Р Е Ш Е Н И Е
№ 21.06.2021
г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско
отделение
На двадесет и
седми май две
хиляди двадесет и първа година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Ана
Ангелова
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 13933 по описа за 2020 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
гл.
„ ХVІІІ-та” вр.
гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Образувано е въз основа на
искова молба подадена от С.С.К. с ЕГН **********,
съдебен адрес,***, с която претендира
да бъде прието
за установено по отношение на
З. „О. З.“ ЕИК ***** с адрес гр. С., ул.
„С. С.“ № *, ет.*,
че съществува присъденото със заповед за изпълнение
издадена по ч.гр.д. № */2018г. на СРС вземане
за сумата от: 356 лв. /триста
петдест и шест лева/ представляваща обезщетение за претърпените от С.С.К. *** имуществени вреди, изразяващи се в стойността на необходимите материали и труд за възстановяване
на охлузени предна
броня, спойлер и лайсна на собствения й лек автомобил марка
„О.“, модел „К.“
с peг. № В ., застрахован при ответното дружество по застраховка „К. на М.“
с полица № ******, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 20.07.2018г.
до оконателното
й плащане.
В
исковата молба се сочи, че на 02.08.2017г.
в гр В. на улица „Д.“, С.С.К. при маневри да паркира собствения си лек автомобил марка
„О.“,
модел „К.“ с peг. № В ***, е охлузила
предните му броня, спойлер и лайсна. По отношение на автомобила била сключена
застраховка „К. на М.“ със
застрахователна полица №*****, със срок на валидност от 09.08.2016г.
до 08.08.2017г. Пострадалото лице уведомило
застрахователя, който извършил оглед чрез свой служител и била образувана
щета №***/2017г. Впоследствие
бил извършен и втори оглед. Застрахователят
отказал да заплати застрахователно обезщетение, като мотивирал отказа си с
нарушаване на Глава пета, Раздел I, чл. 18 от Общите условия по застраховка „К. на М.“ – „застрахователят
не изплаща застрахователно обезщетение в случай, че при извършена проверка се
установят различия между фактическата обстановка и декларираните обстоятелства,
установени посредством техническа експертиза и снимков материал“. Счита, че отказът
е формален, реално липсват конкретни, ясни аргументи обосноваващи
действителните причини за отказа за плащане на застрахователно обезщетение.
Всички задължения на застрахования са изпълнени. Обстоятелствата при които е
настъпило застрахователното събитие са декларирани надлежно от застрахования и
увредените детайли по автомобила отговарят изцяло на описаната фактическа
обстановка. За да възникне правото на застрахователя да откаже изплащане на
застрахователна сума е необходимо кумулативно наличие на следните условия:
неизпълнение на задълженията на застрахования и причинна връзка между
неизпълнението на задължението и настъпилото застрахователно събитие. Според
направена оферта от сервиз, стойността на ремонта на увредените детайли е в размер
на 356 лв. Претендират се разноски.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от редовно уведоменият
ответник е подаден отговор, с който оспорва иска по
основание и размер. Оспорва настъпването на твърдяното застрахователно
събитие на 02.08.2017г., механизма на настъпване на
уврежданията и размера на претендираните вреди. Твърди, че уврежданията по л.а. „О. К.“ с рег.№
В ****са настъпили на друга дата/и
и при друг механизъм, различен от описания в исковата
молба. Ищцата не е представила документите, съгласно чл.16, ал.2
от Общите условия по застраховката, а именно:
СУМПС, свидетелство за регистрация; талон за годишен технически
преглед. Уврежданията по предна броня не кореспондират
с обяснителните записки в уведомлението и изготвения снимков материал, като твърди, че
не са следствие
от удар в бетонно колче - при заявеното съприкосновение
с колче не следва да има
такива широки и дълги надирания на лаковото покритие
по дължината на цялата предна
броня и лайсната. Сочи, че процесната полица
е сключена при кампания „Лято“,
като страните са уговорили „Застрахователят
изплаща до 10 % от застрахователната сума по полицата
за всяка щета, независимо от броя на
щетите без документ, общо до 30% от застрахователната
сума за срока
на застраховката“.
Т.е. съгласно тази договорка между страните, застрахования може да претендира изплащане
на обезщетение в рамките на покритието
по една полица
само до 30 % от застрахователната сума /4100 лв./ или общо до
1230 лв. В
Софийски районен съд от настоящия
ищец по делото
С.С.К. са подадени 4 бр. Заявления за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК срещу „О.-З."
АД, по които
са подадени възражения и съответно има образувани гр. дела: гр.д. № 66248/2018, гр.д.№8160/2019г. на СРС; гр.д.
№ 10163/2019 по описа
на PC Варна, и настоящото дело.
По всичките дела се претендират
имуществени вреди по л.а. „О. К.“ с рег.№
В ***, вследствие настъпили
4 бр. застрахователни
събития в рамките на изключително кратък период от
време - от 02.08.2017г. до 06.08.2017г., по една и съща
застрахователна полица № ***,
която е с краен срок до 08.08.2017г. Т.е. в седмицата, в която изтича покритието по полицата са регистрирани 4 бр.
щети за
увредени само външни корпусни детайли със степен
„боя", като всички от застрахователните
събития се твърди да са
настъпили на паркинг и за тях
не се представя
документ за настъпило събитие. Към
настоящия момент по гр.д. №
8160/2019г на СРС е изплатено
обезщетение в размер на 2264,51 лв.,
от които главница в размер на 450 лв. По гр.д.
№ 10163/2019 на ВРС е изплатено обезщетение
в размер на 1683,81 лв., от които
главница в размер на 270 лв. С извършените плащания е достигнат уговорения в застрахователния договор лимит. Претендират се разноски.
Съдът, след като прецени събраните
в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено
от фактическа страна, следното:
От приложеното ч.гр.д. №
47570/2018г. по описа на СРС, 44-ти състав се установява
издаването на заповед за изпълнение
в полза на С.С.К.
с ЕГН ********** против З. „О. З.“ ЕИК
*** за посочените в исковата молба суми.
От писмените доказателства – заверени преписи от:
застрахователна полица № ****с общи условия и талон за оглед № ***; уведомление
за щета на
МПС от 07.08.2017г. и опис; стокова разписка № ***** от 11.12.2017г.; писмо
до С.С.К.; разпечатка за брой щети,
дата на събитие
и дата на уведомяване за лек автомобил
с рег. № В.; платежни нареждания за извършени плащания;
запорно съобщение; изпълнителен
лист, се установява, че: на 08.08.2016г. между С.С.К. и
З. „О.- З.” бил сключен договор за застраховка „К.” обективиран в застрахователна полица 0020090201601192,
със срок на валидност от
09.08.2016г. до 08.08.2017г. за лек автомобил марка
марка
„О.“, модел „К.“ с peг. № В .. Във връзка с настъпило на 02.08.2017г.
в гр В. застрахователно
събитие, застрахованият е завел на 07.08.217г.. при З. „О.- З.” щета
№****/2017г като негов представител е извършил
опис на автомобила, при който са
установени охлузени предна
броня, спойлер и лайсна. На З.
„О.- З.” отказало писмено
да изплати обезщетение, тъй като механизма на настъпване на вредите не отговаря
на описания от застрахования в уведомлението за настъпила щета. По гр.д. №***/2019г. на ВРС и гр.д. № ***/2019г. на СРС на С.С.К.
били присъдени сумите от съответно 270 лв. и 450 лв. за
обезщетения по застраховка „К.“ за вреди на л.а. „О. К.“ с peг. № В *** настъпили на 03.08.2017г. и 06.08.2017г., които били изплатени по банков път на
10.03.2020г. и 29.05.2020г., ведно със суми за разноски по делата.
Съгласно
заключението на вещото лице по
приетата съдебно-техническа
експертиза, се установява, че уврежданията описани от
застрахователя е възможно да са в резултат от ПТП
– съприкосновение с твърд тъп предмет и отговарят на описания от застрахования
механизъм. Стойността на разходите – материали и труд, за
възстановяването на уврежданията по предна броня по средни пазарни цени е 410,32лева.
Задирането
по бронята с увреждане на боядисаното покритие е възможно да се случи,
ако едновременно с паркирането е бил завъртян волана на автомобила така,
че да има
изнасяне и странично на автомобила. Възложно е
и при косо паркиране на улицата. Предвид
това, че детайла е един, с необходим ремонт - боядисване, затова е заведена една щета. Ограничителните
колчета обичайно са поставени в края на тротоара до бордюра на 20
-25 см. Възможно е задирания и охлузвания да се получат
без автомобила да се качи
на тротоара или на бордюра.
Бронята е
с височина, която е обичайно по-висока от височината на
бордюра. Височината на бордюра е променлива в зависимост от това колко
пъти е преасфалтирана улицата.
Въз основа на така
установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният иск е установителен
с правно основание чл. 422 вр.
чл. 415 ГПК вр. чл. 405 ал. 1 КЗ.
Предвид правната квалификация и материалната норма на
която се основава, предявения иск
следва, че отговорността на ответното дружество е предпоставена
от установяването на следните факти: сключен и действащ между страните към
момента на настъпване на застрахователното събитие договор за застраховка „К. на М.“,
увреждане на застрахованата с договора вещ - автомобил в резултат на
застрахователно събитие и размера на вредите. Респективно ответникът следва да
установи предпоставките изключващи отговорността му да плати дължимото
обезщетение или обосноваността на приетия от него размер на вредите.
По делото е прието
на основание
чл.146, ал.1 т.4 ГПК за безспорно между страните обстоятелството,
че между тях е бил сключен
валиден договор застраховка „К.” обективиран в застрахователна полица *****,
със срок на валидност от
09.08.2016г. до 08.08.2017г. за лек автомобил марка
марка
„О.“, модел „К.“ с peг. № В ***.
Не се спори, че при сключване на
застраховката автомобилът не е бил увреден.
Няма спор между
страните, че собственикът на автомобила е уведомил застрахователя за настъпило
застрахователно събитие и е осигурил извършването на оглед. Не се спори, а и се
установява от подписания писмен опис, че автомобилът е бил увреден към датата
на огледа – 07.08.2017г.
Правото
на застрахователя да откаже да заплати застрахователно обезщетение е регламентирано
в чл. 408 от КЗ, която норма лимитативно определя
основанията, освобождаващи застрахователя от отговорност – 1. при умишлено
причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи
застрахователното обезщетение; 2. при умишлено причиняване на застрахователното
събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от
друго лице; 3. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от
страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя,
било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до
възникване на застрахователното събитие; 4. в други случаи, предвидени със
закон.
В настоящия случай не се твърди наличието на нито едно от
тези обстоятелства. Съдът намира за незаконосъобразен отказа на застрахователя,
обоснован с наличието на неточно посочен
механизъм за настъпване на вредите. Дори и да се приеме, че това е неизпълнение
по см. на цитираната т. 3, от застрахователя не бяха представени доказателства
по делото в тази насока.
В случая, според заключението на вещото лице, описаният
от застрахованото лице механизъм на настъпване на щетите съвпада с
действителния.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав
намира, че уврежданията по застрахования автомобил са настъпили в срока на
действие на договора и съобразно описания от ищеца механизъм. За пълнота следва
да се отбележи, че за ангажиране на отговорността на застрахователя е
достатъчно наличието на установени увреждания по време на действие на договора.
По силата на закон или процесния договор не е
необходимо посочването на точен механизъм за настъпване на вредите /логично и
житейски обосновано е наличието на случаи, в които те са причинени в
отсъствието на застрахования, респ. този механизъм не му е известен/, поради
което добросъвестното изпълнението от ищеца на облигационните и процесуалните
му задължения да опише действителната фактическа обстановка, не следва да става
повод за прилагане на правото в негова вреда. Поради това не следва да се субсумират под гореизброените неизпълнения на законовоустановени или уговорени с Общи условия по
застраховка „К.“ задължения
на застрахования, които да са извършени виновно от него и /или да са значителни
с оглед интереса на застрахователя /отделно от това, не се и твърди те да са
довели до възникване на застрахователното събитие/, вследствие на което да
обуславят законосъобразен отказ за заплащане на дължимото обезщетение.
В контекста на изложеното, съдът не
възприема твърдението, че предвид наличието на договорна клауза, според която
отговорността на застрахователя е ограничена до 30% от застрахователната сума
при събития неудостоверени с документ, искът следва да бъде отхвърлен. Дори и
да се приеме за валидна и приложима такава по своя правен характер разновидност
на подзастраховането, видно от гореобсъдените
платежни нареждания, с тях не е платено общо обезщетение надвишаващо посочения
процент от застрахователната сума – налице са доказателства за платени общо 730
лв. /като меродавни са само сумите за главница/, които не надвишават 30% от
4100 лв.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав
намира, че уврежданията по застрахования автомобил са настъпили в срока на
действие на договора и съобразно описания от вещото лице механизъм.
По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ
/идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./ при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието.
Съгласно
разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност
се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж
и други, без прилагане на обезценка.
В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, обективирана в постановени решения по реда на чл.
290 ГПК: пр. решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. №
293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г.
на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т.
о.; решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на
ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т.
о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. №
1069/2010 г., II т. о., както и в определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. №
1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при действието на КЗ /отм./, но
приложими и в настоящия случай, съгласно която за възстановителна стойност се
приема стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към
момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага
коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може
да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ.
Досежно размерът на вредите, съдът кредитира заключението по приетата САТЕ, която
не е оспорена от страните по делото и приема, че стойността му към момента на
настъпване на застрахователното събитие е 410, 32 лева.
Предвид
гореизложените правни доводи и съобразно събраните доказателства по делото,
съдът намира за установено наличието на всички елементи от фактическия състав,
пораждащ претендираните права на ищеца, поради което
предявеният установителен иск за материално право
основаващо се на чл. 405, ал.1
от КЗ, следва да се уважи изцяло.
Предвид изхода на
спора и на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по настоящото дело и в
заповедното производство разноски, които според приложения
списък по чл. 80 ГПК и доказателствата
за реалното им извършване – договор за правна
помощ и вносни бележки за държавни
такси и депозит за
експертиза са в общ размер от 790 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е
Ш И
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК по отношение на С.С.К. с ЕГН **********, съдебен адрес,*** и З.
„О. З.“ ЕИК ****със седалище и адрес на управление ***,
че съществува присъденото със заповед за изпълнение
издадена по ч.гр.д. № ***/2018г. на СРС вземане
за сумата от: 356 лв. /триста петдест
и шест лева/ представляваща обезщетение за претърпените от С.С.К. *** имуществени вреди, изразяващи се в стойността на необходимите материали и труд за възстановяване
на охлузени предна
броня, спойлер и лайсна на собствения й лек автомобил марка
„О.“, м. „К.“ с peг. № В ***, застрахован
при ответното дружество по застраховка „К. на М.“ с полица № ****, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение –
20.07.2018г. до оконателното й плащане
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК З. „О. З.”, ЕИК *** да заплати на
С.С.К. с ЕГН **********
сумата от 790 лева, представляващи сторените
разноски в производството, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: