Р Е Ш Е Н И Е №84
гр.Силистра, 10.10.2023
година
В
И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година,в
състав:съдия Маргарита Славова,при секретаря Виолина Рамова и с участието на прокурор…….……,като
разгледа докладваното от съдия М.Славова адм.дело
№107 по описа на съда за 2023 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на П.С.Д.
***,подадена чрез представител по пълномощие адв.В.П. ***,срещу Заповед №23-1099-000206/24.04.2023г. за
прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.171 т.2а б.“б“
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), по вид „прекратяване на
регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца, считано от
21.04.2023г. Дерегистрираният автомобил е марка *********,с
рег. №********,собственост на оспорващия (л.33-л.35),а приложената ПАМ чрез
сваляне на 2 (две) табели с горния регистрационен номер и отнемане на
Свидетелство за регистрация на МПС №********, е засегнала пряко правната му
сфера.
С жалбата, се настоява, че ЗППАМ била лишена
изцяло от фактическа и нормативна основа.Оспорващият не бил осуетявал
полицейската проверка, в хода на която дисплеят на използваното техническо
средство Дръгтест 5000 с фабр.№**** ** **, бил показал употреба на амфетамин
от водача.Съставен е бил АУАН,серия GA №****** (л.8) и издаден Талон №127980 (л.14),от който
жалбоподателят се е възползвал и е дал биологичен материал за медицинско
изследване. С мотивирана резолюция (чл.33 ал.2 ЗАНН) на административно-наказващия
орган, производството пред него е било прекратено и материалите изпратени на РП
гр.Силистра.
Жалбоподателят твърди, че не само на релевираната
дата, но и никога, не бил употребявал наркотици, поради която си убеденост е
дал биологичен материал не само съгласно предписанието на контролните органи,но
и в частна лаборатория. Изследвани са били биологични следи за 8 вида
наркотични вещества и техни аналози в лаборатория „Цибалаб“
Силистра,като всички резултати били отрицателни. Позовавайки се на практика на
други административни съдилища (последна инстанция по ЗАНН) и по аргумент от
чл.171 т.1 б.“б“,пр.“посл.“,вр.
с чл.174 ал.4 ЗДвП, поддържа, че при наличие на медицинско изследване, неговите
стойности,вкл. изводи за наличие или отсъствие на наркотични вещества, са
определящи.
Твърди,че в хода на административното производство
били допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правото му на
защита, защото не били спазени изискванията от чл.5 ал.2, както и от чл.6 ал.1
от Наредба №1/19.07.17г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични
вещества или техни аналози (Обн.ДВ,бр.61/17г.,посл.изм.ДВ,бр.99/21г.), въпреки приложените на л.14 и л.15
от делото документи, подписани от оспорващия.В съдебно заседание конкретизира
възраженията си в аспект, че представеният по делото протокол не съответствал
на образеца от Приложение №2 към чл.5 ал.2 с.н., а Талонът за изследване не бил
съставен в три екземпляра, съответно такъв не му бил връчен и, в нарушение на
регулацията от чл.3 ал.3 Наредба №1/17г., не бил придружен от 8 стикера,с
номера съответстващи на номера на талона с добавена в края цифра от 1 до 8.Релевираните нарушения на административнопроизводствените
правила представлявали реална опасност за компрометиране на медицинското изследване,
поради което се настоява, че попадали в кръга на съществените такива по разума
на чл.146 т.3 АПК.До приключване на настоящото производство обаче, заключението
на Химико-токсикологичната експертиза е било изготвено и категорично потвърдило
възражението му, че не е управлявал автомобил след употреба на наркотични
вещества и следователно, оспорената административна принуда била лишена изцяло
от основание.
Релевира още и оплакване,че ответният полицейски орган
бил приложил неправилно материалния закон, в сегмента за постигане на
нормативната цел.Такъв резултат не само не бил налице,но и бил нарушен базовият
принцип от чл.6 ал.5 АПК - за съразмерност между причинените с акта последици и
реално преследваната от закона цел.В този контекст поддържа,че като
непропорционална процесната ПАМ ограничавала правата и свободите му в
значително по-висока степен от необходимата за целта,за която е издадена-„за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения“ (арг.чл.171 ЗДвП). В
обобщение, оспорващият поддържа отменителните основания от чл.146 т.3, т.4 и
т.5 АПК,като настоява да се приеме за компрометиран начинът на изследване с техническото
средство Дръгтест 5000,щом резултатът от него е
изцяло отречен с по-надеждния способ на изследване за употреба на наркотични
вещества съгласно Наредба №1/17г.Заради всичко това,моли атакуваната ЗППАМ да
бъде отменена. Претендира присъждане на съдебни разноски, както следва: възнаграждение
за един адвокат, при условията на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата (ЗА); 10
лева - държавна такса и 50 лева- разноски при даване на кръвната проба в „МБАЛ-Силистра“ЕАД.
Ответникът
по жалбата- Началник група МПСВАНД
в Сектор„Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР гр.Силистра,не
изразява становище по оспорването,но с вх.№916/02.08.23г. (л.56) е депозирал
молба по делото,с която уведомява съда, че процесната ЗППАМ №23-1099-000206/24.04.23г.
била отменена със ЗППАМ №342-823/27.07.2023г.,след което, на 28.07.2023г.
служебно била възстановена регистрацията на МПС с рег.№********* Не е посочено
в молбата - на кое правно основание и по кой процесуален ред, е била отменена
оспорената пред съда заповед, нито е приложен екземпляр от отменящия я акт.
Производството
е по реда на чл.145 и следващите от АПК,във връзка с чл.172 ал.5 от Закона за
движението по пътищата.
Съдът, като
обсъди изложените в жалбата доводи и прецени доказателствата по делото,вкл.
след дадени указания на страните, извършвайки проверката по чл.168 ал.1 АПК,прие
за установено следното: Жалбата е
процесуално допустима,като подадена срещу административен акт,подлежащ на съдебен
контрол; от лице с правен интерес; в законоустановения
срок, а разгледана по същество е и основателна.
По
допустимостта:С депозираната молба по
делото (л.56) от ответния полицейски орган на 02.08.2023г. не са заявени
никакви процесуални искания,свързани с хода на настоящия съдебен процес (например
действие по чл.156 ал2 АПК), за да бъде ангажиран съдът да изиска становище от
оспорващия. Доколкото формално е разколебана логичността (допустимостта) на
продължаването му,защото евентуалният краен резултат или ще съвпадне с
нерегламентираното действие на ответника (при висящ съдебен процес оспорената заповед
е отменена от нейния издател,въпреки забраната от чл.130 ал.2 АПК), или ще
влезе в тежко противоречие със същото (хипотетично например, ако съдът потвърди
ЗППАМ,която обаче,вече е отменена от издателя ѝ).Според настоящия състав,
действието на процесната ПАМ е преустановено с посочената в молбата ЗППАМ №342-823/27.07.2023г.
и нищо повече.
Не
са били налице предпоставките по чл.91 ал.1 АПК и евентуалното преразглеждане
на акта от неговия издател (т.нар.“право на отзив“) е било недопустимо, като
извършено извън преклузивния 7-дневен срок.Систематичното място на чл.91 в нормения състав на АПК, е в глава шеста „Оспорване на
административните актове по административен ред“, а не при висящо съдебно
производство, с оглед забраната от чл.130 ал.2 АПК. След пренасяне на спора в
съда, никой друг орган няма право да се произнася по законосъобразността на
оспорения акт,в т.ч. и органът,който го е издал.Последният,единствено при
условията на чл.156 АПК,може да оттегли процесния пред съда административен
акт,които условия обаче, в случая не са налице. Основание от кръга на
регламентираните с чл.159 АПК за допустимост на процеса е оспореният
административен акт да не е оттеглен.Доколкото изобщо не е регламентирана
възможност същият да бъде отменен при висящ съдебен процес,то логично такава прекратителна хипотеза в чл.159 АПК, не съществува.Излишно
е да се обсъжда извънредния ред по глава седма АПК „Възобновяване на производства
по издаване на административен акт“,тъй като процесната по делото и отменена от
ответника заповед, не е „влязъл в сила индивидуален административен акт […]“, за да е
допустимо изобщо обсъждането ѝ.
В
по-новата практика на ВАС категорично се прави разграничение между оттеглянето
и отмяната на административния акт, когато отмяната е постановена от органа
след като актът е произвел своите правни последици.Така в Определение № 5564/10.05.21г.
по адм.д.№470/21г. на 5-членен състав на ВАС, е прието,че отмяната на акта от
органа, след като същият е проявил правното си действие и след като е оспорен
пред съда, не е равнозначно на оттеглянето на акта по смисъла на чл.159 т.3 АПК.Съгласно регламентацията от чл.156 ал.2 АПК за оттегляне на акта след
първото по делото заседание,какъвто е настоящият случай,е необходимо съгласие и
от оспорващия, каквото в случая няма. Напротив, в съдебно заседание (27.09.23г.)
се ангажират допълнителни доказателства и се настоява съдът да се произнесе по
съществото на спора,отменяйки процесната ЗППАМ. Не е налице валидно оттегляне
на акта и следователно, липсва основание за прекратяване на производството по
чл.159 т.3 от АПК .
Обстоятелството,
че действието на процесната ПАМ е преустановено считано от 28.07.2023г. с
издаването на ЗППАМ №342-823/27.07.23г. и служебно е възстановена регистрацията
на автомобила на жалбоподателя, също не може да засегне допустимостта на
процеса, в сегмента на наличието на правен интерес, т.е. не е налице и основанието
по чл.159 т.4 АПК.Това е така,защото отмяната има действие занапред и като
последица води до преустановяване действието на административната принуда,т.е.
има отношение към изпълнението на акта,но не и към неговата законосъобразност. Процесната по делото заповед, поради придаденото ѝ по
силата на закона предварително изпълнение (арг.чл.172
ал.6 ЗДвП),е породила правни последици и поддържала разпореденото с нея
състояние до прекратяване на действието ѝ на 28.07.2023г.,докогато е
засягала пряко и непосредствено-правната сфера на жалбоподателя, поради което
за същия е налице несъмнен правен интерес от съдебното произнасяне по въпроса
дали са били налице фактическите и правните основания за нейното издаване. Не
преустановеното действие на ЗППАМи служебно
възстановената регистрация на автомобила на жалбоподателя правят мярката законо/незаконосъобразна, а липсата/наличието на елементите
на фактическия състав за прилагането ѝ - въпрос, по който сезираният с
жалба съд е длъжен да се произнесе с акт по същество. (Вж.Решение
9559/18.08.2016г.,адм.д.№9622/15г. на ВАС)
Разгледано
по същество, оспорването сочи на основателност на релевираното основание
- материална незаконосъобразност.
Предмет
на съдебния контрол е Заповед №23-1099-000206/24.04.2023г.
за прилагане на принудителна административна мярка, издадена от Началник
група „Моторни превозни средства, водачи и административно-наказателна дейност“
към ОД на МВР Силистра, сектор „Пътна полиция“, с която е наложена принудителна
административна мярка, на основание чл.171 т.2а б.“б“ ЗДвП-„прекратяване на
регистрацията на ППС“ за срок от шест месеца.Административната принуда е
приложена по отношение на жалбоподателя,като собственик и водач на дерегистрирания лек автомобил,марка *********,с рег.№********,чрез
отнемане на двете регистрационни табели и на СРМПС №******** за това, че на 21.04.2023г.
около 21:13ч., в гр.Силистра,по ул.“Добрич“, е управлявал лекия си автомобил
под въздействието на наркотични вещества или техни аналози,като е бил изпробван
с техническо средство „Дръгтест 5000“, с фабричен №ARPK 0018,чиито дисплей е отчел употреба на Амфетамин.Издаден му е бил талон за медицинско изследване
№127980 (л.14),съгласно Приложение №1 към чл.3 ал.2 Наредба №1/17г.,като е
съставен и Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или
упойващи вещества (л.15),съгласно чл.5 ал.2 с.н. И двата документа са
представени с подпис на оспорващия,което не означава съгласие/приемане на
показанията на уреда,видно от приложеното Постановление от 04.07.23г. на РП-Силистра
(л.51);от твърденията в жалбата и изричното записване „желая“,свързано с
доброволно даване на проби за изследване в Талон за медицинско изследване
(л.14).
За установеното нарушение е съставен АУАН
серия GA №****** от 21.04.23г. (л.13),надлежно връчен на
нарушителя.Със същия на описаната фактическа съвкупност е дадена юридическа
квалификация по чл. 5 ал.3 т.1 пр.2 ЗДвП („На
водача на пътно превозно средство е забранено:1.да управлява ППС[…]след употреба
на наркотични вещества или техни аналози.[…]“) Жалбоподателят
твърди, че не само на процесната дата, но и никога, не бил употребявал
наркотици, поради която си убеденост е дал биологичен материал не само съгласно
предписанието на контролните органи, но и в частна лаборатория, непосредствено
след освобождаването му от помещенията за временно задържане в ОД МВР Силистра.Изследвани
са били биологични следи за осем вида наркотични вещества и техни аналози в
лаборатория „Цибалаб“ Силистра (в първия работен ден
след освобождаването му -24.04.23г.), като всички резултати са отрицателни
(л.9) Същите са представени с жалбата,но като не са получени по реда и със
средствата от Наредба №1/17г., са ирелевирани.В съдебно заседание обаче,
процесуалният представител на
жалбоподателя представя заключение на назначена в рамките на ДП №1886 ЗМ-184/28.04.23г.
по описа на РУ МВР Силистра,Съдебно-химическа експертиза (л.54-л.55),извършена
в отделение „Токсикологична лаборатория“ на МИ-МВР гр.София,резултатът от която
е също отрицателен,вкл. за амфетамин, видно от
Протокол за извършена експертиза №23/ТЛ-87 от 13.07.2023г.А щом това е така, то
следва,че главният съставомерен факт- управление на
МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, е опроверган, което
сочи на материална незаконосъобразност на процесната ЗППАМ.
При горните фактически установявания, от
правна страна се налагат следните изводи: Оспорената заповед разкрива всички
белези на индивидуален административен акт съгласно дефиницията от чл.21 ал.1 АПК.Издадена е от материално, териториално и по степен компетентен полицейски
орган,видно от Заповед рег.№342з-13 15/30.12.21г. (л.22),издадена на основание
МЗ №8121з-1632/02.12.2021г. и Служебна бележка на л.21 от делото.Директорът на
ОД МВР Силистра е делегирал правомощия на началника на група МПСВАНД,сектор „Пътна
полиция“ при ОД МВР, да прилага с мотивирана заповед принудителни
административни мерки по чл.172 ал.2, вкл. по чл.171 т. а б.“б“ ЗДвП. Министерската
заповед,с която са определени службите за контрол по ЗДвП,съгласно чл.165 ал.1 ЗДвП, макар и непредставена по делото, е служебно известна на настоящия състав.Министърът
на МВР няма правомощие да делегира компетентност на длъжностни лица за издаване
на заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 ЗДвП, но той именно определя службите
за контрол на движението по пътищата,които съгласно МЗ са областните дирекции
на МВР. С оглед на това и в съответствие с разпоредбата на чл.172 ал.2 ЗДвП, директорът
на ОД МВР Силистра е оправомощил кръга от длъжностни
лица с посочената по-горе заповед, което сочи на липса на порок по смисъла на
чл.146 т.1 АПК. Същото следва и от специалния чл.172 ал.1 ЗДвП.Спазена е и
нормираната с чл.59 ал.2 АПК,респ. чл.172 ал.1 ЗДвП,писмена форма, като не се
установяват нарушения на административно производствените правила, които да са
накърнили правата на оспорващия.Следователно, заповедта - предмет на настоящия
контрол за законосъобразност,не е засегната от отменителните основания по
чл.146 т.1, т.2 и т.3 от АПК.
Принудителните административни мерки по чл.171 ЗДвП се
налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения по този закон,което сочи,че
същите са от вида „преустановяващи ПАМ“ по смисъла на чл.22 ЗАНН.Съгласно
чл.171 т.2а б.“б“ ЗДвП, „прекратяването на регистрацията на ППС“ се прилага по
отношение на собственика, който в случая е и провереният водач на същия
автомобил.За да е материално законосъобразна процесната административна
принуда, същата следва да е приложена след безсъмнено установено управление на дерегистрираното МПС от водач,който е употребил наркотични
вещества или техни аналози,защото това именно е централният съставомерен
факт и без неговото осъществяване/установяване няма нарушение на ЗДвП, а
следователно и нормативна основа за прилагане на ПАМ от процесния вид.
В
настоящия случай е установено, че при проверката на жалбоподателя на 21. 04.2023г.
за употреба на наркотици с техническо средство,дисплеят на същото отчел наличие
на Амфетамин,но водачът не е приел този резултат и е
дал незабавно,в рамките на необходимото технологично време, биологични проби за
извършване на медицинско изследване за наличието на същите вещества.Това е и
нормативния ред, съгласно с чл.3а т.2 Наредба №1/17г.Видно от обсъденото
заключение на Химическата експертиза е, че в предоставените за изследване
биологични проби (кръв и урина) от П.С.Д. на 21.04.2023г.,не се открива съдържание
на амфетамин, метамфетамини,
както и на други наркотични вещества, включени в списъците-приложения към чл.3
от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични
във връзка с чл.3 ал.2 ЗКНВП,от следните групи: тетрахидроканабинол;
алкалоиди (опиеви, кокаин и др.), метадон,
бензодиазепини, фенотиазини,
барбитурати, трициклични антидепресанти,респ. и на техни метаболити.
По
аргумент за противното от чл.6 ал.9 от Наредба №1/17г.,резултатът за употреба
на наркотични вещества следва да се установи от медицинското
(химико-токсикологично) изследване и само в случай на отказ на водача да
подпише и получи талона за медицинско изследване и при неявяване в определения
срок, както и при отказ за изследване, се вземат предвид показанията на
техническото средство. При това положение,ответният орган не е следвало да
кредитира показанията от техническото средство, а да изчака резултата от
медицинското изследване,за което жалбоподателят е дал надеждни проби за
изследване. В настоящото производство, с приоритет следва да бъде ценен
резултата от Съдебно-химическата експертиза, посредством който е оборена презумптивната доказателствена сила на АУАН GA№******/ 21.04.2023г.,съгласно чл.189 ал.2 ЗДвП.А щом всичко това е така, то липсва
материалноправно основание за прилагане на процесната по делото ПАМ по
отношение на оспорващия собственик на лек автомобил марка „*** *** ***“ с рег.№** **** **, който го е управлявал на 21.04.2023г.
около 21:13 часа в гр.Силистра,но не след употреба на наркотици, което
означава, че липсва нормативно основание за прилагане по отношение на същия въпросната
административна принуда.(Вж.Решение №7457/05.06.18г.,адм.д.№6432/17г. на ВАС, VII О).
Предвид изложеното, в рамките на извършения контрол от
чл.168 ал.1 АПК, се налага извод, че жалбата е основателна, а оспорената заповед,
като материално незаконосъобразна, следва да бъде отменена.При този изход на
процеса,на жалбоподателя се дължат съдебни разноски,при условията на чл.143 ал.1 АПК. Същите следва да бъдат присъдени в негова полза в размер на 10 лева -
платена държавна такса. Разноските за медицинското изследване в
„МБАЛ-Силистра“ЕАД са извършени в рамките на друго (административно наказателно)
производство, стартирало с цитирания по-горе АУАН,поради което не подлежат на
възстановяване в настоящото административно такова. Относно заявеното в
условията на чл.38 ЗА искане за определяне от съда и заплащане от ответния
орган на адвокатско възнаграждение за осъществената правна помощ и процесуално
представителство от адвокат В.П., приложение следва да намери правилото от
чл.38 ал.2 ЗА,като не е необходимо установяване на условията от чл. 38 ал.1
т.1-т.3 ЗА.Трайната съдебна практика приема, че посочването в Договора за
правна защита и съдействие на условията- безплатна правна помощ на страната и
възнаграждение при условията на чл.38 ЗА,са необходимите и достатъчни
предпоставки за уважаване на искането.Ето защо, настоящият състав следва да
определи възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредба по
чл.36 ЗА,която е Наредба №1/04г.за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Обн.ДВ,бр.64/04г.,посл.изм.ДВ,бр.88/22г.)
Съгласно чл.8 ал.3 от с.н. за процесуално представителство,защита и съдействие
по административни дела без определен материален интерес, възнаграждението е 1000
лева, в какъвто размер следва да бъде присъдено на адв.В.П..Основателно
поисканите разноски, в определения по-горе размер, следва да бъдат възложени в
тежест на юридическото лице,в чиято структура е издателят на акта - Областна
дирекция на МВР Силистра, по аргумент от §1 т.6 ДР АПК и чл.37 ал.2 ЗМВР,воден
от което и на основание чл.172 ал.2 пр.2 АПК, Административният съд Силистра
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на П.С.Д. *** Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №23-1099-000206/24.04.2023г., издадена
от Началник група „Моторни превозни средства,водачи и административнонаказателна
дейност“ в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр.Силистра, с която на
основание чл.171 т.2а б.“б“ от Закона за движението по пътищата, е разпоредено
„прекратяване на регистрацията на ППС с рег.№******** за срок от 6 (шест)
месеца“, считано от 21.04.2023 година.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР гр.Силистра,с административен адрес:
гр.Силистра,бул.“Македония“ №144, да
заплати на П.С.Д., с ЕГН:**********,***, сумата от 10.00 (Десет) лева - съдебни
разноски.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР гр.Силистра,с административен адрес:
гр.Силистра,бул.“Македония“ №144, да
заплати на адвокат В.П.П. ***, с ЕГН:********** и
служебен адрес: ***, офис 8, сумата от 1
000.00 (Хиляда) лева, на
основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението е
окончателно на основание чл.172 ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: