Решение по дело №16213/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3231
Дата: 27 октомври 2022 г. (в сила от 19 ноември 2022 г.)
Съдия: Виолета Кожухарова
Дело: 20213110116213
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3231
гр. Варна, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Виолета Кожухарова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело №
20213110116213 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба вх. № 42871/
08.11.2021 год. от Р. А. В., ЕГН: **********, с адрес: * срещу „Т.“ ЕООД,
ЕИК *, с адрес на управление: * и „Д. Г.“ ЕООД, ЕИК: *, с адрес на
управление: *, с искане до съда да постанови решение, с което да:
1. за разваляне на договор от * год. в частта с която на „Т.“ ЕООД са
прехвърлени срещу задължение за строителство * кв.м. от дворно място в *,
съставляващо УПИ * в кв. *, по плана на *м.р. на гр. Варна с площ от * кв.м.,
идентичен с ПИ * с площ от * кв.м., който договор е обективиран в НА № * г.;
2. за обявяване на относително недействителен, по отношение на
ищцата Р. А. В., ЕГН: **********, с адрес: *, договор за замяна от *г.,
обективиран в НА № * г., по силата на който „Т.“ ЕООД ЕИК *, с адрес на
управление: * прехвърля на „Д. Г.“ ЕООД ЕИК: *, с адрес на управление: * 2
(два) кв. м. идеални части от ПИ с идентификатор № * в замяна на * * *,
модел *, инвентарен номер *, на стойност 1200 лева;
3. за обявяване на относително недействителен, по отношение на
ищцата Р. А. В., ЕГН: **********, с адрес: *, договор за покупко-продажба от
* г., обективиран в НА № * г, по силата на който „Т.“ ЕООД ЕИК *, с адрес на
управление: * продава на „Д. Г.“ ЕООД ЕИК: *, с адрес на управление: * *
кв.м. ид.ч. от ПИ *.
В исковата молба се излага, че ищцата и бившият й съпруг – Г. Б. В., в
1
качеството си на съсобственици на дворно място находящо се в *, цялото с
площ от * кв.м., съставляващо УПИ * в кв. *, по плана на *м.р. на гр. Варна, в
който имот е било предвидено изграждането на жилищна сграда на седем
етажа, съгласно одобрен архитектурен проект и издадено разрешение за
строеж №113 от 29.05.2007г. на Гл. арх. О. В., са сключили с „Т.“ ЕООД
договор за учредено право на строеж и прехвърляне на собственост върху
идеални части от поземления имот, съответни на обектите, за които му е
учредено право на строеж срещу задължение за строителство на цялата
сграда, обективиран в нотариален акт, вписан под № * год. на С. в. - В..
Твърди се още, че „Т.“ ЕООД се задължило да извърши строежа на сградата в
срок от 30 месеца от издаването на протокола за откриване на строителна
площадка и строителна линия за обекта. Същият е съставен на 12.07.2007г. и
срокът за осъществяване на строежа бил до 12.01.2010г. Ищцата сочи, че с
бившия й съпруг са изпълнили точно задължението си като са прехвърлили
на суперфициаря общо * кв.м. ид.ч. от процесния имот. Твърди, че „Т.“ ЕООД
не е изпълнило задължението си за строителство поето с нотариален акт,
вписан под № * год. на С. в. - В., поради което са налице предпоставки за
разваляне на договора по съдебен ред. Ищцата твърди, че с нотариален акт,
вписан под № * год. на С. в. - В., „Т.“ ЕООД е заменило 2 кв.м. ид.ч. от
процесния имот, срещу * * *, модел *, инв. №* на стойност 1200 лева, с „Д.
Г.“ ЕООД, а с нотариален акт, вписан под № * год. на С. в. - В. „Т.“ ЕООД е
продало на „Д. Г.“ ЕООД * кв.м. ид.ч. от процесния имот. Сочи се, че
посочената замяна е симулативна и извършените сделки целят да увредят
ищцата, поради което за нея е налице интерес от обявяване на сделките за
относително недействителни по отношение на нея. Управителят на „Т.“
ЕООД, бил подписал декларация, с която е направен отказ от отстъпено право
на строеж.
Ответното дружество – „Т.“ ЕООД, е депозирало писмен отговор в
срока по чл. 131 ГПК, в който излага становище за допустимост на 3 иска за
разваляне на нотариален акт, вписан под № * год. на С. в. - В., само за * кв.м.
ид.ч., като счита същия за неоснователен. Не оспорва твърденията относно
сключване на договор за строителство с ищцата и Г. Б. В., обективиран в
посочения НА, а също и за срока на изпълнение. Възразява срещу иска, като
твърди, че е погасен по давност. Отправя искане за отхвърлянето му. По
исковете за обявяване на относително недействителни, по отношение на Р. А.
В., договори обективирани в нотариален акт, вписан под № * год. на С. в. - В.
и нотариален акт, вписан под № * год. на С. в. - В. , изразява становище за
допустимостта им, но счита същите за неоснователни. Претендират се
разноски.
Вторият ответник – „Д. Г.“ ЕООД е депозирал писмен отговор в срока
2
по чл. 131 ГПК, в който излага становище за неоснователност на предявените
срещу него искове за обявяване на относително недействителни, по
отношение на Р. А. В., договори обективирани в нотариален акт, вписан под
№ * год. на С. в. - В. и нотариален акт, вписан под № * год. на С. в. - В..
Оспорва твърдението, че сделките са сключени недобросъвестно, с цел да
увредят някого. Претендира присъждане на сторените разноски.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
Приобщено към доказателствения материал по делото е Разрешение №
113/ 29.05.2007 г. за строеж на жилищна сграда, находяща се в УПИ – * - *,
кв. *, по плана на *- ти м. р. на гр. Варна, издадено в полза на Р. А. В. и Г. Б.
В..
С НА № * г. Р. А. В. и Г. Б. В. учредяват в полза на „Т.“ ЕООД право на
строеж по отношение на обекти в сграда, предмет на бъдещо строителство в
имот, съставляващ УПИ – * - * по плана на *- ти м. р. на гр. Варна, находящ
се в *, целият с площ от * кв. м. Видно от т. 7 от страна на суперфициаря е
поето задължение да извърши строежа на сградата в срок от тридесет месеца,
считано от издаване на протокол за откриване на строителна площадка и
строителна линия за обекта.
Приобщен към доказателствения материал по делото е Протокол от
12.02.2007 г. за откриване на строителна площадка и определяне на
строителна линияи ниво на строеж, представляващ жилищна сграда в УПИ
УПИ – * - *, кв. *, по плана на *- ти м. р. на гр. Варна, с адрес *.
Видно от НА № * г. „Т.“ ЕООД прехвърля на „Д. Г.“ ЕООД * кв. м.
идеални части от ПИ с идентификатор № * в замяна на * * *, модел *,
инвентарен номер *.
Видно от НА № * г. „Т.“ ЕООД продава на „Д. Г.“ ЕООД * кв. м.
идеални части от ПИ с идентификатор № *, срещу сумата от 173800 лв.
Видно от приобщения на л. 109 протокол „Т.“ ЕООД предава на „Д. Г.“
ЕООД владението по отношение на * кв. м. идеални части от ПИ с
идентификатор № *.
Съгласно проибщената на л. 28 декларация, вписната в С. вп. на
02.06.2021 г., от страна на управителя на „Т.“ ЕООД е заявен отказ от
отстъпено право на строеж, учредено по силата на НА № * г.
За изясняване на спора от фактическа страна, в хода на процеса са
3
ангажирани гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите П.
И. Ч., Б. В. Г. и М. З. А..
В показанията си свид. Ч. излага, че познава управителя на „Д. Г.“
ЕООД от около десет години. Известно му е за сключена през 2021 г. сделка
относно имот в кв. „*“ на ул. „* *“, двамата са коментирали условията за
същата. Предмет на замяната е професионална шевна машина, назад във
времето лицето се е занимавало с подобна дейност.
В показанията си свид. Г. излага, че е дъщеря на ищцата. Известно и е,
че през 2008 г. в полза на „Т.“ ЕООД е учредено право на строеж за
построяване на жилищна сграда в общ имот на родителите и, находящ се на
ул. „* *“. Баща и Г. В. от много години е във фактическо съжителство с П. Г. -
управител на „Т.“ ЕООД, двамата имат общо дете. При сключване на
договора, уговорката е свидетелката и брат и да получат по един апартамент,
а майка и – едно ателие. Строителството не е започнало, въпреки
многократните уверения от Г. и П.. През пролетта на 2021 г. с ищцата се
свързва Т. Д., с искане за учредяване на право на строеж в процесния имот
срещу два малки апартамента.
В показанията си свид. А. излага, че е майка на ищцата. Известно и е, че
последната и бившия и съпруг притежават общ имот на ул. „* *“. През 2008 г.
двамата учредяват право на строеж на „Т.“ ЕООД, чийто управител е П. –
жената, с която Г. живее на съпружески начала. Уговорката е децата на
бившите съпрузи да получат два големи апартамента, а ищцата – едно ателие.
Сграда не е посторена. През пролетта на 2021 г. с ищцата се свързва Т. Д., с
предложение срещу учредено право на строеж да получи два малки
апартамента. Известно и е също, че г- н Д. уверил ищцата, че ще си уреди
нещата по друг начин.
Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД:
Искът с правно основание чл. 87, ал.3 ЗЗД предоставя възможност на
кредитора да поиска разваляне по съдебен ред на договора, с който се
признават или прекратяват вещни права върху недвижим имот. В настоящия
случай претенцията на ищцата е свързана с неизпълнение задължението на
първия ответник – „Т.“ ЕООД, в качеството му на изпълнител по договор за
учредяване право на строеж да изпълни задължението си по същия, като
извърши строителство на сграда със свои сили и със свои средства, а след
извършване на строителството да предаде на прехвърлителя обекти в нея.
Правото да иска разваляне на договора поради неизпълнение принадлежи на
изправната по същия този договор страна.
4
Ето защо, съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца
е да установи наличие на валидна облигаионна обвързаност с първия
ответник, по силата на договор с посочения предмет, както и изправността си
по съглашението.
В настоящата хипотеза, липсва спор между страните, а и се установява
от представените писмени доказателства, обстоятелство че въз основа на
сключен договор, в полза на „Т.“ ЕООД е учредено право строеж касателно
самостоятелни обекти в недвижим имот, находящ се в *, по който
прехвърлителите са изправна страна.
На следващо място, установява се от приобщените нотариален акт и
протокол, че срокът за изпълнение на строителството е 30 месеца, считано от
12.07.2007 г. – датата на откриване на строителната площадка и определяне на
строителна линияи ниво на строеж на жилищната сграда, т. е. до 12.01.2010 г.
Налага се извод за наличие на облигационна обвързаност между ищцата
и „Т.“ ЕООД, по силата на договор учредяване на право на строеж в
недвижим имот, по който прехвърлителя е изправна страна. Настъпил е и
падежа на задължението, поради което считано от 12.01.2010 г. длъжникът е в
забава. При тези данни следва да се приеме, че за ищцата е възникнало
правото да претендира разваляне на договора по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
От друга страна, съгласно чл. 87, ал. 5 ЗЗД, правото да се разваля
договорът се погасява с петгодишна давност. Началният момент от който
започва да тече този срок е деня, в който изпълнението на ответника е станало
изискуемо – арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл са и Решение № 116 от
8.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 3025/2018 г., I т. о., ТК, Решение № 211 от
21.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 64/2020 г., IV г. о., ГК, Решение № 865 от
8.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2134/2008 г., IV г. о., ГК и други.
В случая, съобразно договореното в т. 7 от договора между страните
момента до когато е следвало ответника да осъществи строителството на
жилищната сграда е 12.01.2010 г. (30 месеца, считано от датата на откриване
на строителната площадка). След изтичане на тоза срок за ищцата е открита
възможността валидно да преустанови договорната връзка (да развали
договора). Следователно, към момента на предявяване на иска – 08.11.2021 г.
петгодишният давностен срок е изтекъл, а правото на ищцата за разваляне на
процесния договор е погасено по давност, по аргумент от чл. 87, ал. 5 ГПК.
Гореизложеното обуславя извод за неоснователност на иска за
разваляне на договор от * год. за учредяване право на строеж и прехвърляне
на собственост върху поземлен имот срещу задължение за строителство, на
основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД:
5
С предявяването на иска по чл. 135 ЗЗД кредиторът упражнява
потестативно право, изразяващо се в правната възможност да удовлетвори
вземането си от имуществото, предмет на атакуваното увреждащо действие,
или да упражни правото по вземането си без да се зачитат разпоредителните
действия на длъжника.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищцата е да
установи, в условия на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на
следните факти и обстоятелства: в качеството си на кредитор има валидно
вземане спрямо първия ответник; извършени от последния действия, които
водят до увреждане на ищцата; знанието за увреждане от страна на длъжника;
знанието на третото лице, приобретател, с което длъжникът се е договарял за
увреждането на кредитора
В тежест на ответниците е да установят положителните факти, на които
основават правоизключващите и правопогасяващите си възражения.
Качеството кредитор в производството по иск с правно основание чл.
135 ЗЗД не подлежи на пълно и главно доказване, доколкото
правоотношенията, на които ищецът основава вземането си от ответника не са
предмет на спора, освен ако искът относно задължението е съединен за
съвместно разглеждане с Павловия иск, в който случай съдът дължи
произнасяне и по двете претенции (така Решение № 266 от 18.03.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 247/ 2020 г., IV г. о., ГК). В случая, до колкото разглеждането
на въпроса за наличие на валидно и изискуемо вземане е предмет на
разглеждане на съедиения и разгледан по – горе иск за разваляне на договор
от * год. за учредяване право на строеж и прехвърляне на собственост върху
поземлен имот срещу задължение за строителство, то основаното на същия
вземане подлеже на разглеждане по отменителните искове по чл. 135, ал. 1
ЗЗД.
За да е налице предпоставката по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, не е необходимо
вземането да е изискуемо, ликвидно или да е съдебно признато. Необходимо е
обаче вземането да е действително - да е възникнало, да не е прекратено или
погасено по давност. В този смисъл са и Решение № 131 от 16.06.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 4996/2013 г., III г. о., ГК, Решение № 165 от 19.05.2016 г. на
ВКС по т. д. № 883/2014 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Анна Баева. В
настоящия случай, вземането на ищцата, на което основава потестативните си
права, както бе прието по горе, е погасено по давност, поради което и не може
да се приеме, че същата има качеството кредитор на това основание.
При липсата на първата предпоставка от визираните в разпоредбата на
чл. 135, ал. 1 ЗЗД - ищцата да притежава качеството на кредитор по
отношение на ответника, предявеният иск за прогласяване по отношение на
6
ищците, недействителността на сключените на 01.06.2022 сделки между „Т.“
ЕООД и „Д. Г.“ ЕООД, съответно за замянаи покупко-продажба на недвижим
имот, обективирани в НА № * г. и НА № * г., , се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен, на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
С оглед на изхода по спора и отправеното искане, ищцата следва да
бъде осъдена да заплати в полза на ответника „Т.“ ЕООД сумата от 4000 лв.,
представляваща извършени в производството разноски, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК.
В предвид въведеното от възражение, следва да бъде отбелязано, че
претендираното от първия ответник възнаграждение е съобразено с цената на
исковете, фактическата и правна сложност на спора, като същото
незначително надвишава претендирания от процесуалния представител на
ищцата адвокатски хонорар.
С оглед на изхода по спора и отправеното искане, ищцата следва да
бъде осъдена да заплати в полза на ответника „Д. Г.“ ЕООД сумата от 3200
лв., представляваща извършени в производството разноски, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. А. В., ЕГН: **********, с адрес: *
срещу „Т.“ ЕООД, ЕИК *, с адрес на управление: * и „Д. Г.“ ЕООД, ЕИК: *, с
адрес на управление: *, искове, както следва:
1. за разваляне на договор от * год. в частта с която на „Т.“ ЕООД са
прехвърлени срещу задължение за строителство * кв.м. от дворно място в *,
съставляващо УПИ * в кв. *, по плана на *м.р. на гр. Варна с площ от * кв.м.,
идентичен с ПИ * с площ от * кв.м., който договор е обективиран в НА № * г.,
на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД;
2. за обявяване на относително недействителен, по отношение на
ищцата Р. А. В., ЕГН: **********, с адрес: *, договор за замяна от *г.,
обективиран в НА № * г., по силата на който „Т.“ ЕООД ЕИК *, с адрес на
управление: * прехвърля на „Д. Г.“ ЕООД ЕИК: *, с адрес на управление: * 2
(два) кв. м. идеални части от ПИ с идентификатор № * в замяна на * * *,
модел *, инвентарен номер *, на стойност 1200 лева, на основание чл. 135, ал.
1 ЗЗД;
3. за обявяване на относително недействителен, по отношение на
ищцата Р. А. В., ЕГН: **********, с адрес: *, договор за покупко-продажба от
* г., обективиран в НА № * г, по силата на който „Т.“ ЕООД ЕИК *, с адрес на
7
управление: * продава на „Д. Г.“ ЕООД ЕИК: *, с адрес на управление: * *
кв.м. ид.ч. от ПИ *, на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Р. А. В., ЕГН: **********, с адрес: *, да заплати на „Т.“
ЕООД, ЕИК *, с адрес на управление: *, сумата 4000.00 (четири хиляди)
лева, представляваща извършени по делото разноски, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК.
ОСЪЖДА Р. А. В., ЕГН: **********, с адрес: *, да заплати на „Д. Г.“
ЕООД, ЕИК: *, с адрес на управление: *, сумата 3200.00 (три хиляди и
двеста) лева, представляваща извършени по делото разноски, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8