Решение по дело №1346/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Г. К. Г. против Решение № 443/01.04.2024г. по АНД № 4110/2023г. по описа на ВРС, с което е потвърдено НП № 23-0819-002636/13.07.2023г. на Началник група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР - Варна, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лв., за нарушение по чл.50, ал.1 от ЗДвП.

Касаторът релевира доводи за неправилност на атакуваното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Сочи, че актосъставителят и наказващ орган са допуснали нарушения на процесуалните правила, доколкото АУАН е съставен в нарушение на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, а НП е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Изтъква, че трите основни въпроса, обуславящи ангажирането на административнонаказателната отговорност на водача – извършване на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, не са доказани в хода на производството. Оспорва извода на въззивната инстанция относно осъществения състав по ЗДвП, който е базиран на свидетелските показания на другия участник в ПТП и на косвени доказателства. Сочи, че вмененото нарушение по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП не е доказано и от субективна страна. Оспорва въззивното решение в частта за разноските, предвид липсата на осъществено процесуално представителство в съдебно заседание. По изложените съображения моли за отмяна на въззивното решение и на издаденото НП.

В съдебно заседание, касаторът не се явява и не се представлява.

Ответната страна – Началник на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Варна, чрез процесуалния си представител – гл. ю.к. Л. - А., депозира писмени бележки с.д. 9786/08.07.2024г., в които оспорва касационната жалба и моли за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското такова.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна пледира за оставяне в сила на оспореното решение като правилно и законосъобразно.

Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение във връзка със заявените в жалбата касационни основания намира следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд - Варна е образувано по жалба на Г. К. Г. против НП № 23-0819-002636/13.07.2023г. на Началник група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР - Варна, с което на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. четвърто от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лв., за нарушение на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП.

От фактическа страна Районен съд - Варна е приел, че на 09.03.2023г., около 09.50 часа, в гр. Варна, по [улица]в посока [улица], жалбоподателят е управлявал товарен автомобил „Фиат Скудо“ с рег. № [рег. номер], собственост на „Родопея-Б.“ ЕООД. На кръстовището с [улица]и при наличие на пътен знак Б2, жалбоподателят не пропуснал и блъснал движещия се по булеварда - път с предимство, обозначен с пътен знак Б3, от ляво на дясно на посоката му на движение, лек автомобил „Пежо 307“ с рег. № [рег. номер], управляван от Р. Д. Т.. В резултат на сблъсъка се реализирало ПТП с материални щети. Мястото на инцидента било посетено от полицейски служители, които съставили на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение за допуснато нарушение на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП. Въз основа на съставения акт, на 13.07.2023г. било издадено и атакуваното наказателно постановление

За да го потвърди, въззивната инстанция приела, че при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените реквизити, и са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво деяние му е вменено. Въззивният съд приел, че в хода на административнонаказателното производство фактическата обстановка е била правилно изяснена, като въз основа на констатираните факти е бил приложен правилно и материалния закон. Изложил е мотиви, че отговорността на Г. за нарушение на чл. 50, ал.1 от ЗДвП, е била ангажирана правилно по чл. 179, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 5, предл. четвърто от ЗДвП, в който санкцията е определена в абсолютен размер. Изводите си основал на показанията на разпитания в хода на съдебното производство втори участник в ПТП, които кореспондират с непреките доказателства, налични в преписката. В частта за разноските приел, че същите се следват в минимален размер с оглед проведените две съдебни заседания и фактическата и правна сложност на делото.

Настоящият касационен състав, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира от правна страна следното:

Не са налице посочените от касатора основания за отмяна, а съдът разглежда тези от тях, които съставляват касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК, съобразно препращащата норма на чл.63в от ЗАНН. При субсидиарното прилагане на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата, и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. По повод приетата за установена по делото фактическа обстановка, настоящият съд приема, че ВРС е събрал необходимите и относими доказателства, и е изложил мотиви относно тяхната оценка.

Неоснователно е оплакването на касатора, че районният съд неправилно е приложил материалния закон. Напълно споделяем е изводът на ВРС, че установените факти правилно са подведени от наказващия орган под относимия административнонаказателен състав. В случая е безспорно доказано, както извършването на нарушението от обективна страна, така и неговия автор и съответна вина. От събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства се установява по безспорен начин, че касаторът, на посочената в АУАН и НП дата, управлявайки лек автомобил „Фиат Скудо“, с рег.№ [рег. номер], се е движил по [улица]в посока [улица]като при навлизане в кръстовището с [улица], независимо от наличието на друг движещ се по пътя с предимство лек автомобил, не пропуска същия, с което предизвиква и настъпването на ПТП. Осъщественото от касатора изпълнително деяние се потвърждава както от приобщените писмени доказателства, в т.ч. от изготвения Протокол за ПТП № 1864840/14.03.2023г., така и от показанията на другия участник в ПТП - свидетеля Р. Т., който описва подробно механизма на настъпване на инцидента. Протоколът за ПТП представлява официален документ, материализиращ изявление на овластен от закона орган относно съществуването на факти с правно значение. В него са документирани изявленията на двамата участници в настъпилото ПТП, които са го подписали без възражения. След като в този протокол и двамата участници в произшествието безпротиворечиво посочват обстоятелствата, причините и условията за същото, както и настъпилите материални щети, той доказва фактическите обстоятелства, описани в АУАН и НП. Независимо от релевираните възражения в касационната жалба, както в хода на административнонаказателното производство, така и в хода на съдебното такова, касаторът не сочи никакъв друг установен механизъм за настъпване на ПТП-то при извършване на маневрата, описана в обстоятелствената част на АУАН и в НП.

От друга страна, подробно отразените в Протокола за ПТП данни напълно се припокриват от показанията на разпитания свидетел Р. Т.. Обстоятелството, че свидетелят е заинтересован от изхода на делото, не е основание за изключване на неговите показания от доказателствените източници. Достоверността на такива показания следва да бъде преценявана от съда с оглед на всички други данни по делото, както правилно е сторил въззивният съд в случая.

Движението на другия автомобил в бус лентата не е обстоятелство, което да изключва вината или отговорността на касатора. В случая той е излязъл на пътя, без да спре и да пропусне, движещият се по пътя с предимство автомобил, като не се е съобразил с неговото положение, скорост и посока на движение. Установеното виновно поведение на другия участник в ПТП-то, за което е ангажирана и неговата административнонаказателна отговорност, не освобождава касатора от задължението му по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП. Касаторът е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици, поради което е налице и субективната страна на извършеното нарушение при форма на вината – непредпазливост.

При извършения анализ на събраните доказателства Районен съд - Варна е достигнал до правилен извод, че с поведението си санкционираното лице е допуснало вмененото му нарушение по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, който се споделя и от настоящата инстанция. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Обратно на твърдението в касационната жалба, въззивното решение е правилно и в частта за разноските. Настоящият състав намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия от процесуалният представител на ответника - представени писмени бележки вх. №85660/15.11.2023г., правилно в полза на административнонаказващия орган са присъдени разноски в минимален размер, определен съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

При този изход на спора, на основание чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН, в полза на ОД на МВР – Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, определено по реда на чл.37 от ЗПП, вр. чл.27е от НЗПП, в размер на 80 (осемдесет) лева.

Воден от горното, и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд – Варна,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 443/01.04.2024г. по АНД № 4110/2023г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА Г. К. Г., [ЕГН], да заплати на ОД на МВР – Варна сумата в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.