Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр. Луковит, 07.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на седми
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЦИСЛАВ ВЪЛЧЕВ
При секретаря: В.П.
и при участието на
прокурора
Като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 197 по описа на съда за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 375 и следващите от НПК.
С
мотивирано постановление от 04.07.2019г. Районна прокуратура - Луковит е внесла
по реда на чл. 375 от НПК предложение за освобождаване от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание по реда на чл. 78а, ал. 1
от НК на обвиняемия М.В.Т. ***, за престъпление по чл. 235, ал. 6, във вр. с
ал. 2, предл. 3-то от НК, за това, че на 05.02.2018 г. в
землището на гр.Луковит, по черен път в близост до сметището на гр.Луковит, с
конска каруца е транспортирал незаконно добит от другиго – неустановено по
делото лице, дървен материал - 1 пр. куб. м. дърва за огрев от благун и цер, на
стойност 70.00 лева, като случаят е маловажен.
В
постановлението прокуратурата е приела, че по отношение на обвиняемия Т. е
налице деяние по чл. 235, ал. 6, вр. с ал. 2, предл. 3-то, вр. с ал. 1 от НК,
но тъй като за това деяние се предвижда наказание до 1 година лишаване от
свобода или пробация или глоба, обвиняемият не е осъждан и не е бил
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание,
с престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди, които да
подлежат на възстановяване, при което следва да се приложи разпоредбата на чл. 78а
от НК.
В съдебно заседание за Районна прокуратура – Луковит,
редовно призована, не се явява представител.
Обвиняемият М.В.Т., редовно
призован се явява лично в съдебно заседание и със служебно назначения му
адвокат Р. ***. Заявява, че разбира обвинението и се признава за виновен. Съгласен е с
предложението на прокуратурата, като дава кратки обяснения, в които твърди,
че е отишъл за дърва със собствената каруца и кон в близост до сметището на
гр.Луковит. Там намерил дърва, които били от цер и от друг вид и ги натоварил в
каруцата. Дървата ги натоварил, за да отоплява семейството си, тъй като било
зимен период. Горските го хванали, когато прекарвал дървата с каруцата, която
била пълна. Дървата били с различна дължина, като повечето от тях били с
дължина около 2 метра. Горските иззели каруцата. Твърди, че преди този случай
горските отново го заловиха с каруца, за което имало образувано дело срещу него
и бил осъден с налагане на глоба. В дадената му от съда последна дума моли да
му бъде наложено минимално наказание.
Служебно назначения защитник на
обвиняемия - адвокат Р. М., излага становище, че са налице основанията за
прилагане на разпоредбата на чл. 78а НК. Пледира за налагане на наказание в минималния
размер, а именно глоба в размер на 1000 лева.
Съдът, като съобрази събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и
съображенията на страните, намира следното от фактическа страна:
Обвиняемият М.В.Т. е роден на *** г. в гр.Берковица,
живущ ***, български гражданин, неграмотен, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН
**********. Същият
е системен нарушител по Закона за горите, тъй като многократно е наказван административен
ред за незаконен добив на дърва от горския фонд и за транспортиране на дърва
без документи за произхода, което е видно от приложената по делото справка за
нарушител по Закона за горите.
На дата 05.02.2019
г. обвиняемият М.В.Т. със собствените конска каруца и кон тръгнал към гората,
която се намирала в близост до град Луковит. В близост до сметището на града,
обвиняемият намерил отрязани дърва с различна дължина от благун и цер,
преобладаващи с дължина от 2 метра, които натоварил в каруцата си. След това с каруцата Т. което се отправил
обратно към града. В близост до сметището на гр.Луковит, управлявайки каруцата
по черен път, обвиняемият Т. бил спрян за проверка от служители на СЗДП ТП ДГС –
Лесидрен - свидетелите Й.В.М., П.Р.Й., както и от служителите на РДГ Ловеч - свидетелите
А.О.О.и П.П.К.. При проверката горските служители поискали от обвиняемия да им
представи превозен билет за транспортираната дървесина, но той нямал такъв.
Горските служители установили, че натоварените в каруцата дървета не са
маркирани с КГМ, като общото им количество било 1 пр. куб.м. дърва за огрев.
В последствие свидетелят
Й.М. съставил на обвиняемия Т. АУАН № 475/ 27.02.2019 г., за това, че е нарушил
чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗГ. В хода на проверката горските служители иззели
конска каруца като средство за извършване на нарушението, както и предмета на
нарушението - 1 пр. куб. м. дърва. Обвиняемият Т. подписал съставения акт без
възражения.
Впоследствие
копие от административно наказателното преписка била изпратена в Районна
прокуратура - Луковит и въз основа на данните за извършено престъпление било образувано
досъдебно производство № 81/ 2019 г. по описа на РУ МВР - Луковит.
По делото е
изготвена техническа експертиза, като вещото лице Инж. К.С.е дало заключение,
че транспортираната дървесина за огрев е с количество 1 пр. куб.м. дърва за
огрев и е на стойност 70.00 лева.
По
отношение на деянието извършено от обвиняемия М.В.Т., изложената фактическа
обстановка съдът възприе от събраните в хода на наказателното производство по
проведеното досъдебно производство писмени и гласни доказателства, преценени по
реда на чл. 378, ал. 2 от НПК – от показанията на свидетелите Й.В.М., А.О.О., П.Р.Й. и П.П.К., кратките обяснения на обвиняемия Т.
дадена, справка за нарушител, характеристична справка на обв.Т., справки
за съдимост, декларации за семейно и материално положение и имотно състояние на
обвиняемия и останалите писмени доказателства.
Показанията на посочените свидетели са логични, последователни,
непротиворечиви по същество помежду си, взаимно допълващи се и се подкрепят от
останалия доказателствен материал, поради което съдът ги кредитира.
При така установената по несъмнен и безспорен
начин и възприета от съда фактическа обстановка, е налице престъпление по чл.
235, ал. 6, вр. с ал. 2, предл. 3-то от НК, осъществено от обвиняемия М.В.Т.,
който на дата 05.02.2018 г. в землището на гр.Луковит, по черен път в близост
до сметището на гр.Луковит, с конска каруца е транспортирал незаконно добит от
другиго – неустановено по делото лице, дървен материал - 1 пр. куб. м. дърва за
огрев от благун и цер, на стойност 70.00 лева, като
случаят е маловажен.
От обективна страна се доказа и
допълнителният признак, обуславящ прилагането на по-леко наказуемият състав по
чл. 235, ал. 6 НК – маловажност на случая, който следва да бъде оценен по този
начин, с оглед чистото съдебно минало на обвиняемия, затрудненото социално
положение и целта, с която е извършено престъплението – за задоволяване на
лични битови нужди от огрев.
От субективна страна деянието е извършено
виновно при пряк умисъл. Обвиняемият Т., бидейки наказван многократно по
административен ред за нарушения на Закона за горите съзнавал обективната
запретеност на това да транспортира дървета, без да има писмено позволително за
това. Въпреки знанието за забраната, обвиняемият съзнателно и целенасочено е
извършил транспорта на дървесината.
При тези съображения съдът прие, че
обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.
235, ал. 6, вр. ал. 1 НК.
Деянието на М.В.Т. кореспондира с
изискванията на чл. 93 т. 9 от НК с оглед ниския размер на предмета на посегателството,
относително ниската стойност на същия, както и предвид характера и качеството
на дървата - най-ниския сегмент дървесина - дърва за огрев, фактът, че не са причинени
съставомерни имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване, както и с оглед данните за
личността на обвиняемия, че не е осъждан, не са известни други негови
противообществени прояви, правилно и законосъобразно прокуратурата е приела, че
извършеното от него престъпление, посочено по-горе, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случай на престъпление
от същия вид.
По изложените съображения и вземайки
предвид данните по делото за многото извършени нарушения по Закона за горите, съдът
счита, че обвиняемият М.В.Т. следва
да бъде признат за
виновен в извършване на престъплението по чл. 235, ал. 6, вр. с ал. 2, предл.
3-то от НК.
Видно от справката за
съдимост, към момента на извършване на деянието обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ
характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност на основание чл. 78а от НК, от деянието не са
настъпили имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване, и
за извършеното от него умишлено
престъпление законът предвижда
наказание „лишаване от свобода“
до една година, поради което, съдът
на основание чл. 78а от НК, следва
да освободи обвиняемия от
наказателна отговорност за извършеното престъпление. Нормата на чл. 78а, ал. 1
от НК предвижда административно наказание „глоба” от хиляда до пет хиляди лева. Съдът
взе предвид смекчаващите вината обстоятелства – чистото съдебно минало на
обвиняемия към датата на деянието, ниският му социален статус, както и липсата
на отегчаващи отговорността обстоятелства, и това, че работи в строителството
без да е обвързан с трудово правоотношение с даден работодател, няма сигурни
доходи, недвижимо имущество и МПС /видно от декларациите за семейно и
материално състояние/, при което следва да се определи размера на
административното наказание в минималния, предвиден в закона размер – 1000 лева.
Така определеното административно наказание на обвиняемия, съдът намира, че
е необходимо, достатъчно и справедливо за постигане целите на наказанието и
преди всичко с оглед поправянето и превъзпитанието на обвиняемия, както и за
постигане целите на генералната превенция.
Причините за извършване на деянието са неспазване на установения в страната
правов ред.
С оглед хипотезата на чл. 235, ал. 7 от НК, следва на основание чл. 237,
ал. 7 от НК да се отнеме в полза на държавата предмета на престъплението - 1
пр. куб. м. дърва за огрев от благун и цер, намиращи се на съхранение в „База
за задържани вещи и материали – Разсадник“ гр.Луковит на ДГС с. Лесидрен.
На основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК следва да се отнеме в полза на
държавата, вещественото доказателство по делото - 1 брой конска каруца тип
„Гуменка“, като вещ принадлежаща на виновния и послужила за извършване на
престъплението, намираща се на съхранение в „База за задържани вещи и материали
– Разсадник“ гр. Луковит на ДГС с. Лесидрен.
По отношение разноските по делото, на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК обвиняемият М.В.Т. следва да бъде осъден да
заплати по сметка ОД МВР – Ловеч сумата от 38.60 явяваща се разноски на
досъдебното производство за изготвена съдебно-техническа експертиза.
Предвид гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА обвиняемия М.В.Т.,
роден на *** г. в гр.Берковица, живущ ***, български гражданин, неграмотен,
неженен, безработен, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН
в това, че на 05.02.2019 г. в землището на гр.Луковит, на черен
път в близост до сметището на гр.Луковит, с конска каруца транспортирал
незаконно добит от другиго — неустановено по делото лице, дървен материал - 1
пр. куб. м. дърва за огрев от благун и цер, на стойност 70.00 лв., като случаят
е маловажен – престъпление по чл. 235, ал. 6, вр. ал. 2, пр.
3-то от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и
му НАЛАГА административно наказание
„ГЛОБА“ в размер на 1 000 лева
/хиляда лева/ в полза на държавата.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК
обвиняемия М.В.Т. ДА ЗАПЛАТИ по
сметка ОД МВР – Ловеч сумата от 38.60 /тридесет и осем лева и 0.60 ст./ лева
разноски на досъдебното производство.
ОТНЕМА
на основание чл. 237, ал. 7 от НК в полза на държавата предмета на
престъплението - 1 пр. куб. м. дърва за огрев от благун и цер,
намиращи се на съхранение в „База за задържани вещи и материали – Разсадник“
гр.Луковит на ДГС с. Лесидрен.
ОТНЕМА
на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК в полза на държавата, вещественото
доказателство по делото - 1 брой конска каруца тип „Гуменка“, като вещ
принадлежаща на виновния и послужила за извършване на престъплението, намираща се на съхранение в „База за задържани вещи
и материали – Разсадник“ гр. Луковит на ДГС с. Лесидрен.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и
протестира в 15-дневен срок от днес пред Ловешкия окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: