Решение по дело №2571/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 479
Дата: 11 юли 2022 г. (в сила от 11 юли 2022 г.)
Съдия: Стоян Михов
Дело: 20221100202571
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 5 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 479
гр. София, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 2 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов

Петя Попова
при участието на секретаря Албена Вл. Арсова
в присъствието на прокурора В. К. М.
като разгледа докладваното от Стоян Михов Частно наказателно дело №
20221100202571 по описа за 2022 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА и ПРИЕМА за изпълнение на основание чл. 30, ал. 1 и ал.
2, т. 1, вр. ал. 3, вр. чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС) решение от 14.01.2021
година, издадено от несъдебен орган- Бецирксхауптманшафт Гюсинг,
Република Австрия, в сила от 04.02.2021 г. за налагане на финансова санкция
на ДМ. УЗ. - роден на 23.08.1993 година, български гражданин, ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. София, ул. ****, с което му е наложена
глоба в размер на 70 /седемдесет/ евро, за това, че на 26.09.2020 година, в
22:44 часа в населено място Никелсдорф е управлявал моторно превозно
средство рег. № **** със скорост превишаваща разрешената такава от 130
км/ч. със 16 км/ч.- нарушение на чл. 20 от Правилник за движение по
пътищата на Република Австрия с левова равностойност по фиксинга на БНБ
към датата на влизане в сила на решението в размер на 136.90 лева /сто
тридесет и шест лева и деветдесет стотинки/.
1

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 7-дневен срок от днес
пред САС от заинтересованите страни.

На осн. чл.38, ал. 1, т. 1 ЗПИИРКОРНФС да се уведоми компетентния
орган на издаващата държава за настоящето решение, а копие от
уведомлението по чл.38, ал.1, т.1 ЗПИИРКОРНФС да се изпрати на
Министерство на правосъдието на Република България съгласно чл.38, ал.2
ЗПИИРКОРНФС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на чл.32, ал.1, вр. чл.16 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС).
Образувано е въз основа на искане на компетентни власти на Република
Австрия, придружено с удостоверение по чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, издадено въз основа на решение на
несъдебен орган- Бецирксхауптманшафт Гюсинг, Република Австрия, в сила
от 04.02.2021 г. за налагане на финансова санкция на Д.У..
В публичното съдебно заседание представителят на СГП поддържа
становище, че са налице всички основания за признаване на решението на
чуждестранния орган и изпълнението му. Отправя искане в тази насока.
Защитникът на осъденото лице намира, че не са налице основания за
признаване на решението, тъй като лицето няма имущество на територията на
страната.
Засегнатото лице не се явява в съдебно заседание. Същият не е намерен
на известния адрес на територията на страната.
Съдът, след като прецени съдържанието на удостоверението,
становищата на страните и разпоредбите на закона, съобразно вътрешното си
убеждение, намери за установено следното от фактическа и правна страна:
Засегнатото лице Д.У. е роден на **** година в Република Молдова,
български гражданин, ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, ул.
****.
Решение от 14.01.2021 година е издадено от несъдебен орган-
Бецирксхауптманшафт Гюсинг, Република Австрия, в сила от 04.02.2021
година, с което на Д.У., роден на **** година, български гражданин, ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. София, ул. ****, му е наложена глоба в
размер на 70 /седемдесет/ евро, за това, че на 26.09.2020 година, в 22:44 часа в
населено място Никелсдорф е управлявал моторно превозно средство рег. №
**** със скорост превишаваща разрешената такава от 130 км/ч. със 16 км/ч.-
нарушение на чл. 20 от Правилник за движение по пътищата на Република
Австрия.
Въз основа на този акт е издадено и удостоверение по чл.4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции (във формуляра, даден в
приложението към решението).
Видно от удостоверението, както и от самото решение за налагане на
финансова санкция, същото е издадено от несъдебен орган на решаващата
държава за извършено от засегнатото лице административно нарушение,
което е свързано с правилата за движение по пътищата.
От текста на удостоверението се установяват индивидуализиращите
белези на засегнатото физическо лице– две имена, дата на раждане, място на
1
раждане и последен известен адрес на пребиваване в България, размерът на
наложената санкция- а именно в размер на 70,00 евро; обстоятелствата във
връзка с извършеното нарушение, за което е наложена финансова санкция на
У., както и самите нарушени разпоредби, съответно органа, издал решението
и това как, кога и при какви условия същото е влязло в сила, подлежало ли е
на обжалване и обжалвано ли е било, дадена ли е била възможност на лицето
да се защити.
При така установените факти настоящият съдебен състав прие
наличието на законови предпоставки и липса на нарочни пречки за
признаване на решението за наложена финансова санкция.
В случая е налице решение за налагане на финансова санкция от страна
на несъдебен орган.
На следващо осъденото физическо лице- Д.У. има адрес на живеене на
територията на РБ (чл.30, ал.3, пр.3-то от ЗПИИРКОРНФС).
Горните две обстоятелства сочат липсата на задължителна пречка за
признаване на решението.
Представеното удостоверение съдържа всички, предвидени в закона и
рамковото решение реквизити, лицето не е санкционирано за същото деяние в
друга държава, не е изтекла погасителна давност за изпълнение на санкцията,
няма имунитет или привилегии, определящи като недопустимо изпълнението
на решението. Касае се освен това за нарушение, за което и съгласно чл.30,
ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС не се изисква двойна наказуемост, тъй като
осъденото лице е санкционирано за нарушение на правилата за движение по
пътищата.
В същото време, видно от текста на удостоверението, производството
пред съда по принцип е било неприсъствено- т.е. производството е било само
писмено, а осъденият е бил уведомен съгласно законодателството на
издаващата държава относно правото си да обжалва решението, както и за
сроковете на обжалване.
Същевременно наложената финансова санкция е 70 евро, като съдът не
намира основателна причина да не приеме за изпълнение наложената
финансова санкция, независимо от визирания размер.
В случая не са представени доказателства да са извършени каквито и да
е било плащания от страна на засегнатото лице, за която той е наказан, за да
бъде извършено приспадане по реда на чл.33 вр. чл.17 от закона.
Тези съображения мотивираха настоящия състав да приеме, че в
конкретната хипотеза не е налице основание да откаже признаване на
решението.
Тъй като подлежащия на признаване и изпълнение акт се отнася до
парична сума в друга валута- евро, съдът определи равностойността й в
български левове по курса на БНБ за деня на влизане на решението в сила,
която в случая възлиза 136.90 лева /сто тридесет и шест лева и деветдесет
2
стотинки/.
Така мотивиран съдът постанови решението си.


3
Съобщи за изтекли лични данни