РЕШЕНИЕ
№ 2988
гр. Пловдив, 19.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Свилена Ст. Давчева
при участието на секретаря Стела Гр. Грозева
като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело №
20215330107422 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД срещу А. С. М., с която се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от *****
лв., представляваща стойността на консумирана електрическа енергия в
обект, находящ се в гр. П., ул. „С.“ № ***, ап.***, с ИТН: ****, за периода от
**** г. до ***** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението в съда - **** г., до окончателното изплащане на вземането, както
и сумата от **** лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата за
периода от ***** г. до ***** г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК № ******* г. по
ч.гр.д. № **** по описа за **** г. на Районен съд Пловдив, * бр. състав.
Ищцовото дружество твърди, че в качеството си на краен снабдител,
съгласно чл.98а от Закона за енергетиката, продавало електрическа енергия на
клиентите си при публично известни общи условия, които били одобрени с
решение на ДКЕВР № ****/ **** г., влязло в сила на ****г. Общите условия
били публикувани на сайта на дружеството, като за влизането им в сила не
били необходимо изричното им приемане от потребителите. Посочва, че по
силата на чл.7, т.1 от Общите условия ищецът поел задължението да снабдява
с електрическа енергия обекта на ответника с ИТН ****, находящ се в гр. П.,
ул. „С.“ № *, ап.**. Поддържа, че ответникът имал насрещното задължение
1
да заплаща потребената електрическа енергия, като при неплащане в срок,
дължал и обезщетение за забава. Твърди, че в изпълнение на поетите
задължения за периода от ***** г. до ***** г. е доставил в обекта на
ответника електроенергия на стойност ***** лв., която не била заплатена от
потребителя. Последното довело до начисляване на обезщетение за забавено
плащане в размер на ***** лв. за периода от ***** г. до ***** г. Моли за
уважаване на предявените искове и присъждане на сторените по делото
разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната
страна А. С. М., чрез назначение особен представител адв. З., със становище
за неоснователност на предявените искове. Твърди, че за процесния период не
била доставяна електрическа енергия до обекта, наеман от ответника и той не
е ползвал услугите на ищцовото дружество. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Не се спори между страните, а съдът намира за безспорно установено,
че ищецът има качеството на краен снабдител по смисъла на Закона за
енергетиката /ЗЕ/, като притежаващ лицензия за обществено снабдяване с
електрическа енергия № Л-141-11 от 13.08.2004г., издадена от ДКЕВР. Това е
отразено и в Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на "ЕВН България Електроснабдяване" АД-чл.2 ал.1,чл.3 и
следващите, които са одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-13 от 10.05.2008 г.
Според нормата на чл. 98а ЗЕ, продажбата на електрическа енергия от
крайния снабдител на потребители се осъществява при публично известни
общи условия, а в чл. 35, ал. 1 от ОУ на оператора е предвидено, че тези общи
условия влизат в сила тридесет дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от потребителите.
Следователно, за възникване на правоотношението по покупко- продажба на
ел. енергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор
между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между
страните възниква по силата на закона.
За възникване на облигационна връзка и за пораждане на задължение за
който и да е субект, да плати стойността на потребени услуги за консумирана
електроенергия и мрежови услуги, е необходимо да се установи, че той има
2
качеството на клиент - потребител на тези услуги. Съгласно Глава първа
"Общи положения", т. I, т. 5 от Общите условия на ищцовото дружество,
одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-013 от 10.05.2008г. клиент/потребител
на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице -собственик или
ползвател на имот, носител на вещно право на ползване, присъединен към
електроразпределителната мрежа на "ЕВН България Електроснабдяване"
ЕАД. В чл.5, ал.1 от Общите условия е предвидено, че потребител може да
бъде и трето лице, в случай, че собственикът или титуляр на вещното право
на ползване на имота, е заявил с изрично писмено съгласие пред ЕВН или
пред нотариус с нотариална заверка на подписа, това лице да бъде потребител
на електрическа енергия в неговия имот за определен срок .В този случай
собственикът и титулярът на вещното право на ползване, е солидарно
отговорен за задълженията на клиента към ЕВН, заедно с лицето за което е
дал съгласие да бъде потребител на електрическа енергия в неговия имот.
В конкретния случай от приетите по делото писмени доказателства
/Заповед № **** от ***** год., за временно настаняване на ответника,
договор за наем на общинско жилище от ***** год, допълнително
споразумение към договор за наем на общинско жилище от ***** год.,/ се
установява, че собственик на процесния имот е Община Пловдив, а
ответникът по делото е бил наемател на този имот. Тоест ответникът не е нито
собственик, нито носител на вещното право на ползване на имота В тази
хипотеза, съгласно цитираната разпоредба на чл.5, ал.1 от Общите условия
следва Община Пловдив да представи писмена декларация, с която да даде
съгласието си пред ЕВН или пред нотариус с нотариална заверка на подписа,
това трето лице – в случая ответника, да бъде потребител на електрическа
енергия в неговия имот за определен срок. В конкретния случай ищцовото
дружество не е представило доказателства за даване на такова съгласие,
поради което и следва изводът, че ответникът няма качеството на потребител
на ел.енергия за битови нужди за периода ***** г. до ***** г , за обект на
потребление с ИТН: ***** в имот, находящ се в гр. П., ул. „С.“ № *, ап.**,
поради което и не е налице и основание за насочване на исковата претенция
от *****лв., представляваща стойността на консумирана електрическа
енергия в процесния обект по отношение на ответника. /В този смисъл
Решение № **** от **** год. по в.гр.дело № **** год. на *** състав на ОС
П./
Неоснователността на главния иск, обуславя и неоснователност на
акцесорните претенции за законната лихва от датата на депозиране на
заявлението в съда - *** г., до окончателното изплащане на вземането, както и
3
сумата от **** лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата за
периода от ***** г. до **** г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК № ***** г. по
ч.гр.д. № **** по описа за **** г. на Районен съд П., * бр. състав.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има ответникът. Доколкото
не се претендират такива /а и ответникът не е извършвал такива/, то съдът не
следва да се произнася по този въпрос.
Направените от ищцовото дружество разноски следва да останат за
негова сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД, ЕИК ********* против А. С. М. ЕГН ********** иск за признаване на
установено, че А. С. М. ЕГН ********** дължи на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ********* сумата от **** лв.,
представляваща стойността на консумирана електрическа енергия в обект,
находящ се в гр. П., ул. „С.“ № *, ап.**, с ИТН: *****, за периода от ***** г.
до *****г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението
в съда - **** г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от
**** лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от ****
г. до **** г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 ГПК № 262597/ 16.12.2020 г. по ч.гр.д. № *****
по описа за ****г. на Районен съд Пловдив, * бр. състав, като
неоснователен.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд П.
Съдия
при
Районен _______/п/____________
съд –
Пловдив:
4