№ 335
гр. София , 05.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на единадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20201000503862 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба
вх.№4766/15.07.2020 г., подадена от „ЗАД Армеец“АД, чрез юрк. Л. М.-Л., против
Решение №70/17.06.2020 г., по търг.д.№124/2019 г. на Окръжен съд – Враца, ТО, с
което жалбоподателят е осъден да заплати на М. К. В. действащ чрез неговата майка и
законен представител С. М. Й., и на Г. К. В., сумите от по 60 000 лв., и на Т. К. В.,
действащ чрез неговата майка и законен представител С. М. Й., сумата от 30 000 лв.,
представляващи обезщетение за претърпени от всеки от ищците неимуществени вреди
– болки и страдания от смъртта на техния дядо М. А. Й., настъпила в резултат от ПТП
на 09.04.2018 г., ведно със законната лихва върху всяка от сумите, за периода от
20.12.2018 г. до окончателното плащане, както и да заплати разноски по делото.
Решението се обжалва изцяло в осъдителната му част, с оплаквания за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост, противоречие със събраните по делото
доказателства и съществено нарушение на процесуалните правила. Не е налице
активна материалноправна легитимация на ищците да търсят от застрахователя
обезщетение за неимуществените вреди от смъртта на дядо си, съобразно даденото
тълкуване с ТР №1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. Възможността за обезщетяване
на други лица, извън изброените в ППВС №4/1961 г. и ППВС №5/1969 г. следва да се
допусне като изключение, каквото в конкретния случай не се установява да е налице.
Отношенията между ищците и техния дядо са обичайни, типични за родствена връзка
между дядо и внуци - ищците Т. и М. са родени в Испания, което обуславя
отдалеченост, а не изключителна близост в отношенията. Не са установени по
несъмнен начин емоционалните страдания на ищците, както и тяхната
продължителност. Неправилно съдът приема, че §96, ал.1 от ЗИДКЗ противоречи на
Директива 2009/103/ЕО. Доколкото чл.493а от КЗ във връзка с §96 ПЗР на КЗ се отнася
1
до гражданската /деликтна/ отговорност и размерът на обезщетението при ПТП по
силата на чл.12, §3, ал.2 от Директива 2009/103/ЕО, същите са изключени от нейния
обхват, и съответно не противоречат. В този смисъл се цитира дело С-371/12 на СЕС.
§96 КЗ въвежда горна граница на определен вид деликтна отговорност при ПТП,
поради което също е извън обхвата на Директива 2009/103/ЕО, поради което не
противоречи. Изложени са подробни съображения относно тълкуването на посочените
национални и общностни разпоредби. Сочи се нарушение на принципа на
справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД, при определяне на размера на
обезщетенията - съдът не е взел предвид възрастта на пострадалия /на 57 г./, както и че
ищците са живеели в чужбина, а двама от тях са родени там. Неправилно съдът не е
взел предвид броя на пострадалите при процесното ПТП, и съответно – броя на
предявените претенции срещу ответното дружество – от съпругата и децата на
починалия М. Й.. Не е отчетено обстоятелството, че смъртта на пострадалия е
настъпила на фона на тежко хронично бъбречно заболяване, което явно е било в
терминален стадий. Неправилно е прието, че не е налице принос от страна на
пострадалия за настъпването на вредоносния резултат – не е налице „коланна травма“,
което установява допуснато нарушение на задължението по чл.113а от ЗДвП, в
резултат на което тялото на пострадалия се е движело свободно при удара, и са
настъпили тежките увреди, от които е последвала смъртта му. Настоява се за отмяната
му, и постановяване на ново решението по съществото на спора, с което предявените
искове да бъдат изцяло отхвърлени. При условията на евентуалност, ако съдът
прецени, че е налице изключителен случай по смисъла на ТР №1/21.06.2018 г. на
ОСНГТК на ВКС по отношение на някой или на всеки от ищците, се настоява да се
намали присъденото обезщетение до размера от 5000 лв., съобразно определения лимит
на отговорността на застрахователя. Заявява се претенция за присъждане на
направените разноски по делото, включително на юрисконсултско възнаграждение.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК във вр. чл.62, ал.2
от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК, в
срок е приведена в съответствие с чл.261 от ГПК, поради което жалбата е допустима и
редовна от външна страна, и подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещните страни, от които в срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран Отговор на въззивната жалба вх.№260880/25.09.2020
г., подаден от М. К. В., действащ чрез законния си представител С. М. Й., Т. К. В.,
действащ чрез законния си представител С. М. Й., и Г. К. В., всички чрез процесуалния
си представител адв. Р.М., в който се застъпва становище за допустимост, но
неоснователност на въззивната жалба. Излагат се подробни съображения в подкрепа на
обжалвания съдебен акт, с анализ на събраните доказателства. Поддържа се, че при
постановяване на решението съдът е отчет възрастта и здравословното състояние на
пострадалия при определяне на размера на обезщетението, и решението е съобразено с
принципа на справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Неоснователни са доводите, че
пострадалият е бил възрастен мъж, с тежко хронично заболяване, което според
жалбоподателя следва да обуслови по-малък размер на обезщетението. Правилно е
преценено, че не следва да се прилага разпоредбата на §96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ,
поради противоречието с общностното право. В тази връзка се сочи Решение на СЕС
от 24.10.2013 г. по дело С-277/12, което приема, че чл.3,§1 от Директива 72/166 и
чл.1,§1 и §2 от Втора директива 84/5, не допуска национална правна уредба, съгласно
2
която задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на
МПС, да покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно
националната правна уредба на гражданската отговорност, за смъртта на близки
членове на семейството, настъпила при ПТП, само до определена максимална сума,
която е по-малка от посочените в чл.1, §2 от Втора директива 84/5. Съгласно чл.633 от
ГПК, решенията по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища и
учреждения в РБ. Правилно е прието за неоснователно релевираното от ответника
възражение за принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. Настоява
се за оставяне на въззивната жалба без уважение. Заявява се искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв., изчислено по реда на чл.7,
ал.2, т.3,4 и 5 от Наредба №1/09.07.2004г., с начислен ДДС.
При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в
изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по
допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, и след
предявена по реда на чл.380, ал.1 от КЗ от ищеца извънсъдебна застрахователна
претенция към застрахователя вх.№100-4091/30.11.2018 г. /на л.26 от делото на ОС-
Враца/, поради което е допустимо. По правилността на решението съдът е граничен от
оплакванията във въззивните жалби.
Между страните пред въззивната инстанция не се спори, че на 09.04.2018 г. е
настъпило застрахователно събитие – ПТП на път I-1, Е 79, при км. 132+300, при което
Ц. П. П., като водач на застрахован при ответника лек автомобил марка „Ситроен Ц3“
с ДК №***, е предприела маневра „изпреварване“ на движещия се пред нея автобус, в
резултат на което навлиза в лентата за насрещно движение, и се удря в насрещно
движещия се л.а. „Форд Галакси“, с рег.№ ***, при което настъпва настъпва смъртта на
пътника в този автомобил М. А. Й., дядо по майчина линия на ищците М. К. В., Т. К.
В. и Г. К. В.. Не е спорен факта на настъпване на ПТП, наличието на валидно
застрахователно правоотношение с ответника, с покритие към датата на ПТП,
виновността на водача на застрахования при ответника лек автомобили, механизма на
настъпване на ПТП, факта на смъртта на пострадалия М. А. Й., наличието на пряка
причинна връзка на смъртта му с осъществилото се ПТП, наличието на родствена
връзка по права линия от втора степен между пострадалия и ищците, като внуци на
пострадалия. Посочените обстоятелства са установени по безспорен начин с
представените по делото влязла в сила на 24.01.2020 г. осъдителна присъда по НОХД
№485/2019 г. на ОС – Враца, с която Ц. П. П., като водачът на лек автомобил „Ситроен
Ц3“ с ДК №***, е била призната за виновна за това, че при процесното ПТП 09.04.2018
г. с виновно и противоправно поведение е причинила смъртта на М. А. Й. /на л.90-98/,
Съобщение за смърт №35/10.04.2018 г. /на л.16/, Препис-извлечение от акт за смърт
№07/10.04.2018 г. /на л.17/, Удостоверение за наследници изх.№918/13.04.2018 г./на
л.18-19/, Удостоверения за раждане /на л.20-23/, Справка за сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ /на л.30/. Спорът между страните пред въззивната
инстанция е съсредоточен върху наличието на материално-правна легитимация на
ищците да претендират вреди от смъртта на своя дядо, върху справедливия размер на
обезщетението за претърпените от ищците неимуществени вреди, наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия чрез непоставянето на
обезопасителен колан, както и върху приложимостта на ограничението на
отговорността на застрахователя съгласно разпоредбата на §96, ал.1 от ПЗР на КЗ.
3
Въз основа на събраните по делото доказателства, съобразно разпоредбата на
чл.235 от ГПК, по спорните между страните обстоятелства, съдът намира следното:
С ТР №1/21.06.2016 г. по тълк.д.№1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС се прие, че
възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление №
4/61 г. и Постановление на 5/69 г., следва да се допусне като изключение - само за
случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между
починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на
обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди. Тези случаи се
определят като „изключителни“. Наличието на особено близка житейска връзка,
даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт,
следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и
доказателствата по делото, и обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от
доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира
обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт
сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Връзка с
посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за
емоционална подкрепа и доверие, а нейното отсъствие изключва проявлението на
неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за
справедливост по чл.52 ЗЗД.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства съдът намира за
установено следното:
За установяване на отношенията между ищците и пострадалия М. А. Й., и
претърпените от ищците неимуществени вреди, по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Б. Т. /чичо на ищците/, В. А. /първи
братовчед на ищците/, Р. П. /зет на пострадалия/, Ф. А. /дъщеря на пострадалия/, Е. Р.
/баба на ищците/, Р. А. /дъщеря на пострадалия/.
От показанията на св. Б. Т. се установява, че ищецът Г. е първороден внук на
починалия М. Й., който се родил с недъг на крачето. Родителите му заминали за
Испания, за да осигурят пари за лечението му, а Г. останал в България, където за него
се грижел дядо му М. в продължение на 5 години. Тогава родителите му го взели в
Испания, но детето много тъгувало за дядо си, поради което той също заминал за
Испания, и поработил там известно време, след което се върнал в България. Г. също
бил върнат в България, тъй като се установило, че не може да бъде опериран в
Испания, и отново дядо му М. се грижел за него. Купил на Г. конче и теле, заедно
излизали да ги пасат, и били много привързани един към друг. М. полагал много грижи
за Г., заради недъга му, окуражавал го, даже ходел да играе футбол с него, учил го да
коси, да впряга кон. Г. споделял всичко с дядо си. Отношенията им били много близки,
като между баща и син. Впоследствие Г. заминал при родителите си в Испания, но
всяка вечер около 18.00 ч. се свързвал с дядо си по скайп, за да се видят и да си
говорят, и всяко лято си идвал в България и живеел при дядо си М.. Когато дядото бил
зает, за Г. се грижела баба му. Когато М. починал, Г. бил в Испания, но се прибрал за
погребението. В нощта преди погребението останал цяла нощ край ковчега надядо си,
и останал 52 дни след това, и едва тогава се върнал в Испания. Тежко понесъл смъртта
на дядо си, и до сега постоянно говори за него.
4
От показанията на св. В. А. се установява, че Г. бил първия внук на М., и той
много му се радвал. Приемал го за свой син, защото М. имал три дъщери и само един
син. Когато Г. се родил, родителите му живеели в дома на М.. Г. останал да живял в
дома на дядо си до 4-5 годишна възраст, защото родителите му ходели да работят в
чужбина, за да събират пари за операция на крака му, тъй като Г. имал вроден недъг.
М. се грижел за Г., водел го на детска ясла, на детска градина. Една зима родителите на
Г. взели Г. в Испания, но той много плакал за дядо си, и го върнали в България. М.
всяка зима ходел в Испания, за да помага на децата си, а през лятото трите деца
/ищците/ идвали в България и стояли при М. по 2-3 месеца, и той се грижел за тях. Г.
всичко споделял с дядо си, говорели си често по скайп и по телефона, понякога с
часове. Когато разбрал за смъртта на дядо си, Г. веднага се прибрал в България, приел
смъртта на дядо си много тежко – плачел, свидетелят научил от съседи, че се наложило
Г. да постъпи в болница, за да му слагат инжекционно успокоителни медикаменти.
След смъртта на дядо си, Г. не е идвал в България, но споделял по телефона, че иска да
идва и да посещава гроба на дядо си. Съпругата на М. – М., също полагала грижи за
внуците си. М. имал 12-13 внука, но само децата на С. живеели с него.
От показанията на св. П. се установява, че ищецът Т. се родил в Испания.
Веднага след раждането му, М. заминал за Испания с подаръци, и останал около 2
месеца. Бил прекрасен дядо. Децата на С. всяко лято идвали в България и живеели в
дома на дядо си М.. Отношенията между Т. и М. били хубави, топли, истински. М.
водел Т. със себе си при животните, които гледал, водел го на риболов, на разходка, на
пещерата Леденика, в Плевен на „Панорамата“. Т. много обичал дядо си. М. работел, и
всичко, което изкарвал, отивало за внуците. Родителите на Т. не го довели в България
за погребението на дядо му, за да не се травмира. Т. узнал за смъртта на дядо си една
година по-късно, когато си дошъл в България, и видял некролога. Едва тогава му
казали за смъртта на дядо му, и го завели на гроба му. Било много тежко, защото
детето задавало въпроси защо дядо му е там. Т. и сега тъгува за дядо си, и говори за
него. Отношенията между Т. и дядо му М. не били като отношения между дядо и внук,
тъй като М. обичал Т. като негов син. М. много обичал внуците си, и тежко приемал, че
са в Испания, а не близо до него, като другите му внуци. Докато бил добре със
здравето, М. често ходел в Испания, за да бъде до децата. Имал около 10 внуци, и
всички живеели в една махала. М. бил много привързан към внуците си, и ако някой от
тях не минел при него, М. купувал банички и боза, и сам отивал да го види, бил
изключително грижовен и добър човек. Обичал много всичките си внуци, но към
ищците бил особено привързан, защото били в Испания и много му липсвали.
От показнията на св. Ф. А. се установява, че починалият М. А. се радвал на всяко
свое внуче, много се радвал и когато се родил ищецът Т.. Той се родил в Испания, и М.
заминал там няколко дни след раждането, и останал около два месеца и половина. Т. и
другите ищци си идват в България всяко лято, а големият – Г., бил гледан от М. и
съпругата му до трети клас. Т. много обичал дядо си, отнасял се към него с уважение и
респект. Когато родителите на ищците си идвали в България, оставали при родителите
си. Към ищците, включително към Т., М. имал по-специално отношение, тъй като били
в чужбина, а останалите внуци си живеели в България. Когато М. починал, не казали
на Т. за това. Той разбрал месец по-късно, когато си дошъл в България, и видял
некролозите на къщата. Детето понесло новината много тежко – през цялото време
плакало. Все се надавало, че дядо му ще дойде отнякъде. Постоянно говорел за дядо си
и споделял по скайп, че много му липсва.
5
От показанията на св. Е. Р. се установява, че М. бил много щастлив от раждането
на най-малкия си внук, особено от това, че носи неговото име. Докато ходело на детска
градина, детето М. живеело в гр. ***, при баба си и дядо си. Бил на две години, когато
родителите му заминали за Испания. Тъй като съпругата му работела като шивачка, М.
всяка сутрин обличал внука си и го качвал на автобуса за детската градина, след което
и той отивал на работа. За покойния М. внуците му били като негови деца, наричал ги
свое богатство. Имал особени чувства към ищците, защото живеели в Испания и много
му липсвали. През зимните месеци М. ходел в Испания при тях, и работел по малко
там, за да им помага. На трите деца било много забавно с дядо им – той имал кон,
крава, показвал им как се дои, как се впряга, возел ги в каручката, играел с тях, борели
се, било му приятно дори когато е уморен. М. дошъл в България два месеца след
погребението на дядо си. Като видял снимката на некролога на дядо си, много се
разстроил – започнал да плаче, не искал да повярва, че дядо му е починал. Родителите
му тогава не му разрешили да отиде на гроба на дядо си, и сега той искал да направи
това. М. обичал всичките си внуци, но към ищците имал специално отношение, тъй
като били в чужбина. Изпращал им колети в Испания.
От показанията на св. Р. А. се установява, че ищецът М. бил вторият внук на М.
Й., и той много се радвал, когато той се родил, защото бил кръстен на него. Скоро след
раждането му М. заминал за Испания. М. Й. бил много загрижен за децата, особено за
Г., който имал аномалия на крачето – работел, за да помага с каквото може. Ищците М.
и Г., докато били малки, няколко години били в България при баба си М. и дядо си М.,
тъй като родителите им все още не се били установили в Испания. Баба им ходела на
работа, и само приготвяла храната и дрехите, а М. изпращал децата на детската
градина. М. обичал всичките си внуци, но към внука си М. имал специално отношение,
тъй като той бил много смел, и ходел при животните. За Г. бил загрижен, заради
аномалията на крачето му, и всичките си пари заделил за него, канел се да му купи
златен пръстен за абитуриентския му бал. Ищците много обичали да си идват в
България при дядо си, тъй като той им обръщал много внимание. Когато били в
Испания, всеки ден говорели с дядо си по скайп. М. понесъл много тежко смъртта на
дядо си – довели го в България два месеца след смъртта на дядо му, и когато го водели
на гробищата, той плачел. И към настоящия момент ищците продължават да тъгуват за
дядо си. Ищците имали и друг дядо, който живеел с тях в Испания, но повече били
привързани към дядо си М..
От така събраните по делото доказателства съдът намира за установено от
фактическа страна, че към момента на процесното ПТП пострадалият е бил на 57
години, ищецът Г. К. В. е бил на 16 години, ищецът М. К. В. е бил на 11 години, а
ищецът Т. К. В. е бил на 9 години. Пострадалият е имал 5 деца, и към момента на
смъртта си е имал около 10 внуци. Обичал всички тях и бил всеотдаен дядо, радвал се
на всички тях, но особено мили му били именно ищците, тъй като семейството
живеело в Испания, а другите му внуци живеели вблизост до неговия дом. Докато М.
Й. бил работоспособен, той работел, за да помага финансово на семейството. Г. бил
първородния му внук, и се родил с аномалия на крачето, и М. Й. бил много загрижен за
него. Родителите му заминали да работят в Испания, за да събират пари за операция, а
Г. останал в България при баба си М. и дядо си М., които го гледали в продължение на
5 години, докато родителите се установят в Испания. Когато се родил ищецът М., дядо
му много се радвал, защото бил кръстен на него. Докато бил малък, ищецът М. също
бил гледан в България - от баба си, и дядо си М.. Тъй като баба им М. ходела на работа,
6
голяма част от грижите за децата полагал М. – сутрин той ги подготвял и изпращал на
ясли и детска градина. Впоследствие децата заминали в Испания при родителите си, и
постоянно живеели там. Ищецът Т. се родил в Испания, и дядо ми М. два месеца след
раждането му заминал с подаръци при семейството на дъщеря си в Испания, и останал
там два месеца. След като по-големите деца Г. и М. отишли да живеят при родителите
си в Испания, пострадалият през зимните месеци ходел в Испания, за да работи там, и
помагал на семейството, а през летните месеци тримата ищци прекарвали около 2-3
месеца в България, при баба си и дядо си. Пострадалият много им се радвал, грижел се
за тях, играел с тях, учел ги да се грижат за домашните животни /кон, крава/, водел ги
на екскурзии. Децата обичали дядо си, и когато били в Испания често общували с него
по скайп. Ищецът бил особено близък с дядо си М. – изпитвал доверие и респект към
него, споделят с него всичко, с часове говорел с него по скайп. Когато М. Й. починал,
ищецът Г. се върнал в България за погребението му, цяла нощ стоял до ковчега му, бил
на погребението, станало му лоши и се наложило да му дават успокоителни
медикаменти, останал повече от месец. След смъртта на дядо си М., Г. не се бил
връщал повече в България. Ищецът М. носел името на дядо си, и дядо му много му се
радвал. Разбрал за смъртта на дядо си два месеца по-късно, когато се прибрал в
България и видял некролога му. Плакал много, и родителите му не му разрешили да
посети гроба му. Ищецът Т. узнал за смъртта на дядо си една година по-късно, когато
се върнал в България и видял некролога на къщата. Започнал да разпитва защо
снимката на дядо му е там, и се наложило да му обяснят, че дядо му е починал, завели
го на гроба му. Ищците продължават да тъгуват за дядо си.
Съдът преценява показанията на свидетелите при условията на чл.172 от ГПК,
като отчита близката родствена връзка на всички свидетели с ищците, която обуславя
интерес от изхода на делото в тяхна полза. Съдът намира показанията на свидетелите в
основната си част да са непротиворечиви, но отчита наличието на някои вътрешни
логически противоречия в тях, досежно интензитета на поддържаните контакти между
ищците и техния дядо през последните години преди смъртта на М. Й.. Свидетелите
единодушно твърдят, че в последните години ищците ежедневно са поддържали
контакти с дядо си по скайп, говорили с часове с него, но от друга страна св. П.
твърди, че ищецът Т. узнал за смъртта на дядо си една година по-късно, когато посетил
България и видял некролога на дядо си. Свидетелите А. и Р. твърдят, че ищецът М.
узнал за смъртта на дядо си два месеца по-късно, отново при идването си в България,
от некролога, поставен на къщата. Така установените обстоятелства противоречат на
твърдението тези ищци да са осъществявали ежедневни контакти със своя дядо –
очевидно обичайните им лични контакти с техния дядо не са били така чести, че
прекъсването им за период от два месеца да не направи впечатление на децата. Също
така, ако техния дядо е бил така значима фигура за тях, техните близки биха
подготвили децата да възприемат този факт, а не биха оставили узнаването му от
децата да стане чрез прочитането на некролога, поставен на къщата. Наред с това,
обстоятелството, че децата са узнали за смъртта на дядо си месеци по-късно /ищецът
Т. узнал това една година по-късно/, е индиция и за това, че в семейството това
обстоятелство не е било обсъждано особено често, и не е предизвикало значими
сътресения и промени в ежедневния бит на ищците.
При така събраните по делото доказателства съдът намира за установено, че
ищците и починалия им дядо М. А. Й. били в близки отношения, основани на взаимна
обич, грижа и подкрепа, в последните години те поддържали с пострадалия близки
7
контакти по скайп, както и през летните месеци прекарвали ваканциите си в България,
при дядо си М. и баба си М., където се чувствали щастливи. Докато бил
работоспособен, пострадалият ходел в Испания през зимните месеци да работи там, и
да помага на семейството. Установява се, че в първите години от живота им ищците Г.
и М. са били отглеждани от дядо си М. Й. и съпругата му М. – баба на ищците,
впоследствие те са заминали да живеят при родителите си в Испания, и до смъртта на
дядо си са живеели там, със своите родители. Ищецът Т. е роден в Испания, и е
гостувал на дядо си М. през летните месеци, като изградил близки отношения с дядо
си, който му се радвал, водел го на екскурзии. Съдът намира, че така установените по
делото близки отношения, основание на взаимна обич, подкрепа и доверие, не са
изключителни по своя характер, тъй като не надхвърлят границите на обичайните
близки отношения между дядо и неговите внуци. Макар да е установено по делото, че
ищецът Г. е бил отглеждан до 5-годишна възраст от баба си и дядо си, както и че
ищецът М. в първите години от живота си също е бил отглеждан от баба си и дядо си,
това обстоятелство не е необичайно, и не променя характера на отношенията между
дядо и неговите внуци, доколкото по делото е установено, че родителите не са се
дезинтересирали от децата си, а са били принудени да търсят препитание в Испания,
издържали са ги, и са поели грижите за децата си веднага след установяването си в
Испания. През последните 8 – 9 години от живота им тези ищци са живеели с
родителите си в Испания, и са общували с дядо си М. периодично – през летните
ваканции за по-продължителен период /по 2-3 месеца/, както и при гостуванията му в
Испания. Ищецът Т. е роден в Испания, и макар да е изградил близки отношения с
дядо си М., и да обичал да прекарва ваканциите си в България, не се установява
отношенията му с пострадалия да са надхвърлили качеството и обема на обичайните
близки отношения между дядо и неговия внук. Смъртта на М. А. Й. дълбоко е
покрусила ищците, и е предизвикала дълбоки негативни преживявания,
характеризиращи се със значителен интензитет /тъгували много, плакали/, като
изпитваните от тях морални страдания са в рамките на обичайните при загуба на
близък човек /дядо/. Въпреки това, смъртта на техния дядо не е внесла съществени
промени в бита и обичайния начин на живот на ищците – те са живеели преди това в
Испания, и ежедневният им живот не е бил зависим от него. Ищецът Т. е разбрал за
смъртта на дядо си година по-късно, едва когато дошъл в България и видял некролога
на къщата, ищецът М. също узнал за смъртта на дядо си два месеца по-късно – също от
некролога, поставен на къщата, което показва, че контактите на тези ищци с техния
дядо не са били интензивни и ежедневни /както твърдят разпитаните свидетели/, и бита
им не е бил зависим от техния дядо М..
Ето защо, съдът намира, че въпреки установените близки отношения между и
ищците и техния дядо, и претърпените от тях значими морални болки и страдания, не е
проведено пълно и главно доказване, установяващо по несъмнен начин наличието на
особени житейски обстоятелства, станали причина между починалия и ищците да са
били породени особена близост, излизаща извън пределите на обичайните близки
отношения между дядо и внуци, и съотносима по характер и интензитет към
отношенията между лицата от най-близкия семеен кръг /родители, съпруг и деца/,
както и наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт. Като не се установява
качеството „изключителност“ на отношенията между ищците и пострадалия, съдът
намира, че не са налице предпоставките, визирани в ТР №1/21.06.2016 г. по тълк.д.
№1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, за присъждане на обезщетение за претърпените от
8
ищците неимуществени вреди от смъртта на техния дядо М. А. Й..
При липса на установена материално-правна легитимация на ищците да
претендират изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди от смъртта на техния дядо М. А. Й., не следва да се обсъждат
възраженията на ответника във връзка с определения от съда справедлив размер на
обезщетението, наличието на принос на пострадалия за настъпването на вредоносния
резултат, и приложимостта на разпоредбата на §96 от ДР на КЗ за лимитиране на
отговорността на застрахователя до размера от 5000 лв.
Като е достигнал до различни правни и фактически изводи, първостепенният
съд е постановил неправилно решение, което ще следва да се отмени в осъдителната
му част, и вместо него, да се постанови друго по същество, с което да се отхвърлят
изцяло предявените искови претенции.
При този изход от спора, в полза на ответника ще следва да се присъдят всички
направени по делото разноски за двете съдебни инстанции.
За въззивната инстанция ответникът е претендирал със списък по чл.80 от ГПК
разноски за ДТ за въззивната инстанция в размер на 3000 лв., както и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Предвид уважаването на
въззивната жалба изцяло, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ответника претендираните разноски за въззивното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ Решение №70 от 17.06.2020 г.,
постановено по търг.д.№124 по описа за 2019 г. на Окръжен съд – Враца, ТО, с която
„ЗАД Армеец“АД, с ЕИК **********, е осъден да заплати на и на Г. К. В., с ЕГН
**********, сумите от по 60 000 лв./шестдесет хиляди лева/, и на Т. К. В., с ЕГН
**********, действащ чрез неговата майка и законен представител С. М. Й., сумата от
30 000 лв. /тридесет хиляди лева/, представляващи обезщетение за претърпени от всеки
от ищците неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на техния дядо М. А.
Й., настъпила в резултат от ПТП на 09.04.2018 г., ведно със законната лихва върху
всяка от сумите, за периода от 20.12.2018 г. до окончателното плащане, както и да
заплати в полза на бюджета на съда сумата от 6000 лв. за държавна такса и сумата от
250 лв. за направени разноски за експертиза от бюджета на съда, както и сумата от
4 530 лв. адвокатско възнаграждение на адв. Р.М., И ВМЕСТО ТОВА,
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. К. В., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, общ.
***, обл. ***, ул.“***“ №60, против „ЗАД Армеец“АД, с ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Стефан Караджа“ №2, иск с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ, за сумата от 60 000 лв. /шестдесет хиляди лева/,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди –
болки и страдания от смъртта на неговия дядо М. А. Й., настъпила в резултат от ПТП
на 09.04.2018 г.
9
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. К. В., с ЕГН**********, действащ лично и със
съгласието на неговата майка С. М. Й., двамата с адрес: гр. ***, общ. ***, обл. ***,
ул.“***“ №60, против „ЗАД Армеец“АД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул.“Стефан Караджа“ №2, иск с правно основание чл.432, ал.1
от КЗ, за сумата от 60 000 лв. /шестдесет хиляди лева/, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания
от смъртта на неговия дядо М. А. Й., настъпила в резултат от ПТП на 09.04.2018 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. К. В., с ЕГН **********, действащ чрез неговата
майка и законен представител С. М. Й., двамата с адрес: гр. ***, общ. ***, обл. ***,
ул.“***“ №60, против „ЗАД Армеец“АД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул.“Стефан Караджа“ №2, иск с правно основание чл.432, ал.1
от КЗ, за сумата от 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на
неговия дядо М. А. Й., настъпила в резултат от ПТП на 09.04.2018 г.
ОСЪЖДА Г. К. В., с ЕГН **********, М. К. В., с ЕГН**********, действащ
лично и със съгласието на неговата майка С. М. Й., И Т. К. В., с ЕГН **********,
действащ чрез неговата майка и законен представител С. М. Й., всички с адрес: гр.
***, общ. ***, обл. ***, ул.“***“ №60, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплатят на
„ЗАД Армеец“АД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул.“Стефан Караджа“ №2, сумата от 3000 лв. /три хиляди лева/, представляваща
направени във въззивното производство разноски за държавна такса, КАКТО И сумата
от 300 лв. /триста лева/, представляваща юрисконсулско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Решението е постановено при участието на „ЗК Лев Инс“АД, с ЕИК *********,
в качеството на трето лице – помагач на ответника „ЗАД Армеец“АД.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10