Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1106 14.08.2020 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на двадесет и
втори юли две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Атанаска А.
при секретаря Г.
Драганова, като разгледа докладваното от съдията А. административно дело № 631
по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл.
27 ал. 6 от Закона за закрила на детето ЗЗД), и е образувано по повод постъпила
жалба от М.А.А. с ЕГН ********** и И.М.А. с ЕГН **********,
с двамата постоянен адрес:***, против Заповед № ЗД/Д-А-047 от 24.03.2020 г.,
издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“- Бургас. С обжалваната
заповед, издадена на основание чл. 26, ал.1, изр. второ, вр.
чл. 27, ал.1, чл. 25, ал. 1, т. 3 и чл. 4, ал. 1, т. 6 от Закона за закрила на
детето (ЗЗД), е наредено, считано от 25.03.2020 г., временно продължаване
настаняването на малолетната С.И.М., родена на *** г., в ДМСГД- Бургас, до
произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на
обжалваното разпореждане, поради съществено нарушение на административнопроизводствени
правила, нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона.
Оспорват се констатациите на административния орган. Твърди се, че
жалбоподателите обитават къща в с. Кошарица, която е електрифицирана и
водоснабдена. Изложено е, че предприетата мярка засяга в по-голяма степен
правата на същите и на децата им,
отколкото това е необходимо за твърдяната цел. По същество се иска отмяна на
разпореждането.
В съдебното заседание жалбоподателите не се явяват и
не изпращат представител, редовно уведомени. Не сочат нова доказателства.
Процесуалният представител на ответната страна оспорва
жалбата. Ангажира доказателства. Моли за отхвърляне на жалбата.
Назначеният в съдебното производство особен представител
на малолетната С.И.М. заявява становище
за неоснователност на жалбата. Не сочи доказателства. Моли за отхвърляне на
жалбата.
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена от надлежни страни в законоустановения
срок. При разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено
следното:
Детето С.И.М. е родено на *** г.
от майка М.А.А. и баща И.А.М., и е четиринадесето
поредно дете в семейството. Отглеждано е в семейна среда до м.март 2019 г. в
жилище, находящо се на адрес: с. Равнец, ул. „Камчия“
№ 26. На 22.03.2019 г., след изчезване на едно от децата и́ (2- годишният
Юлиян), в проведен телефонен разговор чрез Националната телефонна линия за деца
(НТЛД) № 116 111, А. споделя, че не издържа на напрежението и ще посегне на
живота си, както и на живота на децата си. По повод изявлението на последната е
свикана спешна среща на мултидисциплинарен екип по Координационния механизъм за
деца, жертва на насилие или в риск от насилие, на която е взето решение да бъде
предприета спрямо всичките и́ деца, в т.ч. детето С., спешна мярка за
закрила- полицейска закрила за срок от 48 часа. След изтичане срока на мярката,
детето е настанено временно в ДМСГД- Бургас със заповед на директора на ДСП-
Бургас, след което с решение на РС- Бургас е настанено в посочената институция
за срок от една година, считано от датата на настаняване- до 24.03.2020 г. През
този едногодишен период родителите се установяват в с. Кошарица. По повод
подадено от тях в края на 2019 г. заявление за връщане на С. в семейството, са
предприети от ДСП действия по реинтеграция на детето
в семейството.
От приложения по делото (на л.
24) тримесечен социален доклад, изготвен от Центъра за обществена подкрепа- гр.
Несебър е видно, че на двамата жалбоподатели е предоставяна дългосрочна
социална услуга- семейно консултиране и подкрепа. Същите са консултирани за
необходимостта да осигурят среда, в която рисковете за живота и здравето на
децата са сведени до минимум и в която има добри хигиенни условия. В доклада е
констатирано, че битовите условия в обитаваната от жалбоподателите къща са
добри за реинтеграция на децата. Отбелязано е, че
единствена трудност в работата с родителите произтича от липсата на умения и
разбиране на нуждата от задоволяване на емоционалните потребности на децата, но
с течение на времето двамата променят нагласите си. В обобщение е посочено, че
родителите притежават необходимите знания и умения да задоволяват базовите
потребности на децата, но предвид обстоятелството, че обитават незаконен
строеж, чието премахване е разпоредено от
компетентния административен орган, съществува риск семейството да остане без
дом.
На 19.03.2020 г. е проведена
неприсъствена мултидисциплинарна среща с цел обсъждане работата по случаите на
децата и тяхната реинтеграция в семейна среда
(протокол на л. 14 от делото). Констатирано е, че родителите М.А.А. и И.М.А. обитават първия етаж от двуетажна къща в с.
Кошарица, подлежаща на премахване като незаконен строеж. Сградата не е
водоснабдена и електрифицирана, а обитателите и́ ползват вода и
електроенергия от съседна постройка, принадлежаща на техни роднини. За периода
на настаняване в институции децата редовно са посещавани от двамата родители и
е запазена съществуващата между тях емоционална връзка. При тези констатации е
формиран извод, че след изтичане срока на приложената мярка за закрила не
следва да се продължава настаняването на децата извън семейството.
На 23.03.2020 г. е проведена
повторна неприсъствена мултидисциплинарна среща с цел обсъждане работата по
случаите на децата и тяхната реинтеграция в семейна
среда, във връзка с установена промяна в обстоятелствата. Обсъдена е
информация, предоставена от кмета на с. Кошарица, и формиран въз основа на тази
информация извод на ОЗД при ДСП- Поморие, че съществува риск за живота и
здравето на децата при евентуална реинтеграция, тъй
като родителите са незаконно самонастанени в
двуетажната масивна къща в с. Кошарица; сградата е незаконно построена; не е
електрифицирана, а електроснабдяването се осъществява посредством необезопасен
кабел, който минава през отворен прозорец на втория етаж на къщата; не е
водоснабдена, а вода се ползва от съседния имот. Отбелязано е, че е съставен
констативен акт № 2/10.01.2019 г. и е издадена заповед за премахване на
незаконния строеж, като предстои връчване на покана за доброволно премахване на
строежа. Наред с това е констатирано, че собственикът на описаната постройка
Златка Илиева е потърсила съдействие от ДСП- Поморие и от РУ- Сл.бряг за
освобождаване на имота от М.А.А. и И.М.А., тъй като
същата възнамерява да го посещава често и не е съгласна те да отглеждат децата
си в него.
Въз основа на горните
констатации е издадена обжалваната заповед на директора на дирекция „Социално
подпомагане“- Бургас, с която е продължено временно настаняването на
малолетната С.И.М., родена на *** г. в ДМСГД- Бургас, до произнасяне на съда с
решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето.
След издаване на заповедта, в хода
на съдебното производство е изготвен актуален социален доклад (на л. 133 и сл.
от делото). В него е отбелязано, че понастоящем жалбоподателите живеят в с.
Кошарица, на ул. „Първи май“ № 16, в дома на Иванка Альошова
(на 78 г.). Жилището се състои от три стаи, обзаведени и в добро състояние, с
кухненски кът, чисто и подредено, електрифицирано и водоснабдено, с външна
тоалетна в недобро състояние, без баня, като една от стаите се използва от
собственичката на имота, която по време на посещението е трудно подвижна,
вследствие на инцидент. Посочено е, че жалбоподателите са приети от Альошева в дома и́, за да и́ помагат в
ежедневието, тъй като тя не може да се справя сама, и са им предоставени за
ползване свободните две стаи в къщата, при условие, че заплащат разходите за
ток и вода. Писмен договор за наем не е сключен. На 12.06.2020 г., при ново
посещение на адреса от социален работник, е констатирано, че семейството
продължава да живее на адреса и ползва две от стаите, в които хигиената е на
добро ниво. Закупени са автоматична пералня и газов котлон, разположени в антре
на къщата. Констатирано е, че едната от стаите е обзаведена с двойно спално
легло и кошара, предвидена за най-малкото дете С., има печка на дърва и шкафове
с дрехи и играчки за децата, а другата стая, предвидена за останалите деца, е
обзаведена с два разтегателни дивана, гардероби, холна маса, шкафове и
телевизор с абонамент за кабелна телевизия. Поради липса на баня, се използва
за къпане маркуч в тоалетната. В проведен разговор И. Альошова заявява, че
семейството ще живее при нея.
В социалния доклад е отбелязано
още, че двамата жалбоподатели нямат регистрирани трудови договори, а М.А. е с
активна регистрация в ДБТ- Поморие, считано от 10.01.2020 г. Не получават
социални помощи. Споделят, че работят нерегламентирано, като почистват дворове,
цепят дърва или се занимават със сезонни беритби. При извършено посещение на
12.06.2020 г. съобщават, че обработват лозя в близост до с. Кошарица, за което
им се заплащат по 40 лева дневно на всеки от тях. Заявяват, че поддържат връзка
по телефона както с децата, така и с ръководителите на институциите, в които те
са настанени. Запознати са със здравословното им състояние, поведението им и
учебната им заетост по време на престоя в специализираните институции. В
доклада е отбелязано също, че двамата жалбоподатели винаги са сътрудничили на
социалните работници от ОЗД и ЦОП, а трудностите в работата с тях произтичат от
липсата на постоянна работа, доходи и жилище, с които да гарантират нормално отглеждане
на децата, както и от нагласите и разбиранията им за отглеждане и възпитание на
децата.
При тези фактически данни съдът намира
от правна страна следното:
Заповедта е издадена от
компетентен орган, овластен с нормата на чл. 27, ал.
1 от ЗЗД, в изискуемата писмена форма и при спазване на административнопроизводствените
правила. Издадена е в резултат на задълбочено проучване и при изяснена към
момента на издаването и́ фактическа обстановка.
Съгласно нормата на чл.26, ал.1,
изр. второ от ЗЗД настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в
приемно семейство или в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва от съда, а до произнасяне на
съда дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето го настанява временно
по административен ред. На основание чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗЗД може да бъде
настанено извън семейството дете, чиито родители, настойници
или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат, като според
ал. 2 тази мярка се налага едва след изчерпване на всички възможности за
закрила в семейството, освен в случаите, когато се налага спешното му
извеждане. Според настоящия съдебен състав към момента на издаване на
оспорената заповед тези предпоставки са били налице. От данните по делото е видно, че двамата
родители са обитавали чужда постройка, подлежаща на премахване като незаконен
строеж. Изрично е било заявено от собственика на постройката несъгласие същите
да отглеждат децата си в имота и следователно е съществувал риск семейството да
остане без дом. Неподходящи са били и условията в обитаваната от тях постройка,
доколкото електроснабдяването е било осъществявано посредством необезопасен
кабел от съседен имот. Следователно, не са били осигурени необходимите условия
за отглеждане на детето и е съществувал риск за живота и здравето му при
евентуална реинтеграция, а данните за чести промени в
местоживеенето на родителите и крайно неподходящите битови условия в
продължителен период от време са сочели трайна невъзможност на същите да отглеждат
малолетното дете.
Понастоящем обаче жалбоподателите
обитават друго жилище, което, както се посочи по-горе в изложението, е в добро
състояние, чисто и подредено, електрифицирано и водоснабдено, оборудвано с
необходимите домакински уреди и обзаведено с необходимите за отглеждане на
детето С. мебели и с осигурени детски играчки. Продължително време са
установени в жилището със съгласието на собственика и този новонастъпил
факт следва да бъде съобразен от съда на основание чл. 142, ал. 2 от АПК. Двамата
полагат труд, макар и без трудово правоотношение- почистват дворове, цепят
дърва, ангажират се със сезонна работа. Интересуват се от децата и са запознати
със здравословното им състояние, поведението им и учебната им заетост по време
на престоя в специализираните институции. При тези данни съдът счита, че не е
налице изискуемата от нормата на чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗЗД трайна невъзможност
да отглеждат детето С.. Обстоятелството, че не притежават собствено жилище и
постоянни доходи, само по себе си не ги поставя в такава невъзможност. Поради
това и доколкото е отчетено от социалните работници повишаване на родителския
им капацитет, съдът счита, че настаняването в специализирана институция, макар
и временно, не е в интерес на детето С.. Ето защо, обжалваната заповед следва
да се отмени, поради отпадане на основанието за издаването и́.
Мотивиран от горното, на
основание чл.172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № ЗД/Д-А-047 от
24.03.2020 г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“-
Бургас. С обжалваната заповед, издадена на основание чл. 26, ал.1, изр. второ, вр. чл. 27, ал.1, чл. 25, ал. 1, т. 3 и чл. 4, ал. 1, т. 6
от Закона за закрила на детето (ЗЗД), е наредено, считано от 25.03.2020 г.,
временно продължаване настаняването на малолетната С.И.М., родена на *** г., в
ДМСГД- Бургас, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила
на детето.
Решението може да се обжалва
пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчване
на съобщението.
СЪДИЯ: