РЕШЕНИЕ
№ 710
гр. Пловдив, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20215300502798 по описа за 2021 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на адв.Б.
Ат.П., АК-Пловдив, като пълномощник на Д. ИВ. ДЗ. от гр Пловдив, с
посочен адрес за призоваване: гр.Пловдив, ул.“**, чрез адв.Б. П. против
Решение № 1657/ 04.10.2021г. постановено по гр.д.№ 6228/ 2021г. по описа на
ПРС – VІІІ гр.с., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателката
обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225,
ал.1 КТ за признаване незаконност и отмяна на Заповед № 317з-2973/
02.04.2021г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив, възстановяване на
работа и присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за оставането й без
работа поради уволнението за периода 02.04. – 02.10.2021г. в размер на 10
171, 98 лева, заедно със законната лихва върху тази сума. По изложени
доводи и оплаквания в жалбата се иска отмяна на обжалваното решение и
уважаване на предявените обективно съединени искове и присъждане на
разноски за двете съдебни инстанции.
Постъпил е писмен отговор от въззиваемата страна – ОД на МВР-
1
Пловдив, представлявано от директора Д. Б., чрез пълномощника си
гл.юрисконсулт И.П., гр.П., ул.“**** , в който отговор се оспорва жалбата
като неоснователна и се иска потвърждаване на обжалваното решение като
правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на разноски за
производството, вкл. юриск.възнаграждение.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото
доказателства, във връзка с доводите на страните на основание чл.269 ГПК,
намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1
ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Съдът е сезиран с обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и
т.3 във връзка с чл.225, ал.1 КТ от Д. ИВ. ДЗ. от гр Пловдив против ОД на
МВР – Пловдив, за признаване незаконност и отмяна на Заповед № 317з-
2973/ 02.04.2021г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив, възстановяване на
работа и присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за оставане без
работа поради уволнение за периода 02.04. – 02.10.2021г. в размер на 10 171,
98 лева / на база последното получено БТВ в размер на 1 695,33 лева/, заедно
със законната лихва върху тази сума. С атакуваната Заповед № 317з-2973/
02.04.2021г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив е прекратено трудовото
правоотношение на ищцата Д.Д. , считано от 02.04.2021г., на основание
чл.328, ал.1, т.10, пр.І КТ чрез прекратяване на сключения трудов договор №
317з-354/ 02.02.2017г. на основание пар.70, ал.1, т.3, ал.2 от ПЗР към ЗИД на
ЗМВ
Р/ обн., ДВ, бр.81 от 14.10.2016г./, заемала длъжността ****“/ в сектор
„Управление на собствеността и социални дейности“ към отдел
„Административен“ при ОД на МВР, при придобиване на пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
При отхвърляне на така предявените искове районният съд е отчел
съдържанието на разпоредбите на пар.70, ал.1, т.3 и пар.86 от ЗИДЗМВР, на
които е извършено позоваване от ответния работодател, като
законосъобразността на обжалваното уволнение е мотивирано с решаващия
извод, че не е налице законово изискване за работодателя да прекрати
трудовото правоотношение в момента на неговото придобиване, като към
момента на прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е придобила
2
право на пенсия за ОСВ.
Въззивният съд не споделя изведения от районния съд правен извод за
законосъобразност на уволнението, обективирано в обжалваната заповед на
работодателя и неоснователност на предявения на основание чл.344, ал.1, т.1
КТ иск за признаване неговата незаконност.
В хронология фактите и обстоятелствата по делото сочат: действително
с пар.86 ЗИДЗМВР / в сила от 01.04.2015г., ДВ, бр.14 от 2015г./ е било
предвидено за държавните служители в МВР, заемащи длъжности за
държавни служители по чл.142, ал.1, т.2, чиито служебни правоотношения не
са прекратени към 1 април 2015г., се прилагат разпоредбите на действащото
законодателство за държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 до
прекратяване на служебните им правоотношения. Безспорен е по делото
фактът, че към посочения момент ищцата е работила по служебно
правоотношение при ответния работодател. Безспорно е също
обстоятелството, че с Разпореждане № 17/прот.№ 01043, считано от
07.10.2015г. на ТП на НОИ-Пловдив е отпусната лична пенсия на ОСВ
пожизнено по пар.4, ал.1 ПЗР на КСО. Действително на второ място с пар. 70,
ал.1, т.3 от ЗИД на ЗМВР / в сила от 01.02.2017г. – ДВ, бр.81 от 2016г./
считано от датата на влизане в сила на този закон служебните
правоотношения на държавните служители в МВР, за които се прилага пар.86
от ЗИДЗМВР и които към датата на влизане в сила на този закон заемат
длъжности за държавни служители, са преобразувани в трудови
правоотношения за определени категории служители, сред които тези със
средно образование по т.3 от посочената разпоредба, приложена спрямо
ищцата. С ал.2 на същата разпоредба по пар. 70 от ЗИД на ЗМВР / в сила от
01.02.2017г. – ДВ, бр.81 от 2016г./ е било регламентирано изискването за
сключване на трудови договори с посочените лица по пар.70, ал.1, т.1-3 ЗИД
на ЗМВР. Безспорно е по делото, че с ищцата е бил сключен Трудов договор
№ 317з – 354/ 02.02.2017г. на основание посочената разпоредба считано от
01.02.2017г, прекратен с обжалваната заповед на работодателя на основание
чл.328, ал.1, т.10 КТ. С разпоредбата на чл.328, ал.1, т.10 КТ е
регламентирано общо основание за прекратяване на трудовия договор при
придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, освен в
изрично предвидените в същата разпоредба случаи за категории лица, сред
3
които ищцата не попада. Следователно безспорно се установява по делото, че
придобитото право на пенсия от ищцата е възникнало и съответно упражнено
от нея към м.октомври 2015г., респ. преди сключения на 01.02.2017г. трудов
договор с ответния работодател. Уволнителното основание по чл.328, ал.1,
т.10 КТ предвижда правната възможност за работодателя да прекрати
трудовия договор на това основание при придобиване правото на пенсия от
работника или служителя по време на действие на трудовия договор, какъвто
не е настоящия случай. Различен момент за упражняване на това право от
работодателя във връзка с придобиване и съответно упражняване на правото
на пенсия от работниците и служителите и предпоставките за това са уредени
в регламентацията на закона в различни хипотези в частта на разпоредбата на
чл.328, ал.1, т.10а – 10в КТ. Предвиденото по чл.328, ал.1, т.10 КТ основание
изисква придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст да
настъпи по време на действие на трудовото правоотношение, а не преди него,
какъвто не е и настоящия случай. В този смисъл е постановеното
Определение № 541 от 12.06.2020г. на ВКС по гр.д.№ 592/ 2020г., ІІІ ГО. По
така изложените съображения въззивният съд намира, че предявеният главен
иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ, както и акцесорния му по чл.344, ал.1, т.2 КТ за
признаване незаконност на уволнението с обжалваната заповед на
работодателя и възстановяване на работа, се явяват основателни и като
такива следва да се уважат. По предявения по чл.344, ал.1, т.3 във връзка с
чл.225, ал.1 КТ за присъждане на обезщетение за оставане без работа в
периода шест месеца след уволнението, не е формиран спор, доколкото
страната, в случая ищцата не носи доказателствена тежест за установяване на
отрицателни факти. В този смисъл съответно не се явяват оспорени
предпоставките по чл.225, ал.1 КТ с доводи за наличие на учредено трудово
правоотношение за посочения период от шест месеца след прекратяване на
ТД, както и базата, на която се претендира – БТВ в размер на 1695,33 лева / за
която е представена и Справка от ответника изх.№ 317р-7452/ 03.06.2021г./,
поради което и този акцесорен иск следва да се уважи като доказан по
основание и размер 10 171,98 лв за периода 02.04.2021г. – 02.10.2021г.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателката следва да се
присъдят направените по делото разноски за двете съдебни инстанции,
доказателства за които са представени само за първоинстанционното
производство по ДПЗС от 13.04.2021г. за заплатено адв.възнаграждение в
4
размер на 1 480 лв.
По така изложените съображения, въззивният съд на основание
чл.271, ал.1, пр.І ГПК,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 1657/ 04.10.2021г. постановено по гр.д.№
6228/ 2021г. по описа на ПРС – VІІІ гр.с. И ВМЕСТО ТОВА
П О С Т А Н О В Я В А :
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННА Заповед № 317з-2973/ 02.04.2021г.
на Директора на ОД на МВР – Пловдив, с която е прекратено трудовото
правоотношение на Д. ИВ. ДЗ., ЕГН:********** от гр.Пловдив, считано от
02.04.2021г. и КАТО ТАКАВА Я ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА ищцата Д. ИВ. ДЗ., ЕГН:********** на
заеманата преди уволнението й работа.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пловдив да заплати на Д. ИВ. ДЗ.,
ЕГН:********** сумата 10 171,98 лв / десет хиляди сто седемдесет и един
лева и 98 ст./ , обезщетение за оставане без работа в резултат на уволнението
за периода 02.04.2021г. – 02.10.2021г., ВЕДНО със законната лихва върху
сумата, считано от 15.04.2021г. до окончателното й изплащане, КАКТО И
сумата 1480 лв / хиляда четиристотин и осемдесет лева/- разноски за
адв.възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок
пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5