Решение по дело №1757/2019 на Районен съд - Несебър

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№15

гр. Несебър, 03.02.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев

при участието на секретаря Мая Деянова, като разгледа АНД № 1757 по описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от „А.С.С.” ЕООД, срещу наказателно постановление № 43534 от 27.02.2019г. на директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите, с което на жалбоподателя на основание чл. 214 от ЗТ, за извършено нарушение на чл. 214 от ЗТ, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 лв. Жалбоподателят излага, че при издаването на НП е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Развива подробни съображения в тази насока. Сочи, че липсва нарушение от страна на дружеството, тъй като задължението за поставяне на удостоверението е било на П.В.. Твърди се, че КП е подписан от лице без представителна власт, което изначално опорочава процедурата. Излага се, че от АУАН и НП не може да се установи за кой от двата обекта е допуснато нарушението. Навежда се, че на наказание по чл. 214 ЗТ подлежи само физическо лице, тъй като наказанието е „глоба”. Твърди се, че НП не е издадено на посочената в него дата. Сочи се, че е нарушена процедурата по съставяне на АУАН, тъй като е съставен в отсъствие на нарушителя. С тези доводи моли обжалваното НП да бъде отменено.

Ответната страна в производството - Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите, чрез процесуалния си представител, навежда доводи в насока, че нарушението по чл. 214 от ЗТ е доказано. Моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.  

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

От фактическа страна:     

На 16.08.2018г. св. Г.Г. (старши инспектор в КЗП – РД гр. Бургас) участвал в извършването на проверка на семеен хотел „Лаксо”, находящ се в гр. О., ул. „Трети март” № 20, стопанисван от „А.С.С.” ЕООД. При проверката било констатирано, че в търговския обект не е постановено на видно място удостоверение за категоризацията му. От намиращите се на място служители било изискано такова, като от чекмедже в обекта те извадили и предоставили на проверяващите временно удостоверение № 573 от 31.07.2018г. за открита процедура за категоризация. Проверяващите отразили констатациите си в констативен протокол № К-2639117 от 16.08.2018г., който бил връчен на намиращия се в обекта работник на дружеството – Я.В.. С протокола било наредено управителят на дружеството или упълномощено от него лице да се яви лично на 18.08.2018г. в информационен център в гр. О., ул. „Иван Вазов” № 2, като представи копие от удостоверение за открита процедура по категоризация. На посочената дата не се явил представител на дружеството. Впоследствие било изготвено писмо до дружеството (на л. 38 от делото), с което отново същите документи се изискали и представител на дружеството бил поканен за съставяне на АУАН. Писмото било изпратено до адреса на седалището на дружеството, но видно от отбелязване от „Български пощи” ЕАД (на л. 39 от делото) същото се върнало в цялост, тъй като пратката не била потърсена. При тези данни св. Г. съставил на жалбоподателя АУАН № К-0043534 от 09.11.2018г. – в отсъствието на представител на дружеството. След няколко неуспешни опита същият бил връчен на управителя на 20.02.2019г. Срещу АУАН било подадено възражение с вх. № Б-03-211 от 25.02.2019г., към което били приложени копия от удостоверенията за открита процедура по категоризация на хотела и кафе-аперитива. Възражението било прието за неоснователно и въз основа на АУАН било издаденото процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.

Посочената фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от всички събрани по делото доказателства – в това число и писмените такива (констативен протокол № К-2639117 от 16.08.2018г., АУАН № К-0043534 от 09.11.2018г., заповед № 287 от 22.04.2015г. на председателя на КЗП, заповед № 385 ЛС/22.04.2015г. на председателя на КЗП, доклад от актосъставителя, възражение с вх. № Б-03-211 от 25.02.2019г., ведно с удостоверения за открита процедура по категоризация на хотела и кафе-аперитива, заповед от 31.07.2018г., кореспонденция във връзка с връчването на съобщение за съставяне на АУАН и на самия АУАН). Фактическата обстановка се потвърждава и от свидетелските показания на разпитания по делото актосъставител – Г., който потвърждава фактите, описани в констативния протокол и АУАН. За установяване на фактическата обстановка допринасят и показанията на св. Й., които са насочени към установяване начина на работа в търговския обект. Всички доказателства са непротиворечиви и си кореспондират помежду си, поради което се налага извод, че фактическата обстановка се е развила по описания начин. Установената фактическа обстановка не се оспорва и от жалбоподателя, като неговите възражения са концентрирани върху правната страна на спора.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава наказателни постановления по силата заповед № 287 от 22.04.2015г. на председателя на КЗП) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В текста на АУАН и НП е описано, че на 16.08.2018г., в стопанисвания от жалбоподателя търговски обект, не е поставено на видно място временно удостоверение № 573 от 31.07.2018г. за открита процедура по категоризация. Това описание на фактите е достатъчно, за да могат тези факти да бъдат подведени към относимите правни норми. Ето защо са спазени изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН при съставянето на АУАН и НП. Не се констатират и нарушения при съставянето на АУАН. Разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН дава възможност за съставянето му в отсъствието на нарушителя – ако той е известен, но не може да бъде намерен или след покана не се яви за съставянето на АУАН. В случая е изготвено изрично писмо до нарушителя, в който той се приканва да се яви в съответната дирекция за съставяне на АУАН. Писмото е изпратено до вписвания в търговския регистър адрес на седалище на дружеството, но пратката се е върнала в цялост с отбелязване от „Български пощи” ЕАД, че не е потърсена от получателя (обратна разписка на л. 39 от делото). Ето защо представител на дружеството не е намерен на вписания в търговския регистър адрес и АУАН е съставен при спазване на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Връчването на КП на служител в обекта не представлява нарушение на процедурата, тъй като с констативния протокол не се стартира административнонаказателното производство. Същият е единствено доказателство за установените от проверяващите факти. С него представител на дружеството не е поканен за съставяне на АУАН. Ето защо протоколът има единствено доказателствено значение за производството, но не и такова на акт, с който то се образува, поради което невръчването му на упълномощен представител на жалбоподателя не представлява нарушение. Още повече, че при проверките на място в търговските обекти е логично там да не присъстват упълномощени представители на съответния търговец, а единствено служители в обекта. Не се доказват и възраженията за антидатиране на НП с оглед връчването му около 9 месеца след съставянето му. Липсват данни официално удостоверената дата да не е достоверна, а освен това в хода на цялото производство са били налице трудности с връчване на документи на наказаното лице. Не може да се приеме, че от текста на НП не става ясно за кой обект е допуснато нарушението, тъй като изрично е отразено, че обект на проверка е бил семеен хотел „Лаксо”, като е цитиран и конкретен номер на удостоверение, което се отнася именно за хотела (на л. 19 от делото).

Съдът счита, че обжалваното НП е и материално законосъобразно. Съображенията за този извод са следните:

Съгласно чл. 214 от ЗТ който не постави временното удостоверение за открита процедура по категоризиране или категорийната символика за туристическия обект по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3 на видно място в, съответно на територията на обекта, се наказва с глоба в размер от 500 до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв. От фактическа страна по делото се установява, че при проверката в обекта, стопанисван от дружеството жалбоподател, е установена липсата на поставено на видно място удостоверение за открита процедура по категоризиране за този обект. Такова е представено на по-късен етап на проверяващите, като същото не се е намирало на видно място, а е било прибрано в чекмедже. Ето защо безспорно е осъществен съставът на цитираното нарушение, в който се изисква не само удостовернеието да се намира в обекта, но и да е на видно място. В случая не може да се приеме и тезата на жалбоподателя, която се потвърждава и от свидетелските показания на св. Й., за изключителна вина на определено лице – П.В., за допускане на нарушението. Според чл. 214 от ЗТ наказание може да се наложи както на конкретното лице, отговорно за допуснатото нарушение, така и на съответния търговец, който стопанисва обекта. Отговорността на последния е обективна и безвиновна (в качеството му на търговец). В случая наказващият орган, в рамките на правомощията си, е избрал да накаже търговеца, поради което е процедирал при спазване на чл. 214 от ЗТ. Налага се краен извод, че с поведението си жалбоподателят е осъществил нарушението по чл. 214 ЗТ. Извършеното е подведено и под относимата санкционна норма, доколкото чл. 214 от ЗТ съдържа и правило за поведение и санкция. Според цитираната норма се наказват за юридическите лица - с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000. На наказаното лице е наложено наказание в минималния предвиден размер, поради което не са налице основания за изменение на НП. Не се споделят доводите на жалбоподателя, че санкционната норма съдържа единствено наказанието „глоба”. Текстът на нормата изрично предвижда и налагане на „имуществена санкция”.

С оглед изложеното съдът счита, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

Р   Е   Ш   И   :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 43534 от 27.02.2019г. на директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите, с което на А.С.С.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 214 от ЗТ, за извършено нарушение на чл. 214 от ЗТ, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: