Решение по НАХД №1218/2025 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 293
Дата: 24 ноември 2025 г.
Съдия: Пламен Добринов Кючуков
Дело: 20252230201218
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 октомври 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 293
гр. С., 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Кючуков
при участието на секретаря НИКИФОР Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от Пламен Д. Кючуков Административно
наказателно дело № 20252230201218 по описа за 2025 година
Производството е по повод жалба от Т. Г. Х. против наказателно
постановление № 24-0804-009245/25.11.2024 година, издадено от Началник
Група в ОДМВР гр. С., Сектор "Пътна полиция" С., с което му е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 50 лв. на основание чл. 183,
ал. 4, т. 10 от ЗДвП за нарушение на чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП и му са отнети
общо 12 к. т. на осн. Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

Жалбоподателят, нередовно призован не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна, редовна призована, не изпраща представител.

Делото се разглежда при условията на чл.61, ал.4 от ЗАНН.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:

На 06.11.2024 г. в 09: 50 часа, в гр. С., по бул. ".......", Т. Г. Х. управлява
лек автомобил "........." с рег. № ....., превозва детето Г.Д. Т.ов с
ЕГН:**********, с ръст около 70 см. и с тегло около 8 килограма без система
за обезопасяване на деца.

За извършеното нарушение на Т. Г. Х. на 06.11.2024 г. бил съставен
АУАН № GA1365697/06.11.2024 г., за нарушение на чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП.
АУАН бил връчен на жалбоподателя на 06.11.2024 г., като същият посочил, че
1
няма възражения. Не са представени възражения по него и в
законоустановения 7-дневен срок.

Въз основа на АУАН № GA1365697/06.11.2024 г. на жалбоподателя
било издадено НП № № 24-0804-009245/25.11.2024г. за нарушение на чл. 137б,
ал. 1 от ЗДвП, за което било наложено наказание на основание чл. 183, ал. 4, т.
10 от ЗДвП, а именно "Глоба" в размер на 50 лв. и му са отнети общо 12 к. т. на
осн. Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР. Наказателното постановление
е получено лично на 25.03.2025 г.

Срещу така съставеното НП чрез административно наказващия орган,
била депозирана жалба, въз основа на която било образувано АНД 439/2025 г.
по описа на РС С.. Състав на РС С. разгледал жалбата, като се произнесъл с
Решение № 139 от 27.05.2025 г. постановено по АНД № 439 по описа за 2025
г., с което наказателното постановление било отменено. Въз основа на
подадена касационна жалба от Началник Група в ОД на МВР, Сектор "Пътна
полиция" С., било образувано КАНД 509/2025 г. по описа на
Административен съд –С.. Състав на Административен съд –С. се произнесъл
с Решение № 1781 от 25.09.2025 г., с което Решение № 139 от 27.05.2025 г. по
АНД № 439 по описа за 2025 г., по описа на Районен съд С. било отменено и
делото върнато за ново разглеждане от друг състав на РС– С., Въз основа на
описаното съдебно решение било образувано настоящото производство.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Съдът кредитира
дадените в хода на съдебното следствие показания на свидетелите Б. и П.,
които са категорични в посочените в АУАН констатации. Същите не
противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал. Съдът
дава вяра на писмените доказателства, приобщени по съответния процесуален
ред по делото.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната
съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът направи следните фактически и правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения
преклузивен срок, от лице имащо правен интерес от обжалването. Разгледана
по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените
актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. В
настоящия случай тази доказателствена сила на акта не е оспорена.

2
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
по безспорен начин, че на 06.11.2024 г. в 09: 50 часа, в гр. С., по бул. ".......",
жалбоподателя Х. управлява лек автомобил "........." с рег. № ....., като превозва
детето Г.Д. Т.ов с ЕГН:**********, с ръст около 70 см. и с тегло около 8
килограма без система за обезопасяване на деца.

В АУАН и НП са посочени единен граждански номер на детето
ЕГН:********** по който се определя възрастта му – 2 години, височината
му- около 70 см. и теглото му- около 8 кг. Съдът счита за установено
безспорно, че детето под 3 годишна възраст и под 10кг. е било превозвано без
система за обезопасяване на деца, в нарушение на изискването в Глава втора,
раздел XXV от ЗДвП, които АНО е описал в така издаденото НП.
Фактическите констатации за действията на жалбоподателя, установени от
административнонаказващия орган, обаче, сочат за съставомерност на
допуснатото нарушение по чл. 137в, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 137б, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП, а не на посоченото в НП нарушение, като се санкционират по
административнонаказателната разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП.

Воден от горепосоченото и като отчете обстоятелството, че
производството по оспорване на наказателното постановление пред районния
съд протича по реда на НПК, който допуска приложението на чл. 337, ал. 1, т.
2 от НПК – за прилагане на закон за същото, еднакво или по – леко наказуемо
престъпление, съдът прие, че следва да измени наказателното постановление в
тази му част и да приложи закон за същото наказуемо нарушение при същите
фактически положения. В този смисъл е и задължителната съдебна практика,
обективирана в Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. на Върховен
административен съд, която предвижда, че в производството по реда на раздел
пети, глава трета за обжалване на наказателни постановления от ЗАНН,
районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в
наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да
приложи закон за същото, еднакво или по – леко наказуемо нарушение, без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.

Ето защо съдът намира, че следва да измени обжалваното наказателно
постановление, в частта относно квалификацията на описаното в
наказателното постановление изпълнително деяние, като го преквалифицира
на такова по чл. 137в, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, във вр. с чл. 137б, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

По отношение на направеното искане от страна на жалбоподателя за
приложение на института на чл. 28 от ЗАНН, съдът счита за неоснователно. В
настоящия случай не може да се приеме, че се касае за маловажен случай, тъй
като се засягат съществена група обществени отношения, които са свързани с
безопасността на транспорта и живота и здравето на всички участници в
движението. Предвид това и с оглед факта, че по делото не се установиха
други обстоятелства, който да квалифицират процесния случай като различен
3
от останалите нарушения от този тип и отличаващи го от обикновените
случай на такова нарушение, съдът прие, че не са налице основания за
квалифициране на същото като "маловажен случай" по смисъла на закона.

Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 24-0804-009245/25.11.2024 година, издадено от
Началник Група в ОДМВР гр. С., Сектор "Пътна полиция" С., с което на Т. Г.
Х. от с.С., ул........ е наложено административно наказание "Глоба" в размер на
50 лв. на основание чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП за нарушение на чл. 137б, ал. 1
от ЗДвП и му са отнети общо 12 к. т. на осн. Наредба № Із-2539 от 17.12.2012
г. на МВР., като ПРЕКВАЛИФИЦИРА описаното в наказателното
постановление изпълнително деяние в такова по чл. 137в, ал. 2, т. 1 от ЗДвП,
във вр. с чл. 137б, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - С. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
4