Р Е Ш Е Н И Е №
.........
гр.Никопол, 14.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НИКОПОЛСКИ РАЙОНЕН
СЪД в открито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА КИСЕВА
при секретаря Десислава Бунева,
като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№ 500 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.178, ал.1, т.3 във връзка с чл.179, ал.2 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В Никополския
районен съд е постъпила искова молба от К.К.К., ЕГН: ********** ***, чрез адв.В.В. - ПлАК
срещу Главна дирекция „Гранична Полиция“ МВР с адрес в гр.София, ул.“Мария
Луиза“ № 46.
В исковата молба ищецът твърди,
че в периода от 25.09.2016г. до 25.09.2019г. е работил на длъжност „старши
полицай“ в група „ Охрана на държавната граница“, ГПУ_*** при РД“ГП“-Русе,
ГД“ГП“МВР. Твърди, че трудовата си дейност осъществява по утвърден график и
протоколи при режим на труд на нощна смяна от 22.00 часа до 06.00 часа и с
продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време съгласно
разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР.
Твърди, че на основание чл.187,
ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, като редът за организация и
разпределяне на работното време за неговото отчитане, компенсиране на работата
на държавните служители извън работно време, режимът на дежурство, времето за
отдих и почивка на държавните служители се определяли с Наредба на Министъра на
вътрешните работи. Допълва, че в процесния период
действала Наредба №8121з-776/29.07.2016г. (обн.ДВ,
бр.60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г.), като в нея от ищеца се сочи, че
липсвала изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Сочи
още, че такъв алгоритъм бил предвиден в Наредба №8121з-407/11.08.2014г., но в
размер от 0.143, като този коефициент отпаднал след приемане на Наредба
№8121з-592/25.05.2015г. Сочи, че с посочения коефициент се получавали чисто
часовете преобразувани от нощен в дневен
труд, което според ищеца било идентично с прилагането на коефициент 1.143 при
спазване на формула за увеличаване чрез умножение и от полученото число,
изваждане на реалния брой часове нощен труд.
Сочи още, че в съответствие с
чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
при сумарно изчисляване на работното време, нощните часове работа се превръщали
в дневни с коефициент 1.143, който бил равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощно работно време, установено за по дневно
отчитане на работното време за съответното работно място.
За периода от 25.09.2016г. до
25.09.2019г. ищеца твърди, че е положил нощни дежурства, а именно през 2016г. общо
в размер на 176 часа; за 2017г. общо в размер на 512 часа; за 2018г. общо в размер на 552 часа и за
2019г. общо в размер на 320 часа, като за изброените периоди и години
сумарния брой часове бил 1560 часа нощен труд.
Ищецът твърди, че в съответствие
с чл.9, ал.2 от НСОРЗ заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен
труд вече било регламентирано в ЗМВР, но за преобразуването на нощния в дневен
труд нямало нарочна правна норма, съответно и заплащане на получените часове
над тези установени за работното време. Твърди, че в неговия случай за
посочения период от 25.09.2016г. до 25.09.2019г., в който е положил общо 1560 часа
нощен труд, след преизчисляване с коефициента 1.143, полученият извънреден труд
бил в размер на 223 часа, който трябвало да му бъде заплатен допълнително. В
тази връзка сочи, че съобразно заплатата му, часовата ставка била в размер на
8.03лв. или не му била заплатена сумата в размер на 1790.69 лв.
С оглед изложеното моли съда да
постанови решение с което осъди ответника ГД „Гранична полиция“ МВР да му
заплати на основание чл.178, ал.1, т.3 вр. с чл.179,
ал.1 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД сума в размер на 1790.69 лв., представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 25.09.2016г. до 25.09.2019г.,
ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на предявяване
на иска до окончателното изплащане на сумата.
В хода на производството е
допуснато изменение на иска, като е бил намален от 1790.69 лв. на 1439,81 лв.
за процесния период.
В отговора по чл.131 от ГПК ответника
сочи, че не възразява по допустимостта на иска. Счита, че той е допустим,
предявен е в законово установения срок и от лице, което има това право. Сочи,
че не е спорно, че през посочения от ищеца период същия е бил служебно
правоотношение с ответника ГД „Гранична полиция“ МВР, което възникнало на
основание ЗМВР и същият е заемал длъжността „старши полицаЙ“
в група „ Охрана на държавната граница“, ГПУ_*** при РД“ГП“-Русе, ГД“ГП“МВР. Ответника
на първо място твърди, че в МВР има три категории служители, чието служебно
положение е регламентирано в три различни закона. Сочи, че съгласно чл.142 от ЗМВР служителите на МВР са в първата категория държавни служители – полицейски
органи и органи по пожарната безопасност и защита на населението; във втората
категория държавни служители и накрая в третата категория - лица работещи по
трудово правоотношение.
Допълва съгласно ал.2 на същия
член от ЗМВР, че статутът на държавните служители по ал.1, т.1 се уреждал с
този закон.
Посочва се разпоредбата на ал.4,
където статутът на държавните служители по ал.1, т.2 от ЗМВР се уреждал със
закона за държавния служител, а по ал.5 на същия член, статутът на лицата
работещи по трудово правоотношение се уреждал при условията и по реда на КТ и
ЗМВР.
От тук на второ място се изтъква,
че държавните служители в МВР, чиито служебни отношения се уреждали със ЗМВР
били специфична категория служители, извършващи специфични дейности (чл.6, ал.1 ЗМВР) със специфична насоченост – защита на правата и свободите на гражданите,
противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на
обществения ред и пожарна безопасност, защита на населението (чл.2, ал.1 ЗМВР),
работещи при специфичен режим на работа, поради което служебните им отношения
се уреждали от специален закон, а именно ЗМВР и издадени въз основа на него
подзаконови нормативни актове. Твърди се, че специална е и уредбата за полагане
на нощен и извънреден труд. Допълва, че основавайки се на законовата делегация,
съдържаща се в специалния закон, министъра на вътрешните работи издал приложима
за конкретния случай Наредба №8121з-776/29.07.2016г. регламентираща реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън работното време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
МВР.
От ответника се твърди, че
актовете, на които се позовава ищеца, за да обоснове претенцията си, а именно
КТ и издадената въз основа на него НСОРЗ, не били сред актовете, които са
приложими спрямо тази категория служители, тъй като посочената наредба
представлявала специална законодателна уредба, изключваща прилагането на
общата. Допълва се, че ако се приеме обратното би се стигнало до дерогиране на част от дейност на законодателната власт, а
именно създаване на специална регламентация на отделни обществени отношения,
като се сочи, че израз на такава специална дейност може да се намери в редица
законодателни актове, а именно Закон за държавния служител, Закон за отбраната
и въоръжените сили на РБ, Закон за омбудсмана и др.,
в които според ответника се съдържа специална уредба на служебни правоотношения
на специална категория служители. Според ответника такъв е и ЗМВР, в който
освен основните са предвидени и други права и задължения на тази специална
категория служители.
На трето място от ответника се
изтъква, че видът и условията за заплащане на възнаграждения, натурални престации и работно време на държавните служители в МВР
били предмет на подробно уредба в гл.VII, раздел VI и VII от ЗМВР от 2014г. и
препращане към КТ по тези елементи на служебните правоотношения на служителите
нямало.
Предвид характера на заеманата от
ищец длъжност през процесния период от ответника се
сочи, че той е полагал труд на 12-часови смени, включително и през нощта от
22.00 до 06.00 часа. Излага се аргументи, че работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни – подневно, а за
работещите на осем, дванадесет или двадесет и четири часови смени – сумарно за
тримесечен период съгласно чл.187, ал.3 от ЗМВР. Допълва, че съгласно ал.5 на
същата разпоредба, работата извън работно време се компенсира: с допълнителен
платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за
извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на
ненормиран работен ден; за служителите работещи на смени с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период.
Сочи се още, че съгласно
разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Допълва се, че сред предвидените в същия закон допълнителни
възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд по
чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
Съгласно разпоредбата на чл.187,
ал.9 от ЗМВР ответника сочи, че редът за организацията и разпределянето на
работното време за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън работното време, режимът на дежурство, времето за
отдих и почивките се определяли с Наредба №8121з-776/29.07.2016г. обн.ДВ, бр.60/02.08.2016г. в сила от 29.07.2016г. Сочи, че
текстът на чл.3, ал.3 гласи, че при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22.00 – 06.00 часа, като работните часове не следвало
да надвишават средно осем часа за всеки двадесет и четири часов период.
От ответника се сочи, че
претенцията на ищеца се основава на НСОРЗ /приета с ПМС №4/17.01.2007г., в сила
от 01.07.2007г./. Допълва, че в чл.2 от нея е посочен нейният обхват, а именно,
че тя се прилага за работниците и служителите по трудово правоотношение във
всички предприятия по смисъла на пар.1, т.2 от ДР на
КТ, независимо от формата на собственост и източниците на финансиране. Допълва,
че в нормата на чл.9, ал.2 от същата наредба било прието, че нормалната
продължителност на работното време през нощта при петдневна работна седмица
било до седем часа.
Освен това от ответника се сочи,
че от текста на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ било видно, че същата била
приложима, когато продължителността на нощния труд била по-малка от
продължителността на дневния труд, каквато продължителност в общия случай
установявал КТ – седем часа нощен труд и осем часа дневен труд. Допълва, че в
хипотезата с цел изравняване заплащането на изработеното при полагане на нощен
труд с изработеното при полагане на дневен труд се прилагала същата разпоредба
на чл.9, ал.2 от НСОРЗ.
За служителите в МВР, за които се
прилагали разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове, с оглед специфичния характер на работата от ответника се
твърди, че била установена еднаква продължителност за дневния и нощен труд, а
именно осем часа по аргумент от чл.187, ал.1 и ал.3 от ЗМВР. Оттук от ответника
се прави извода, че съотношението на нормалната дневна продължителност на
работното време по чл.187, ал.1 от ЗМВР към нормалната продължителност на
нощния труд по ЗМВР съгласно чл.187, ал.3 е осем часа, което според ответника
било равно на коефициент 1, а не както е по КТ коефициент 1.143. Според
ответника тази норма се ползвала с презумпцията за конституционност
и задължителност за прилагането й и нейното действие не можело да бъде дерогирано от подзаконов нормативен акт като НСОРЗ (цитират
се становища).
От ответника се сочи, че
преизчисляването на нощния труд към дневен не било абсолютно правило. То не се
прилагало дори за всички категории работници и служители, чиито статут се
урежда от КТ, като се цитират разяснения на МТСП от 06.10.2009г. във връзка с
чл.9 от НСОРЗ, писмо изх.№94-НН-198/29.08.2011г. на МТСП, откъдето ответника
достига до извода, че в посочените случаи работникът или служителят не работил
извънредно по смисъла на чл.143, ал.1 от КТ, а получените часове в повече при
преизчисляване на дневния и нощен труд създавали неточно разбиране за наличието
на извънреден труд. Според ответника извънреден труд би бил налице само ако
работниците и служителите действително работят извън установеното за тях
работно време.
От изложеното в отговора
ответника прави извод, че с оглед характера на служебното правоотношение на
ищеца и създадената организация на работа в МВР, разпоредбата на чл.9, ал.2 от
НСОРЗ била неприложима спрямо неговото служебно правоотношение, което прави
неоснователна и претенцията му по главния и акцесорен
иск.
Излагат се доводи, че извънредния
труд, който ищецът бил положил през процесния период
му е заплатен, което обстоятелство според ответника не се отричало, като
допълва, че белезите на труда, полаган от служителите със статут по ЗМВР се
намирали в няколко разпоредби, а именно Наредба №8121з-776/29.07.2016г. –
чл.18, ал.1; чл.22, ал.1.
Сочи се още, че в този смисъл бил
и чл.2 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент, съгласно който работно
време бил всеки период, през който работникът или служителят или работи, или е
на разположение на работодателя и изпълнява своите задължения, а почивка
означавало всеки период, който не е работно време.
Допълва се още, че часовете,
които биха се получили чрез преизчисляване на положения нощен труд по реда на
чл.9, ал.2 от НСОРЗ не били включени в изчерпателно изброените в чл.22, ал.1 от
Наредба №8121з-776/29.07.2016г. хипотези, тъй като работата при тях пораждала
задължение за работодателя да заплати на служителя съответните възнаграждения.
В заключение от ответника се
сочи, че с оглед характера на служебното правоотношение на ищеца, относно
изчисляването и заплащането на положения от него труд следвало да се прилагат
специалните правила на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове, в които според ответника не била налице твърдяната от ищеца
празнота, поради което ответника твърди, че претенцията на ищеца и по главния и
по акцсорния иск била неоснователна.
Моли съда с решението си да
отхвърли исковете с правно основание чл.178, ал.1, т.3 във връзка с чл.179,
ал.1, чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР, във връзка с чл.9, ал.2 от НСОРЗ и чл.86 от ЗЗД, като неоснователни. Моли да му се присъдят на основание чл.78, ал.8 от ГПК
юрисконсулско възнаграждение.
Съдът, след запознаване с доказателствения материал по делото, като съобрази
приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:
Прието е за безспорно по делото
обстоятелството, че за процесния период страните са
били в служебни правоотношения и че ищецът осъществява трудовата си дейност по
утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с продължителност
12 часа при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на
чл.187 ал.3 от ЗМВР. Не се спори между страните и че ищецът е работил на длъжност
„СТАРШИ ПОЛИЦАЙ“ в група „ Охрана на държавната граница“, ГПУ_*** при
РД“ГП“-Русе, ГД“ГП“МВР в периода от 25.09.2016г. до 25.09.2019г.
По делото е изготвена и приета от
съда съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните, според която за процесният период ищеца е положил общо 1455 часа нощен
труд, който не е преизчисляван с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен
труд, и същия е заплащан своевременно по 0,25 лв./час.Положения труд за процесният период преизчислен към дневен с коефициент
1.143и незаплатен на ищца е в размер на 1439.81 лв.
По отношение на предявения иск с
правно чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр. чл.187 ЗМВР, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.176
от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред
предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд – чл. 178 ал.1 т.3 от ЗМВР. Според нормата на
чл. 187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи. В процесния период са действали
последователно Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., Наредба №
8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., издавани от
министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР. Текстовете на чл. 3, ал.3 и в трите наредби са
идентични и сочат, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-407/11.08.2014г.
изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове положен труд между 22:00 и 6:00ч. за отчетния период се умножава по
0.143 (чл. 31 ал.2 от Наредбата). Същата е отменена с приемане на Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи, която обаче
впоследствие е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016г. На 02.08.2016г. е обнародвана Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016г., но за периода от отмяната на наредбата от 2015г. до последващото приемане на наредбата от 2016г., действаща е
била наредбата от 2014г. В наредбите от 2015г. и 2016г. липсва изрична
разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл. 31, ал.2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014г. за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 0.143. Липсата на такава норма, обаче не да следва да се възприема
като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в
МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в
МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (обн.
ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл.9, ал.2 е предвидено при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. По тези съображения исковата претенция за
заплащане на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при
сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установено за подневно
отчитане на работното време в процесния период,
получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява
доказана по своето основание. Коефициентът 1,143 се получава като нормалната
продължителност на работното време през деня - 8 часа (установена в чл.136,
ал.3 КТ ) се раздели на нормалната продължителност на работното време през
нощта - 7 часа (установена в чл.140 КТ). В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.
също се възприема този коефициент - 1,143, но формулиран по друг математически
начин, който води до същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период
се умножава по 0.143 и полученото число да се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период. Видно е, че в посочената наредба законодателят е
възприел подхода, установен в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Разпоредбите на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата са приложими по аналогия и по отношение на
лица със служебно правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на Р.България
утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично
прогласява гаранции за пълноценната му реализация. Основният закон гарантира
равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на
спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на
труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички
служители, полагащи труд. В този смисъл е и Решение №311/08.01.2019г. по гр. д.№1144/2018г. на ІVг.о. на ВКС изясняващо, че лишаването на държавните
служители в системата на МВР от допълнителни възнаграждения за нощен труд и за
труд на официалните празници в течение на един продължителен период от време би
ги поставило в неравностойно положение както спрямо останалите държавни
служители, така и спрямо работниците и служителите по трудово правоотношение,
които получават такива допълнителни възнаграждения съгласно разпоредбите на чл.
261 и чл. 264 от КТ, както и че това тълкуване е в съответствие с основния
правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6
КРБ и чл. 14 ЕКЗПЧОС.
Поради това включеният в рамките
на дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно
време, на която основа и следва да бъде определен реално положеният от него
труд за исковия период. Съдът намира, че определения максимален брой часове нощен
труд - 8 часа, съгласно обсъдените наредби, не установява нормална
продължителност на нощния труд, а само определя максималния брой часове нощен
труд, допустим за полагане от служителите по ЗМВР. Изразът, употребен и в трите
подзаконови нормативни акта – „при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч…..“ не сочи задължителност на полагането
точно на 8 часови смени, изключвайки 7 часови такива, а правна възможност да се
определи такъв график, при който служителите на МВР да покриват цялото
денонощие, съобразно своята численост в съответното подразделение.
Предвид обаче изложените от съда
правни изводи за основателност на исковата претенция за заплащане на нощен труд
за периода от 25.09.2016г. до 25.03.2019г., получен при приложение на чл.9,
ал.2 от НСОРЗ, след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен и
отчитането му като извънреден, се налага извод, че искът е основателен, и
следва да се уважи в предявения след допуснатото изменение размер от 1439,81
лв., в едно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 25.09.2019г.
до окончателното изплащане на сумата.
При този изход на делото, и на
основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение от 350лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Никополски районен съд
държавна такса върху цената на уважения иск в размер на 55,59 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 от ЗМВР Главна дирекция „Гранична Полиция“ МВР с
адрес в гр.София, ул.“Мария Луиза“ № 46 да заплати на К.К.К.,
ЕГН: ********** *** сумата от 1439,81лв. - неизплатено възнаграждение за
положен извънреден труд, след превръщане на нощните часове към дневни за
периода от 25.09.2016г. до 25.09.2019г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на завеждане на делото – 25.09.2019г. до окончателното
ѝ заплащане.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, Главна дирекция „Гранична Полиция“ МВР с адрес в
гр.София, ул.“Мария Луиза“ № 46 да заплати на К.К.К.,
ЕГН: ********** *** направени по делото разноски в размер на 350лв.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК Главна дирекция „Гранична Полиция“ МВР с адрес в
гр.София, ул.“Мария Луиза“ № 46 да заплати по сметка на НРС държавна такса в
размер на 55,59 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в четиринадесетдневен
срок от съобщението до страните,
че е изготвено
РАЙОНЕН СЪДИЯ: