Р Е Ш
Е Н И
Е
No 260012
гр. Б., 20.09.2024 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Б., V граждански състав в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесети втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ С.
при участието на секретаря Х. К., като разгледа
докладваното от съдия С. гражданско дело No 1568 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно и субективно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът- “Т. – С.” ЕАД, гр. С. твърди, че е в облигационни правоотношения с ответниците по силата на Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Т. С.” АД на клиенти за битови
нужди за топлоснабден имот на адрес: гр. С. 1404 обл. С., общ. Т., ж.к. “Г.
Д.”, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, които имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Излага, че
съгласно чл. 31, ал. 1 от ОУ от 10.07.2016 г., купувачите на топлинна енергия
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлоенергия по в 45-дневен от
датата на публикуването им в интернет страницата на продавача, като не се
начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава
се начислява в случай, че клиентът изпадне в забава , т.е. след изтичане на 45
дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния
отоплителен сезон. Сочи, че “Т. С.” ЕАД ежемесечно удостоверява публикуването в
интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ. Поддържа, че ответниците са
използвали доставяната от ищеца топлинна енергия през процесния период и не са
заплатили задължението си.
Твърди,
че съгласно чл. 139 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по
чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлоенергия за
процесния имот са начислявани от “Т. – С.” ЕАД по прогнозни месечни вноски,
като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата - “Т.
С.” ЕООД, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За
топлоснабдения имот на ответниците са издадени изравнителни сметки, във връзка
с които и съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай,
че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се добавя към
първата дължима сума за процесния период.
Ищецът твърди, че по подадено от него заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано по ч. гр. д. No 947/2020 г. на
РС- Б. за вземането, като длъжниците са депозирали възражение срещу заповедта
за изпълнение, с оглед на което предявява иск за установяване на вземането си.
Моли съда да постанови решение, с което признае за установено по отношение на
ответниците, че дължат на ищеца сумата от 1356.60 лв., от която 1128.13 лв. – главница, представляваща стойността
на незаплатената топлинна енергия за периода от м. 05.2016 г. до м. 04.2019 г.,
ведно със законната лихва от 16.07.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането, и 184.41 лв. – мораторна лихва от 15.09.2017 г. до 07.07.2020 г.,
както и 36.37 лв., представляваща цена за извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м. 03.2017 г. до м. 04.2019 г., ведно със законната
лихва от 16.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, и 7.69 лв.,
представляваща мораторна лихва върху посочената главница за периода от 01.05.2017
г. до 07.07.2020 г., като всеки един от ответниците му дължат при условията на
разделност при равни квоти по 1/2 от посочените суми. Претендира и направените по делото разноски.
Ответниците-
А.В.Д. и Й.К.Д.,***, в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез
пълномощника си оспорват изцяло исковете като недопустими и неоснователни.
Правят възражение, че сумите са недължими и монополни, т.е. завишени и не
отговарят на реалната им потребност. Правят възражение за погасяване на
вземанията по давност, а именно с изтичане на тригодишна давност. Твърдят, че
не са ползвали услугите отопление на общи части и отопление на имот, като няма
отоплителни тела в имота, а за услугата БГВ заявяват, че признават ползване на
топла вода по показания на водомер и определена топлинна енергия по обективен
закон. Позовават се на противоречие на приложимата нормативната база с правото
на ЕС. Претендират разноски.
Третото
лице-помагач на страната на ищеца “Т. С.”
ЕООД, гр. С. не изразява становище по
предявените искове.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за
установено следното:
Видно от приложеното по делото
заверено копие на ч. гр. д. No 947/2020 г. по описа на Районен съд- Б., по
заявление на ищеца от 16.07.2020 г. (подадено първоначално в Софийски районен
съд и изпратено по подсъдност на РС- Б.) съдът е издал заповед No 3333 от 03.08.2020
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответниците А.В.Д. и Й.К.Д.. С разпореждането за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК съдът е постановил длъжниците да заплатят на
заявителя по заповедното производство и ищец по настоящото сумата от 1128.13
лв., представляваща доставена
през периода от м. 05.2016 г. до м. 04.2019 г., но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр.С. 1404 обл. С., общ. Т., ж.к. “Г. Д.”, бл. *, вх. *, ет.
*, ап. *, инсталация **********/аб.100349, сумата от 184.41 лв., представляваща лихва за периода от 15.09.2017 г. до 07.07.2020 г., сумата от 36.37 лв., представляваща задължение за дялово
разпределение за периода от м. 03.2017 г. до м. 04.2019 г.,сумата от 7.69 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 01.05.2017 г. до 07.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 16.07.2020 г. (датата на подаване на заявлението) до изплащане на
вземанията, както и 27.13 лв. за
направени разноски за платена държава такса и 50.00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
В предвидения за това срок
ответниците са подали писмено възражение, като в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК
заявителят е предявил настоящия иск за установяване на вземанията му към ответниците,
за които е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
По делото не е спорно между
страните е обстоятелството, че ищцовото дружество продава топлинна
енергия на територията на гр. С., където се намира и процесният топлоснабден
имот.
Не е спорно също и
обстоятелството, че ответниците А.В.Д. и Й.К.Д. са собственици на процесния топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. С., общ. Т., ж.к. “Г. Д.”,
бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, както и че за
същия имот при ищеца има открита партида с абонатен Nо 100349, като последното
се установява и от приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Правото на собственост на ответниците на процесния топлоснабден имот не е
оспорено от ответниците, като същото се установява и от заверено копие на
Нотариален акт за договорна ипотека No 87/2005 г. на Служба по вписванията –
гр. С., в който ответниците са посочени като собственици на имота.
Видно от заверени копия на
Протокол от 24.07.2002 г. на общото събрание на етажните собственици на блок 252,
вх. Г, с приложен към него списък на присъстващите лица, и Договор No 3232 от 30.08.2002
г. за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия
и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително
издаване на обща и индивидуални сметки, на проведено общо събрание на етажната
собственост на блок 252, вх. Г (вх. 4) с участието на ответника Й.К.Д. – за аб. No 100349, е взето решение за сключване
на договор за извършване на услугата “Дялово разпределение” (т.нар. топлинно
счетоводство) с “Т. С.” ЕООД, гр. С.,
като въз основа на това решение на 30.08.2002 г. е сключен договор за
предоставяне на посочената услуга с “Т. С.” ЕООД, гр. С..
Представени
са и заверени копия на извлечение от сметки по месеци за топлинна енергия за
период 03/2017 г. – 10/2019 г., както и съобщение към
фактура No ********** от 31.07.2017 г., включена в извлечението от
сметки, съдържаща информация за окончателно задължение за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г., видно от която реално консумирана топлинна
енергия за посочения период е в размер на
331.20 лв., платените суми по фактури са 33.95 лв., и сума за плащане от
абоната от абоната за периода в размер на 297.25 лв.; съобщение към фактура No ********** от 31.07.2018 г., включена в извлечението от
сметки, съдържаща информация за окончателно задължение за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г., видно от която реално консумирана топлинна енергия
за посочения период е в размер на 390.97
лв., платените суми по фактури – 00.00 лв., и сума за плащане от абоната от
абоната за периода в размер на 390.97 лв.; и съобщение към фактура No ********** от 31.07.2018 г., включена в извлечението от
сметки, съдържаща информация за окончателно задължение за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., видно от която реално консумирана топлинна
енергия за посочения период е в размер на 403.27
лв., платените суми по фактури – 00.00 лв., и сума за плащане от абоната от
абоната за периода в размер на 403.27 лв.
По делото е представено и
заверено копие на Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от “Т. С.” ЕАД на клиенти в град С., одобрени с решение No ОУ-02/03.02.2014 г.
на ДКЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката.
По делото е изслушано
заключението на вещото лице Д.В. по допуснатата съдебно-техническа експертиза, което
съдът приема като компетентно и обективно. От заключението се установява, че
дължимите суми за топлоенергия, потребена за процесния имот през процесния
период 01.05.2015 г. – 30.04.2019 г., след изравняване на сметките, е на обща
стойност 1125.41 лв., от която сумата от 753.34 лв. е за сградна инсталация и
отопление на имота, сумата от 372.08 лв. е за битово горещо водоснабдяване, а
за мощност е 0.00 лв. Сумата за дялово разпределение за посочения период е
49.97 лв. Съгласно заключението, сумите за топлинна енергия за процесния
топлоснабден имот са начислени съгласно нормативната уредба - Наредба No
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Отчислявани са за сметка на “Т. С.”
ЕАД технологични разходи на топлинна енергия в абонатната станция. Съгласно
същото заключение, през процесуалния период общият топломер, монтиран в абонатната
станция, е преминал периодични метрологични проверки през 2017 г. и 2019 г.
съгласно изискванията на нормативната уредба, като проверката важи за 2 години
и обхваща процесния период. В заключението са посочени размерите на
фактурираните суми за топлинна енергия за процесния период – по отделни периоди
и пера. От заключението се установява, че разпределените мощности за имота са
съгласно действащите норми и са коректно начислени. Всички приспадания и
математически операции са извършени коректно и според цитираната наредба за
топлоснабдяване. Разпределението на топлинната енергия за отчетния период за
обоната е извършено съгласно действащата нормативна уредба от страна на ФДР “Т.
С.” ЕООД.
По делото е изслушано
заключението на вещото лице М.Б. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза,
от което се установява, че по издадените 26 бр. фактури за дялово разпределение
за периода 31.03.2017 г. до м. 04.2019 г., включително и 3 бр. общи фактури за
периода от м. 05.2016 г. до 30.04.2019 г. вкл., не са извършени частични или
пълни плащания, като задължението е в размер на 1365.16 лв., от което главница
в размер на 1164.50 лв., включваща 1128.13 лв. за топлинна енергия и 36.37 лв.
за дялово разпределение, и лихви за забава за периода от 01.05.2017 г. до
07.07.2020 г. в размер на 200.66 лв., включваща 193.00 лв. лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2017 – 07.07.2020 г. и 7.66 лв.
върху главницата за дялово разпределение за периода 01.05.2017 – 07.07.2020 г.
В таблици, част от заключението, са посочени изравнителните сметки за
консумирана топлинна енергия, стойностите за топлинна енергия, който са
приспаднати или следва да бъдат довнесени, както и размерите на дължимите суми
за топлинна енергия за процесния период – за главницата – общо и по отделни
пера – за топлинна енергия за отопление и за топлинна енергия за топла вода,
съобразно действащите цени на топлинна енергия през периода – по месечно и общо
за периода. От заключението се установява, че за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2017 г. задължението е както следва: 297.25 лв. – главница за ТЕ и 84.88
лв. лихва върху тази сума, 4.97 лв. – за дялово разпределение и 1.42 лв. лихва
върху нея; за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. задължението е както
следва: 390.97 лв. – главница за ТЕ и 71.90 лв. лихва върху тази сума; за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. задължението е както следва: 403.27
лв. – главница за ТЕ и 32.20 лв. лихва върху тази сума, 31.67 лв. – за дялово
разпределение и 2.60 лв. лихва върху нея.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са искове по реда на
чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване на вземания на ищеца към ответника, за
които е издадена заповед No 3333 от 03.08.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.
д. No 947/2020 г. по описа на РС- Б., а именно за сумата общо от 1356.60
лв., от която 1128.13 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна
енергия за периода от м. 05.2016 г. до м. 04.2019 г., ведно със законната лихва
от 16.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, и 184.41 лв. –
мораторна лихва от 15.09.2017 г. до 07.07.2020 г., както и 36.37 лв.,
представляваща цена за извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м. 03.2017 г. до м. 04.2019 г., ведно със законната лихва от 16.07.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, и 7.69 лв., представляваща мораторна
лихва върху посочената главница за периода от 01.05.2017 г. до 07.07.2020 г. Съдът намира така предявените искове за частично
основателни.
В чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ е предвидено, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3. Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от ДР на ЗЕ “битов клиент” е клиент, който купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди; съгласно § 1, 27б. “клиент” е клиент на едро или краен клиент на енергия
или природен газ, включително предприятие за природен газ, което купува
природен газ; съгласно § 1, 27г. “краен клиент” е клиент, който купува
електрическа енергия или природен газ за собствено ползване, а съгласно § 1, т.
41б (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) “потребител на
енергийни услуги” е: а) (изм. - ДВ,
бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г.) - краен клиент, който купува енергия
или природен газ, и/или б) ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за
снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна собственост, се извършва
по система за дялово разпределение, а съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ топлинната
енергия за отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като според чл. 145,
ал.1 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на имотите-етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В чл. 155, ал. 1 от ЗЕ е предвидено, че клиентите на топлинна енергия в сграда - етажна
собственост, заплащат консумираната топлинна енергия по един от следните
избрани от тях начини: т. 1. на 11 равни месечни вноски и една изравнителна
вноска; т. 2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за
сградата, и една изравнителна вноска; т. 3. по реална месечна консумация. На
основание ал. 2 на чл. 155 от ЗЕ топлопреносното предприятие или доставчикът на
топлинна енергия има задължение да фактурира консумираното количество топлинна
енергия въз основа на действителното потребление най-малко веднъж годишно.
Относно топлоподаването, осъществявано от ищеца се
прилагат и разпоредбите на Закона за енергетиката, Наредба No 16-334/06.04.2007
г. и Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Т. С.” ЕАД на
потребители за битови нужди и ЗУЕС.
В през ответниците са собственици
на процесния недвижим имот, което обстоятелство не е оспорено от тяхна страна. При
наличието на доказано качество на ответниците на потребител на топлинна
енергия, като собственици на топлофициран имот, същите се явяват страна по
договор за доставка на топлинна енергия със страна топлопреносното дружество -
ищец, в полза на което е възникнало вземане за цената на доставената топлинна
енергия. Съгласно чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията. По силата на цитираната разпоредба между
битовия клиент и топлопреносното предприятие възниква облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, като писмена форма на договора не е необходима, освен в изрично
предвидените случаите по чл. 149, ал. 1 от ЗЕ (напр. при договори, сключени
между производител и топлопреносно предприятие; между производител и пряко
присъединени клиенти на топлинна енергия за небитови нужди; между топлопреносно
предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди, и др.). Общите условия
се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите (чл.
150, ал. 2 от ЗЕ). В случая е несъмнено, че общите условия на ищцовото
дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съгласно чл.
150, ал. 3 от ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По
делото липсват твърдения от ответниците, нито има данни за това, същите да са
упражнили правото си на възражение срещу Общите условия.
По настоящото дело основните спорни
между страните въпроси са относно това дали ищецът е извършил доставка на
топлинна енергия за процесния топлоснабден имот – предвид твърдението, че
процесният имот в претендирания период не е бил топлоснабден, като няма отоплителни тела в
имота, както и че сумите са завишени и не отговарят на реалната им потребност. Съдът намира първото възражение за неоснователно, тъй
като от заключението на приетата по делото съдебно-техническата експертизи се
установява, че начислените на ответниците суми са правилно определени, при
съобразяване на действащите нормативни изисквания и при ползване на
информацията от фирмата за топлинно счетоводство, както и че начислените суми
за топлинна енергия са по прогнозно потребление, като в края на отоплителния
сезон е изчислено именно реалното потребление на топлинна енергия и е извършено
изравняване между начислената и дължимата сума- връщане или доплащане, съгласно
действащите нормативни актове, при което е налице реално потребена топлинна
енергия на стойност 1125.41 лв., а задължението за дяловото разпределение е в
размер на 49.97 лв., установени от заключението на вещото лице Д.В..
При това и с оглед изложеното по-горе съдът намира, че между страните са
съществували облигационни правоотношения по продажба на топлинна енергия за
битови нужди с предвидените за тях права и задължения на страните съгласно ЗЕ и
Общите условия, включително за процесния период – от м. 05.2016 г. до м. 04.2019
г. За топлопреносното дружество – ищецът по делото, е възникнало вземане за цената
на доставената топлинна енергия. Ответниците не са изпълнили насрещното си
задължение да заплатят изцяло цената на потребената от тях топлинна енергия
през посочения период, тежестта за установяването на което (за извършено
плащане) е тяхна, като е задължението е изпълнено частично - платена е само
сумата от 33.95 лв. за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. В случая по
настоящото дело не са и заявени твърдения за плащане на цената от страна на
ответниците. От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява,
че дължимите и незаплатени суми за процесния период, при съобразяване със
сумите за доплащане и възстановяване по изравнителните сметки, след възлиза
общо на 1164.50 лв., от която сумата от 1128.13 лв. е за ТЕ и сумата от 36.37
лв. е за дялово разпределение.
Съдът намира обаче за частично основателно възражението на ответниците за
погасяване на задължението по давност. Вземането за топлинна енергия е такова
за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. “в” от ЗЗД, което се погасява
с изтичане на тригодишна давност. Съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК искът за
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е подадено в съда на 16.07.2020 г., при което всички
месечни задължения, с падеж повече от три години преди посочена дата, се явяват
погасени по давност. Съдът намира, че доколкото предвиденият съгласно Общите
условия на дружеството срок за плащане на задълженията е 45-дневен след
изтичане на периода, за който се отнасят, то погасени по давност се явяват
задълженията за месеците от м. 05.2016 г. до м. 04.2017 г. вкл. Видно от
заключението на вещото лице Б., задълженията за този периода 01.05.2016 г. до
30.04.2017 г. са на стойност 297.25 лв. – за ТЕ, и 4.97 лв. за дялово
разпределение, които като погасени по давност се явяват недължими от
ответниците. При това дължимо и непогасено по давност задължение за топлинна
енергия периода от м. 05.2017 г. до м. 04.2019 г. се явява на стойност 794.24
лв. (390.97 + 403.27 = 794.24), а за дялово разпределение – в размер на 33.65
лв., съгласно заключението на в.л. Б..
С оглед всичко изложено съдът намира предявените установителни искове за
цената на доставената топлинна енергия и такси за дялово разпределение за
основателни до посочените размери съответно от 794.24 лв. и 33.65 лв., като над посочените размери до пълните им
предявени размери от 1128.13 лв. за топлинна енергия и за периода м. 05.2016 г. до м. 04.2017 г. вкл. и от
36.37 лв. за дялово разпределение и за периода от м.
03.2017 г. до м. 04.2017 г. вкл. исковете следва да бъде отхвърлен като
неоснователни.
По исковете с правна квалификация чл. 422 от ГПК във вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Претенцията на ищеца е за обезщетение за забавено изпълнение в размер на
законната лихва общо за сумата от 184.41
лв. – лихва върху стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 15.09.2017
г. до 07.07.2020 г. и 7.69 лв. – лихва върху стойността на таксата за услугата
за дялово разпределение за периода от 01.05.2017 г. до 07.07.2020 г.
С настъпване на падежа на задължението ответниците са изпаднали в забава, а
именно от деня, следващ падежа на съответното вземане.
Съдът намира за частично основателно възражението на ответниците за
погасяване на задължението по давност, а именно в частта относно вземането за
лихва за забава върху погасената по давност част от главницата на основание чл.
119 от ЗЗД. Съгласно същата, с погасяване на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е
изтекла. В случая началният момент на периода за претендираната лихва върху
главницата за топлинна енергия е 15.09.2017 г., като към датата на подаване на
заявлението в съда на 16.07.2020 г. не е бил изтекъл тригодишният давностен
период. Доколкото обаче за отчетния период 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. задължението
е погасено по давност, то погасена по давност е и лихвата за забава върху него.
От заключението на в.л. Б. се установява, че лихвата за забава върху главницата
от 390.97 лв., представляваща стойността на топлинната енергия за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. е в размер на 71.90 лв., а върху главницата от
434.94 лв., представляваща стойността на топлинната енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. е в размер на 34.80 лв., или общо дължимата
лихва за непогасената част от задължението е в размер на 106.70 лв. До посочения размер искът е основателен и
следва да бъде уважен, като за разликата над същия до пълния му предявен размер
от 184.41 лв. искът следва да бъде отхвърлен.
Лихвата за забава върху главницата за услугата дялово разпределение също е частично
погасено по давност. На основание чл. 119 от ЗЗД същото е погасено върху
погасената по давност част от главницата за периода от м. 03.2017 г. до м.
04.2017 г. вкл., като видно от заключението на вещото лице Б., лихвата върху
главницата за посочения период е 0.87 лв. Вземането за лихва е погасено по
давност и за периода преди 16.07.2017 г. на основание чл. 111, б. “в” от ЗЗД, при
което дължимата лихва за забава се явява в размер на 6.81 лв. До този размер
искът се явява основателен и следва да бъде уважен, като над посочения размер
до пълния размер на претенцията от 7.69 лв. и за периода от 01.05.2017 г. до 15.07.2017
г. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и
направеното от ищеца искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците
следва да му заплатя и направените от него разноски по настоящото дело
съобразно уважената част от исковете в размер на 605.72 лв., от които 50.57 лв.
за държавна такса, 485.76 лв. за възнаграждения за вещи лица и 69.39 лв. за
юрисконсултско възнаграждение (съгласно
действащата редакция на чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. с ДВ, бр.
8/24.01.2017 г./ във вр. чл. 37,
ал. 1 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, определено при основа 100.00 лв. и
съразмерно с уважената част от исковете).
Съгласно т. 12 от ТР No 4 от
18.06.2014 г. по тълк. д. No
4/2014 г., ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе и за дължимостта на
разноските, направени в заповедното производство, като предвид изхода на спора
по исковото производство, то направените от ищеца разноски в заповедното
производство, които се явяват дължими от ответника съразмерно с
уважената част от исковете, са за
държавна такса в размер на 18.83 лв. и за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 34.69 лв., или общо
разноски по заповедното производство в размер на 53.52 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
във връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗА на пълномощника на ответниците следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение, платимо от ищеца по делото, което,
определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба No 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата редакция), е
в размер на 324.96 лв., като съразмерно с уважената част от иска дължимото
възнаграждение се явява в размер на 99.46 лв.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД съществуването на вземанията на “Т. С.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. “Я.” No *, към А.В.Д., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, и Й.К.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, при равни квоти от по 1/2
ид.част за всеки един от ответниците, за които е издадена заповед No 3333 от 03.08.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No 947/2020 г. по описа на Районен съд - Б., както следва: за сумата от 794.24 лв. /седемстотин
деветдесет и четири лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна
енергия за битови нужди за периода от
м. 05.2017 г. до м. 04.2019 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. С., общ. Т., ж.к. “Г. Д.”, бл. *, вх. *,
ет. *, ап. *, инсталация **********/аб.100349, сумата от 106.70 лв. /сто и шест лева и седемдесет
стотинки/, представляваща лихва за
забава върху горната сума за периода от 15.09.2017 г. до 07.07.2020 г., сумата
от 33.65 лв. /тридесет и три лева и шестдесет и пет стотинки/,
представляваща задължение за дялово разпределение за периода от м. 05.2017 г.
до м. 04.2019 г.; както и сумата от 6.81
лв. /шест и лева и осемдесет и една
стотинка/, представляваща лихва за
забава върху горната сума за периода от 16.07.2017 г. до 07.07.2020 г., ведно със законната лихва върху горните
суми-главници, считано от 16.07.2020 г. /датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда/ до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на вземането за незаплатена цена
на доставена топлинна енергия над уважения размер от 794.24 лв. до пълния му
предявен размер от 1128.13 лв. и за периода от м. 05.2016 г. до м. 04.2017 г. вкл., иска за установяване
на вземането за лихва за забава върху
горната сума над уважения размер от 106.70 лв. до пълния му предявен
размер от 184.41 лв., иска за установяване на
вземането за дялово разпределение над уважения размер от 33.65 лв. до пълния му
предявен размер от 36.37 лв. и за периода от м. 03.2017 г. до м. 04.2017 г. вкл., и иска за установяване
на вземането за лихва за забава върху горната сума над уважения размер от 6.81 лв. до пълния му предявен размер от 7.69 лв. и за периода от 01.05.2017 г. до 15.07.2017 г. вкл.
ОСЪЖДА А.В.Д., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, и Й.К.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплатят на
“Т. С.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. “Я.” No *, сумата от 605.72 лв. /шестстотин
и пет лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща направени разноски в
настоящото производство, както и сумата от 53.52 лв. /петдесет и три лева и петдесет и две стотинки/,
представляваща направени разноски в заповедното производство по ч. гр. д. No 947/2020
г. по описа на РС-Б..
ОСЪЖДА “Т. С.” ЕАД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
“Я.” No *, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК във връзка с
чл. 38, ал. 2 от ЗА да заплати на
адвокат Д.С., с ЕГН ********** от АК-В.и адрес: *** No 1, офис 3, сумата от 99.46 лв. /деветдесет и девет лева и четиридесет и шест
стотинки/ за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по
делото.
Решението е постановено при
участието на трето лице-помагач на страната на ищеца “Т. С.” ЕАД - “Т. С.”
ЕООД, гр. С., с ЕИК *.
Решението може да се обжалва пред
Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :