие с нормата на чл.70, ал.1 КТ. В
настоящия случай не са направени фактически твърдения от ищцата, нито са
представени подкрепящи ги доказателства, сключеният между страните на
27.11.2017 г. трудов договор да е последващ трудов договор, в който случай последващото
повторно включване на клауза за срок за изпитване в полза на работодателя да е недопустимо
и като краен резултат да обоснове извод за частична недействителност на процесния
договор в тази му част- на основание чл.74 КТ.
Липсва
основание за приемането на извод, че клаузата по чл.70, ал.1 КТ, включена в
трудовия договор на ищцата, е недействителна. Обстоятелството, че договорът е
сключен по чл.67, ал.1, т.1 КТ- за неопределено време, не влияе на действителността
му в частта за модалитета, тъй като уговарянето на срок за изпитване е
допустимо както за срочните, така и за безсрочните трудови договори.
Тъй като клаузата за изпитване по чл.70, ал.1 КТ, включена в трудовия договор на ищцата, е действителна, модалитетът следва да бъде зачетен от съда, с оглед
на което извършеното от работодателя прекратяване на основание чл.71, ал.1 КТ в
рамките на уговорения 6- месечен срок за изпитване се явява законосъобразно.
Срокът за изпитване е започнал да тече на 27.11.2017 г. /начална дата на
действие на трудовото правоотношение/, като видно от представените по делото болнични
листове от 15.01.2018 г. 26.02.2018 г., 3.05.2018 г., 17.05.2018 г. и
28.05.2018 г., същият е бил прекъсван през периодите 9.01.- 13.02.2018 г.,
26.02.- 9.03.2018 г., 2.05.- 9.05.2018 г. и 17.05.- 28.05.2018 г. /общо 63
календарни дни/, поради разрешени последователни отпуски за временна
неработоспособност на ищцата Х.. Следователно 6- месечният срок за изпитване е изтекъл
63 дни след 27.05.2018 г. /т.е. би изтекъл на 30.07.2018 г./, поради което и
правото на работодателя да прекрати договора на посоченото основание е
своевременно упражнено.
Правилно е прието от първоинстанционния съд и
че при прекратяване на трудовото правоотношение по чл.71, ал.1 КТ закрилата по
чл.333, ал.1, т.4 КТ, на която ищцата Х. се позовава, е неприложима, поради
което и наведеният в този смисъл довод за незаконност на уволнението не може да
доведе до отмяната му.
При тези съображения атакуваната по делото
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение между Р.Х. и „А.П.” ЕООД-
гр. София, считано от 28.05.2018 г., се явява законосъобразна и извършеното с
нея уволнение не е незаконно. Искът на Р.Х. по чл.344, ал.1, т.1 КТ е недоказан
и неоснователен и като такъв правилно е отхвърлен с обжалваното решение.
Неоснователни- по изложените от СРС
съображения /чл.272 ГПК/, са и акцесорните искове на Х. по чл.344, ал.1, т.2 КТ
и чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ, които също правилно са отхвърлени с
обжалваното решение.
Поради съвпадане на приетите от настоящата
въззивна инстанция изводи по основателността на предявените от Р.Х. искове по
чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ с тези на първоинстанционния съд, първоинстанционното решение като правилно
в горепосочената обжалвана част следва да бъде потвърдено.
Решението на СРС следва да бъде потвърдено и
в останалата обжалвана от ищцата част- относно отхвърления иск по чл.328, ал.1
вр. чл.326, ал.2 КТ за присъждането на обезщетение от 460 лева- за неспазено от
работодателя- ответник предизвестие при прекратяване на договора, и относно
частично отхвърления иск за присъждането на обезщетение за временна
неработоспособност над сумата 48.50 лв. до пълния предявен размер от 643.29 лв.
и за периода 20.05.2018 г.- 26.06.2018 г. Относно
неправилността на първоинстанционното решение в тази му част не са изложени
никакви съображения в жалбата на ищцата, поради което и макар да е допустима,
същата е неефективна, тъй като не позволява друга проверка, освен за
валидността и допустимостта му. След като жалбата не съдържа конкретно указание
за порочността на първоинстанционния съдебен акт, с който посочените осъдителни
искове са отхвърлени /вторият частично/, въззивният съд не може да формира
собствени изводи по съществото на спора и за правилността на същия, а следва да
го потвърди- чл.271 ГПК.
При този изход на спора на основание чл.273
вр. чл.78, ал.3 ГПК право на разноски
има въззиваемата страна, но искане за присъждането на разноски за въззивното
производство от същата не е заявено,
поради което и такива с настоящото решение не следва да й бъдат присъдени.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 25.03.2019
г., постановено по гр.д.№ 42297/ 2018 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 55
състав, в обжалваната част, в която
са отхвърлени предявените от Р.С.Х. /ЕГН **********/ срещу „А.П.“ ЕООД- гр.
София /ЕИК ******, с предишно
наименование „В.1“ ЕООД/
иск
с
Л.3 на Реш. по гр.д.№
8384/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
правно основание
чл.344, ал.1, т.1 КТ-
за отмяна на Заповед № 71/ 17.05.2018 г. на Управителя на „В.1“
ЕООД; иск с правно основание чл.344,
ал.1, т.2 КТ- за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението
длъжност при ответника; иск с правно
основание чл.344, ал.1, т.3 вр.
чл.225, ал.1 КТ- за присъждане на обезщетение за времето, през което ищцата
е останала без работа, поради незаконно уволнение, за периода 28.05.2018 г.-
28.11.2018 г., в размер на 3 060 лева, ведно със законната лихва от 27.06.2018 г.;
иск с правно основание чл.328, ал.1 вр.
чл.326, ал.2 КТ за присъждането на обезщетение за неспазено от
работодателя- ответник предизвестие при прекратяване на договора в размер на
460 лева, ведно със законната лихва от 27.06.2018 г. до окончателното й
изплащане; и иск по чл.40, ал.5 КСО за
присъждането на обезщетение за временна неработо-способност- в частта за
горницата над сумата 48.30 лева до пълния предявен размер от 643.29 лева и за
периода 20.05.2018 г.- 26.06.2018 г.
Решението
по гр.д.№ 42297/ 2018 г. на СРС, ІІ ГО, 55 състав, е влязло в сила като необжалвано в останалата /осъдителна/ част.
Решението
може да се обжалва при условията на чл.280, ал.1 ГПК с касационна жалба в 1-
месечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.