Р Е Ш Е Н И Е
№2159/26.11.2020г.
Град Пловдив, 26.11.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ
касационен състав, в публично заседание на двадесет и първи октомври, две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Стоил Ботев
Георги Пасков
при секретар Севдалина Дункова и с участието на прокурора Д. Станкова, като
разгледа докладваното от съдия Ботев к.а.н.д. № 2352 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на „Пловдивеър Ул“ ЕООД против
решение № 1233 от 31.07.2020 г., постановено по а.н.д. № 1782 по описа на
Пловдивския районен съд за 2020 година, с което е потвърдено наказателно
постановление № 494796-F519868/13.02.2020г. на Н-к Отдел Оперативни дейности
при ЦУ НАП, с което на „Пловдивеър Ул” ЕООД, с ЕИК *********, е наложено административно
наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 / три хиляди / лв. за нарушение
по чл.7, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр.
с чл.118, ал.4, т.1, вр. с чл.185, ал.2 от ЗДДС.
Според касатора
решението е необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Иска се отмяна на обжалваното решение и на оспореното НП.
Ответникът чрез процесуалния си
представител оспорва касационната жалба и моли тя да бъде отхвърлена по
съображенията, изложени в молба на л.
12, като претендира и съдебни разноски за двете инстанции.
Представителят на Окръжна прокуратура
Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да се остави в
сила решението на ПРС.
Административен съд Пловдив, ХХІІ
касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211,
ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради
което е процесуално допустима, а
разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК,
във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е неоснователна поради следните съображения:
За да потвърди наказателното
постановление, районният съд е приел, че при издаване на наказателното
постановление и на акта за установяване на административно нарушение не е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, актът за установяване
на административно нарушение е издаден от компетентно длъжностно лице и съдържа
изискуемите по чл.42 ЗАНН реквизити, а издаденото наказателно постановление не
страда от порок, който да опорочава изразената воля на наказващия орган, спазени
са сроковете по чл.34 ЗАНН.
Според районния съд нарушението е
установено на място на летателна
площадка находяща се в землището на с.Маноле , обл.Пловдив, като на 23.10.2019г. там била извършена
проверка от служители на НАП. След като бил извършен полет по закупен ваучер
през интернет, данъчните служители поискали на място да закупят още един полет.
От касатора било заявено, че се плаща само по банков
път, но ако желаят може да се извърши полет веднага, а заплащането да стане
впоследствие. Така данъчния служител П.И. поискал да извършил полет, за който
поискал да плати в брой, но му заявили, че плащането ще стане след полета.
Когато последния приключил, свид.Р.заплатила в брой
на управителя С. сумата от 60лв. Последният взел парите, но не издал касов бон,
тъй като в фирмата изобщо нямала регистриран касов апарат. Ето защо срещу
дружеството жалбоподател бил съставен АУАН F519868/29.10.2019г, за нарушение по чл.7, ал.2 от Наредба
Н-18/2006г. на МФ а впоследствие и
атакуваното НП.
Районният съд е приел, че наложената
имуществена санкция е в съответствие със смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства, която санкция е съобразена изцяло с чл.27 ЗАНН и е в минимума.
Според съда случаят не е маловажен с оглед обществената опасност на конкретното
нарушение, която не е по-ниска в сравнение с обичайните случаи на нарушения от
същия вид.
Решението е правилно. Въз основа на
установените факти районният съд е направил обосновани и правилни изводи, които
се споделят напълно от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.
Предвид всичко изложено касационната
инстанция намира, че не са налице касационни основания по чл.348, ал.1 НК и
обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като допустимо, обосновано и
правилно. С оглед изхода на делото и направеното от процесуалния представител
на ответника искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение същото като допустимо и основателно следва да се уважи и да бъде
осъдено дружеството да заплати на ТД на НАП Пловдив сумата 240 /двеста и четиридесет/
лева за юрисконсултско възнаграждение на основание
чл.63, ал.5 ЗАНН, във връзка с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ. Затова и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 АПК,
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1233 от
31.07.2020 г., постановено по а.н.д. № 1782 по описа на Пловдивския районен съд
за 2020 година.
ОСЪЖДА „Пловдивеър
Ул” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Севлиево , ул. Хоталич-9 , №45, представлявано от управителя А.
С. да заплати на ТД на НАП Пловдив
сумата от 240 лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.