Решение по дело №778/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл. 84 ал. 3 вр. чл. 75 ал. 1 т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/.

А. А. А., [ЛНЧ], гражданин на Сирия, адрес – гр. Пловдив, [улица], вх. Б, ет.5, ап.24, обжалва Решение № 2661/21.03.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/, с което е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на оспорващото лице.

- Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно, постановено при нарушение на процесуалните правила и в противоречие с приложимия материален закон. Поддържа се допуснато нарушение на чл.35 и чл.36 АПК с твърдение за отсъствие на задълбочен анализ на заявените обстоятелства и последвал необоснован извод за липса на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Заявено е, че неправилно е възприета фактическата обстановка по случая и в несъответствие с изложеното в първата част на обжалвания акт е преценено, че не е заявено от лицето да е налице риск от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне – хипотезата на чл.9 ал.1 т.2 ЗУБ. Посочено е, че риск за жалбоподателя съществува и не може да се завърне в Сирия, поради изложените при интервюто обстоятелства, като при липса а заплаха за живота и личността му нямаше да търси убежище в България, далеч от дома си. С позоваване на практика на ЕСПЧ се поддържа, че е призната и нуждата от закрила на лица, чиито основания за убежище са възникнали, когато те вече са се намирали в приемащата държава. Поискана е отмяна на решението с произтичащите законни последици от това.

В съдебно заседание, проведено с участие и съдействие на преводач от арабски / кюрдски Т. Н., жалбоподателят потвърди, че осъществения превод е разбираем за него.

Адвокат Т. Ч. - процесуален представител на жалбоподателя /назначен особен представител по уважено искане на оспорващото лице/, поддържа жалбата и изтъква, че според постъпилите справки от Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ – понастоящем ситуацията в Сирия е овладяна до степен, изключваща квалификация, обосноваваща приложение на чл.9 ал.1 т.3 ЗУБ, което не е съвсем така, с позоваване на публикация от 20.03.2025г. на страницата на Европейския съвет относно Сирия. Цитирана е част от текста : „Европейският съвет категорично осъжда ширещото се през последните дни в сирийския крайбрежен район насилие срещу цивилни граждани и настойчиво приканва временните власти да гарантират защитата на всички цивилни граждани и да направят необходимото всички извършители на насилие да бъдат подведени под отговорност в съответствие с международните норми и стандарти.“. Заявено е, че макар да е налице временно правителство и падане режима на Б. Асад, това не означава, че връщането на сирийските граждани в държавата им по произход, ще обезпечи спазването на техните основни права и в частност – да не станат жертва на безогледно насилие, екзекуции, нечовешко и унизително отнасяне. Твърди се, че следва да бъде прилаган и спазван принципа „забрана за връщане в държава, където ще бъдат нарушени основни човешки права“, какъвто е случая със Сирия.

Жалбоподателят заяви, че изцяло поддържа становището по същество на адв. Ч. и искането за отмяна на административния акт.

- Ответникът Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет оспорва жалбата и я счита за неоснователна по съображения в писмено становище на упълномощен процесуален представител ст. юрисконсулт Л. Г.. Твърди се правилност на решението, съдържащо обоснован извод на административния орган за липса на основанията за предоставяне на закрила в РБългария, въз основа на фактическата установеност в административното производство. Заявено е, че индивидуалният административен акт е издаден от компетентен орган /чл.48 т.1 ЗУБ/, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел, при съобразяване с актуалната обстановка в Сирия. Посочено е, че в решението са цитирани различни информационни източници, обосновали извод, че в действителност обстановката в Сирия не е достигнала прага на всеобхватно насилие в рамките на вътрешен въоръжен конфликт. Поддържа се, че отсъстват предпоставките за прилагане на чл.8 ал.1 ЗУБ, тъй като по отношение на чужденеца не са налице конкретни данни и доказателства, обосноваващи извод за основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. С позоваване на изявленията на А., документирани н протокол от проведеното интервю, е изтъкнато, че лицето е заявило, че е кюрд и като такъв не е имал проблеми в Сирия, вкл. е посочил, че е осъждан през 2011г. и е бил в затвора 1 година, както и че не е имал проблеми заради изповядваната от него религия – сунит, нито е бил член на въоръжена групировка и не е участвал във военни действия. За изясняване на обстоятелствата е ползвана актуална справка за политическата и икономическа обстановка в Сирия и е съобразено, че след падане на режима на Б. Асад – въоръженият конфликт в страната е разрешен и няма рискове от извършване на военни престъпления, което изключва приложението на чл.8 ал.5 ЗУБ. Спазено е задължението по см. на чл.75 ал.2 ЗУБ. Предвид заявените данни при интервюто е правилна преценката за отсъствие на предпоставки и за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9 ЗУБ. Изложени са съображения по отношение прилагането на чл.9 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ЗУБ, вкл. с позоваване на Решение на ЕС от 17 февруари 2009г. по дело С-465/2007г. С аргумент от Справка вх. № МД-02-60 от 24.01.2025г. на Дирекция Международна дейност на ДАБ към МС е посочено, че в Сирия след падане режима на президента, обществено-политическата обстановка е променена и се работи за преход при прехвърляне на властта с подготвяна пътна карта за пълна интеграция на всички общности. Тоест, към настоящ момент в Сирия не е налице ситуация на изключително безогледно насилие, независимо от предизвикателствата при завръщането на бежанците. Поискано е жалбата да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив, прокурор  БОйка Лулчева счита жалбата за неоснователна.

1. Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения 14 дневен срок, от страна с право и интерес от оспорване /решението е връчено на 04.04.2025г., л.15; жалбата е регистрирана в администрацията на ДАБ при МС на 04.04.2025г./. Административният акт е неблагоприятен - отказ, като е удостоверено запознаване с текста на разбираем за жалбоподателя език и са налице положени подписи на оспорващото лице и преводач – л.15.

2. Обжалваното решение е издадено от Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет – компетентен административен орган /чл.48 ал.1 т.1 ЗУБ/ и не е налице хипотеза на заместване. Авторство не е оспорено. Административният акт съдържа фактически и правни основания.

2.1. Според фактите, приети за установени и посочени в обстоятелствената част на решението : С молба вх.№ 271000-10409/31.10.2024г., подадена в ОД МВР – Хасково, РУ – Харманли, А. А. А., гражданин на Сирия, поискал закрила в РБългария /л.81/. Чуждият гражданин е установен без документи и с лист, съдържащ текст на арабски. Молбата е преведена на български език с помощ на преводач. Обстоятелствата са документирани в докладна записка на РУ – Харманли, л.82. В съответствие с чл.58 ал.4 ЗУБ, молбата е изпратена на ДАБ при МС, като заявеното желание за закрила е потвърдено лично - с молба вх.№ 4602/01.11.2024г. на РПЦ – Харманли /л.80/. Личните данни на кандидата за закрила произтичат от подписана от него декларация по чл.30 ал.1 т.3 ЗУБ /л.58/, тъй като както бе посочено, лицето е установено без документи. Според данните от декларацията – жалбоподателят е с имена А. /собствено/ А. /фамилно/ А. /бащино/; гражданин е на Сирия; по народност е кюрд; вероизповедание – мюсюлманин сунит; семейно положение – женен; [ЛНЧ]. В регистрационен лист /л.78/ са вписани следните данни за жалбоподателя : етническа принадлежност – кюрд; постоянен адрес – Сирия, Т. Х., обл. Х.; владее езици – кюрдски, арабски. Указания относно компетентния орган по предоставяне на убежище, статут на бежанец и хуманитарен статут, пребиваване в РБългария, са сведени до знанието на оспорващото лице посредством преводач /л.76 и сл./. Посоченото се отнася и за Указания относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в РБългария /л.70 и сл./. А. А. е настанен в регистрационно-приемателен център /РПЦ/ - Харманли на 31.10.2024г. с решение № 4495 на Директора на РПЦ – Харманли /л.63/. С покана от 31.10.2024г. жалбоподателят е поканен за провеждане на интервю с подписване на протокол от проведеното интервю /л.62/ - уведомяването е удостоверено посредством преводач. Датата на интервюто е 05.12.2024г. в 12 ч., когато А. не се е явил /констативен протокол, л.40/. Интервю с кандидата за закрила е проведено на 15.01.2025г., с начало – 12ч. и протоколът, документирал въпросите и отговорите, е подписан от лицето и преводач.

Интервюираното лице е заявило следното : Напуснал е Сирия в края на 2012г. или началото на 2013г., като легално заминал за Ливан. След това легално влязъл в Египет, където не успял да намери работа и заминал за Либия и останал там до 2016г. Не е намерил работа и в Либия, поради което заминал за Ирак. В Ирак също нямало работа и през септември 2016г. нелегално преминал в Турция. В РБългария влязъл на 31.10.2024г. не по установения ред и не през определените за целта места. Съпругата на А. се казва З. М. и е родена през 1999г. в Т. Х., откъдето е и семейството на жалбоподателя. Сключили са граждански брак през 2016г. Имат три деца, родени през 2017г., 2020г. и 2024г. – в Турция. А. заявил, че има брат в България и двама братя в Кипър. В момента майка му и трима от братята му били в Сирия, в обл. Ракка и в село, на което не знае името – от 2017г. били там. Баща му е починал. Близките на А. не напуснали Сирия, защото нямали финансова възможност. От напускане на Сирия се е върнал само веднъж, когато турските власти го върнали в началото на октомври 2024г. Две седмици живял в Сирия при „каналджията“, а не при семейството си и пак напуснал страната. Когато А. го върнали в Турция, съпругата и децата му не ги върнали и те останали в Турция. През декември 2024г. семейството му се върнало в Сирия, защото в Турция било много скъпо и не можело да се издържат. В България дошъл на 29.10.2024г., като от Сирия влязъл в Турция и от Турция в България. А. не притежавал документ и разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Молба за международна закрила е подавал само в България, а в Турция е имал временна закрила. Не е бил арестуван в държавата по произход и в друга държава. Осъждан е в Сирия през 2011г., защото някой написал донос срещу него и една година бил в затвора в Тадмор. Чичо му бил адвокат и имало съдебно дело, като след 1 година го пуснали. На въпрос – защо е напуснал държавата си по произход - А. заявил, че напуснал страната си по произход за първи път, защото бил осъждан. После в края на 2012г. дошъл Фронт Ал Нусра в техния район. През 2013г. дошъл ДААШ до 2016г. След това дошла редовната армия до 2024г., докато паднало правителството. Като се прибрал в Сирия през октомври 2024г. било спокойно. Съпругата му казала, че е по-спокойно в Т. Х. и района; нямало сражения; няма го Башар Асад. Сега Тел Хасел и района са под контрол на новите – Т. А.. Не е останал в страната, независимо, че е по-спокойно, защото „Тези са по-лоши от правителството на Асад“. А. заявил, че е атеист и като дойдели да го пипат за мюсюлманската религия, той няма да можел да каже нищо. Ясно е посочено от лицето, че в Сирия не е имал проблеми заради това, че е кюрд; заради религията – никой не знаел, че е атеист. Не е имал проблеми с бившата официална власт в Сирия, освен посоченото за осъждането. Лицето не е членувало в политическа партия или организация, както и не е член на въоръжена групировка. Към  А. не е имало отправена заплаха лично срещу него. Върху него не е оказвано насилие. А. не би се завърнал някога отново в страната си, защото „с арабите не се живее“. Посочено е, че като не може да се върне в селото си и в жилището си, какво да прави в други райони в Сирия, където живеят кюрди.

В становище на интервюиращият орган /мл. експерт в РПЦ – Харманли/ е предложено на чужденеца да се откаже предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут /л.17/.

Въз основа на изявленията на чуждия гражданин във вр. с молбата му за международна закрила, правилно е възприето от административния орган, че лицето е напуснало страната си заради „общата обстановка на несигурност в Сирия, по лични и икономически причини“. Действително, в случая не са изтъкнати други съществени факти и обстоятелства от молителя. Съпоставяйки изходящата информация от кандидата за закрила с предпоставките по чл.8 ал.1 ЗУБ – законосъобразно е прието, че не са установени данни, обуславящи необходимост от предоставяне статут на бежанец на А. А.. Съответно на изявленията на лицето в интервюто, в решението е посочено, че А. не е направил релевантни твърдения за осъществено спрямо него преследване по изброените в чл.8 ал.1 ЗУБ причини, при което е последвал верен извод за отсъствие на субективния и обективния елемент на дефиницията в цитираната норма – „основателно опасение от преследване“. Изявленията на кандидата за закрила за приети за достоверни, като същите правилно са квалифицирани за неотносими към разпоредбата на чл.8 ал.1 ЗУБ. В тази насока е и позоваване на чл.8 ал.4 ЗУБ : „Преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост.“. В съответствие с данните в интервюто е преценката затова, че чуждият гражданин реално не е живял в родината си през годините на война там, поради което не би могло и да е преследван. В интервюто е посочено, че при завръщане в Сирия през м. октомври 2024г. – в страната е било спокойно, което обстоятелство е потвърдила и съпругата му. По отношение твърдението, че е атеист, правилно е прието, че тази причина не представлява основателно опасение от преследвани и няма данни за предстоящо такова, тъй като лицето изрично е заявило, че никой не знае, че е атеист. Предвид описаната информация, сведена от А. в интервюто, правилно е посочено в решението, че други изявления за осъществено преследване по см. на чл.8 ал.2-5 ЗУБ, молителят не е споделил. В тази насока е верен извода за отсъствие на дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване на чуждия гражданин. При интервюто не са посочени относими причини или обосноваващи опасения за преследване, като е посочено, че А. не е бил арестуван в страната си по произход, не е имал проблеми с официалните власти, не е бил преследван на етническа или религиозна основа. Безсъмнен факт е отсъствие на заплашване и оказвано насилие върху молителя. В случая не е заявено, че член от семейството на А. има предоставен статут на бежанец в РБългария, поради което не са обсъдени предпоставките по см. на чл.8 ал.9 ЗУБ.

В оспорения административен акт е вписано, че след настъпилите промени в Сирия – падане на правителството на Б. Асад, не е установена съществена промяна в обществено-политическия живот в Сирия, която да рефлектира пряко върху гражданите и да са налице предпоставки за преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Съобразено е, че към дата на приемане на оспореното решение – няма информация да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, вкл. наказателно преследване или наказания, които са непропорционални. Не е налице и информация за наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба или действия, насочени срещу лицата по причини техния пол или срещу деца.

Предвид изложените фактически основания в административния акт, законосъобразна е преценката за неустановено спрямо А. осъществено визираното в ЗУБ преследване във вр. с предпоставки за предоставяне на статут на бежанец.

По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по см. на чл.9 ал.1 ЗУБ, в решението е посочено, че срещу чуждия гражданин не са били предприети действия, които да обосноват извод, че може да бъде изложен на „реална опасност от смъртно наказание или екзекуция“ – тежки посегателства от обхвата на чл.9 ал.1 т.1 ЗУБ. Във вр. данните от административното производство и изявленията на молителя в интервюто, правилно е прието, че срещу чуждия гражданин не са били предприети действия, посочени в чл.9 ал.1 т.1 ЗУБ, нито от официални власти, нито от конкретна групировки, която държавата не е в състояние да контролира. С позоваване на решение на СЕС от 17 февруари 2009г. по дело С-465/07 е вписано, че понятията „смъртно наказание“, „екзекуция“ и „“изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание“, наложени на молител в страната му по произход, посочени в чл.9 ал.1 т.1 и т.2 ЗУБ, обхващат ситуации, в които кандидатът за субсидиарна закрила е изложен на риск именно от конкретен вид посегателство.

Изложени са самостоятелни съображения за отсъствие на предпоставки за прилагане на чл.9 ал.1 т.3 ЗУБ – „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт“. Прието е с основание, че спрямо А. не е налице заплаха поради ситуация на безогледно насилие в страната му по произход, с оглед данните от бежанската история на кандидата вр. с решението на СЕС от 17 февруари 2009г. по дело С-465/07 и прилагане на чл.15 б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила вр. с чл.2 б.“д“ от същата директива. Предвид възприетото право на преценка за силата на степента на безогледно насилие, характеризиращо въоръжен конфликт, административният орган се е позовал на информационна справка в преписката на Дирекция „Международна дейност“ /л.18 и сл./. В тази вр. са вписани данни от справката, относими към преценката на административния орган : към 29 декември 2024г. – 94 от общо 114-те обществени центрове в Сирия, подкрепяни от Върховния комисариат за бежанците на ООН, възобновяват дейността си и от 27 ноември 2024г. насам – 58 500души са се свързали с обществените центрове за регистрация и достъп до услугите за закрила; в периода 8-29 декември 2024г. 58400 души са се завърнали в Сирия /основно от Ливан, Йордания и Турция/; от началото на 2024г. до 29.12.2024г. приблизително 419200 сирийски бежанци са се завърнали в страната /в Ракка 25%; в Халеб 20% и т.н./. Посочено е, че в бюлетин на Върховния комисариат за бежанците на ООН от 2 януари 2025г. е отразена оценка на Комисариата за завърнали се в Сирия 115 000 сирийци от 08.12.2024г. насам. Данните са от официални източници, поради което административният орган с основание се е позовал на фактите и обстоятелствата, разкриващи липса на въоръжен конфликт в Сирия, при който насилието да е на толкова високо ниво, че да съществува разумна вероятност от генериране на общ риск от тежки посегателства за живота и сигурността на всяко лице, единствено поради физическото му присъствие на тази територия. Правилно е възприето и наличието на влияние на международни организации на територията на Сирия, предлагащи услуги за закрила и подкрепа на вътрешно разселени лица, търсещи убежище лица, бежанци, завърнали се лица.

С позоваване отново на цитираното решение на СЕС – в частта му по т.39, е посочено, че в конкретния случай на оценяване не е налице добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплаха за живота на кандидата, за да са налице основания за предоставяне на хуманитарен статут. Според информацията от справката правилно е посочено, че насилието в Сирия не е изключително и не са установени потвърдени основания спрямо заявителя, от които да се счита, че единствено присъствието му на територията на държавата по произход, е причина за съществуващ реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут.

Информацията за обстановката в Сирия е обосновала правилни изводи – А. не е бил изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу неговия живот, поради наличие на въоръжен конфликт и лицето би могло да се адаптира отново в обществото. Семейството на А. е в Сирия и той би бил във физическа безопасност в страната си по произход, предвид данните за близките му. Същите продължават да живеят в Сирия, вкл. децата му, което обосновава ниска вероятност от излагане на реална опасност от тежки посегателства, което следва да се отнася и за кандидата. Обобщен е извод за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут с оглед съдържанието на чл.9 ал.1-3, ал.4 и ал.5 ЗУБ. В случая лисват и предпоставки по см. на чл.9 ал.6 ЗУБ, както и условия по чл.9 ал.8 с.з.

Ведно с описаното, решението съдържа и доводи за отсъствие на предпоставки за прилагане на принципа забрана за връщане по см. на чл.4 ал.3 ЗУБ /„non-refoulement"/, тъй като няма данни за застрашени при връщане на А. - живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или да е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

2.2. Правните основания са посочени в решението – чл.4 ал.3; чл.8; чл. 9 ЗУБ. Административният акт е издаден след преценка на фактическата установеност за личното положение на А. и за държавата му на произход и основан на чл.75 ал.1 т.2 и т.4 ЗУБ.

2.3. Преписката съдържа описаните в оспореното решение документи. В съдебното производство са приети : Заповед от 13.04.2022г. на Председателя на ДАБ при МС за определяне на интервюиращ орган /чл.48 ал.1 т.10 ЗУБ/ по отношение В. Д. – интервюиращ орган според Протокол от проведено интервю; Справка за Сирия от 14.03.2025г. на Дирекция Международна дейност – ДАБ при МС относно – подлежат ли на наказания лицата, неявили се за отбиване на редовна военна служба и имат ли възможност лицата, които не се явят на военна служба, по тяхно желание да бъдат освободени от същата /изготвена в съответствие с „Методологията на Агенцията на Европейския съюз за убежището за изготвяне на информация за страните на произход“/ – според част от данните, опозиционните сили, свалили от власт президента на Сирия Башар Асад, предоставят амнистия на целия военен персонал, призован на служба при бившия режим и коалицията, ръководена от ислямистката групировка „Хаят Тахрир ал Шам“ обявява амнистия за всички военнослужещи, наборници и резервисти в Сирия. На 18 февруари 2025г. Сирийските демократични сили се съгласяват да интегрират своите въоръжени сили и граждански институции в структурата на новото сирийско правителство и др.; Справка за Сирия от 08.04.2025г. на Дирекция Международна дейност – ДАБ при МС относно актуална обществено-политическа обстановка /изготвена в съответствие с „Методологията на Агенцията на Европейския съюз за убежището за изготвяне на информация за страните на произход“/ - според данните, ведно с информацията от предходната справка, ръководените от кюрдите Сирийски демократични сили и Сирийският демократичен съвет се споразумяват да интегрират своите военни сили в армията на новото сирийско правителство. Според част от постигнати договорки – завръщането на разселените сирийски арабски бежанци в техните градове и села ще бъде улеснено, а на тези лица ще бъдат осигурени подходящи условия за живот. На втори март 2025г. новите власти в Сирия обявяват сформиране на комитет за изготвяне на конституционна харта за управление на прехода към демокрация след 13 годишен конфликт. Върховния комисариат за бежанците на ООН поддържа ежедневно присъствие на гранично-пропусквателните пунктове в цяла Сирия, като наблюдава тенденциите за връщане и предоставя информация, вода и достъп до интернет, както и улеснява транспортирането на нуждаещите се от транспортна помощ на граничните пунктове лица до крайните им дестинации на връщане. Ведно с това Комисариатът продължава да предоставя помощ чрез своите обществени центрове, програми и проекти за препитаване във всичките 14 провинции. Към 3-ти април 2025г. Върховният комисариат за бежанците на ООН изчислява, че считано от 8.12.2024г., около 372 550 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни страни.

- Информацията от справките потвърждава тезата на административния орган по отношение обществено-политическата обстановка в Сирия и във вр. с „Опасенията от преследване може да се основават на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход…“ от обхвата на чл.8 ал.6 ЗУБ.

- Процесуалният представител на жалбоподателя се позовава на публикация от 20.03.2025г. на страницата на Европейския съвет относно Сирия, но не в пълнота на текста, тъй като е посочено още /т.9/, че „Европейският съвет подчертава значението на мирния и приобщаващ преход в Сирия, без вредна външна намеса, и защитата на правата на сирийците от всякакъв етнически и религиозен произход без дискриминация. Независимостта, суверенитетът и териториалната цялост на Сирия в рамките на сигурни граници следва да се зачитат изцяло в съответствие с международното право. Той приветства споразумението, постигнато на 10 март 2025г. между временните власти и Сирийските демократични сили. …Европейският съвет приветства резултатите от Деветата конференция за Сирия „Подкрепа за Сирия: отговор на необходимостта от успешен преход“ от 17 март 2025г.“.

Информацията в справките е единна в насока – осъществяване на положителен преход за обществото в Сирия и наличие на огромен брой сирийски граждани, завърнали се в държавата си по произход. Налице е и влияние на международни организации на територията на Сирия, които с дейността си гарантират опазване правата на цивилните граждани, както и внимателно наблюдение на положението в страната от ЕС с възпиращо действие спрямо тежки посегателства. Преходът не би могъл да е изцяло успешен в териториален аспект и неминуемо ще има прояви на насилие, но от значение е, че същите не са част от действащ въоръжен конфликт и превес имат волята и действията за осъществяване на мирен и приобщаващ преход в Сирия.

3. Решението за отказ е издаден от компетентен административен орган, правомощията на който произтичат пряко от закона. Административният акт е издаден в предвидената от закона форма, мотивиран съобразно изискванията на чл. 59 ал. 2 т. 4 АПК - съдържа фактически основания и правни квалификации на приетите за установени факти.

Отказът е неблагоприятен административен акт и в тежест на заявителя в административната процедура е доказване съществуването на предвидените в закона предпоставки за удовлетворяване на искането. При насрочване на делото към страните са отправени указания по доказателствената тежест, вкл. на жалбоподателя бе указана възможност за запознаване с административната преписка и възможност за доказателствени искания.

Предвид съдържанието на оспореното решение следва да бъде посочено, че административният орган подробно и поотделно е изложил аргументирани съображения за отсъствие на предпоставки за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут в конкретния случай. Обсъдени са бежанската история на жалбоподателя и обстановката в страната му на произход, при което е направен анализ на конкретните факти и обстоятелства със съпоставка на приложимите норми от ЗУБ.

Не се констатира при издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Нарушение в тази насока не е заявено в жалбата, съдържаща общо твърдение за процесуални нарушения. В хода на производството пред административния орган чужденецът е запознат с правата, които има в административната фаза, връчени са му писмени Указания относно реда за подаване на молба за статут, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за статут в Република България, като текстът на указанията са преведени на А. на разбираем от него език /данните са описани по-горе/. В хода на административното производство по общия ред с чужденеца е проведено интервю, документирано в протокол и проведено в присъствието на преводач на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него. Не се установява нарушение на чл. 58 ал. 9 ЗУБ. Административният орган е изискал писмено становище от ДАНС по молбата на А. А. за предоставяне на международна закрила, каквото се установява да е представено преди произнасянето на органа /л.27/ и с което не се възразява от страна на ДАНС по предоставяне на статут при наличие на обстоятелствата за това.

Административната преписка съдържа всички доказателства, въз основа на които органът е постановил решението си.

Административният акт е издаден в съответствие с чл. 35 АПК, след като са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за конкретния случай. Спазено е изискването на чл. 73 ЗУБ /“ Молбите за предоставяне на международна закрила се разглеждат от Държавната агенция за бежанците индивидуално, обективно и безпристрастно, като първо се извършва преценка за предоставяне на статут на бежанец. В случай че статут на бежанец не бъде предоставен, се разглежда необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут.“/ - последователно, обективно и обосновано е извършена преценка относно наличие на основания предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Изпълнено е императивното изискване на чл. 75 ал. 2 ЗУБ - при произнасянето по молбата за международна закрила са преценени всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по произход или с възможността да се ползва от закрилата на друга държава, чието гражданство би могъл да придобие, включително и дали молителят е упражнявал дейности, чиято единствена цел е да получи международна закрила.

Решението е постановено след обстоен анализ на бежанската история на лицето, като правните изводи за липса на основания по чл. 8 ал. 1 и чл. 9 ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя, са обосновани, правилни и съответстват на събраните в хода на административното производство доказателства. Анализирано е задълбочено и в конкретика личното положение на чужденеца, както и информацията от справките на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ относно Сирия, с отчитане на общото положение в страната, актуалната политическа и икономическа обстановка.

Предпоставките, наличието на които обосновава предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут са посочени в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Съгласно чл. 8 ал. 1 ЗУБ - статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може, или не желае да се ползва от закрилата на тази държава, или да се завърне в нея. По смисъла на чл. 8 ал. 4 ЗУБ - "преследване" е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал. 5 на същата норма - действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Съгласно чл. 9 ал. 1 ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

Данните от бежанската история на жалбоподателя и информацията, произтичаща от доказателства към административната преписка, водят до извод за отсъствие на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя. Възприемат се за правилни и обосновани изводите на административния орган затова, че в бежанската история на чужденеца не са налице субективния и обективния елемент на предвиденото в чл. 8 ЗУБ понятие "основателно опасение от преследване", нито се твърди спрямо А. А. да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти, нито в страната му на произход – Сирия.

Както е посочено в оспореното решение - от бежанската история в хронология и изявленията в интервюто става ясно, че от жалбоподателя не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи безсъмнен извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение, или принадлежността му към определена социална група. Не се установява срещу него да са налице посегателства, чиято системност и мащабност достигат до границата на преследване. Правилна е преценката на административния орган, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход /приоритетно икономически/ не са правно значими за търсената защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Лицето не твърди в страната си на произход да е заплашвано лично или да е било обект на репресии. В хода на интервюто чужденецът изрично е посочил, че не е имал проблеми заради принадлежността си към етническа група, нито заради религията /посочено е, че е атеист, но никой не знае/, както и че не е участва в религиозна организация, общност, не е членувал в политическа партия и не е бил член на въоръжена групировка.

Съображенията, които кандидатът за закрила е изтъкнал за напускането на Сирия, са общата обстановка на несигурност в страната и икономически причини. В тази вр. е установено от предоставената информация в интервюто, че в дълъг времеви период А. не е намирал работа в посочените от него страни. Обстоятелството не отрича икономическата причина, но не следва да бъде квалифицирано за предпоставка за предоставяне статут на бежанец, тъй като не в обхвата на причините, обосноваващи основателни опасения от преследване. По отношение общата обстановка на несигурност са налице доказателства, съобразени от административния орган с правилен извод. Към дата на издаване на оспореното решение общата обстановка в Сирия се идентифицира с положителен преход за обществото в Сирия и наличие на огромен брой сирийски граждани, завърнали се в държавата си по произход, при наличие на влияние на международни организации на територията на Сирия, които с дейността си гарантират опазване правата на цивилните граждани. В конкретния период превес имат волята и действията за осъществяване на мирен и приобщаващ преход в Сирия. Според данни от официални източници - липсва въоръжен конфликт в Сирия, при който насилието да е на толкова високо ниво, че да съществува разумна вероятност от генериране на общ риск от тежки посегателства за живота и сигурността на всяко лице, единствено поради физическото му присъствие на тази територия. Личната бежанска история на А. и обществената обстановка в Сирия след м.10.2024г. са обосновали правилен извод - в конкретния случай на оценяване не е налице обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплаха за живота на кандидата, тъй като не са установени потвърдени основания спрямо заявителя, от които да се счита, че единствено присъствието му на територията на държавата по произход, е причина за съществуващ реален риск да стане обект на заплаха.

Обосновани са изводите на административния орган, че чужденецът не представя бежанска история, която да разкрива основателни опасения от преследване по смисъла на чл. 8 ал. 1 ЗУБ. Твърденията му не съдържат информация за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл. 8 ал. 2-5 ЗУБ и риск от бъдещо такова. Заявените от кандидата причини за напускането на страната му не попадат и в обхвата на чл. 8 ал. 4 ЗУБ, според които "преследване" е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост, което не се установява в конкретния случай. Дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване също не са заявени. Кандидатът не сочи други релевантни причини или обосноваващи опасения за преследване.

По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, се съобрази че от негова страна не се твърди в държавата си по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание от обхвата на чл. 9 ал. 1 т. 1 и т. 2 ЗУБ. Няма изложени твърдения и за наличие на обстоятелства измежду предвидените в чл. 9 ал. 6 ЗУБ. Не са налице и условията за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9 ал. 8 ЗУБ - хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер или на други основания, предвидени в българското законодателство, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на ООН за бежанците, като тази законова хипотеза представлява особена закрила, която се предоставя в изключителни случаи. Под "други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9 ал. 8 ЗУБ се има предвид не всяка причина независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1, въз основа на които да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход /Решение № 4218 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1466/2021 г., Решение № 8973 от 7.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14546/2019 г., Решение № 3543 от 30.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7982/2014 г./. В конкретния случай такива други причини от хуманитарен характер не се изтъкват.

Административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9 ал. 1 т. 3 ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като "тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт". Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на ЕС по дело C-465/07, член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква "д" от същата Директива, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Преценката по прилагане на чл. 9 ал. 1 т. 3 ЗУБ е основана на обективираната в справките на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ, информация относно Сирия, като правилно е прието, че в Сирия се наблюдава съществена промяна в политическата и икономическата ситуация, за която следва да бъде посочено, че е благоприятна за гражданите на страната. Съобрази се, че отделни случаи на несигурност са част от приобщаващия преход в Сирия и ситуацията със сигурността се стабилизира.

Политическата и икономическа обстановка в Сирия се променя положително, като в тази връзка по делото са представени последващи хронологично справки от Дирекция "Международна дейност" ДАБ при МС: от 14.03.2025. и от 08.04.2025г. Както бе посочено, информацията в справките потвърждава тезата на административния орган и отсъстват доказателства, които съобразно чл.142 ал.2 АПК да опровергаят изводите на Председателя на ДАБ при МС. Съобрази се, че съгласно чл. 21 т. 6 и т. 7 от Устройствения правилник на ДАБ при МС Дирекция "Международна дейност" събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека, и изготвя и актуализира аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци. Приетите по делото справки са издадени от компетентен държавен орган в кръга на правомощията му, по установените форма и ред, поради което представляват официални свидетелстващи документи и се ползват с материална доказателствена сила. Без да е необходимо да бъде повторена посочената част от справките, следва да се отбележи, че са налице и данни, че закрилата срещу тежки посегателства може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, включително международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия съгласно чл. 9 ал. 4 ЗУБ.

В конкретния случай не са налице основанията за прилагане на принципа "забрана за връщане" - член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951г. и отразен в чл. 4 ал. 3 ЗУБ. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в Сирия, има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение.

Административният орган е изпълнил в цялост задължението по чл. 75 ал. 2 ЗУБ - при произнасяне по молбата за статут да прецени всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход и правилно е преценил, че по отношение на жалбоподателя не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

В допълнение се отбелязва, че от приетите по делото справки, неоспорени от жалбоподателя може да се приеме за достоверно, че процесите на стабилизиране на обществения живот в Сирия са в посока на създаване на конституционна рамка за възраждане на нормалния политически и социално-икономически живот в страната на произход. В реда на изложеното се отчита и нарастващия брой на завърнали се сирийци от чужди държави и този на завръщащи се по родните си места след вътрешно разселване. Въпреки цитираните данни от 20.03.2025г., съдържащи се в Заключение на Европейския съвет, в същото са изтъкнати споразумението, постигнато на 10 март 2025г. между временните власти и Сирийските демократични сили, както и резултатите от Деветата конференция за Сирия „Подкрепа за Сирия: отговор на необходимостта от успешен преход“ от 17 март 2025г. Отсъства информация за насилие в района, в който е живял жалбоподателят, като данните от 20.03.2025г. са спорадични. Затова правилен се явява изводът на административния орган, че към настоящия момент в Сирия не е налице ситуация на изключително безогледно насилие. Макар обстановката в страната по произход на молителя да остава сложна, то не са налице ситуации, в които конфликтът понастоящем да е достигнал нива, при които съществува реален риск, чужденецът да понесе тежки посегателства. Според информацията от справките е налице траен процес на стабилизиране на вътрешната обстановка в държавата, ангажимент на международната общност за подпомагане на тези процеси и не на последно място действия на временното правителство в насока приемане на нова конституция и възраждане на Сирия след продължилия 13 години въоръжен конфликт.

От съществено значение за правилната преценка на административния орган са били и твърденията на жалбоподателя в качеството му на кандидат за закрила, документирани в протокола от интервюто - срещу него или членове на неговото семейство не е отправяна заплаха, не е оказвано насилие; не е имал проблеми в страната си заради неговата етническа или религиозна принадлежност; не е членувал в политически партии или организации. Следователно, не може да се направи извод, че личното и общественото му положение предполагат същият да е рискова група, чиято дейност да го постави в неблагоприятна позиция на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и на фона на спорадичните проблеми със сигурността там.

Според събраните по делото доказателства - не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод за съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Изрично е посочил, че не бил жертва на насилие и не били отправяни заплахи срещу него или семейството му, част от което продължава да е в провинция Халеб. Според приетите по делото справки /в преписката и допълнително представени от ответника/ следва, че обстановката в провинция Халеб се нормализира и е спокойна, а високо ниво на безразборно насилие е имало в период до 2023г.

По смисъла на т. 39 от решение на съда в Люксембург, за да се предостави хуманитарен статут на молителя следва безогледното насилие в Сирия да е изключително, каквото то не се установява да е от относимата справка на Дирекция "МД" при ДАБ към МС. От последващите актуални справки се налага извод, че в страната обстановката е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за вътрешно разселване в частите от страната, в които е налице по-висока сигурност и в които жалбоподателят би могъл да се ползва от закрилата на официалните власти.

Доказателства, опровергаващи фактическата установеност в административното производство и придадената им правна квалификация, не са представени по делото. Преценката на административния орган не е разколебана. Законосъобразно е прието, че по отношение А. не са налице материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 8 ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9 с.з.

Предвид изложеното следва да бъде прието, че при приемане на оспореното решение административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила с характер на съществено, което да представлява основание за отмяна на обжалвания акт. Обжалваното решение не противоречи на материалноправните разпоредби и съответства на целта на закона. Жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.

Мотивиран така и на основание чл.172 ал.2 АПК, съдът,

 

Р Е Ш И :

 

Отхвърля жалбата на А. А. А., [ЛНЧ], гражданин на Сирия, адрес – гр. Пловдив, [улица], вх. Б, ет.5, ап.24, против Решение № 2661/21.03.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет.

Решението може да се обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.